Скот Сиглър
Земно ядро (50)

49.

10:36

Докато развързваше телта от китките на Ангъс, О’Дойл изумено подсвирна. Дясната ръка на генийчето бе обезобразена. Всички кокалчета бяха подути и окървавени. Ангъс изкрещяваше всеки път, когато О’Дойл ги докоснеше. А той ги докосна малко повече от необходимото.

Щом го развърза, Ангъс избяга до стената, седна в мръсотията и го погледна.

— Ще ме убиеш ли?

— От теб зависи — отговори О’Дойл. — Трябва ми кул-стюмът ти. Мога да го сваля от трупа ти, а можеш да си го свалиш и сам.

— Не можеш да ми вземеш костюма… Ще умра.

— Може. А може и да не умреш — спокойно отвърна О’Дойл. — Сигурно ще успееш да се добереш до повърхността, ако си достатъчно здрав. Както и да е, и без това не ме интересува дали ще успееш. Имаш двайсет секунди да си съблечеш костюма или ще те убия още сега.

— Ама не можеш да ме оставиш тук гол…

— Двайсет… деветнайсет… осемнайсет…

Паниката в очите на Ангъс проблесна с нова сила. Той побърза да свали костюма със здравата си ръка — съблече се, преди О’Дойл да стигне до пет.

— Сега се обърни — каза О’Дойл.

Ангъс започна да скимти. Гласът му премина в жален вой.

— Не можеш да ме убиеш! — Тялото му вече се обливаше в пот. — Нали направих, каквото ми каза.

— Обръщай се веднага!

Ангъс веднага се обърна с лице към стената и зачака ножът да се забие в тила или гърба му.

— Стой така — каза О’Дойл. — И не се обръщай, докато не ти кажа.

Грабна кул-стюма и отиде до Либранд. Започна да сваля нарязания й костюм, после просто го разкъса и го смъкна.

— Моментът май не е много подходящ да ме събличаш, а? — едва проговори тя. Лицето й бе покрито със спукани мехури. Усмихна му се със сухите си напукани устни. Очите й бяха премрежени от болка.

— Дръж се, скъпа — каза О’Дойл и захвърли настрани дрипите от кул-стюма й. — Само още няколко минути.

 

 

10:37

 

Кейла взе завоя. Стискаше автомата в ръка и в мъгливата светлина беше като блестяща гибел. Конъл безпомощно гледаше как се приближава. Без да продума, тя изстреля един куршум в крака му. Куршумът се отплесна в пищяла и излезе през прасеца. Всъщност отнесе половината прасец сред облак кървави пръски.

Прониза го неописуема болка, той изкрещя, пусна коляното си и хвана потъналия си в кръв крак.

— Крачето ли те боли? — попита Кейла и направи още няколко крачки към него. — Да не би да се обажда травмата от старата катастрофа? Стига игрички, Конъл. Може да го направим по два начина. Слушаш ли ме?

Конъл потисна вика си и примига да прогони сълзите, които напираха в очите му. Успя да кимне.

— Добре, добре — каза Кейла, в гласа й прозвуча уважение. — Куршум в крака и още можеш да слушаш. По-корав си, отколкото си мислех, Конъл. Признавам ти го.

— Майната ти — отвърна Конъл през зъби. — Да приключваме.

— Бързаш да умреш ли, Конъл? — Тя стоеше на безопасно разстояние. Бе насочила автомата към гърдите му. Светлината от каньона едва се процеждаше в огромната зала. Всичко бе обгърнато в сюрреалистичен здрач. — Не бързай чак толкова.

— Защо си тук?

— Боя се, че не си единственият ми клиент. Помислих си, че мога да продам информацията за твоята платинена мина за прилична сума. Но щом видях нападението над лагера и всичко това… — Тя махна с лявата си ръка към кораба. — Знаеш ли, всичко това може да ме върне в АНС.

— Атакували са лагера?

— Няма вече лагер — отговори Кейла. — Всички са мъртви.

Конъл отпусна глава назад към платинената решетка. Металът го опари и той я дръпна и стисна очи от болка — и физическа, и емоционална.

— Закъсня, Кейла.

— И защо?

— Защото доктор Рийвс ще гръмне всичко — изпъшка Конъл. — Според мен имаш около двайсет и пет минути живот… в най-добрия случай.

Кейла пристъпи напред и го изрита в простреляния крак. Конъл изкрещя. Усети как един от пръстите на дясната му ръка се счупи.

— Млъквай, Конъл! Нямам време за тия холивудски мелодрами и глупости! Нали не мислиш, че съм толкова тъпа, приятелче? Сигурно не.

Конъл не отговори. Не можеше да говори. Едва чуваше думите й от болка. Кейла измъкна от колана си Марко/Поло и погледна екрана. Устройството пиукаше слабо.

Лицето и се напрегна.

— Къде са другите? Къде са Либранд и О’Дойл? Трябвате ми всички. Как измами машината?

Конъл впери в нея очи, изпълнени с омраза. Не каза нищо. Трябваше да спечели време, да даде възможност на О’Дойл да се добере до повърхността.

— А, ясно — каза Кейла. Очите и зъбите й проблясваха демонски в полумрака. — Тази упоритост ти е вродена, така ли?

Остави автомата на земята и извади клещите. Започна да ги отваря и затваря бавно, така че Конъл да ги огледа добре.

— Обикновено почвам с кокалчетата и ги чупя едно по едно на двете ръце, но нямам време. — Коленичи до главата на Конъл. — Така че ще започна с тестисите ти. Първо ще смачкам левия, освен ако не ми кажеш това, което ми трябва, и то бързо.

Присвитите очи на Конъл се ококориха.

— Не ти харесва как звучи, а, приятелче? Е, макар да нямам топки, съм го правила и преди и изглежда адски болезнено.

Конъл се хвърли към гърлото й. Тя го удари през ръцете, сякаш бе непохватно дете, като едновременно с това му смачка носа с левия си юмрук. Пред стиснатите клепачи на Конъл заиграха петна и той се отпусна по гръб.

— Е, както обичаше да казва милият ми татко, колкото по-бързо почнеш, толкова по-бързо свършваш. — Кейла измъкна от колана си тънка медна тел.

Изведнъж се чу потракване, отекваше в извитите стени. Кейла бързо се огледа и грабна автомата.

Сребристите буболечки подскачаха и се поклащаха рязко. Някъде далече в ума на Конъл проблесна мисълта, че заглушителят е във Вероника. Зачуди се дали е унищожен — и тя заедно с него.

— Какво е това, по дяволите? — викна Кейла. В гласа й прозвуча страх.

— Чудовищата идват — каза Конъл и лекичко се измести надясно. Посегна зад гърба си с лявата ръка и стисна ножа на О’Дойл. — Първо пращат буболечките… Имаме само няколко секунди, преди да атакуват.

— Да атакуват? Имат ли оръжия?

— Имат ножове — отвърна Конъл. — Като… този!

И се извъртя и заби ножа дълбоко в бедрото на Кейла. Още докато той потъваше до дръжката, тя насочи оръжието си към него и на лицето й се изписа животинска ярост. Конъл изпадна в паника, но заби ножа докрай.

Кейла отметна глава и лицето й се сгърчи от болка. На Конъл не му трябваше повече — заби ожесточено десния си юмрук в лицето й с всичка сила, забравил, че показалецът му е счупен. Главата й се килна назад. Остра болка прониза ръката му, но той не й обърна внимание.

Кейла падна по задник. Опита се да се подпре с лявата ръка, с дясната се опитваше да държи автомата. Конъл се хвърли към нея. Бойният му вик бе крясък на мъчителна болка, която тръгваше от крака му, преминаваше през цялото му тяло и се изливаше през устата му. Падна върху гърдите й. Дулото на автомата се плъзна настрани и изригна в автоматична стрелба. Изстрелите осветиха за кратко коридора в смъртоносни нюанси. Конъл изблъска автомата настрани.

Кейла посегна към колана си. Конъл трескаво сграбчи ръката й: знаеше, че посяга за нож. Отдръпна глава назад и я заби в лицето й с всичка сила. От носа на Кейла шурна кръв. Главата й се отпусна, тялото й потръпна и тя замря.

За всеки случай Конъл я удари още пет пъти в лицето с лявата си ръка. При всеки удар ръмжеше от удовлетворение.

 

 

10:43

 

Заля я паника. Ръцете й опипаха заглушителя. Защо не работеше? Бръмченето му още ехтеше под купола, но не действаше на сребристите буболечки с остриетата. Те вървяха право към нея, бяха само на няколко метра.

Обзе я ужас. Тя лудо завъртя копчето на звука, копчето на честотата и всички други копчета.

Нищо не помогна.

Първата буболечка скочи към лицето й. Вероника инстинктивно вдигна ръце. Буболечката се блъсна в самоделното уоки-токи и го пръсна на парчета. Безполезните части се разпиляха на каменния под. Буболечката падна на земята, но преди Вероника да успее да помръдне, отдясно й скочи още една. Острите й нокти се впиха в ребрата й.

Роботът заби назъбеното си острие дълбоко в корема й.

Дрезгавият й вик на агония сякаш разбуди безбройните буболечки, които се грижеха за поддръжката. Заглушителят вече не им влияеше. Стотици от тях се хвърлиха по течението сякаш в отговор на някакъв невидим сигнал.

Вероника изкрещя от болка и ужас и заблъска с юмруци сребристата буболечка, но тя я държеше здраво. Вероника не можеше да се отърси от нея. Назъбеното острие се отдръпна и яростно се заби отново. Третата сребриста буболечка скочи към главата й.

Вероника нададе последен ужасен и пронизителен писък, преди острието на буболечката да пререже гърлото й. Кръвта й опръска огледалната сфера, закапа по гърдите й и по пода. Тя падна тежко на конзолата. Животът й се изцеждаше, но тя продължаваше да се бори с буболечките, които я посичаха и промушваха.

Извърна се със сетни сили. Посегна към последния бутон, докато падаше на земята под тежестта на роботите.

Успя да го натисне.

Над безжизненото й тяло древното, но добре поддържано съоръжение се задвижи. Куполът се разтресе и механизмът, стоял неизползван единайсет хиляди години, най-накрая оживя. Въздухът се изпълни със стържене и скърцане на метал. Зъбните колела запротестираха, моторите забръмчаха.

Някъде високо на тавана, където не можеше да се види нищо, древното съоръжение се завъртя. След толкова дълго чакане най-накрая се завъртя. Огромната макара започна да развива километрично въже. Сферата се спусна на метър и спря. Заклати се леко и продължи да се люлее като махало. Скърцането на съоръжението се усили.

А после сферата полетя надолу.