Колин Уилсън
Истински престъпно (8)

Джак Спот и Били Хил: злосторниците от Лондон

В продължение на много години преди близнаците Крей да сложат отпечатъка си върху организираната престъпност и насилието в американски стил в Лондон, през трийсетте и четирийсетте години на XX век този голям и обвит в мъгла град е контролиран от двама легендарни злосторници — Джак Спот и Били Хил.

Те са ту близки приятели, ту непримирими врагове и двамата претендират за титлата „Крал на лондонския подземен свят“. Макар да е присъщо за техните кръгове, на улиците рядко избухва насилие и стига престъпниците да са дискретни, полицаите (мнозина от които са в близки взаимоотношения с тях) с удоволствие ги оставят на мира.

Ниско платените бобита, патрулиращи по улиците, често са обвинявани, че бият пияниците и крадат вещите им. Оттам произлиза поговорката: „Искаш ли да знаеш колко е часът, питай някой полицай“. Всички полицаи имат часовници, често взети от някой нищо неподозиращ пияница.

Огнестрелните оръжия — макар че след Първата световна война броят им се увеличава — рядко се използват и убийствата не са толкова чести, както по времето на близнаците Крей. Старите бандити рядко си позволяват зрелищни престрелки, каквито обичат американските гангстери. Враговете и предателите не са убивани с картечни пистолети от коли, а посещавани от „главорез“, който внимателно прерязва гърлата им с бръснач или отсича главите им с малка секира.

Когато се бият, бандитите използват ножове, бръсначи, шила за лед, секири, юмруци и ритници. Но поколения наред любимото им оръжие е бирената бутилка. Ако носи пистолет или нож, човек може да си навлече сериозни неприятности, ако го спре полицията. Но безобидната бирена бутилка не буди подозрения. Освен че осигурява подходяща подкрепа преди престъплението, шишето представлява и отлична бухалка. Бутилката може да бъде счупена лесно и заострените й краища се врязват дълбоко в лицето на опонента с опустошителни резултати. Пък и е превъзходна ракета.

В началото на XX век английският подземен свят предлага редица незаконни, но необходими услуги — проституция, хазарт и алкохол. Хората, които се занимават с изнудване, са „тарикати“, а порядъчното, трудещо се население — „балами“, очакващи да бъдат оскубани.

През годините на крайна мизерия и особено през трийсетте, проституцията вилнее в Лондон, тъй като жените откриват, че могат да си изкарват сравнително добра прехрана, живеейки по улиците. Те може да минат през двайсет-трийсет клиенти за една смяна от четири часа и взимат от десет шилинга до една лира от всеки, така че надниците за греха са доста прилични.

През двайсетте години на XX век мнозина големи престъпници в Лондон са хора, известни със силните си мускули, а не занимаващи се с бизнес гангстери. Бандитите от Ийст Енд, като евреина Джак Краля на сатъра, Уасъл Нюман, Джими Спинкс и Доджър Мълинс (който по-късно става нещо като наставник на близнаците Крей), са легендарни с изявите си на брутална сила. Нюман укрепва юмруците си, като хвърля тухли във въздуха и ги удря, докато паднат, но не е майстор на организираната престъпност. Той просто се забавлява да бъде скандалджия и побойник, влиза в кръчмите и взима бирата на клиентите, предизвиквайки ги да протестират. Мълинс е прословут с повърхностните си възгледи за нежния пол и веднъж се отървава от приятелка, която му омръзнала, като я блъска от движеща се кола. Тя счупва гръбнака си. Спинкс е хулиган като Нюман. Когато го молят да плати рибата и пържените картофи, които изяжда, той хвърля котката на собствениците на заведението във фритюрника. Главорезът от Глазгоу Джими Далзиъл Гуляйджията толкова се страхува да не се усъмнят в мъжествеността му, че предпочита да танцува с член на бандата си „Момчетата от приемната“, вместо да го видят да се държи сантиментално с жена.

Много проститутки идват от чужбина. Французойката Марти Уотс мрази английския климат, но се изненадва от снизходителността на полицията. Тя е обезпокоена от сексуалните вкусове на средния англичанин. Веднъж споделя, че е изумена от големия брой мъже, които искат да ги завърже и да ги бие. Онези, които контролират изнудването, свързано с проституцията, също идват от чужбина. До 1929 г. главните рекетьори са французинът Кашмир Мишелети и испанският танцьор Хуан Антонио Кастанар. Когато Емил Бартие Лудия, известен съдружник на Кастанар, сбъркал един френски сводник на име Чарлил Акробата с Мишелети и го заклал в неугледната Фрит стрийт, полицията депортира двамата конкуренти. Контролът върху изнудването, свързано с проституцията, поема Макс Кесел Червения, латвиец с обезобразено лице, чието надупчено от куршуми тяло е намерено в канавка в Хартфордшър. Друг прословут сводник е Еди Манинг, търговец на наркотици от Ямайка.

Употребата на силен наркотик, като хероин и кокаин, става обичайна през двайсетте години на XX век. Множество млади жени от „шеметните двайсет години“ са твърдо решени да водят лек живот и да предизвикват смъртта. Те са известни като „наркоманки“ и животът им е изпълнен главно с наркотици и забавления. Безброй любителки на лекия живот започват да умират от свръхдози. Сред тях има множество стремящи се към слава актриси и светски дами. Били Карлтън, популярна и много търсена актриса (не само заради актьорското й майсторство), умира от отравяне с кокаин, след като присъства на празниците на победата през ноември 1918 година. Фреда Кемптън, съдържателна на клуб, ръководен от легендарната „мадам“ Кейт Мейрик, умира от свръхдоза кокаин през март 1922 година. Актрисата Бренда Дийн Пол е осакатена от пристрастяването си. Тези и много други жертви са приписвани на Чанг Гениалния, безупречно облечен китаец, собственик на два ресторанта в центъра на Уест Енд. Хората го подозират, че е важен гангстер, специализирал се в търговия с опиум, и интимните му връзки с красиви млади жени предизвикват гняв и възмущение. Едва през петдесетте години един национален всекидневник го припомня като „сатана, който не се спира пред нищо, за да завладява красиви жени“. Чанг е арестуван през 1924 г., но стои в затвора само четиринайсет месеца. Той е освободен и депортиран, но докато е в изгнание, се смята, че още има значително участие в търговията с наркотици в Лондон.

Тъй като е чернокож, в съответствие с нравите по онова време, хората го смятат за особено ужасен заради влиянието, което има върху жените. Наричат го „най-поквареният мъж в Лондон“. След като през 1929 г. го хвърлят в затвора, Манинг умира от пристрастяването си към кокаина.

През XIX век залагането на конни надбягвания става национално занимание. Но не е позволено да се залага другаде, освен на хиподрума. Забраната е в сила до приемането на Закона за залаганията и хазарта през 1960 година. Въпреки нелегалния статут на букмейкърите извън хиподрумите, през двайсетте години на XX век има над петнайсет хиляди такива места и е изчислено, че те печелят годишно между триста и петдесет и четиристотин и петдесет милиона лири стерлинги. Полицаите и букмейкърите имат неофициално споразумение, според което ченгетата трябва да задоволяват желанието на обществото да вижда от време на време съдебни дела срещу букмейкъри. Те са компенсирани от съдружниците си за всяка пропусната печалба. В замяна полицаите очакват да се държат с тях добре и редовно да получават пари и каси с уиски.

Престъпниците неизменно са изкушавани от източници на пари и подобен огромен бизнес естествено привлича вниманието на занимаващите се с изнудване банди. Освен че взимат пари за „място“ на хиподрума и значителен процент от печалбата от незаконните залози извън хиподрума, те го пазят от кражби и се грижат длъжниците да се изплащат. Последното е най-важното. Дълговете от хазарт не може да се връщат по законен ред и загубите са огромни. Между 1918 и 1956 г. в подземния свят господстват бандите, създадени на расова основа, и Джак Спот е главатар на една от тях.

Син на полски евреи, дошли в Англия през деветдесетте години на XIX век, Джак Спот обикновено се представя като Джак Камър. Той е роден през 1912 г. в Уайтчапъл — трудолюбива и спазваща законите общност — и от ранна възраст е раздразнителен, агресивен, и особен. Братята и сестрите му са шивачи, но Спот се навърта в местните боксьорски клубове и гимнастически салони, където се събират нехранимайковци.

Той си създава репутация на безстрашен побойник и в онези дни на засилващ се антисемитизъм скоро е затрупан от молби за протекция от евреи букмейкъри, бизнесмени, рекламни агенти и продавачи, заплашвани от фашистите. Когато през 1936 г. сър Осуалд Моузли се опитва да мине с Черните ризи през Ийст Енд, Спот и хората му убиват телохранителя му.

Спот изпитва все по-силно влечение към доходния свят на изнудвачите и малките, незаконни клубове за хазарт в Сохо и Уест Енд, които са сцени на множество конфронтации между еврейски и италиански гангстери. Спот често яде бой — един мафиот го пребива почти до смърт с щека за билярд, но си спечелва репутация за безразсъдната си смелост.

В началото на четирийсетте години на XX век, подкрепян от свирепата си расова банда, Спот е новоизгряваща сила в престъпния свят. След като през 1940 г. полицията затваря незаконните клубове за хазарт, Спот и приятелите му са взети в армията. Спот мрази ниското заплащане, лошата храна, строгата дисциплина и неистовия антисемитизъм. Той не се свени да налага с каиш онези с по-висш ранг от него и след три мъчителни години флотата го уволнява като психически нестабилен.

Спот се връща в разрушения от бомбардировките Ийст Енд и разбира, че родителите му са мъртви и че семейството отдавна се е разпръснало. Той се забърква с измамници, но след кавга с местен хулиган, в която едва не го убива с чайник, избягва в Лийдс — северната столица на черния пазар и убежище на дезертьори, комарджии и изнудвачи.

Там физическата му сила, безстрашието и въздържанието от алкохол бързо му осигуряват предимство пред местните гангстери. Спот се грижи за собствениците на клубове и букмейкърите и след войната се връща в лондонските клубове за хазарт. Високите надници, печалбата от престъпленията и безразсъдството, предизвикани от усещането, че човек още е жив, предизвикват огромен разцвет в следвоенния хазарт.

Спот ръководи и бизнес с хиподрумите от клуб в Сейнт Ботолф в покрайнините на Лондон. След ожесточена борба с бандата от Айлингтън, която му осигурява контрола върху хиподрума в Аскът, единственото сериозно предизвикателство остава бандата Уайт. Но те се размекват и претърпяват поражение в клуб „Сторк“ на Саквил стрийт, където Спот и хората му ги пребиват с метални тръби и ги довеждат до пълно подчинение.

Дарби Сабини и братята му Джо, Чарлс, Хари Бой и Фред са от Сафрън Хил, Кларкънуел, център на италианската общност в Лондон. В началото на двайсетте години на XX век те си извоюват контрол върху доходните надбягвания с коне в Южна Англия от Били Кимбър и бандата му от Бирмингам, със значителната подкрепа от Летящия взвод (една от първите мобилни полицейски части), с които Дарби Сабини постига „споразумение“. В продължение на четиринайсет години Сабини и братята му поддържат дискретен, но силен контрол в света на конните надбягвания. Престрелките и наръгванията с нож в по-голямата си част не са докладвани, но полицаите връхлитат ненадейно там, където има нарушения на обществения ред, подстрекавани от отмъстителната бирмингамска банда или някоя от другите расови банди в Лондон. Веднъж Сабини е нападнат от конкурентна банда в клуб „Фраталанца“. Четиримата братя Кортеси стрелят по гангстера и семейството му. Но това е първият им опит в стрелба и те не улучват. Четиримата скоро са задържани. Но само двама са признати за виновни за „опит за убийство“. Съдията поддържа тезата, че това е спор между банди, недостоен за вниманието на обществеността, и те получават само по три години. После Сабини изпада в немилост в резултат на загубено дело за клевета. Един вестник го нарича „водещия гангстер в Британия“. Сабини завежда дело, но не се явява в съда. Той загубва делото и трябва да плати скромна сума, която обаче не може да си позволи, защото харчи безразсъдно, и обявява фалит. Необикновената публичност окончателно го дискредитира в очите на събратята му престъпници.

Бандата на Спот е замесена и в отвличане на камиони и големи, планирани обири. Смята се, че той е организирал неуспешния обир на летище Хийтроу през 1948 г., когато десет мъже, въоръжени с оловни тръби и с найлонови чорапи на главите, пристигат на летището, пребиват пазачите от охраната и влизат с взлом в склад, където уж имало златни слитъци на стойност десет милиона лири. За съжаление това е клопка на Летящия взвод и бандитите са нападнати от разгневени полицаи. След ожесточена битка ченгетата арестуват осем души. Бандитът Франи Даниълс успява да избяга, като се вкопчва за долната част на полицейския камион, пуска се, преди да спрат пред участъка в Западен Лондон, и изчезва в мрака. Няма достатъчно доказателства, за да уличат Спот.

Една сутрин в края на 1949 г. Джак Спот отива пред портите на затвора Уондуърт, за да посрещне освободен затворник — Били Хил, мъж на средна възраст, бил някога голям гангстер.

Били Хил е роден през 1911 г. в Севън Дайъл в северната част на Ковънт Гардън. Навремето районът представлява свърталище на бедняци и престъпници. Майка му е „прекупвач на повредени уреди“, а баща му не може да мине покрай полицай, без да го удари — непреодолим импулс, който му докарва пет-шест присъди. Семейството имало двайсет и едно деца. Онези, които оцеляват, стават престъпници. Младият Били започва работническия си живот като доставчик на хранителни стоки в Камдън Таун, но гледа на това предимно като на възможност да получи информация за бъдещи мишени за обири. И скоро започва да краде, предпочитайки „дръминг“ — претърсването на къщи в отсъствието на обитателите пред „крийпинг“ — кражба, докато обитателите спят. „Дръминг“ става все по-популярно сред престъпниците. Има много нови и тихи предградия, чиито жители отсъстват през деня. Освен това съдиите са по-снизходителни към „дръминг“, отколкото към „крийпинг“.

През годините Хил се специализира в обири по домовете и мълниеносни атаки. Избухва Втората световна война. Заедно с бандата си Хил установява, че хаосът през войната предлага нови възможности за лесно печелене на пари. Той влиза с взлом в пощи и отваря сейфове със специално направена гигантска отварачка за консерви. Малобройните полицейски сили нямат достатъчно хора, за да го заловят. Макар да се гордее, че е британец, и да говори за приятелите си от войната, Хил става важна фигура в огромния престъпен свят на черния пазар, продава откраднати стоки и купони и снабдява заможните хора с всичко от бензин и найлонови чорапи до прясна сьомга и бекон.

Печалбите са огромни. Хил изкарва по три хиляди лири седмично от кражби с взлом и многократно повече от дейността си на черния пазар. Той никога не излиза, без да сложи в джоба си петстотин или хиляда лири. Хил има костюми за по четирийсет гвинеи от „Савил Роу“, копринени ризи и ръчно изработени обувки.

Макар че още не е съюзник на Спот, той също участва в гибелта на бандата Уайт. Полицията го арестува и Хил прекарва петнайсет години в затвора, протестирайки срещу присъдата за престъпление, което твърди, че не е извършил.

Той негодува и когато го освобождават под гаранция, решава да напусне Англия. Хил се преоблича като полицай, открадва от двама крадци коприна от парашут, отправя се към Южна Африка и отваря клуб за хазарт. Но скоро повежда война с Арнълд Невил, „императорът“ на престъпността в Южна Африка. Невил е намерен в локва кръв пред нощен клуб. Той е разрязан от главата до петите с бръснач и са му необходими над сто шева. Хил е арестуван, но учтивото му държане и почтен вид му осигуряват лека присъда. Той се бои, че ще го екстрадират, нарушава гаранцията и се връща в Англия. Но му омръзва да бяга, предава се и отива в затвора Уондсуърт.

Въздържателят Спот пие само лимонада. Той обича да атакува опонентите си, когато алкохолът ги прави неспособни да отвърнат на удара. Харесва му да ги напада в тоалетните на кръчмите в Уест Енд. „Повалях ги в тоалетната — признава той. — Това ми беше номерът. Проследявах ги дотам и прас! Оставях ги в писоара.“

Спот взима Хил под крилото си не поради алтруистични причини, а защото броят на доверените му лейтенанти намалява по време на полицейските акции, при които мнозина са ранени. Хил е полезен човек и Спот го назначава да отговаря за незаконните клубове за хазарт. Той може да бъде студен и безмилостен и се говори, че очите му са като „черно стъкло“. Хил е отличен комарджия и не търпи неприятности в клубовете, които ръководи, макар че склонността му към насилие на други места поставя Спот в неудобно положение.

През двайсетте години на XX век моторизираните престъпления и кражбите на коли рязко се увеличават. Бързият транспорт и перспективата за своевременно измъкване разширяват областта на действие на престъпниците. Двама от най-известните моторизирани бандити са Спаркс Рубина и дългогодишната му любовница и близка приятелка Бандитката с късите коси. Рубина спечелва прякора си, защото неволно открадва безценни рубини от индийски принц, но решава, че са фалшиви, и ги раздава. Заедно с Бандитката с късите коси Спаркс се специализира в моторизирани грабежи. Първия път, когато се опитва да разбие прозорец, тухлата, която хвърля, рикошира и го удря, но скоро той разработва успешна техника, макар често да наранява ръцете си. Спаркс спира кръвоизливите с щипки, а по-късно Бандитката с късите коси зашива раните. Полицаите се възхищават на Бандитката с късите коси, еврейско момиче от уважавано семейство, която става престъпник след нещастна любов. Тя кара мерцедес и си слага черна барета. След пет години двамата с Рубина са заловени, но се отървават с леки присъди. През 1940 г. Спаркс избягва от затвора и те отново стават партньори. Но вече са стари и уморени. Тя има бели коси и носи очила. След няколко неуспешни удара те се отказват от престъпленията.

Хил отстъпва пред чара на Райли Циганката, съблазнителна прелъстителка и момиче за приятно прекарване. Когато бившият й сводник Джони Белгиеца се опитва да я върне в играта, Хил нахлува в ресторанта, където Джони и белгийските му приятели се хранят, и пред всички разрязва лицето му. Спот трябва да положи много усилия, за да убеди Белгиеца да си държи устата затворена.

През 1851 г. Спот се жени за младата ирландка Рита и решава да се оттегли. Но няма пълно доверие на главните си поддръжници, че ще запазят мира в подземния свят, и постига споразумение за подялба на властта с Хил, според което вторият ще контролира незаконните клубове за хазарт, а Спот — хиподрумите.

Но светът на хазарта се променя. Законът за залаганията и хазарта от 1960 г. легализира многобройните незаконни заведения, от които гангстерите извличат богатството си. Докато подготвят закона, властите разчистват хиподрумите и лицензират букмейкърите. До средата на петдесетте години Спот загубва голяма част от авторитета си. Недотам съвестният му партньор търси удобни възможности да разшири дейността си.

Хил израства във време, когато правосъдната система издава само скромни присъди за дребни престъпления и кражби. Тогава това се смята за рискове на професията. Законът за наказателното правосъдие от 1948 г. променя това отношение. Хил и другите като него са смятани за рецидивисти и са заплашени от по-дълги присъди в затвора. Ето защо печалбите от кражбите на дребно и продажбата на повредени уреди вече не си струват риска от потенциалните наказания. Хил се стреми към все по-големи престъпни „проекти“. В автобиографията си той се хвали, че е извършил обира през 1952 г., в който 287 хиляди долара в употребявани банкноти — внушителна сума за онези дни — са откраднати от пощенски камиони, попаднали на засада между гара Падингтън и лондонското Сити. Следващата година камион, превозващ златни кюлчета на стойност 45 хиляди долара на авиолиния КЛМ, е отвлечен в Холбърн. Хил вече не трябва да се безпокои за пари.

Въпреки че се колебае дали да не се оттегли, той още приема сериозно насилието и през 1953 г. едва не си навлича неприятности, когато злобно наръгва с нож млад хулиган от Ийст Енд на име Томи Смитсън, който обижда любимата му циганка. Същата година Спот и Хил се запознават с двама млади, учтиви и перспективни мъже от Ийст Енд, Роналд и Реджиналд Крей. По-късно близнаците казват, че никога не са имали време за Смит, но Хил определено им е помогнал да се издигнат.

През 1945 г. Хил има дързостта да публикува поредица от спомените си в „Пийпъл“. В първия епизод той безочливо обяснява как е била извършена кражбата на златните кюлчета от КЛМ. Следва обществен скандал и Хил решава да емигрира в Австралия, откъдето веднага е върнат в Британия. Спот заявява, че му е „писнало“, както се изразява, от известността на Хил и от претенциите му, че е „император“ на престъпността. Двамата се скарват и Спот, който обвинява Уеб, че поощрява самозаблудата на Хил за величие, си слага любимите боксове и лично пребива журналиста. Последвалото съдебно дело не допринася с нищо за обществения му облик и когато той също се опитва да публикува спомените си, почти никой не им обръща внимание.

До 1955 г. Спот загубва и малкото влияние, което има в хиподрумите за сметка на група италиански букмейкъри и главорезите им. По онова време близнаците Крей го виждат отново на конните надбягвания в Епсъм по негова покана. Те са доволни, че ги забелязват, но решават да не се съюзяват с изчерпана сила. Хил се е върнал от неуспешния си опит да емигрира и по време на същата среща на конните надбягвания в Епсъм публично се съюзява с италианците. Скоро след това Спот се разхожда по Фрит стрийт в Сохо, когато случайно среща Албърт Даймс, симпатичен италианец, когото наема за телохранител.

Двамата се скарват пред бар „Италия“. Спот удря Даймс в брадичката. Даймс побягва и опитва да се скрие в магазин за плодове и зеленчуци. Спот се разгневява, грабва нож за картофи и наръгва Даймс няколко пъти, преди собственичката на магазина, едра жена на име госпожа Хаймс, да го удари по главата с теглилка от кантара. Докато лежи зашеметен, Даймс отвръща на удара и разрязва с ножа си лицето на Спот. Облени в кръв, двамата излизат, залитайки от магазина. Макар да са тежко ранени, те оцеляват. Но докато Спот лежи в болницата, изчезват и последните останки на престъпната му империя.

Той е изправен пред съда по обвинение, че е провокирал сбиването. Макар да е оправдан, впоследствие е установено (предимно в резултат на работата на Дънкан Уеб, насъскван от Били Хил), че главният свидетел на защитата на Спот, възрастен и почтен свещеник на име Парсън Андрюс, е известен като Парсън Поразяващия. Макар да има привидно набожна външност, той редовно мами букмейкърите и свещеническата му кариера е посветена на уискито, хазарта и жените. Този покварен тип е нает от Спот като свидетел. По-късно Парсън, неколцина съдружници на Спот и съпругата му Рита са обвинени в заговор за извращаване на правосъдието. Делото завършва зле за Спот и последвалият процес за лъжесвидетелство на друг свидетел съсипва кариерата му.

Били Хил открива неочакван съюзник в лицето на воюващия срещу престъпността журналист Дънкан Уеб, който го описва като „мошеник, бандит, крадец и главорез“, но и като „гениален, добър и толерантен човек“. Уеб написва една от поредицата статии в „Пийпъл“, която довежда до смъртта на братята Мосина, контролиращи рекета върху проституцията в Лондон. Те имат смесен произход — египетски, сицилиански и малтийски — и ръководят успешен бизнес, където жените работят в ограничени часове и им се позволява до десет минути за клиент. Една проститутка изчислява, че между 1940 и 1955 г. е спечелила сто и петдесет хиляди лири от бандата. В Деня на ветераните тя има четирийсет и девет клиенти. В хода на разследването Уеб непрекъснато е заплашван от главорезите Месина. И после се запознава с Хил, сприятелява се с него и оттогава се наслаждава на свободата на подземния свят, която толкова силно го интригува. В замяна Уеб се грижи Хил да има благоприятен облик в пресата и дори редактира автобиографията му, озаглавена с типичната му скромност „Босът на подземния свят в Британия“.

Хил винаги рита жертвата си, след като я поваля на земята. Една нощ през май Спот и съпругата му Рита се връщат в апартамента си в Хайд Парк Маншънс, когато са нападнати от голяма група мъже с бръсначи, ножове и метални тръби. Спот разбира какво ще стане и се опитва да бутне съпругата си във входа, но тя отказва, вкопчва се в него и се разпищява. Двамата падат на земята и мъжете се нахвърлят върху тях. Рита не е пострадала, но Спот има седемдесет и осем шева и се налага да му преливат кръв. Той решава да наруши закона на подземния свят и да разкрие самоличността на нападателите си, но после се отказва. Макар да не изпитват уважение към него, близнаците Крей търсят възможност да поведат гангстерска война, за да се утвърдят с брутална сила в Уест Енд, който все още е непристъпен за тях. Те посещават Спот в болницата и настояват да им позволи да пролеят кръв, за да отмъстят за него. Но подобни прибързани конфликти са анатема за него и той не отговаря, само се обръща на другата страна и се вторачва в стената.

Рита обаче не изпитва угризения да говори пред властите и изправя пред съда нападателите на съпруга си. Трима от верните съдружници на Хил отиват в затвора.

След безкрайни процеси Джак Спот най-после обявява фалит и е изгонен от апартамента си на Бейзуотър. Рита спечелва куп пари от продажбата на автобиографията си и отваря клуб „Хайбол“, който скоро става популярно убежище на известни личности. Но Хил не иска да вижда Спот и клубът непрекъснато е подлаган на палежи и безсмислен вандализъм. Спот се отказва и емигрира. Той иска да отиде в Канада, но не го пускат и се заселва в Ирландия. Там Спот заживява в неизвестност и необезпокояван от никого, работи като куриер на букмейкър в Дъблин и Корк. Бракът му оцелява и дъщерите му се включват в шоубизнеса. По-късно той се връща в Англия, заживява тихо и спокойно и само от време на време се появява като знаменитост на спортни събития.

Хил също гледа да не привлича внимание, купува си вила в Марбела и предава на други хора голяма част от бизнеса си. Мнозина от гангстерите му го напускат, включват се в бандата на братята Ричардсън от Южен Лондон и се замесват в спора с близнаците Крей. През 60-те години Хил се радва на период на просперитет и уважение. Той се сближава с близнаците Крей, за които е безценен като водач в престъпния свят в Уест Енд и Сохо в Лондон. Хил се сприятелява и с други журналисти, освен с Дънкан Уеб, и с изгряващите медийни личности на епохата. Той общува с благородници и играе хазарт с Перак Рахман и Манди Райс-Дейвис. През повечето време Хил живее в Испания и е далеч от предизвиканите от близнаците Крей скандали в подземния свят на Лондон през 60-те години.

В началото на 70-те години този начин на живот му омръзва, той се връща в Англия и отваря нощен клуб в Сънингдейл. През 1976 г. се скарва с дългогодишната си любовница Циганката и се залавя с чернокожа певица, в която, за своя изненада, силно се влюбва. Когато три години по-късно тя се самоубива, Хил изпада в депресия и мизантропия и се затваря в апартамента си. Той е обречен да живее до 1984 г., и умира самотен и нещастен. Джак Спот го описва като „най-богатият човек в гробището“.