Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,1 (× 8 гласа)

29. Американското здравеопазване

Едва ли съм в състояние да опиша всички аспекти на тази обширна област от американския начин на живот. Но мисля, че мога да дам информация, достатъчна да се разберат в основни линии достойнствата и недъзите й. Под заглавието „Имигрантите от Съветския съюз“ засегнах част от възможностите за лесен достъп до предимствата, които се предоставят на възрастни американци и легални имигранти. Сега ще се опитам да обрисувам последователно методите на работа на докторите с пациентите, огромната власт, дадена им от държавата, и най-важното — експлоатацията на тази власт с цел реализиране на максимална печалба. От казаното може да се досетите, че ще ви запозная предимно с безобразията и по-малко с достойнствата. За последните не е нужно да се говори много — известни са постиженията, научни и технически, които позволяват да се отчитат забележителни успехи в лечението на много болести, смятани доскоро за нелечими.

Ще започна с един странен, дори малко комичен обичай. Когато се вика бърза помощ, идва не само една линейка с доктор и санитар, както е у нас. Пристигат три коли — да кажем, първа е линейката. Втора е една огромна пожарна кола с всичките си кранове и маркучи! С пожарникарите вътре, едни хубави яки момчета. Процесията завършва полицията. Веднъж трите пристигнаха в нашия Садик, с вой на сирени в цялата гама. И за какво — на една от нашите бабички й прилошало. Не знам дали я взеха. Обяснението (непроверено) на това явление — когато имало обаждане на телефон 9–11, можело да бъде, както за здравен проблем, така и за пожар, така и за престъпление (наистина, този телефон обслужва и трите случая). Затова тръгвали всички. Не звучи логично. Напоследък, като че ли почнаха да икономисват по някоя от трите коли, нали е криза.

Ето как протича един обикновен преглед. Влизаш в един коридор с няколко малки кабинетчета. Поканват те в едно от тях. Там има място само за едно легло и до него някакви уреди, най-често апарат за кръвно налягане, кантар и още нещо в зависимост от спецификата на кабинета. Сестрата ти мери кръвното, температурата, евентуално и теглото и — чакай доктора. Не е ясно, колко ще продължи това. Определя се от количеството пациенти, строени в кабинетчетата да чакат. Веднъж чаках час и половина! Самият преглед продължава рядко 10 мин, по-често 5, дори още по-малко. Докторът не си губи времето, защото то е пари. Трябва да набере колкото може повече пациенти, да ги строи на конвейера и да им вземе парите. Най-доволни са, като им падне пациент като мен, с медицинска застраховка, понеже не се пазари, не се отказва, колкото и да му струва. По-точно, той не знае каква сметка ще получи застрахователната компания. Научава за това по-късно, като получи писмо за сумите, начислени за неговите пет минути при доктора. Най-често главата му се замайва, като си представи, какво би станало, ако трябваше да плаща.

Но на мен веднъж ми се замая главата още повече. Отивам за пореден път при един от докторите, специалист уролог. Чакам си кротко в кабинетчето и се чудя какво да правя. Виждам една папка, на която се мъдри моето име. Викам си, я да видя как ме е подредил докторът — добре ли съм, зле ли. Аз имам често срещаните проблеми с простатата (за благозвучие обикновено казвам просташката жлеза). Какво да видя — един списък от лекарства, химиотерапия, които нашият ми бил давал. И цените там. Едно на друго, излизат някъде над 5 хиляди долара! Химиотерапия се прави при наличие на ракови клетки. А същият доктор съвсем наскоро ми беше правил изследване (биопсия), което беше отрицателно. За никакви такива лекарства не е ставало дума. Нищо не му казах, но спрях да ходя при него.

Ето, на това му се вика престъпно източване на парите на данъкоплатците. Нищо не оправдава тези разбойници. Но как държавата да се бори с тях? Както се казва — и хлябът у тях, и ножът. Издействали са си авторитет на единствени специалисти по здравните въпроси, организирали са се в мафия, където са включили и аптекари, и производители на лекарства. Вилнеят ли, вилнеят. Подкрепят ги мощните фармацевтични магнати. Това не са лекари, а фабриканти. Прегледът е на конвейер, също като в завод. Грижат се да имат достатъчно пациенти. Например, скоро прочетох, че асоциацията на кардиолозите взела решение да понижи опасната граница на холестерола в кръвта, така че повече хора да се окажат застрашени и да им се предписват лекарства. Съответно — повече парички в лекарските и аптекарските джобове. Да не говорим за милиардите печалби на фармацевтичната индустрия. Всичко това непрекъснато вдига цените на медицинските услуги. Оттук се вдигат и цените на медицинските застраховки. Ако искаш да имаш пълно покритие, трябва да внасяш всеки месец голяма част от заплатата си. Повечето от работещите не могат да си го позволят. Правят по-малки вноски, съответно са по-малки и възможностите за лечение. При по-сериозни заболявания — проблеми.

Друг начин за ограбване в системата на здравеопазването е продажба на престъпни групировки личните данни на пациенти, които имат застраховки. Те са общо 44 милиона души от над 200 милиона население. Престъпниците, с помощта на фалшиви документи за медицински услуги, са източили например за 2009-а над 47 милиарда долара! Разбира се, достъпът до личните данни се осъществява и като се използват съвременни технологии от така наречените „хакери“, които влизат в базите данни в компютрите. Ограбени са всички данъкоплатци.

Може би най-страшния недостатък на тукашното здравеопазване е системата за медицинско застраховане. Ето един парадокс в тази система. Ако Джон е получавал средно добра заплата и си е докарал пенсия, примерно хиляда и петстотин долара, както казах по-горе, може да си направи някаква частична застраховка. Но Пол, който има пенсия под 850 долара, минава под чертата за бедност, и на него му се полага пълна безплатна медицинска застраховка! Разбира се, това е голяма социална придобивка, но за Джон е несправедливо. Той е принуден да харчи пари, ако трябва да се лекува, а за Пол всичко е безплатно. Може да се случи Джон да харчи толкова, че в крайна сметка да му останат значително по-малко средства за живот, отколкото на Пол. Защото пенсията на последния не може да бъде по-малка от 800. Ако заработената е по-ниска, дават му т.нар. SSI (Suplemental Security Income — допълнителен осигурителен доход), тоест допълват до 800. Излиза, че по отношение на здравето най-добре са пенсионерите с малка пенсия. За всички останали има риск да не бъдат обслужени, както трябва, а за „бедните“ няма никаква опасност — имат пълна безплатна застраховка.

Веднага ще кажа, че има известни възможности, които често компенсират рисковете, за които говорих. Има безплатни клиники, където можеш да идеш и без застраховка. Водил съм по няколко пъти двама души, Мария и Вартан, в огромната болница на Университета на Южна Калифорния (USC). Вартан го водих три или четири пъти. Той беше безработен. Показа си зелената карта и толкоз. Преглеждаха го основно, дори третия път го взеха за три дена да го полекуват. После получи вкъщи сметка няколко хиляди долара. Казах му да я хвърли в кошчето и да не обръща внимание — те така са свикнали, длъжни са да информират, но като нямаш пари, какво да ти вземат.

Мария я водих три пъти още преди него, когато тя дори нямаше зелена карта. Администраторката й иска паспорта — забравих го, казва. Ами имате ли виза? Мария се стряска — имам, но е изтекла! А онази — добре, аз това исках да знам. И я записва по някаква си „програма“. Та така, като много закъсаш и нямаш пари за лечение, минават те по някоя от „програмите“, дори да си нелегален имигрант! Една друга нашенка, Мая, също нелегална, я оперираха от рак, после й прилагаха множество процедури в продължение на години, пак по специална програма, всичко безплатно. Така че, има и хубави неща в здравеопазването. За съжаление, не знам как стои въпроса за тези, които получават заплати и пенсии над минимума за бедност. Дали могат да се лекуват в безплатните болници? Или ще ги таксуват? Възможно е, ако нямат значителни суми в банките и кажат, че не могат да плащат, да ги запишат в някоя „програма“. Но не ми се вярва — по-скоро става така, че няма да минат без пари.

Има още една категория нуждаещи се, която бива обслужвана както трябва — инвалидите. Те не трябва да плащат осигурителни вноски. Както и в Европа (без България), грижите за тях са на най-високо ниво. В автобусите има специални платформи за инвалидни колички. Ако има инвалид на спирката, шофьорът дава знак на останалите чакащи да не бързат, спуска платформата на нивото на тротоара, количката се докарва на нея, после тя се повдига и след малко човекът е вътре. Преди година преоборудваха всички автобуси, като замениха платформите с рампи, които се отварят много по-бързо. Излиза, че в Америка, за да си добре осигурен, трябва да бъдеш или богат, или беден, или инвалид. За средния американец остава надеждата да не се разболява сериозно. Тъжна констатация.

Това, което напоследък ме възмущава, е, че в болниците няма санитари. При огромните цени на медицинските услуги не се намериха пари да дадат работа на по-ниско квалифицираните, предимно мексиканци, с които е пълна Калифорния. Работата на санитарите се изпълнява от близки или наети от близките на болния. Да не се намалят случайно астрономическите печалби на докторите. А понеже по време на операция се налага болният да се премести, това често се прави от сестрата. Представете си, какво става, ако тя е по-дребна, с по-слаба физика, а болният е с няколко категории по-тежък. Затова работата на медицинските сестри е много трудна. Една позната каза, че не може повече да издържа, бъбреците й са вече повредени от тежестите, които е принудена да вдига. У нас мисля, че е още постарому — плаща се на санитарите, които са затова, да прилагат физическа сила. И това ако не е парадокс! Най-богатата страна да се стиска, а бедна България да намира достатъчно средства, за да улеснява и болните, и сестрите, и лекарите. За последните (американските) всъщност повече ме е грижа, как да бъдат озаптени в техните безскрупулни набези към големите печалби. Да ме извинят някои, но често си мисля, че са почти всичките за разстрел. Не защото им завиждам на големите доходи, а защото от тяхната алчност страдат, дори умират, нещастните пациенти. Няма справедливост в този живот.

Няколко изречения за един много популярен и гледан филм, който третира същата тема — „Sicko“. Тази дума е разговорна, няма точен превод. Произлиза от „sick“ (болен) и има нюанс на извратеност. Режисьорът, небезизвестният Майкъл Мур, показва, как здравето на народа се принася в жертва на интересите на политици и бизнесмени. Как тежко болни са оставени без всякаква грижа и са обречени на мъчителна смърт. Не отричам наличието на такива случаи. Бих добавил, че този филм има много положителни страни, защото може да доведе до някакви протести и до подобряване на несправедливата здравна система в Щатите. Въпреки че е трудно за вярване. Мисля, че в този филм, режисьорът има право, но би трябвало да покаже и случаите, когато се помага на хората. Той разглежда умишлено само едната, „болната“ страна на здравеопазването, с цел да дискредитира американския капитализъм.