Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

Част I — Източния бряг (The East Cost)

1. Лотарията „Зелена карта“

Никога не бях чувал за такава. Стоя си аз в Женева през лятото на 1995. Гостувам на брат ми, който е женен за швейцарка, има добра работа и гражданство от няколко години. Обажда се жена ми от България и ми съобщава, че е спечелила зелена карта за Америка. Можело и аз да се присъединя. Аз не разбрах нищо. Казах, че не ме интересува. На всичко отгоре, брат ми заяви, че няма такива работи. Той не е чувал, значи нямало.

По-късно научихме, че работата е сериозна. Можело да получиш такава карта и да живееш и работиш в Америка. На мене, обаче, не ми се искаше. Като се прибрах в София, казах на жена ми, че си оставам на същата позиция. Нека тя заминава, аз оставам. Но след като говорих с Жоро Казаков, реших да подам документи и аз. Да не се мина, както се казва. Да съм можел да влизам и излизам от Щатите, колкото си искам, и други „предимства“.

Казака е наш приятел, чийто син живееше, живее и сега, в Ню Йорк. Той взел, че пуснал писма за участие в лотарията „Зелена карта“ от името на двайсетина роднини и приятели. Късметът се усмихнал на майка му Кети и на жена ми Румяна. И досега някои мои познати не вярват, че е имало лотария. Смятат, че Казака е „уредил“ жена си и нейната приятелка. Много странно, защо не беше уредил самия Рафи, сина си, който, като незаконен имигрант, постоянно се мъчеше да регулира отношенията си с властите. Няма значение, въпросните мои познати си знаеха своето — Казака е с такива връзки, че може всичко, той е моторът. А на въпроса за Рафи, когото един съдия беше определил за депортация, моите познати просто не отговаряха. Хубавият наш социализъм на толкова хора беше размътил главите, че не приемаха друга логика освен социалистическата.

И така, с жена ми подадохме заедно документи. След няколко месеца получихме покана за интервю в посолството на САЩ, одобриха ни и казаха, че в определен срок трябва да заминем. Къде да ходим? Естествено, пак Казакови „уредиха“ въпроса. Този път не с връзки — направо казват, „ще отседнете за една седмица у Рафи“. Казахме, че точно толкова ни трябва, за да задействаме зелените карти, после — обратно в София.