Включено в книгата
Оригинално заглавие
World Famous Crimes, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Дивият Запад

Първият частен детектив

Американски еквивалент на великия Видок е роденият в Шотландия детектив на име Алън Пинкертон. Също като Видок Пинкертон се оттегля от официалните полицейски сили, за да стане частен детектив — един от първите в бизнеса. (На английски език „частен детектив“ буквално означава „частно око“. Терминът вероятно произлиза от емблемата на Пинкертон — отворено око с надпис „Ние никога не спим“.) През втората половина на XIX век детективската агенция „Пинкертон“ надминава по ефективност Скотланд Ярд и Сюрете.

Алън Пинкертон е радикал, който напуска Шотландия на двайсет и три години, през 1842 г., за да не го арестуват. Работи като бъчвар в Дънди, Кейн Каунти, Илинойс, и става пламенен защитник на премахването на робството, помага при прехвърлянето на роби бегълци през границата с Канада. През 1846 г. шансът го среща с истинското му призвание — детективската работа. Разхождайки се в гората на един остров, Пинкертон намира остатъци от лагерен огън и следи във високите треви. Мнозина не биха обърнали внимание на това, но той има будна гражданска съвест. Местният шериф го придружава обратно на острова и решава, че лагерът принадлежи на банда фалшификатори. С ентусиазираната помощ на Пинкертон той открива скривалище с фалшиви пари и арестува членовете на бандата. Само един от тях успява да избяга и доволен от победата, Пинкертон предлага да помогне да го заловят. Той намира мъжа, преструва се на събрат бандит и успява да го арестува. Така за един ден става детектив.

Край езерото Мичиган, недалеч от Дънди, има нов град на име Чикаго — макар че малката група дървени къщи и странноприемници с население четири хиляди души едва ли би могла да се нарече град. Скоро след триумфа си с фалшификаторите Пинкертон получава предложение да стане заместник-шериф на Кейн Каунти и Кук Каунти, включващи Чикаго. Също като Видок той се оказва роден детектив с феноменална памет за физиономии и верен инстинкт за методите на престъпниците. Но чикагската полиция е нископлатена и когато Пощенската служба го наема за специален агент, Пинкертон разбира, че в частния бизнес има повече пари. Ето защо през 1850 г. той основава детективска агенция „Пинкертон“.

Новата, бързо разширяваща се Америка се нуждае от способни детективи. Често се налага да се пренасят големи суми пари и ценности и в обширните, пустеещи пространства дилижансите и влаковете представляват голямо изкушение за бандитите. През 1852 г. железницата стига до Чикаго и новият вид престъпление обир на влакове скоро струва на железопътните компании и на клиентите им огромни суми пари.

В тази необятна страна Пинкертон често трябва да действа по-скоро като индиански следотърсач, отколкото като полицай. През 1858 г. го повикват в Ню Хейвън, където разбойници са разбили вагон на „Адамс Експрес“, отворили са с лостове сейфовете и са отмъкнали седемдесет хиляди долара в брой и бижута. Близо до Стамфорд, Кънектикът, Пинкертон намира чанта, съдържаща пет хиляди долара, и разбира, че е на вярната следа. В Норуолк той чува, че трима мъже наемат файтон, и ги проследява до къщата, в която те пренощуват. Когато научава, че на другия ден домакинът е видян във влака да носи тежък пакет, който очевидно го изнервя, Пинкертон предполага, че там е остатъкът от плячката. Той тръгва по дирите му до Ню Йорк и разбира, че човекът вече е заминал за Канада, но без пакета. Пинкертон разпитва племенницата му, която го завежда при парите и бижутата, скрити в избата. Членовете на бандата са задържани, а Пинкертон арестува и водача им в Канада.

Банковият обирджия Драйсдейл

Един от първите случаи в архивите на Пинкертон е толкова невероятен, че звучи като художествена измислица. През 1855 г. млад банков касиер на име Джордж Гордън е убит късно една нощ, докато работи в кабинета си. Той е племенник на президента на банката. Трезорът е отворен и липсват сто и трийсет хиляди долара. Гордън е убит от удар с чук, нанесен отляво. В камината има остатъци от изгорели хартии и дрехи — убиецът остава, за да изгори окървавеното си палто. Единствените улики са два къса хартия — изпръскана с кръв страница, съдържаща нарисувани с молив фигури, намерена под тялото, и частично обгорен лист, усукан на „фитил“, за да запали огъня. Пинкертон го разгръща и вижда, че това е бележка за дълг за 927 долара и 78 цента с подпис Александър Драйсдейл, областният счетоводител, човек с безупречна репутация. На изпръсканата с кръв страница има сметка — 1252 — 324,2 = 927,78 долара.

Пинкертон преглежда банковия баланс на неколцина видни местни бизнесмени, които Гордън може би е приел в банката след работното време. Сметката на Драйсдейл показва цифрата 324,22 долара. И Пинкертон успява да възстанови престъплението. Вечерта Драйсдейл отива в банката, за да иска заем от 1252 долара. Гордън се съгласява, но изважда от тази цифра сумата, която е в сметката на Драйсдейл. И после отваря трезора. Завладян от внезапно изкушение, Драйсдейл взима чука, който някой е оставил в кабинета, и убива приятеля си.

Пинкертон е сигурен, че убиецът е Драйсдейл, но трябва да го докаже. Той търси повод Драйсдейл да напише нещо и забелязва, че си служи с лявата ръка като убиеца. Сетне извиква от Чикаго трима от служителите си — възрастен мъж, жена и млад човек на име Грийн. Те се представят като посетители в града и тайно започват да разследват делата на Драйсдейл. Грийн е добър дърводелец и си намира работа в местна работилница, където вечер се събират да клюкарстват възрастни мъже.

Един ден по-възрастният детектив, който се представя като Андрюс, случайно научава, че младият Грийн много прилича на мъртвия Джордж Гордън. И когато разбира за това, Пинкертон измисля невероятен план. Недалеч от къщата на Драйсдейл има място, наречено Роки Крийк (Скалист поток), за което се говори, че е обитавано от духове. Преструвайки се, че се интересува от парцел земя там, „Андрюс“ кара Драйсдейл да го заведе в Роки Крийк на здрачаване. Докато яздят между дърветата, по пътя пред тях преминава призрачна фигура със сплъстени от кръв коси. Драйсдейл изпищява. Андрюс се изумява и настоява, че не е видял нищо.

Жената — помощничка на Пинкертон, успява да уреди да бъде поканена в дома на Драйсдейл като гостенка на госпожа Драйсдейл. Тя научава, че домакинът й е започнал да страда от кошмари нощем и е склонен към сомнамбулизъм. Преоблечен като призрак, Грийн засилва напрежението, като от време на време преминава пред къщата, когато Драйсдейл се разхожда неспокойно. Накрая се появява Пинкертон и арестува Драйсдейл, който настоява, че е невинен. Завеждат го в банката и когато „призракът“ се появява от гишето на касиера, Драйсдейл припада. Когато се съвзема, той продължава да протестира и по всичко личи, че смелата стратегия на Пинкертон е претърпяла неуспех. Но когато му показват двата къса хартия, доказващи участието му, Драйсдейл се пречупва и прави самопризнания. Откраднатите пари са намерени скрити край потока до къщата му.

Най-известната обсада в криминалната история започва с обир, който се обърква.

В мразовитата ветровита нощ на 16 декември 1910 г. човек, който живее до бижутерски магазин в Хаундсдич, Източен Лондон, чува удари с чукове. Той предполага, че крадци се опитват да разбият стената на бижутера, и извиква полицията. Полицаят Пайпър потропва на вратата на Ексчейндж Билдингс 11 и пита дали стопанката е там. Един чужденец му казва, че е излязла. Пайпър се връща с още няколко полицаи — всички невъоръжени — и отново потропва на вратата. Този път ги поканват да влязат, но щом се озовават вътре, започва престрелка. Един полицай е убит, двама са смъртоносно ранени и четирима други — ранени. Навън един от полицаите хваща водача на бандата Джордж Гардстайн. Друг член на бандата стреля по полицая, но улучва Гардстайн. Бандитите хукват да бягат, подкрепяйки Гардстайн, чиято кръв изтича. Той умира същата нощ в съседна къща, на Гроув стрийт 59, наета от руски анархист на име Фриц Сваарс.

Лекарят, когото повикват да се погрижи за Гардстайн, уведомява полицаите, които го намират мъртъв в леглото. Там има само още един член на бандата — дребна, гърбава жена на име Сара Трасьонски, която трескаво гори книжа. Любовникът й Петер Пятков, известен като Художника, защото рисува декорите за анархистки пиеси в клуб наблизо, вече е избягал.

През следващия месец общонационалното издирване довежда до ареста на осем членове на бандата, сред които две жени. На 2 януари 1911 г. полицията получава информация, че други двама, Фриц Сваарс и мъж на име Йосиф, се намират на втория етаж в къщата на госпожа Бетси Гершон на Сидни стрийт 100. Всъщност госпожа Гершон е пленница и престъпниците са взели полата и обувките й, за да й попречат да излезе. Полицаите обкръжават къщата и евакуират хората от другите етажи. Рано на другия ден те искат госпожа Гершон да доведе лекар и анархистите я пускат.

На зазоряване полицаите хвърлят камъчета по прозореца и анархистите откриват огън. От лондонската крепост Тауър изпращат Шотландската гвардия и министърът на вътрешните работи Уинстън Чърчил пристига да наблюдава обсадата. Престрелката продължава цяла сутрин. В 13 часа къщата избухва в пламъци и полицията отказва да пусне вътре пожарникарите. Един пожарникар е смъртоносно ранен, когато къщата се срутва. В опожарените развалини са намерени телата на двамата анархисти. Единият е прострелян в главата.

Петер Художника така и не е открит. Говори се, че е починал в Америка през 1914 година.

Бандата Рино

Повечето от ранните случаи на Пинкертон изискват по-скоро упорство и смелост, отколкото подобна гениалност. Най-забележителният му подвиг през шейсетте години на XIX век несъмнено е разбиването на бандата Рино, първата група от организирани престъпници в Америка. Петимата братя Фрак, Джон, Саймън, Клинтън и Уилям са синове на фермер от Сиймор, Индиана. Джон напуска дома си шестнайсетгодишен — през 1855 г. — и скита по Мисисипи, като работи на параходите и се учи да си изкарва прехраната, използвайки ума си. Той се връща вкъщи и предлага изумително прост план: близкото градче Рокфорд е преуспяващо и незащитено. Поредицата от умишлени палежи ужасява жителите толкова много, че те започват да се заселват другаде, и братята Рино купуват евтино по-голямата част на Рокфорд.

По време на Гражданската война те отиват да служат в армията, но не след дълго повечето от тях дезертират. Кръвожаден южняк на име Уилям Кларк Куонтрил предвожда банда партизани, които почти по нищо не се различават от крадците и убийците. Там членуват Джеси Джеймс, Бил Андерсън Кървавия и Коул Йънгър. Макар че повечето членове са убити през 1865 г., Джеймс и Коул Йънг стават скитници, обявени вън от закона. В това време братята Рино се връщат в Сиймор и образуват своя банда, която се специализира в ограбване на областни хазни. През 1866 г. те измислят ново престъпление — обир на влакове. Бандитите, преоблечени като обикновени пътници, се качват на влака, отиват в пощенския вагон и заплашват с оръжие служителите. Сетне прекъсват комуникациите, спират влака и изхвърлят сейфа. В гората те още се опитват да го отворят, когато са изненадани от хайка, и го зарязват. Но въпреки това Джон Рино успява да прибере десет хиляди долара в банкноти.

Пинкертон е помолен да поеме случая. Бандитите са били с маски, но той не се съмнява, че извършителите са братята Рино. Няколко седмици по-късно в Сиймор отваря врати нова пивница. Приятният, кръглолик управител всъщност е служител на Пинкертон на име Дик Уинскът. Братята Рино скоро стават клиенти. Уинскът дори успява да ги убеди да му позволят да им направи групова снимка и вероятно тогава за пръв път фотографията е използвана в криминално разследване. Пинкертон прави копия на снимката и ги разпространява.

Сиймор представлява въоръжен лагер, управляван от хора извън закона, и няма шанс да арестуват братята Рино на място. Налага се Алън Пинкертон да поиска помощ от Дик Уинскът. Братята Рино са издирвани за обир на банка в Галатин, Мисури, и двама свидетели ги идентифицират на снимката. Скоро един следобед влакът спира в Сиймор и Алън Пинкертон предпазливо поглежда през прозореца. Той вижда на перона Дик Уинскът, който разговаря с Джон Рино.

Шестима мускулести мъже, придружени от шериф от Синсинати, — друг град, в който издирват братята Рино, слизат нехайно от влака, обграждат Джон Рино и го блъскат да се качи. Той изкрещява за помощ, но макар че останалите братя Рино отвличат друг влак и подгонват похитителите, Джон е предаден на властите в Галатин и осъден на двайсет и пет години затвор.

През февруари 1868 г. Франк Рино, вече водач на бандата, предприема атака срещу хазната на Харисън Каунти в Магнолия, Айова, откъдето отмъква четиринайсет хиляди долара. Като използва уменията си на следотърсач, Пинкертон намира бандитите да се крият в дома на стожера на методистката църква в Каунсил Блъфс и ги арестува след внезапно нападение. Но затворът в Каунсил Блъфс не е достатъчно добре охраняван, за да ги задържи, и когато на другата сутрин пристига, шерифът заварва килиите им празни. На стената с тебешир е написано: „Априлска шега“. Датата е 1 април 1868 година.

Местните жители се вбесяват от безнаказаността, на която се радва бандата. Братята Рино съвсем не са добродушни и закачливи хора извън закона, превърнали се във фолклорни герои, а грубияни и убийци. От отчаяние някои от по-смелите граждани на Сиймор създават Комитет за бдителност. Братята Рино чуват слуховете и отправят кръвожадни заплахи.

След обир на влак в Маршфийлд, чрез който бандата се сдобива с деветдесет и шест хиляди долара, Пинкертон решава, че трябва да ги залови с хитрост. Той разпространява слухове, че през Сиймор ще мине влак, превозващ злато на стойност сто хиляди долара. Машинистът на влака се преструва, че е съгласен да съдейства на бандата, и казва на Пинкертон точно къде ще бъде извършен обирът. И когато спират влака и нахлуват в пощенския вагон, престъпниците са посрещнати с канонада от изстрели от хората на Пинкертон. Повечето бандити успяват да избягат, но на другия ден трима от тях са заловени в гората и арестувани. Но в една тъмна нощ няколко седмици по-късно влакът, с който пътуват към съда, е спрян от хора, размахващи червени фенери. Тримата бандити са измъкнати от влака и линчувани. След още няколко седмици други трима бандити, заловени от Пинкертон, са спрени по пътя към затвора и линчувани от тълпата. Хората от Комитета за бдителност хвърлят камъни по прозорците на къщата на членовете на бандата Рино, останали в Сиймор. Има нощни атаки, побои и осакатявания. Когато Саймън и Уилям Рино са арестувани от детективите на Пинкертон в Индианаполис, членовете на Комитета за бдителност получават съобщение: „Ако братята Рино бъдат линчувани, ще умреш“. Комитетът за бдителност преценява, че ако братята Рино не бъдат линчувани, нещата няма да се променят. Властите решават да прехвърлят двамата братя Рино в по-сигурния затвор в Ню Олбъни. На 6 септември 1868 г. членовете на Комитета за бдителност правят решителен опит да нахлуят в затвора Лексингтън, но братята Рино вече са преместени. В Олбъни към тях се присъединява и Франк Рино, който е арестуван в Канада заедно с друг бандит на име Чарлс Андерсън. Но на 11 декември членовете на Комитета за бдителност обкръжават затвора и разбиват с таран вратата, пребиват до безсъзнание шерифа и му взимат ключовете. Братята Рино са измъкнати от килиите и линчувани. Когато членовете на Комитета за бдителност се разпръсват, затворниците виждат, че Саймън се опитва да поеме въздух. След половин час той престава да се мъчи.

Комитетът за бдителност разпространява предупреждение, в което изброява имената на другите членове на бандата, останали в Сиймор, и декларира, че ако искат да бъдат почтени граждани, няма да ги закачат, но в противен случай ги очаква участта на другите. Бандата намусено приема ултиматума и престава да бъде сила в Индиана.

Джеси Джеймс

Но Пинкертон няма такъв успех в опитите си да залови Джеси Джеймс. Джеси и брат му Франк също като братята Рино се връщат от Гражданската война, в която са се сражавали на страната на Юга, и се питат дали методите на партизанската война може да се приложат успешно в мирно време. На 13 февруари 1866 г. десет мъже обират банката в Либърти, Мисури. Единият застрелва невъоръжен студент, който отива в колежа, после крещейки и стреляйки, напускат града. Това е първото от множеството безсмислени убийства, извършени от бандата. През декември 1869 г. бандата на Джеймс обира същата банка в Галатин, Мисури, която братята Рино ограбват две години по-рано. Джеймс хладнокръвно застрелва управителя.

Детективите на Пинкертон започват да следят бандата на Джеймс, но безуспешно. През февруари 1874 г. Джон Уичър, детектив на Пинкертон, успява да се внедри в бандата, но е разпознат и убит. На 6 януари 1875 г. детективите получават информация, че Джеси е на гости на майка си Зерелда Самюъл. Те обграждат къщата и хвърлят димка. Бомбата убива единайсетгодишния доведен брат на Джеймс и откъсва ръката на майка му. Инцидентът предизвиква състрадание към братята Джеймс и възмущение и критики към бруталността на Пинкертон. Джеси Джеймс е толкова ядосан, че прекарва четири месеца в Чикаго, опитвайки се да убие Пинкертон, но не успява.

Едуард „Нед“ Кели се помни като човек извън закона в традицията на Робия Худ, национален герой, който краде в знак на протест срещу властта. Той е син на човек от Белфаст, осъден на изселване през 1841 г. в Тасмания, и започва рано престъпната си кариера. Нед краде добитък и коне и още като непълнолетен излежава тригодишна присъда в затвора.

Криминалната му кариера се устремява към шеметни висини, когато през април 1878 г. Едуард Кели ранява полицай, отишъл в семейния им дом, за да арестува брат му, също обвинен в конекрадство. В резултат на това е издадена заповед за ареста и на двамата и те избягват в гората, крият се и кроят планове. Докато братята отсъстват, другите членове на семейството са арестувани, осъдени и хвърлени в затвора за кражба и оказване на съпротива.

Двамата Кели се събират с други престъпници, Стийв Харт и Джо Бърн, и вече като Бандата Кели тероризират района, измъквайки се от арест с помощта на симпатизанти и информатори, които мразят полицията. Методът им на обири е да хванат повечето жители на някой град и да ги държат в плен в местния хотел, докато откраднат всичко ценно. Бандитите не изпитват колебание да убият всеки полицай, който се приближи до тях.

Дори след като полицията арестува мнозина съучастници, бандата продължава да й се изплъзва. Полицаите не смеят да арестуват жени от страх, че обществеността ще протестира, но голяма част от информаторите и симпатизантите на бандата са жени и така остава непокътната. Обирите продължават и полицията е жестоко критикувана.

В това време членовете на бандата Кели планират засада, в която се надяват да убият много полицаи. Бившият им съучастник Шерит е под полицейска закрила. За да примами полицаите, Джо Бърн застрелва Шерит, а останалите членове на бандата принуждават двама железничари да саботират линията край града. Планът им е влакът, превозващ полицаите, да дерайлира и после, докато са ранени и още объркани, да ги убият. Както обикновено, бандитите затварят в хотела местното население, но един учител успява да избяга и предупреждава полицаите. Скоро те пристигат в града с друг транспорт и обграждат хотела.

Дан Кели и Стийв Харт осъзнават, че положението е безнадеждно, поглъщат отрова и умират. Джо Бърн е застрелян от полицията. Нед Кели, твърдо решен да избяга от полицията, която мрази толкова много, хуква към гората, макар да е ранен, успява да си направи импровизирана броня от дъски и се опитва да пробие полицейската линия. Той е повален от куршума в краката, но едва след като бронята му издържа на двайсет и пет попадения.

Кели е осъден в Мелбърн през 1880 г. и обесен на 11 ноември. Неколкократните неуспехи на полицията предизвикват разследване от Кралската комисия. Кели още е герой за борците срещу авторитарното управление навсякъде по света. На процеса той е описан като тих и сдържан човек, който фанатично ненавижда полицията.

На 7 август 1876 г., опитът да оберат банката в Нортфийлд, Минесота, се проваля катастрофално. Гражданите се втурват навън с пушки и повечето бандити са или убити, или ранени. Скоро след това Коул Йънгър, братовчед на Джеймс, и брат му Боб са заловени и осъдени на доживотен затвор. Джеймс сформира втора банда, която обаче не е успешна като първата. На 7 август 1881 г. бандитите извършват последния си влаков обир, като открадват едва хиляда и петстотин долара. Тормозът на Пинкертон обтяга нервите им. На 3 април 1882 г. Джеси Джеймс планира друг обир с двама нови членове на бандата, Боб и Чарли Форд, когато Боб Форд изважда пистолет и застрелва Джеймс в гърба. Той се е съгласил да предаде Джеси Джеймс на щатския губернатор срещу парична награда и амнистия. Убийството на трийсет и четири годишния Джеси Джеймс го прави фолклорен герой повече от всякога и брат му Франк е оправдан няколко пъти за престъпления, които е извършил. Той умира на преклонна възраст през 1915 година. Алън Пинкертон умира две години след Джеси Джеймс, на шейсет и пет, но агенцията му продължава да работи с неотслабващ успех, ръководена от синовете и внуците му.

Бандата Далтон

Едно от великите ранни класически произведения за престъпността в Америка е „Известни криминални случаи в Америка“ от Томас С. Дюк, публикувано през 1910 година. Дюк е капитан от полицията в Сан Франциско и стилът му често е груб и прибързан, но има драматично чувство за неотложност. Ето какъв е разказът на Дюк за бандата Далтон.

След унищожаването на бандата Джеймс-Йънгър на сцената се появяват братята Далтон и заемат мястото си в редиците на престъпниците. В семейство Далтон има шест момчета — Бен, Франк, Братан, Уилям, Робърт и Емет.

През април 1889 г. територията Оклахома е открита за продан. Седмици преди това хиляди хора нощуват на границата, за да заемат най-добрата позиция, откъдето да се втурнат и да завземат най-хубавите земи, които после да купят от правителството за по-малко от два долара на акър.

Много години след треската за земята в тази територия властва беззаконието. По онова време Боб Далтон изпълнява задълженията си на заместник-шериф, но започва да се свързва с хора извън закона и накрая им става водач. Емет и Гратан се включват в бандата, но през 1890 г. територията Оклахома става „твърде гореща“ за братята Далтон, затова те отиват в Калифорния, където брат им Бил е наел ранчо в Тълар Каунти.

В 7:50 часа на 6 януари 1891 г. влак номер 17 потегля от Алайла, Калифорния, към Бейкърсфийлд, но едва изминава километър и половина от пътуването си, когато машинистът Торн и огнярят Радклиф са заплашени от двама маскирани мъже. Те заповядват на машиниста да спре влака и опират дулото на револвер в слепоочието му.

После бандитите им нареждат да ги придружат до пощенския вагон. Куриерът се досеща какво става, угася светлината във вагона и ляга на пода. Заповядват му да отвори вратата, но отговорът му е изстрел с револвер, последван от престрелка, по време на която огнярят Радклиф е смъртоносно ранен. Разбойниците се отказват от битката и побягват. Веднага започва преследване, но следите им са намерени едва на 12 март. На тази дата шерифът О’Нийл от Пасо Роблес арестува Уилям Далтон въз основа на доказателствата, които е събрал, и по време на разпита Далтон прави уличаващи признания, които довеждат до ареста на брат му Гратан няколко дни по-късно.

Двамата са закарани във Висалия и обвинени в това престъпление, но Уилям е оправдан. На 7 юли Гратан е осъден, след като се опитва да хвърли цялата вина върху братята си Робърт и Емет, които още са на свобода. Произнасянето на присъдата му е отложено за 6 октомври, но в неделя през нощта на 26 септември той по загадъчен начин се сдобива с ключовете за кухнята и вратата на килера в затвора и в компанията на някой си Уилям Смит, осъден крадец, и У. Р. Бек, прословут тип, успява да избяга.

В близката църква се извършва неделно богослужение и екипът на Джордж Маккинли го чака сред тълпата богомолци, но тримата разбойници овладяват положението и успяват да избягат.

На 24 декември шерифът Хенсли от Фресно среща Гратан Далтон в планината и след като си разменят няколко изстрела, бандитът пак успява да избяга и се присъединява към Емет и Боб в резервата в Оклахома.

Заместник-шерифът Рансъм Пейн си навлича гнева на бандитите, защото има „наглостта“ да се опита да ги залови. Боби и Емет Далтон и някой си Чарли Брайънт научават, че той ще напусне Уичита, Оклахома, вечерта на 9 май 1891 г. и ще тръгне към дома си в Гътри, затова решават да ограбят влака и да убият Пейн. Те отиват на малка гара на име Уортън и заповядват на пазача да даде знак на влака да спре. Единият бандит ще се погрижи за машиниста и огняря, а другите двама тръгват из влака, разпитвайки за Пейн. Заместник-шерифът е сам, не знае колко са бандитите и осъзнава, че вероятно ще бъде убит, ако бандата е Далтон и го открият, затова скача от влака и се скрива в храстите край линията.

Двамата престъпници не успяват да намерят Пейн и продължават към пощенския вагон, откъдето открадват около хиляда и петстотин долара. После препускат с коне и когато влакът потегля, Пейн излиза от скривалището си, хуква към гарата и намира пазача завързан и със запушена уста. На следващия ден е организирана хайка и през август 1891 г. Брайънт е арестуван. Едуард Шорт, един от участниците, остава с него, а останалите продължават да търсят братята Далтон. Шорт се качва на влака с арестанта и когато спират на малка гара, оставя Брайънт, който е с белезници, на представител на Уелс-Фаргос, на когото дава револвер. Представителят мисли, че пленникът спи, оставя револвера и продължава да си върши работата. В същия миг Брайънт скача, грабва оръжието и се опитва да избяга. Шорт го вижда да излиза от купето и мигновено изважда друг револвер. Последва престрелка и двамата са убити.

Бандата Далтон се крие до нощта на 2 юни 1892 г., когато Боб, Гратан и Емет Далтон с помощта на още трима-четирима спират пътнически влак на гара Ред Сок, Оклахома. Двама бандити хващат машиниста, а останалите продължават към пощенския вагон, откъдето задигат хиляда и осемстотин долара и после изчезват в мрака.

В началото на юли полицията и железопътните власти научават, че членовете на бандата Далтон се събират близо до линията Мисури — Канзас — Тексас в Оклахома. Плячката от последните обири е малка и те подозират, че скоро отново ще има нападение на влак, движещ се по този маршрут. Властите решават да качат тежковъоръжени хора във всеки влак. Така подготвени, те очакват атаката и са уверени, че ще унищожат бандата.

Вечерта на 15 юли 1892 г. тримата Далтон и още други петима отиват на гара Адеър на индианската територия и след като ограбват куриера, му заповядват да направи знак на влака да спре. Джордж Скейлс и машинистът Юинг веднага са заловени и бандитите отиват в пощенския вагон. Куриерът Джордж Уилямс е принуден да отвори сейфа, откъдето са откраднати няколко хиляди долара.

„Пазачите“, които седят във вагона за пушачи, вместо да са с куриера, не изглеждат много загрижени да вършат работата си, макар че някои от тях се осмеляват да излязат и флегматично откриват огън. Заблуден куршум улучва и смъртоносно ранява доктор У. Гоф, който в този момент е в дрогерията наблизо. Двама пазачи на име Кини и Ла Флор също са простреляни, но раните им са повърхностни. По време на престрелката до влака е докарана кола, на която бандитите хвърлят чувалите с парите и отново избягват.

Престъпниците предприемат следващата си атака в родния си град Кофивил, Канзас, на 5 октомври 1892 година. В този фатален ден бандата се състои от Боб, Гратан и Емет Далтон, Дик Бродуел и Бил Пауърс. Те пристигат в града около девет и трийсет. Познава ги търговец на име Александър Маккена, който бързо, но тихо се втурва да уведоми всеки, когото среща.

Петимата бандити тръгват към банка „Кондън“. Гратан Далтон, Пауърс и Бродуел влизат вътре, където намират президента Чарлс Карпентър и касиера Чарлс Бол.

Боб и Емет Далтон забързват към Първа национална банка, намираща се на отсрещната страна на улицата, защото според плана трябва да ограбят и двете едновременно. И в двете банки бандитите са уведомени, че ключалката на сейфа ще се отвори след няколко минути, затова решават да чакат.

През това време новината за придвижването на бандата се разпространява в града като горски пожар и майсторите на оръжия раздават амуниции и оръжия на всеки, който пожелае. Банките скоро са обградени от решителни и въоръжени до зъби мъже и през прозорците започват да летят куршуми.

Трезорът в Първа национална банка е отворен и касиерът Томас Ейърс дава парите — двайсет хиляди долара. Боб и Емет Далтон ги слагат в чанта и хукват през задния изход към банка „Кондън“, но когато виждат тълпата въоръжени мъже, започват да стрелят, като убиват млад чиновник на име Лусиъс Болдуин.

В последвалата престрелка двама обущари на име Джон Кюбайн и Чарлс Браун са убити от Боб Далтон, когато се опитват да го застрелят. Веднага след това Боб вижда, че касиерът Ейърс вдига пушката си и го прострелва в главата, нанасяйки му сериозна, но не фатална рана.

В същия миг тримата бандити в банка „Кондън“ изскачат в дъжда от куршуми. Носейки три хиляди долара, те се присъединяват към Боб и Емет Далтон и хукват към конете, но не успяват да ги яхнат. Джон Клоър, коняр, и шерифът Чарлс Конъли грабват пушки и се включват в престрелката. Гратан Далтон убива Конъли и почти веднага след това Клоър застрелва Боб Далтон. После е убит бандитът Пауърс, а Клоър застрелва Гратан Далтон.

Всички бандити са убити, с изключение на Бродуел и Емет Далтон, които осъзнават риска, яхват конете си и се опитват да избягат. Те изминават съвсем малко разстояние, когато Емет обръща коня и под обстрел се връща за тялото на брат си Боб. Докато го вдига, за да го качи на коня си, той е надупчен с олово в гърба и пада в безсъзнание.

Бродуел е ранен смъртоносно, докато се опитва да избяга, и тялото му е намерено недалеч от града. Убити са и няколко коне и много граждани са ранени.

Емет Далтон се възстановява от раните си и е осъден да прекара остатъка от живота си в щатския затвор в Дансинг, но през януари 1907 г. губернаторът Хок го помилва.

След трагичната смърт на братята му Бил Далтон реорганизира бандата и операциите на територията Оклахома са възобновени. Бандитите се срещат в най-източната точка на ивицата Чероки, но прекарват по-голямата част от времето си в малко село, наречено Ингалс. Престъпниците купуват храна, амуниции и уиски от селото и са прикривани от онези, които печелят от тази търговия.

На 1 септември 1893 г. Бил Далтон, Бил Дулин, Арканзас Том, Джордж Нютън и Тълса Джак пият в бара в селския хотел, когато сградата е обкръжена от хайка, състояща се от бившия шериф Хиксън, заместник-шерифите Томас Хюстън, Лейф Хадли, Дик Спийд и неколцина други длъжностни лица и граждани. Бандитите хукват навън и в началото на престрелката заместник-шерифът Спийд е убит. Хадли убива коня на Далтон. Бандитът пада и се просва неподвижно на земята. Хадли го мисли за мъртъв и се приближава, но Далтон скача и прострелва в главата заместник-шерифа. После, макар да е тежко ранен, бандитът яхва коня си.

По време на престрелката са убити заместник-шерифът Хюстън и чиновник на име Симънс, а старши пазачът Рансъм, Мъри от флотата и дванайсетгодишно момче на име Бригс са сериозно ранени. Всички бандити избягват, с изключение на Арканзас Том, който се барикадира в хотела, но после се предава, при условие че ще го защитят от тълпата. На другия ден е установено, че никой от избягалите бандити не е ранен.

Бандата Далтон извършва последното си нападение в 15 часа на 23 май 1894 г. в Първа национална банка в Лонгвю, Тексас. Двама дрипави мъже влизат в банката и дават на президента Клемънс бележка, в която пише: „Запознай се с двамата Чарлс Спрекълмайър, които искат пари и ще ги получат. Б. и Ф.“.

Господин Клемънс прочита бележката, вдига глава и вижда, че единият бандит е насочил пушка към него, а другият изважда пари. Плячката възлиза на две хиляди долара в банкноти от десет и двайсет долара. Шерифът Мъкли незабавно научава за нападението и бързо събира хайка, която влиза в престрелка с бандитите. Един от бандитите, Джордж Бенет, с фалшивото име Джим Уолас, е убит, както и Джордж Бъкингам от хайката. Шерифът Мъкли и Дж. У. Маккуин, кръчмар, получават сериозни наранявания.

На 7 юни 1894 г. в град Ардмор пристига съмнителен тип, представящ се като Уол. Придружават го две жени, които се държат много загадъчно. Те купуват провизии за двеста долара и после се отбиват в пощата. Вниманието на властите е привлечено от странните действия на триото. След като правят множество противоречиви изявления, мъжът и двете жени казват, че живеят близо до място на име Елк. Шерифът Харт мигновено организира хайка, защото решава, че провизиите са за хора, които се страхуват да се покажат и града. Съзнанието му е обсебено от бандата Далтон и той стига до извода, че тримата са свързани с нея. Те са задържани и в осем часа на другата сутрин къщата, където подозират, че се крие Далтон, е обкръжена.

Далтон вижда хайката, скача от прозорец на противоположната страна на къщата и побягва.

Шерифът Харт му извиква да спре. Далтон не се подчинява. Шерифът стреля веднъж и Далтон пада мъртъв, без да пророни дума.

Къщата е претърсена и са намерени убедителни доказателства не само за самоличността на Далтон, но и за участието му в обира на банката в Лонгвю. Длъжностните лица се връщат в Ардмор. Загадъчното трио е уведомено за смъртта на Далтон и едната от жените изпада в истерия, казва, че е съпруга на Далтон и са се оженили в родния й град Мърсъд, Калифорния, през 1888 година.

Братята Д’Отремо

В средата на двайсетте години на XX век най-известният детектив в Америка е Едуард Оскар Хайнрих, прочул се като „Едисон на разкриването на престъпления“. Преди да стане професор по криминология в Бъркли, Калифорния, Хайнрих работи като аптекар в Такома, Вашингтон.

Случаят, който му донася слава, започва на 11 октомври 1923 г., когато влак, пътуващ от Орегон за Сан Франциско, е спрян от бандити в планината Сискию. Влакът се движи бавно в тунел, когато двама мъже се спускат от покрива на локомотива, насочват пистолети към машиниста и огняря, принуждават ги да спрат влака и после ги повеждат нагоре по склона. Трети мъж слага голям пакет до пощенския вагон и побягва. Последва силна експлозия, която разбива вагона и го запалва. Бандитите заповядват на машиниста и огняря да изкарат от тунела останалата част на влака. Това обаче се оказва невъзможно. Разбойниците изпадат в паника и когато спирачът изскача от тунела, за да види какво става, единият вдига ловджийска пушка и го застрелва. Сетне са екзекутирани машинистът и огнярят. И след като разбират, че няма да могат да влязат в горящия пощенски вагон, бандитите избягват. Пощенският служител на име Едуин Дохърти изгаря вътре.

Полицаите от Ашланд, Орегон, намират детонатор с акумулатори близо до тунела. Там има и револвер, чифт обувки и две мазни джинсови работни облекла.

Полицаите се разпръсват във всички посоки, търсейки бандитите. През това време, докато разглежда детонатора, шерифът се запитва дали акумулаторите не са взети от близкия гараж. Той бързо отива там и арестува автомонтьора, който е облечен в същите мазни работни дрехи като намерените до детонатора. Но монтьорът твърди, че е невинен, и полицаите не откриват никакво доказателство, което да го свърже с престъплението.

Очевидно трябва да се обърнат към Едуард О. Хайнрих и полицаите му изпращат дрехите, намерени на местопрестъплението. След два дни той им казва по телефона: „Задържали сте невинен човек. Петната по тези работни дрехи не са от автомобилно масло. Това е борова смола. В джоба намерих частици от борови игли. Човекът, който е бил облечен в тези дрехи, е дървосекач, който си служи с лявата ръка, на възраст между двайсет и една и двайсет и пет години, висок около метър и шейсет и тежи 80 кг. Косата му е светлокестенява, ръцете и краката му са малки. Той е взискателен човек“.

По-късно Хайнрих обяснява как е стигнал до тези заключения. Частиците от борови игли са в десния джоб, което означава, че човекът стои с дясната страна към дървото, докато го сече. Човек, който си служи с дясната ръка, стои с лявата си страна към дървото. Освен това левите джобове са използвани повече от десните и работните дрехи се закопчават отляво. Крачолите са навити, за да се пъхат в ботуши, и положението на закопчалките на тирантите показва височината и телосложението на мъжа. По единствения косъм, залепнал на копчето, Хайнрих установява, че човекът е бял. Косата на чернокожите и на индианците е съвсем различна. Парченцата от нокти, закачили се в предния джоб, са изрязани прецизно, което показва, че мъжът е взискателен. Размерът на обувките показва, че човекът има малки крака, следователно и малки ръце.

Хайнрих намира и още една следа. В джобчето за моливи на работните дрехи има сгънат лист хартия, който полицаите не забелязват. Това е квитанция за препоръчано писмо с кодов номер. Пощенските служители казват на полицията, че квитанцията е издадена в Юджин, Орегон, за петдесет долара, изпратени на човек на име Рой Д’Отремо в Лейкуд, Мексико.

Полицаите в Юджин лесно намират Пол Д’Отремо, бащата на братята. Той им казва, че тримата му синове, близнаците Рой и Рей и брат им Хю, са изчезнали от деня на обира и че Рой е дървосекач, служещ си с лявата ръка.

Хайнрих разглежда намерения близо до детонатора револвер, намерен близо до детонатора, който не оставя съмнение, че извършителите са братята Д’Отремо. Скритият номер отвежда полицаите в магазина в Сиатъл, откъдето револверът е купен от човек на име Уилям Елиът. Хайнрих е експерт и по почерци и установява, че почеркът на Елиът е същият като на Рой Д’Отремо.

Дори наградата от петнайсет хиляди долара, предложена от железопътната компания, не може да съблазни никого да даде информация за местонахождението на братята. Но през март 1927 г. сержант от армията вижда плаката „Издирва се“ и решава, че Хю Д’Отремо прилича на редник, когото познава от Филипините. Хю Д’Отремо е арестуван в Манила. Месец по-късно Рой и Рей са разпознати в стоманодобивния завод в Стубенвил, Охайо, където работят. И тримата получават доживотни присъди.