Скот Сиглър
Земно ядро (48)

47.

10:26

Конъл се пресегна към врата на О’Дойл и отлепи неговия предавател Марко/Поло. Направи същото и с Либранд. Бе същото като да олющи коричка от рана.

О’Дойл посегна да отлепи и предавателя на Конъл, но той отблъсна ръката му и каза приглушено:

— Не.

Нямаше начин Кейла да чуе гласа му сред грохота на реката, но въпреки това говореше тихо.

— Ще я отведа оттук. Ти изведи Либранд на повърхността.

— Каза, че е опасна. Аз ще я извадя от строя, а после ще се измъкнем.

Конъл поклати глава.

— Виж се, О’Дойл. Нямаш никакъв шанс. Повярвай ми. Ще поговоря с нея и ще видя какво е намислила. В най-лошия случай тя ще ме довърши, а през това време ти ще можеш да измъкнеш Либранд.

И двамата знаеха какъв е залогът. О’Дойл искаше да защити Конъл, но още повече искаше да спаси Либранд. Подаде на Конъл ножа си. Той го взе, погледна О’Дойл в очите и кимна. За един ден бяха станали другари, братя по оръжие. Цялото това насилие и борбата за живот ги бяха споили с неразрушима връзка.

В очите на О’Дойл се четеше благодарност и дълг, който никога не може да бъде изплатен.

Конъл се изправи и каза:

— Без предавателите на Марко/Поло тя няма как да ви види. Не се опитвай да се бориш с нея, О’Дойл, или и двамата с Либранд ще умрете за секунди. Повярвай ми. Щом й отвлека вниманието, тръгнете към Магистралата на Лин и изчезвайте.

И без да каже нищо повече, тръгна.

10:28

На дисплея на Марко/Поло имената на Берта Либранд, Патрик О’Дойл и Конъл Къркланд мигаха в жълто заради губещия се сигнал. А после екранът изведнъж светна в зелено. Кейла вдигна очи и видя Конъл — стоеше на петдесет метра от нея, в края на каньона. Тя веднага изключи уреда и го пъхна в колана си, та и двете й ръце да са свободни. Автоматът висеше на гърдите й.

— Конъл! — Тя бързо тръгна напред. — Добре ли си?

— Спри, Кейла.

Тя спря и попита невинно:

— Какво има?

— Какво правиш тук?

Тя видя, че е напрегнат и готов да отскочи на секундата. Ръката му бе отпусната на корпуса на кораба. Бе готов да се скрие зад него и да изчезне от погледа й.

— Дойдох да те спася.

— А откъде знаеш, че трябва да ме спасяваш? Не съм ти казвал за лагера.

Тя не отговори. Той леко помръдна, а раменете му се присвиха на милиметър. Готвеше се да побегне. Кейла сграбчи автомата, вдигна го и стреля, но Конъл бе прекалено бърз и се скри зад корпуса точно преди куршумите да изкънтят в платината.

Тя се втурна след него в наситените с пара сенки на каньона.

10:29

О’Дойл я мярна само за миг, докато тя се впускаше след Конъл. Конъл имаше двайсет секунди преднина, като се имаше предвид разстоянието, но колко щеше да издържи, преди тя да го настигне?

Изчака десет секунди, изправи се и вдигна Либранд. Желаеше успех на Конъл, но вече не можеше да му помогне. Метна Либранд на рамо и излезе с накуцване от сферичната стая. Тръгна към Магистралата на Лин. Трябваше да бърза. Дори да избегнеше скалоподите, сребристите буболечки и Кейла Майърс, Вероника всеки момент можеше да взриви всичко.

Стисна зъби и закуцука напред. Бе по-стръмно, отколкото бе очаквал, но не забави крачка дори за миг.

Щеше да измъкне Либранд жива. Щеше да намери начин.

10:30

Беше лесно.

Вероника прехвърли наум последователността. Плъзна пръсти по бутоните и лостовете, вместо да ги натиска и завърта. Упражняваше се наум. Единственият въпрос бе кога да го направи. Колко време трябваше да даде на Конъл, О’Дойл и Либранд? Прокара пръсти по контролния панел, който вече й се струваше съвсем прост. Толкова прост, че дори дете можеше да изпълни последователността от действия. Всеки, или всичко, което имаше очи и капка мозък, можеше да се справи.

Въздухът бе изпълнен с грохота на реката и потракването на щуращите се сребристи буболечки. Нямаше начин да чуе трите лъскави нови, които изпълзяха от водата и тръгнаха по стената.

10:31

Кейла едва виждаше Конъл в мъглата. Вдигна автомата и стреля в краката му. Докато отпускаше автомата, десният й крак се подхлъзна в гъстата кал, тя политна напред и падна.

Бързо скочи и се затича след Конъл. Бе изгубила поне пет секунди с това подхлъзване, а и коляното я заболя зверски. Но той също накуцваше и тя щеше да го хване.

По лицето й бе полепнал влажен платинен прах. Кейла се втурна след плячката си, без да съзнава, че сега има металически вид, като машина за убиване — каквато всъщност беше.