Серия
Фондацията (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Second Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

22. Верният отговор

Неизвестна стая на неизвестен свят!

И човек, чийто план бе успял.

Първия Говорител вдигна поглед към Ученика.

— Петдесет мъже и жени — каза той. — Петдесет мъченици! Те знаеха, че това означава смърт или доживотен затвор, и дори не можехме да ги обработим, за да ги предпазим от слабост — тъй като обработката би могла да се разкрие. И въпреки това не изпаднаха в безсилие. Изпълниха плана, защото обичаха по-големия План.

— Не беше ли възможно да са по-малко? — попита Ученика със съмнение.

Първия Говорител бавно поклати глава.

— Това бе най-ниската граница. Наистина бяха най-малкия възможен брой. По-малко нямаше да е убедително. Всъщност чисто обективно би трябвало да са седемдесет и пет, за да се предвиди възможна грешка. Няма значение. Разучихте ли хода на действията, както е бил разработен от съвета на Говорителите преди петнайсет години?

— Да, Говорителю.

— И го сравнихте с действителния развой?

— Да, Говорителю. — И след кратко мълчание: — Бях поразен, Говорителю.

— Зная. Винаги настъпва изумление. Ако ви беше известно само колко хора са работили в продължение на месеци — години всъщност, — за да се постигне съвършенство, нямаше да сте толкова изненадан. А сега ми обяснете с думи какво се случи. Искам вашето тълкувание на математическите изрази.

— Да, Говорителю. — Младият мъж събра мислите си. — Най-напред, беше необходимо хората от Първата Фондация да са напълно убедени, че са открили и унищожили Втората Фондация. По този начин се постига връщане към желания първоизточник. Всъщност Терминус отново няма да знае нищо за нас, няма да ни включва в сметките си. Още веднъж сме скрити и в безопасност — с цената на петдесет души.

— А целта на войната с Калгън?

— Да се покаже на Фондацията, че може да срази физически неприятел, да се заличат ударите по самоуважението им и самоувереността им, нанесени им от Мулето.

— Тук анализът ви е недостатъчен. Спомнете си, че населението на Терминус гледаше на нас с явна двойственост. Мразеше ни и завиждаше на нашето превъзходство, но при това разчиташе безрезервно на нас да го опазим. Ако бяхме „унищожени“ преди войната с Калгън, в цялата Фондация щеше да настъпи паника. В такъв случай никога нямаше да им стигне храброст да се изправят срещу Стетин, ако той тогава би нападнал, а той щеше да го направи. Само сред пълното тържество на победата можеше да стане „унищожението“ с минимални неблагоприятни ефекти. Дори изчакване от една година след това би могло да означава прекалено понижаване на духа.

Ученика кимна.

— Разбирам. В такъв случай ходът на историята ще продължи без отклонение в посоката, обозначена в Плана.

— Освен, ако — изтъкна Първия Говорител, — се случат още някои непредвидени и индивидуални инциденти.

— А заради тях — каза Ученика, — ние все още съществуваме. С изключение… С изключение… Един аспект на сегашното положение на нещата ме безпокои, Говорителю. Първата Фондация разполага с устройството за смущения на съзнанието — мощно оръжие срещу нас. Поне това е отклонение от предишното състояние.

— Правилна забележка. Но няма срещу кого да го използват. Превърна се в безполезно устройство; също както без подтика от заплахата от наша страна енцефалографският анализ щеше да се преобрази в стерилна наука. Сега други клонове на познанието отново ще станат по-важни и ще добият непосредствено значение. Така че, това първо поколение учени, занимаващи се със съзнанието, ще бъде и последното — а след един век устройството за смущения на съзнанието ще бъде почти забравен предмет от миналото.

— Добре… — Ученика правеше изчисления наум. — Предполагам, че сте прав.

— Но онова, което най-много искам да осъзнаете, младежо, заради бъдещето ви в Съвета, са дребните взаимовръзки, които бяха внесени принудително в нашия план през последните петнайсет години, просто защото работехме с отделни индивиди. Например начинът, по който Антор трябваше така да предизвика подозрение спрямо себе си, че то да съзрее в подходящ момент — а това беше просто.

Също така начинът, по който атмосферата беше така манипулирана, че на никой на Терминус не би му хрумнало предварително, че е възможно същата планета да е центърът, който търсят. Това трябваше да се подскаже на момичето Аркадия, на което да обърне внимание само баща й. После трябваше да бъде изпратена на Трантор, за да сме сигурни, че няма да влезе преждевременно в контакт с баща си. Те двамата бяха двата полюса на хиператомен двигател: всеки от тях не действаше без другия. Лостът трябваше да се включи — да се осъществи контакт — в точно подходящия момент. Аз се погрижих за това!

И последната битка трябваше да се режисира добре. Беше необходимо флотата на Фондацията да се залее от самоувереност, докато калгънската флота да се подготви за бягство. За това също се погрижих!

— Изглежда ми, Говорителю — поде Ученика, — че вие… искам да кажа всички ние… сме разчитали доктор Даръл да не заподозре, че Аркадия е наш инструмент. Според моята проверка на изчисленията съществуваше тридесет процента вероятност той да се усъмни. Какво щеше да стане в такъв случай?

— Бяхме се погрижили за това. Какво са ви учили за платото на Тампер? Какво представлява то? Със сигурност не е доказателство за въвеждане на емоционална обратна връзка. Тя може да се осъществи без никаква възможност за разкриване дори и чрез най-съвършен енцефалографски анализ. Следствие от теоремата на Леферт, нали разбирате. Проличава само премахването, изрязването на предишна емоционална обратна връзка. То трябва да се разпознае.

— И разбира се, Антор се е погрижил Даръл да узнае всичко за платото на Тампер.

— Но… Кога може дадена личност да бъде поставена под контрол, без това да проличи? Там, където няма предишна емоционална обратна връзка, която да се отстрани. С други думи, когато индивидът е новородено с празно съзнание. Аркадия Даръл беше такова новородено тук, на Трантор преди петнайсет години, когато бе написан първият ред от структурата на плана. Тя никога няма да научи, че е била под контрол, и така ще е по-добре, тъй като контролът налагаше у нея да се развие преждевременна и интелигентна индивидуалност. Първия Говорител се изсмя тихо. — В известен смисъл иронията във всичко това е изумителна. В течение на четиристотин години толкова хора са били заслепявани от думите на Селдън „другия край на Галактиката“. Те са използвали мисълта на собствената си физическа наука за разрешаване на проблема, като са измервали разстоянието до другия край с линии и ъгломери и накрая са завършвали или в някоя точка от Периферията на сто и осемдесет градуса от ръба на Галактиката, или там, откъдето са тръгнали.

Но най-голямата опасност за нас се крие във факта, че съществува възможно решение, основано върху физикалния начин на мислене. Знаете, че Галактиката не е просто плосък овоид, нито Периферията е затворена крива. Всъщност тя е двойна спирала с поне осемдесет процента от населените планети в главното рамо. Терминус е единият външен край на спиралното рамо, а ние сме другият — тъй като какво е противоположното на края на спиралата? Ами центърът.

Но това е дреболия. Решението е случайно и без особено значение. То би могло да се получи веднага, ако търсещите го само биха си спомнили, че Хари Селдън е бил социолог, а не физик и биха пригодили мисловния си процес съобразно това. Какво би могло да означава „противоположни краища“ за социолог? Противоположни краища по картата? Разбира се, че не. Това е само механично тълкувание.

Първата Фондация е разположена в Периферията, където първоначалната Империя е била най-слаба, където е било най-малко влиянието на нейната цивилизация, където благосъстоянието и културата почти са отсъствали. А къде е социално противоположният край на Галактиката? Ами там, където първоначалната Империя е била най-силна, където влиянието на нейната цивилизация е било най-голямо и е имало най-висока култура и благосъстояние.

Тук! В центъра! На Трантор, столица на Империята по времето на Селдън.

И това е било неизбежно. Хари Селдън е оставил след себе си Втората Фондация, за да поддържа, подобрява и разширява неговото дело. Това се е знаело или се е подозирало в продължение на петдесет години. Но къде е могло да се осъществи това най-добре? На Трантор, където групата на Селдън е работила и където са събирани данни в продължение на десетилетия. И целта на Втората Фондация е била да пази Плана от неприятели. Това също е било известно! А къде е бил източникът на най-голямата опасност за Терминус и Плана?

Тук! Тук на Трантор, където Империята, макар и загиваща, в продължение на три века все още е могла да разруши Фондацията, ако просто би решила да го стори.

После, едва преди един век, когато Трантор паднал, бил разграбен и напълно унищожен, ние вече сме могли да пазим нашата главна квартира. Така на цялата планета Имперската библиотека и района около нея са останали недокоснати. Това е било добре известно на Галактиката, но дори и този очевиден намек им е убегнал.

Тук, на Трантор, Еблинг Майс ни откри и тук ние се погрижихме той да не надживее находката си. За тази цел беше необходимо да уредим нещата така, че едно нормално момиче от Фондацията да победи огромните сили на мутанта Мулето. Сигурно подобно явление би могло да предизвика съмнение на планетата, на която е станало. Именно тук за първи път изучихме Мулето и планирахме окончателното му поражение. Тук Аркадия бе родена и се сложи начало на поредицата събития, които доведоха до великото завръщане на Селдъновия план.

И всички тези пропуски в нашето засекретяване, всичките пролуки, останаха незабелязани, защото Селдън бе използвал израза „другия край“ по свой начин, а те го бяха тълкували по техен.

Първия Говорител отдавна бе престанал да говори на Ученика. Всъщност, това бе изложение пред самия него, докато стоеше пред прозореца и гледаше към невероятно блестящото небе, към огромната Галактика, която вече беше в безопасност завинаги.

— Хари Селдън е нарекъл Трантор „Звездокрай“ — прошепна той, — и защо да не остане този поетичен образ. На времето цялата Вселена е била управлявана от тази скала; всички връзки от звездите са стигали до тук. „Всички пътища водят до Трантор“, казва една стара поговорка, „и там свършват всички звезди“.

Десет месеца преди това бе гледал с лоши предчувствия същите отрупани звезди — никъде толкова нагъсто, както в центъра на огромния куп материя, който хората наричат Галактика, но сега мрачно задоволство бе изписано върху кръглото и червендалесто лице на Прийм Палвер — Първия Говорител.

Край
Читателите на „Втората Фондация“ са прочели и: