Колин Уилсън
Истински престъпно (26)

Кралица Каролайн: единствената британска кралица, съдена за прелюбодеяние

Истинска загадка е защо принцът на Уелс, синът на крал Джордж III, се съгласява да се ожени за дебелата, грозна и нетактична Каролайн от Брунсуик. Вярно е, че го прави предимно за да убеди Парламента да плати огромните му дългове. Но той можеше да се ожени за племенницата на кралицата, красивата и талантлива Луиз Мекленбург-Стрелиц. Бракът му с Каролайн е катастрофа за всички.

Джордж Огъстъс Фредерик, принцът на Уелс, е роден през август 1762 г. Твърдо решен синът му да стане добродетелен и сериозен, крал Джордж III го възпитава далеч от двореца, като го поставя на строг научен режим. Това обаче има обратен ефект. Принцът става бунтар, прахосник и разточителен човек. На седемнайсет години той започва любовна афера с актрисата Мери Робинсън и се налага писмата му до нея да бъдат откупени за пет хиляди лири. Принцът се сприятелява с пияници и комарджии, сред които са политикът от вигите Чарлс Джеймс Фокс, един от най-големите врагове на баща му, и драматургът Шеридан, и започва да натрупва огромни дългове. Той гласува за Фокс и против баща си, когато Фокс представя пред Парламента проектозакона си за Индия. Но политикът на вигите загубва и е отстранен. Двайсет и три годишен, принцът се влюбва в красивата католичка госпожа Фицхърбърт. Макар че тя заминава за Франция, за да се отърве от ухажването му, той успява да я убеди да се оженят тайно. Но постоянството не е от силните му страни и принцът скоро си намира друга любовница, лейди Джърси.

Когато става на трийсет години, той вече е огромно притеснение за баща си и е изключително непопулярен в британското общество. Дълговете му възлизат на 630 хиляди лири — милиони в днешно време. Ето защо, когато баща му предлага да се ожени и да има наследник, принцът се съгласява, при условие че Парламентът ще изплати дълговете му.

Каролайн Брунсуик е ниска, дебела и грозна и тялото й мирише — вероятно от рядко къпане. Лейди Джърси, настоящата му любовница, може би го е накарала да се ожени за Каролайн, а не за красивата Луиз Мекленбург-Стрелиц, за да има недостойна съперница. На 5 април 1795 г. в двореца Сейнт Джеймс принцът е представен на Каролайн и е втрещен. Той отива, залитайки, до другия край на стаята и иска бренди. Принцът пие бренди в продължение на три дни до брачната церемония. По време на медения месец, на който е и лейди Джърси, той, изглежда, изпълнява съпружеските си задължения, защото скоро след това Каролайн установява, че е бременна. Но принцът не може да я понася и стои колкото е възможно по-далеч от нея. Следващата година той й пише, че „сме безсилни пред наклонностите си“ и че е достатъчно да са учтиви един с друг. Когато получава писмото, Каролайн е с политика Джордж Канинг и го пита какво мисли, че означава това. Канинг отговаря, че, изглежда, съпругът й дава разрешение да прави каквото иска. И оттогава Каролайн прави това с Канинг.

По онова време никой не съзнава, че кралският род Хановер страда от порфирия, „кралската болест“, генетично увреждане, дължащо се на дефектни ензими, при което организмът произвежда големи количества порфирин (предшественици на червения пигмент на кръвта). Болестта поразява храносмилателния тракт, нервната система, кръвообращението и кожата и причинява психични смущения и епилепсия. Джордж III получава няколко пристъпа и умира психичноболен. Принцът на Уелс също е болен от порфирия, както и Каролайн. Двама от братята й са невменяеми, вероятно поради същото заболяване. Това може би обяснява абсолютната липса на самоконтрол на Каролайн и склонността й да се държи скандално, което довежда много хора до извода, че е ненормална.

Отхвърлена от съпруга си, тя се оттегля в къща в Блакхийт и се държи като „долна курва“, както се изразява лейди Хестър Станхоуп. Каролайн има в стаята си китайски часовник, извършващ вулгарни, сексуални движения, когато се навие. Освен това Каролайн се отдава на танци по начин, който разкрива голяма част от личността й.

През 1806 г. слуховете, че четиригодишното дете в антуража й, Уилям Остин, е неин извънбрачен син, довеждат до така нареченото деликатно разследване. Кралската комисия отхвърля обвинението и обвинява в клевета лейди Дъглас, която е разпространила слуха. Но години по-късно Каролайн казва на брата на адвоката си, че детето е син на принц Луис Фердинанд Пруски, който винаги е бил голямата й любов. По-късно госпожа Фицхърбърт заявява, че Каролайн тайно се е омъжила за принц Луис, преди да сключи брак с принца на Уелс.

През август 1814 г. Каролайн решава да напусне Англия. В Женева, на бал, организиран в нейна чест, тя шокира домакините, като танцува гола до кръста. В Неапол Каролайн става любовница на крал Йоахим, зет на Наполеон. Когато Наполеон избягва от Елба, тя напуска Неапол с куриера му, красив по грубоват начин италианец на име Бартоломео Бергами, бивш командир на хусарски полк. Този смугъл, брадат и подчертано мъжествен тип прилича на разбойник от пиеса в Друри Лейн. Той пътува с нея до Мюнхен, Тунис, Атина, Константинопол и Ерусалим и когато се заселват във вилата й, близо до Песаро, двамата се държат като съпрузи.

Джеймс Бруъм, брат на адвоката й, пише до Англия, предлагайки принцът (той вече е регент, защото баща му полудява) да получи законна раздяла, за да не може Каролайн да стане кралица на Англия. Но принцът иска официален развод и нищо друго. Ето защо предложението остава без последици.

Джордж III умира през януари 1820 г. и синът му става Джордж IV. Каролайн Брунсуик вече е кралица. Правителството бързо й предлага петдесет хиляди годишно, ако се съгласи да не се връща в Англия. Ядосана, тя веднага преминава Ламанша. Съпругът й е един от най-непопулярните хора в страната и заради това мнозина поддържат каузата й. За огромно неудобство на правителството, Каролайн се настанява в Бранденбург Хаус в Хамърсмит. На 17 август правителството поема инициативата и я изправят пред Камарата на лордовете. Целта им е да разтрогнат брака на основание, че Каролайн има „крайно непристойна и унизителна интимност“ с Бергами, „чужденец с ниско обществено положение“. Но правителството отхапва по-голям залък, отколкото може да преглътне. Шумни тълпи демонстрират в защита на Каролайн и се налага Камарата на лордовете да бъде обкръжена с две солидни дървени огради. Каретата на кралицата винаги е обградена от надаваща одобрителни възгласи тълпа. След петдесет и два дни законопроектът за развод е внесен за разглеждане. Но ораторското майсторство на Хенри Бруъм обръща нещата и когато се чете за последен път, законопроектът получава жалко мнозинство от девет гласа. Камарата на лордовете решава да се откаже.

Коронацията е насрочена за 29 април 1821 година. Кралицата пише на министър-председателя лорд Ливърпул, за да пита каква рокля да облече. Той отговаря, че тя може да не участва в коронацията. Но когато коронясват Джордж, Каролайн пристига в Абатството, издокарана в муселинова наметка и настоява да я пуснат да влезе. „Кралицата! Отворете!“ — изкрещява тя и пажовете отварят вратите. „Аз съм английската кралица“ — продължава Каролайн. „Изпълнете дълга си и затворете вратата на залата“ — изревава едно от длъжностните лица и вратата е затръшната под носа й. Каролайн невъзмутимо се връща в Бранденбург Хаус и изпраща бележка на краля, настоявайки за коронация „идния понеделник“.

Тя умира две седмици по-късно, на 7 август 1821 година. Внезапната й смърт поражда слухове, че е била отровена. Докато пренасят тялото й към кораба, който ще я откара в Брунсуик, в църквата в Кенсингтън има размирици. Хората хвърлят тухли и гвардейците застрелват двама души. Каролайн е погребана в Брунсуик и на ковчега й пише: „Обидената кралица на Англия“.

Джордж IV остава изключително непопулярен. Той надживява Каролайн само с девет години. Главният въпрос по онова време е отделянето от римокатолическата църква (Англия е настроена антикатолически от периода на Елизабет I и Джордж I заема английския престол от династията Хановер заради закон, който не позволява на католик да стане крал на Англия). Като принц на Уелс Джордж подкрепя Уелингтън, който в качеството си на министър-председател внася в парламента закона, чрез който най-сетне е постигнато отделянето от католическата църква (макар дълбоко в душата си Уелингтън да е против, защото смята, че това ще премахне английското господство в Ирландия, както и става). Джордж IV изпада в истерия по въпроса и заплашва да използва кралското си право на вето. Но престолът вече няма политическата власт, която е имал при Джордж III, и той с нежелание е принуден да приеме отделянето от католическата църква. След това здравословното му състояние бързо се влошава и кралят умира на 26 юни 1830 година. Джордж IV носи портрета на госпожа Фицхърбърт на врата си на смъртното си легло. Но двамата са се отчуждили от много години — откакто на вечеря в чест на Луи XVIII през 1803 г., той прави така, че за нея да няма определено място на масата и тя да седне „според ранга си“. След тази обида госпожа Фицхърбърт се оттегля от двореца.

Скандалът с играта на бакара: случаят „Транби Крофт“

Негово Височество Албърт Едуард, принц на Уелс и син на кралица Виктория, е доста неприятна личност. Той е непоправим прелъстител на жени и прекарва повечето си време като пие, играе карти и се занимава с леко садистични форми на лудории. Един от приятелите му, Кристофър Сайкс, се разорява, опитвайки се да се мери с екстравагантния начин на живот на принца. Друг, сър Уилям Гордън Къминг, шотландски земевладелец, също дължи падението си — макар и не толкова директно — на разглезения и ненадежден принц.

Гордън Къминг е доста неприятна личност, прословут с грубостта и простащината си. „Спортинг Таймс“ го описва като „може би най-красивият мъж в Лондон и със сигурност най-грубият“. Когато среща познат лекар в двора на Бъкингамския дворец, той пита: „Някой от слугите ли се е разболял?“.

На 8 септември 1890 г. принцът на Уелс гостува в Транби Крофт, къщата на Артър Уилсън, богат собственик на кораби. По негова специална молба е поканен и Гордън Къминг, който тогава е полковник лейтенант в Шотландската гвардия.

След късна вечеря гостите слушат музика и после сядат да играят бакара — игра, която има нещо общо с рулетка и бинго. „Банката“ раздава картите, а от двете му страни седят два екипа играчи. Целта е да събереш осем или девет. „Банката“ поглежда двете си карти и може да „обяви“ или да предложи друга карта на играчите. Печели онзи, който има осем или девет. Това е игра на шанса. Играчите може да залагат и „банката“, също като крупие на рулетка, или печели, или губи.

Парите на играчите трябва да са пред тях. Гордън Къминг е обвинен в измама. Той незабелязано е добавил няколко чипа, след като картите са били обявени в негова полза. На сина на домакина Артър Станли Уилсън му се струва, че е видял Гордън Къминг да лъже. Той тихо привлича вниманието на друг гост, Бъркли Левет, към измамата. Левет наблюдава внимателно и скоро се уверява, че Гордън Къминг добавя към залога си, след като е спечелил, увеличавайки печалбата си. По-късно същата вечер, когато играта свършва, той казва на майка си и на зет си Лисет Грийн какво е видял. Те решават, че е най-добре да наблюдават внимателно Гордън Къминг на следващата вечер, за да видят дали отново ще излъже.

Вечерта на 9 септември и петимата — Лисет Грийн, съпругата му, родителите Уилсън и синът им — са убедени, че са видели Гордън Къминг да мами.

Работата става сериозна не само заради парите — Гордън е спечелил само 228 лири за две вечери, а защото е поканен от принца на Уелс. Албърт Едуард, по-късно Едуард VII, вече има лоша репутация като комарджия и женкар и често е опозоряван в пресата. Първата мисъл на домакините е да спасят принца от скандал.

Тайната е споделена с други гости, сред които лорд Ковънтри и помощника му генерал Оуен Уилямс, близък приятел на Гордън Къминг. Ковънтри казва на принца, че Гордън Къминг е видян да лъже на бакара, а после Ковънтри и генерал Уилямс отиват при Гордън Къминг, който е в стаята за пушене. Те му казват, че Лисет Грийн и младият Уилсън го обвиняват в измама на бакара. „Вярвате на думите на шайка неопитни момчета?“ — възмутено пита той. След вечерята Ковънтри, Уилямс и принцът на Уелс се спречкват с Гордън Къминг, който продължава да настоява, че е невинен. По-късно те му дават документ и го карат да го подпише. Там е заявено, че в замяна на мълчанието на свидетелите Гордън Къминг тържествено ще се закълне, че никога повече няма да играе на карти. Ако не подпише, той ще трябва незабавно да напусне къщата и ще бъде обявен за измамник на всяко конно надбягване в Англия. Гордън Къминг решава да подпише.

Цялата тази тайнственост не потулва скандала, а го прави още по-благодатна тема за клюки. На другия ден инцидентът открито се обсъжда на хиподрума Донкастър. Три месеца по-късно, на 27 декември 1890 г., Къминг получава анонимно писмо от Париж, в което пише, че скандалът се обсъжда там и в Монте Карло. Той решава да заведе дело и иска извинение от семейство Уилсън, семейство Грийн и Бъркли Левет. Те отказват по разбираеми причини. Адвокатите на Гордън Къминг подават жалба за клевета.

Сър Едуард Кларк е назначен за обвинител, а Чарлс Ръсел е избран за защитник. Последният има репутация на груб и арогантен човек като Гордън Къминг. Съдията е почитаемият Джон Дюк Беван Коулридж, близък приятел на Ръсел.

Делото започва на 1 юни 1891 година. Защитата е изградена на оправдание — Гордън Къминг не е оклеветен, защото наистина е излъгал. Няма зрелищни разкрития и драматични изненади. Принцът на Уелс застава на свидетелското място, но показанията му не са нито за, нито срещу Гордън Къминг. Обвинението не успява да разколебае свидетелите, които мислят, че са видели Гордън Къминг да лъже. Гордън обяснява, че подписал документа, „защото това беше единственият начин да се избегне ужасен скандал“. Заключителната реч на Кларк е блестяща и, изглежда, че в края на краищата, ще спечели Гордън Къминг. Но обобщението на съдията е срещу него. Основният аргумент е, че невинен човек едва ли би подписал документ, признавайки вината си. Един писател описва резюмето като „изискано, изкусно и враждебно несправедливо“. На съдебните заседатели им трябват само тринайсет минути, за да оправдаят подсъдимите. Разноските по делото им се опрощават. Гордън Къминг, който вече е опетнен в очите на обществеността, се измъква от съда веднага щом е произнесено решението. Тълпата освирква съдебните заседатели и дори се опитва да нападне подсъдимите, докато излизат от съда. Това вероятно се дължи не толкова на убедеността, че Гордън Къминг е невинен, колкото на омразата към принца на Уелс.

На другия ден Гордън Къминг се жени за двайсет и една годишната си годеница, американка и наследница на голямо богатство на име Флорънс Гарнър, която му остава вярна по време на изпитанието. До края на живота си тя е убедена, че съпругът й е бил умишлено злепоставен от принца на Уелс заради спор за някаква дама. Вярно е, че „Берти“ (както е известен принцът) е дребнав и отмъстителен човек. Той продължава да тормози Гордън Къминг до края на живота си. Но твърденията на лейди Къминг не са потвърдени с доказателства. Семейство Къминг прекарва остатъка от живота си в имението си в Шотландия и явно живее щастливо.

Скандалът с охраната на Бъкингамския дворец

Проникванията с взлом стават толкова обичайни в Лондон, че медиите рядко ги отразяват. Въпреки това през лятото на 1982 г. едно проникване с взлом предизвиква такъв фурор, че в Камарата на общините се задават въпроси и се провеждат телефонни обаждания за оставките на директора на полицията и на министъра на вътрешните работи. Странно, но причината за тази суматоха не е крадец или шпионин, а безработен, опитващ се да направи услуга на кралица Елизабет.

Трийсет и две годишният Майкъл Фейгин нахлува с взлом в Бъкингамския дворец два пъти през юни и юли 1982 г. и можеше да не бъде разкрит, ако не смяташе за свой дълг да каже на Нейно Величество, че охраната на двореца й е в окаяно състояние.

По-късно Фейгин твърди, че забелязал слабата охрана на Бъкингамския дворец, когато го разглеждал с двете си деца. Тревогата му за кралското семейство, което много уважава, все повече нараства, и накрая решава да се промъкне в двореца като проява на гражданско съзнание. „Исках да докажа, че кралицата не е в безопасност“ — по-късно казва той.

Фейгин сигурно е вдъхновен от факта, че година по-рано, през лятото на 1981 г., трима западногерманци са намерени спокойно разположили се на къмпинг на територията на двореца. Когато полицията ги разпитва, те казват, че са пристигнали в Лондон късно през нощта и са се прехвърлили през оградата на двореца, мислейки, че влизат в обществен парк. Необезпокоявани, туристите остават там до сутринта. По-късно говорителят на двореца мрачно признава, че това не е първият път, когато са се случвали такива неща.

В нощта на 7 юни 1982 г. Фейгин се прехвърля през желязната ограда около двореца и влиза в Амбасадор Корт. Там той намира солидна водосточна тръба и се изкатерва на покрива. По пътя Фейгин спира и поглежда през един прозорец. В стаята е Сара Джейн Картър, която чете в леглото и случайно вдига глава, когато Фейгин поглежда. Той бързо се придвижва нагоре и разтреперана и не напълно убедена, че й се привиждат разни неща, прислужницата извиква охраната.

След като изкатерва петнайсет метра — не малък подвиг в мрака, Фейгин стига до плоския покрив над кралските апартаменти. Той отваря прозорец и влиза. През следващия половин час Фейгин обикаля помещенията съвсем свободно, пресичайки няколко инфрачервени лъчи. Системата е свързана неправилно и не се активира.

По време на разходката си Фейгин се възхищава на кралските портрети и за малко почива на престола. Той вижда и спалните на Марк Филипс и на херцога на Единбург и решава да не безпокои първия. Вторият не е там. После Фейгин влиза в Пост Рум и намира в хладилника бутилка бяло калифорнийско вино. Очаквайки всеки момент да бъде арестуван, той решава да се отпусне и изпива половината бутилка, когато осъзнава, че никой не идва да го задържи, и си тръгва по рискования начин, по който е дошъл.

Месец по-късно, в нощта на 9 юли, Фейгин изпива доста голямо количество уиски и тръгва да повтори изпълнението си. Той отново влиза без затруднения в двореца. Но този път явно е в стрес и е употребил твърде много алкохол. Той счупва кралски пепелник с намерението да среже китките си, но порязва ръката си. Търсейки удобно място да се самоубие и разпръсквайки кръв по килима, той намира врата, която се оказва входът на спалнята на кралицата.

Нейно Величество се събужда и вижда Майкъл Фейгин да седи на ръба на леглото й, да превързва раната си и тихо да мърмори. Говорейки му насърчително, тя незабелязано протяга ръка към алармения бутон до леглото си, но за съжаление, бутонът е неправилно свързан и не работи. Когато осъзнава, че никой няма да дойде, кралицата събира смелост и вдига телефонната слушалка. Това обаче ни най-малко не притеснява Фейгин. Тя се обажда на централата в двореца и иска да я свържат с охраната. За съжаление пазачът току-що си е тръгнал и никой друг наоколо не може да бъде събуден. Лакеят й е извън двореца и разхожда кралските кучета, а нощната прислужница работи в стая, където телефонът не се чува. Кралицата запазва хладнокръвие в тази кошмарна ситуация и продължава да бъбри с натрапника.

Фейгън иска цигара. Кралицата подчертава, че не е пушачка и казва, че ще отиде да поиска цигара от някой служител.

Лакеят Пол Уайбрю се завръща от разходката с кучетата и бързо влиза да се справи с неканения гост. Фейгин тихо настоява, че единственото му желание е да разговаря с неговата кралица. Уайбрю отговаря, че това е чудесно, но в името на благоприличието, Фейгин трябва първо да позволи на кралицата да се облече. Фейгин се съгласява и отива с лакея и една от прислужниците в килера наблизо. Той спокойно чака там, докато полицията пристига и го арестува.

Въпреки факта, че Майкъл Фейгин прави пълни и подробни самопризнания и за двете нахлувания, полицията и прокурорът се изправят пред труден проблем. Особеност на английския закон е, че влизането в чужда собственост не е криминално нарушение, освен ако не се докаже, че е направено с намерението да бъде извършено престъпление. Фейгин може да бъде обвинен в незаконно влизане в чужда собственост, но това би било само гражданско нарушение. И така, колкото и да е нелепо, Фейгин е съден в Олд Бейли за кражба на половин бутилка вино, оценена от съда на три лири, собственост на принца и принцесата на Уелс.

По време на процеса има сцени с елементи на фарс. Когато прокурорът, госпожа Барбра Милс, пита: „Питието не беше ваше, нали?“, Фейгин отговаря: „И дворецът не беше мой“. „Нямахте право да го изпиете“ — настоява тя. „Ами имах тежък ден. Показах на кралицата как се минава през охраната й“ — отвръща той и продължава, подчертавайки, че Нейно Величество е късметлия, че човек с будна гражданска съвест като него е нахлул в апартамента й. „Искам да кажа, че можеше да съм изнасилвач или нещо подобно!“

Съдебните заседатели оправдават Фейгин по обвинението за кражба. Но той е задържан по неуместното обвинение, че е взел и е карал кола без разрешението на собствениците, за което също е признал. Вторият процес е през октомври и след като Фейгин е признат за виновен, съдията предлага да го настанят в клиника за психичноболни със строга охрана. Въпреки настояванията на някои лекари, че той трябва да бъде задържан за неограничено време, Фейгин получава право да обжалва присъдата.

През януари следващата година комисията от психиатри решава, че той „не се е възстановил напълно“, но не представлява заплаха и може да бъде освободен. Естествено, че в Камарата на общините се задават гневни въпроси.

Ужасените полицаи, отговарящи за охраната на двореца, може би са се надявали на малко спокойствие и тишина, за да приведат в ред нещата, но не става така. Проникването с взлом на Фейгин косвено разпалва друг, макар и несвързан с това скандал, в който е замесен един от най-висшите офицери.

Командирът Майкъл Трестрейл, член на Кралския викториански орден, е личен телохранител на кралицата и човек с безупречна репутация. Той служи в кралската охрана от шестнайсет години и е награден с членство в Кралския викториански орден. Четири месеца преди ареста на Фейгин Трестрейл успешно е издържал безпощадното разследване на всички аспекти на личния му живот, предназначено да предотврати рисковете за длъжността му. Но едно-единствено телефонно обаждане съсипва кариерата му.

Трестрейл е хомосексуалист и през годините е имал чести връзки с мъжки проститутки. Когато прочита репортажите в пресата за нахлуването с взлом на Фейгин, бившият любовник на Трестрейл, мъжката проститутка Майкъл Раух, решава да продаде историята си на вестниците от Флийт стрийт. Вестникът, с който се свързва, му отказва и решава да докладва въпроса на двореца. Раух е заведен в Скотланд Ярд за разпит и Трестрейл веднага подава оставка. По време на разпита Раух признава, че преди известно време се е опитал да изнудва Трестрейл — случка, която естествено слага край на връзката им. Това разкритие довежда медиите до истерия.

Отдавайки се на безразборен хомосексуален таен живот, Трестрейл се оставя да бъде уязвим за изнудване от всеки, включително някой, който може да иска да убие кралицата. Това предположение е отхвърлено от последвалото официално разследване на случая. Установява се, че Трестрейл е знаел за хомосексуалните си наклонности от десетгодишен и макар да се е опитвал да ги потисне, често му е било невъзможно да го стори, особено когато е пиян. Въпреки това комисията докладва, че той е изпълнявал задълженията си безупречно и личният му живот не е попречил по никакъв начин на охраната на двореца. Всъщност само Раух и един друг любовник са знаели за длъжността му.

Но злото е сторено. Широко отразяваният от медиите процес, който се фокусира върху хомосексуализма на командира, а не върху безразборните му връзки, унищожава всеки шанс той да бъде върнат в охраната на двореца. Трестрейл се пенсионира преждевременно с малка пенсия.

По-късно същия месец, сякаш за да върне всички на земята, Ирландската републиканска партия (ИРА) дава истински пример за слаба охрана. На 20 юли в Хайд Парк избухва кола бомба, която убива трима членове на Кралската кавалерия, докато яздят от казармата към смяната на караула пред Уайтхол. Ранени са двайсет и трима души и няколко коня са убити или ранени толкова тежко, че трябва да бъдат ликвидирани. Два часа по-късно втора бомба се взривява под естрадата в Риджънт Парк по време на концерт на оркестъра на Кралската гвардия. В експлозията загиват шестима музиканти и двайсет и осем души са ранени. Кралицата, макар и видимо потресена от събитията през изминалия месец, продължава с официалните си ангажименти при строга охрана.