Включено в книгата
Оригинално заглавие
World Famous Crimes, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Близнаците Крей

Чарлс Крей е дребен, енергичен мъж със заострени черни обувки, лъскава черна коса и приветлива усмивка. Той е продавач на дрехи втора употреба и на метални отпадъци от Хокстън, Източен Лондон, и произлиза от семейство на скитници. През трийсетте години на XX век Чарлс с удоволствие пътува стотици километри, за да купува стока, тропа на вратите и досажда на хората. Смятат го за много убедителен в бизнеса, а съседите му твърдят, че семейство Крей има циганска кръв и са потомци на конекрадци, заселили се в най-бедната част на Лондон — мрачен и потискащ район, известен с пивници и крадци. Там печалбата на Чарлс — поне двайсет-трийсет лири стерлинги през повечето седмици — наистина е богатство.

На двайсет и четири години той се жени за Вайълет Лий, седемнайсетгодишна блондинка със сини очи, с която се запознава в танцувален салон в Хакни. Вайълет е едната от три привлекателни сестри от Бетнал Грийн в Ийст Енд, своеволно и романтично момиче. Когато го опознава, тя остава доволна от постъпката си. Вайълет е добра съпруга, тиха и изобретателна и търпи комарджийството и пиянството му. Баща й е известен побойник и алкохолик и ръководи семейството с викторианска строгост, затова тя с радост е избягала с Чарлс от дома си.

Двамата живеят с родителите на Чарлс на Стийн стрийт, Хокстън. Вайълет скоро забременява. Лекарите й казват да очаква близнаци. Но тя ражда едно дете, което кръщават Чарлс Дейвид. Три години по-късно Вайълет отново забременява.

В нощта на 17 октомври 1934 г. тя ражда вкъщи момчета близнаци. Първото, което се появява на белия свят час по-рано от брат си, наричат Реджиналд, а второто — Роналд.

Вайълет обожава близнаците. Реджиналд е спокойно и сговорчиво дете, но да се грижиш за близнаци е трудно и майка им много се гордее с това. Измъчвани от мизерия, ужасни условия на живот, болести, недохранване и пиянство, семействата от работническата класа в Ийст Енд не се разпадат благодарение на уменията и упорството на жените в тях и в това отношение Вайълет е за пример.

Тя облича любимите си близнаци в еднакви дрехи и ги издокарва с шапки и палтенца от ангорска вълна. Те са хубави и необикновено здрави деца за онези времена, но когато стават на три години, се разболяват от дифтерит. Приемат ги в болница, но Роналд не се възстановява бързо. Майка му започва да му обръща повече внимание, отколкото на брат му. Дифтеритът оказва различно въздействие върху малките деца в ранна възраст, затова вероятно не е случайно, че Рони е по-тих и по-бавен от Реджи. Той започва да се мръщи и да настоява за обичта на майка си. Братята си съперничат за вниманието й и се следят отблизо, твърдо решени никой да не получи повече любов от другия.

Докато растат, те стават странна двойка. Винаги се съюзяват срещу другите, но често се карат ожесточено помежду си, макар че след десет минути забравят всичко. От малки двамата се нахвърлят срещу всички. Те са учудващо злобни и с радост нападат по-големите момчета. Рони е по-открито агресивен. Той може да търси и най-малката възможност да очерни Реджи в очите на майка им, но знае, че може да разчита на него при сбиване.

За радост на Вайълет семейството се премества в Бетнал Грийн, стария й квартал. Те си взимат къща на Валънс Роуд, където са заобиколени от членове на семейството й. Районът има собствен морал, код на честта и дългогодишна традиция в престъпността. За онези, които се замесват непрекъснато в кръчмарски побои, улични кавги и наръгвания с нож, светът е изпълнен с насилие. Но стига „свестните“ хора да бъдат оставени на мира, полицията е склонна да си затваря очите.

По време на Втората световна война бащата на братята Крей се крие, за да не го мобилизират. Мнозина други в квартала правят същото и улицата започва да се нарича „Ъгълът на дезертьорите“. Близнаците се научават да лъжат полицаите, които идват да търсят баща им. Край тях има малцина мъже. Рони и Реджи прекарват много време в компанията на вече поправилия се баща на Вайълет, който ги забавлява с легенди за местни биячи и крадци. Сестрата на Вайълет, леля Роуз, която живее на ъгъла, става любимка на близнаците. Тя е корава, закалена в улични крамоли жена и не храни сантименталните илюзии на Вайълет за близнаците. Роуз ги обича, но познава и оценява тъмната страна на характерите им и много ги глези. „Ти си роден дявол — казва тя на Рони. — Веждите ти се срещат в средата на челото. Знаеш ли какво означава това? Роден си да бъдеш обесен…“

Вайълет се стреми към почтеност и благоприличие и внушава на близнаците тези добродетели. Това означава добро поведение на публични места и Вайълет упражнява натиск върху местния учител и викария, за да намират грешки в Реджи и Рони. Близнаците са учтиви, отзивчиви, прецизни, уважават възрастните. Но те имат и друг, все по-засилващ се стремеж към насилие. Двамата организират банди от малолетни и се бият в пустеещите земи в Бетнал Грийн. Баща им ги запознава със стари бандити от лондонското простолюдие като Доджър Мълинс, който ги научава на кода на престъпниците в Ийст Енд — непримиримост, гордост от бойното име, презрение към жените и семейните им ценности, готовност да отидат до крайности по време на бой и абсолютно незачитане на закона. Единайсетата Божия заповед в Бетнал Грийн е „Не издавай съседа си“.

Близнаците Крей започват да се боксират, когато стават на десет години. Първата им схватка е на ринг на панаир, един срещу друг, и те се бият ожесточено. Резултатът е равен. Окото на Рони е насинено, а носът на Реджи кърви. Схватката не само показва способността им да владеят традиционните умения в Ийст Енд, но им позволява да усетят незабравимия вкус на лошата слава. Веднага ги поема местен треньор и година по-късно те отново се бият един срещу друг на финала за ученици в Хакни. Реджи спечелва по точки, но насилието на състезанието уплашва зрителите и Вайълет кара синовете си да обещаят, че никога повече няма да се бият един срещу друг.

До шестнайсетгодишната си възраст, когато стават професионалисти, близнаците не загубват нито един боксов мач. Рони е непримирим, а Реджи — хитър — и човек явно трябва да залага на него, ако ги познава добре и може да ги различи един от друг. Близнаците стават много популярни и това засилва апетита им за власт. На шестнайсет години те побеждават в побоите между местните банди. Склонността им към насилието е забележителна — сериозните наранявания на опонентите им са причинявани не само от юмруци и ритници, но и от метални тръби, велосипедни вериги и счупени бутилки. Рони усъвършенства техниката да разрязва лицето на противника. За тази цел той използва голям нож вместо традиционния бръснач. Близнаците купуват първата си пушка и револвер и ги скриват под дъските на пода в къщата на Валънс Роуд.

Една от жертвите им, шестнайсетгодишният Харви, едва не умира. Има свидетели и близнаците са задържани. Но когато идва денят на процеса, свидетелите, подложени на прикрити заплахи, не пожелават да дадат показания и близнаците са освободени.

Рони вече става неконтролируем. Дори баща им усеща юмрука му и се пази от сина си. Някога той е хранел надежди, че децата му ще станат професионални боксьори, но вече отбягва все по-недисциплинираните си синове. Когато Рони пребива полицай, Реджи не иска брат му да седи сам в килията и от перверзно чувство за лоялност, характеризиращо взаимоотношенията им, удря същия полицай и се присъединява към Рони в местния арест. Двамата са освободени на изпитателен срок, но репутацията на Рони като опасен и безотговорен човек се отразява на стремежа му към професионалния бокс. Всъщност въпреки доброто впечатление, тези момчета с добри обноски продължават да имат авторитет пред наивниците. Единствените хора, които ги контролират, са леля им Роуз и любимата им, всеопрощаваща майка Вайълет.

През 1952 г. те са повикани да служат в Кралската мускетарска гвардия. Поведението им още в първия ден определя тона на взаимоотношенията им с армията. Ефрейторът им показва казармата, когато те заявяват, че обстановката не им харесва, и си тръгват за вкъщи. Когато ефрейторът се опитва да ги спре, те го удрят.

През следващите две години близнаците продължават да се подиграват с военната дисциплина и постоянно са в карцера и във военни затвори или бягат. Те не се страхуват от наказанията. Спартанските условия са само изпитание за мъжествеността им и високомерната им твърдост и юмручни умения скоро слагат край на опитите да бъдат превъзпитани.

Има нещо все по-преднамерено и режисирано в начина, по който близнаците се представят пред света. Елегантните сини костюми, учтивостта и самоконтролът им внезапно отстъпват пред изблици на дирижирано насилие. Опитът им в армията изостря този двойствен акт. Когато, както често се случва, ги обвиняват в нападение на офицер, двамата обикновено казват, че не знаят нищо по въпроса. За властите е невъзможно да решат със сигурност кой от тези еднакви млади мъже с каменни физиономии е извършителят на побоя. По-късно, към края на казармения им живот, те са заключени в карцера в Хауи, Кентърбъри, където предизвикват хаос. Рони се забавлява, като се преструва на „барман“ и организира буйни гуляи, а Реджи слага белезници на пазачите. И двамата изгарят завивките на леглата си и унижават мнозина стари войници, като пречупват волята им.

По-умните разбират, че е най-добре да се държат с близнаците сдържано, търпеливо и снизходително и с нетърпение очакват деня, в който ще се отърват от тях. Единственият човек, способен да ги контролира, е дългогодишен адютант от аристократичен произход, който е завършил обществено училище и е бил пленен от японците. Той изглежда невъзмутим, дори отегчен от лудориите им и така спечелва уважението им. Близнаците могат да бъдат сантиментални към подходящия джентълмен.

Рони и Реджи искат „хубав живот“. Макар още да не са сигурни какво точно означава това, знаят, че няма да го постигнат със законни средства, а чрез упражняване на власт в престъпния свят. Рони обича книгите и филмите за гангстери, негови идоли са организираните престъпници в Чикаго като Капоне, които се държат като императори.

Военните затвори дават възможност на близнаците да се запознаят с поколение престъпници от цялата страна. Дики Морган, бандит от бандитско семейство, е сред новите им приятели. В семейната му къща на Клинтън Роуд в Ийст Енд, убежище на крадци, се срещат с множество дребни престъпници. Докато се крият от армията, те обикалят и не толкова почтените квартали на Сохо и се представят добре в подземния свят. Макар да са едва деветнайсетгодишни, близнаците разбират, че лесните пари се печелят в престъпния свят на Ийст Енд — клубовете за хазарт, баровете за стриптийз и кръчмите. Рони и Реджи са дребни престъпници от Бетнал Грийн и им трябва репутация в Западния район на Лондон. От време на време те се боксират за пари в баровете в Източната част. Хората ги помнят и започват да говорят за странната атмосфера, която витае около тях — смайващо ухание на зло.

На Бъдни вечер, когато за пореден път близнаците бягат от казармата, полицай на име Фишър, който преди това ги е арестувал и върнал в армията, ги вижда да пият чай в кафене в Майл Енд и ги поканва да го придружат до участъка. Те се съгласяват и когато излизат, го пребиват и избягват. Хващат ги, осъждат ги за нападение срещу полицай и ги изпращат за месец в Уоруд Скръбс — ободрителна промяна от военния затвор. Рони и Реджи установяват, че съкилийниците им проявяват уважение към тях, обикновено проявявано към големи престъпници. Те са признателни за снимките си в местните вестници, появили се по време на процеса, и залепват изрезките в албумите си като доказателство за нарастващата им лоша слава.

Армията най-после ги изправя пред военен трибунал и позорно ги уволнява. Близнаците се връщат в Ийст Енд и избират „Рийгал“, порутена билярдна зала в Майл Енд, като място за кариерата си на професионални престъпници. Заведението е любимо място на местните бандити, които ходят там, за да се напият, да се бият и да изнудват. Щом Реджи и Рони започват да се навъртат там, насилието необяснимо нараства до такова високо ниво, че когато близнаците предлагат на собствениците пет лири на седмица, за да ги наемат, офертата им е приета с готовност.

Те постигат неочакван успех с билярдната зала. Насилието изведнъж спира и заведението е управлявано и поддържано успешно. Залата е отворена денонощно и близнаците се радват на големи приходи. Самите те са главната атракция. Приятелите им идват често и стоят там само за да видят какво ще стане. Животът не е скучен нито за миг. Може да има бой, както когато пристига Малтийската банда, за да иска пари за протекция, и е нарязана със стъкла. Или близнаците може да се появят от акция и да се отбият в някоя съседна кръчма, за да вдигнат скандал. Докато ги наблюдават как се бият, приятелите им са все по-стъписани от съсредоточеността и сериозното естество на насилието на близнаците Крей. Въпреки ниския си ръст, Рони и Реджи никога не се оставят да ги победят. Реджи усъвършенства номер, който нарича „цигарен удар“. Той заблуждава набелязаната мишена, предлагайки му цигара с дясната ръка и го удря с лявата, когато човекът отвори челюсти, за да сложи цигарата в устата си. Рони предпочита да нарязва хората, макар да смята бръснача за недостатъчно добро оръжие и използва нож или остро стъкло. Освен това той мечтае да стреля с пистолети и има богата колекция. Несъмнено Рони е по-страховитият от двамата.

Отначало в насилническите им набези има малко организираност и целенасоченост. Но необвързващите събирания на почитатели и дребни престъпници скоро започват да придобиват очертанията на банда. Рони открива нови примери за подражание в лицето на Лорънс Арабски и други военни герои.

Той започва да организира и да изисква подчинение в оформящата се банда. Рони научава цената на разузнаването и пропагандата и подробно планира нападенията, разработвайки сложна тактика. Един ден някой го кръщава Полковника и прякорът остава.

Близнаците Крей често са възприемани като една личност, раздвоена в две еднакви тела, и в тази колективна психология се крие аспектът към насилие в Рони, който взима надмощие. Аспектът на разум, умереност и задръжки, представляван от Реджи, скоро е потиснат.

„Рийгал“ им предоставя сцена, където да демонстрират театралното си майсторство. Рони е водещият в това отношение, играе ролята на чикагски гангстер, седи безучастно на стол, облечен в черен, двуреден костюм, папийонка и тежки бижута и от време на време повиква някой главорез и му прошепва нещо. Той се грижи осветлението да е оскъдно и настоява въздухът да бъде задимен и конспиративен, както във филмите. Рони раздава пакети с цигари и кара хората да пушат, докато в помещението не може да се диша. Той харесва странните и извратени неща и понякога води великани или джуджета от цирка, за да забавлява антуража си.

Рони харесва и млади момчета. Отначало в интереса му към юношите, избрани от улицата, има привкус на филантропия. Понякога той оправдава взаимоотношенията си, като подчертава, че хлапетата са част от мрежата му от информатори. Но макар да ненавижда женствеността, Рони е хомосексуалист. Скоро това става всеизвестно. По-късно той започва да спи с момчета от квартала и да им дава по пет лири, за да заведат някъде приятелките си, при условие че му кажат кое преживяване им е харесало повече.

Бандата, която един ден ще стане известна в цял Лондон като „Фирмата“, служи като форма на реклама за близнаците Крей. Властното им присъствие превръща „Рийгал“ в скривалище и място за срещи на престъпници, които установяват контакт, обменят информация и крият крадените стоки. Близнаците взимат дял от престъпленията, чието осъществяване уреждат. Обикновено Реджи преговаря. Те започват да извършват сложни измами и да изнудват пари за протекция от пивници, заведения за незаконен хазарт и букмейкъри. Дейността им придобива очертания и близнаците представляват заплаха за някои от утвърдилите се местни банди. Трима братя докери, които неофициално контролират Майл Енд и Поплар, издават предупреждение. Те са възрастни мъже и добри боксьори аматьори. За разочарование на последователите си близнаците Крей отказват да говорят за това. Докато определената дата — едно неделно утро — наближава, мнозина започват да мислят, че близнаците по-скоро са избрали дискретността, отколкото смелостта. Рони и Реджи изглеждат съвсем спокойни. Те прекарват съботната нощ както обикновено, напиват се (капацитетът им за алкохол бил зашеметяващ) и тихо стоят до неделя сутринта, като пият чай и бъбрят приятелски. После близнаците си кимат един на друг и тръгват към бара, където докерите ги чакат. Управителят мисли, че са се скрили някъде, и се връща в бара, който прилича на кланица. Двама докери лежат мъртви на пода и Рони разрязва трети.

Близнаците с нетърпение очакват деня, когато ще поемат контрола върху лондонския престъпен свят. И не се задоволяват да го вземат по дискретния начин, по който обикновено се правят тези неща. Никой от старите престъпници не би повел война между бандите, ако това може да бъде избегнато. Но Рони и Реджи са различни. Те жадуват за конфронтация, убедени са в неуязвимостта си и повечето им опоненти отстъпват пред безграничното им самочувствие.

Близнаците се съюзяват със стария бандит Джак Спот, който заедно с друг, Били Хил, управлява града и се опитва да предизвика повсеместна борба за власт в чикагски стил. Въоръжени до зъби, те обикалят с колата си по улиците и търсят скандали. Най-после на Рони се предоставя възможност да стреля. Спот и Хил се оттеглят и в Уест Енд има нови, италиански банди. Близнаците решават, че са в списъка на набелязаните за убиване жертви на потенциалните си съперници. Рони взима любимия си маузер, отива в кръчмата на италианците и изстрелва три куршума. За щастие, въпреки страстта си към оръжията, той е неточен стрелец и не улучва никого.

„Фирмата“ се разраства. През 1955 г. близнаците разполагат с много пари. Финансирани от увеличаващото се изнудване за протекция, те смятат, че са на път да забогатеят и карат големи американски коли. Главорезите им също живеят добре. Всеки от тях получава четирийсет лири седмично като дял от доходите от изнудването. Реджи и Рони са щедри и засилват репутацията си на благотворители, като се грижат за семействата на престъпниците, хвърлени в затвора, и винаги са готови да дадат пари назаем.

После, на 5 ноември 1956 г., Роналд Крей е осъден на три години затвор за нанасяне на тежки телесни повреди на млад мъж на име Тери Мартин, член на банда от съседната Уотни стрийт.

Бандата на Мартин е пребила бивш боксьор на име Джо Рамзи, който е важен за близнаците Крей. Наскоро той им е осигурил първата им територия в Уест Енд като негови партньори в „Странглърс“, мрачен бар. Мартин е единственият член на бандата, когото близнаците успяват да спипат. Те го държат, а Рамзи го разрязва с щик и го рита. Мартин едва не умира. Реджи се прибира вкъщи. Рони, още облечен в окървавените дрехи и въоръжен до зъби, е спрян от полицията, докато кара лудешки из квартала и търси още неприятности. Рони е изпратен в затвора „Уондсуърт“, където е щастлив. Затворниците и персоналът го уважават и нищо не му липсва. С помощ отвън, той скоро овладява контрола в традиционната търговия с тютюн в затвора. Храни се добре и не работи.

Парите не донасят щастие на Рони. Желанието му да убива се засилва. Той мечтае за това, пише списъци на онези, заслужаващи смърт, и реже краищата на неизползвани патрони, за да ги направи бум-бум и които взривяват жертвата. Търговец на коли се скарва с клиент и го моли за помощ. Рони грабва люгер и прострелва в крака мъжа точно когато се извинява на търговеца за безразсъдното си държане. Реджи отново трябва да оправя нещата. Той печели време, като се оставя да го арестуват вместо Рони. Когато решава да каже на полицаите, че са направили грешка, Рони се е скрил на безопасно място, а потърпевшият и свидетелят са получили амнезия. Но Реджи не остава доволен от Рони, който си отмъщава, като му казва, че е аматьор и никога няма да събере смелост да убие човек.

Буйният Рони е зад решетките и Реджи започна да преуспява. Рони му липсва, но най-после не се налага да жертва деловите интереси в името на театрално, показно насилие. Реджи отваря клуб „Двете Р“ (Рони и Реджи) на Боу Роуд. Клубът е порядъчен и има добри певци и оживена атмосфера. Връзката му с двама мъже, които хората смятат за престъпници, склонни към насилие, му придава блясък на секси, модно заведение. Там започнат да идват богати безделници и развратници и попзвезди, търсещи нещо стимулиращо. И така в „Двете Р“ се смесват легитимният и престъпният свят, висшето и низшето общество и привидното благоприличие и скритата извратеност.

Чарли Крей, братът на близнаците, започва да работи с Реджи. Те имат друг клуб в Ийст Енд и после отварят игрален дом до полицейския участък на Боу Роуд. По-късно се сприятеляват с бившия си враг, оттеглилия се гангстер Били Хил. Той има дялове в незаконния хазарт в целия Уест Енд, за които още трябва да се грижи, и дава на Чарли и Реджи част от доходния си бизнес. Парламентът се готви да узакони хазарта и братята Крей осъзнават, че скоро ще напуснат Ийст Енд и ще станат богати и властни в голям мащаб, без да е необходимо да прибягват до стила на насилие на Рони. Той е женомразец и освободен от влиянието му, Реджи започва да се радва на компанията на жени. Той прекарва нощите си в Уест Енд, издига се в обществото и изглежда щастлив.

Но Рони не се забавлява. Доброто държане му осигурява прехвърляне в затвор на остров Уайт. Там е спокойно, но Рони се чувства объркан без познатата престъпна компания и уважението, с което се ползва в „Уондсуърт“. Той изпада в депресия и започва да страда от параноя, като си внушава, че хората го смятат за информатор. Рони съзира очертанията на конспирация и си въобразява, че непрекъснато го наблюдават хора, които искат да го изтезават. Той се вглъбява в себе си и прекарва дните си свит в ъгъла на килията. Накрая не издържа и след изблик на ужасяващо насилие му слагат усмирителна риза. После любимата му леля Роуз умира от левкемия. Рони полудява и малко след Коледа 1057 г., е обявен за невменяем.

Диагнозата му е параноидна шизофрения. Прехвърлят го в клиника за психичноболни в Съри и той започва да се възстановява, подпомаган от големи дози стематол. Но докато е обявен за невменяем, няма изгледи да го освободят.

Според правилника на затвора, ако някой, обявен за невменяем, избяга и остане на свобода повече от шест седмици, трябва да бъде освидетелстван отново, когато го заловят. Ако Рони избяга, щом го хванат и го обявят за вменяем, ще трябва да излежи първоначалната си присъда.

През лятото на 1958 г. Реджи помага на брат си да избяга и го скрива в Съфолк. Близнаците са били там по време на бомбардировките на Лондон и природата сякаш успокоява Рони. Той живее в каравана навътре в гората заедно с доверени телохранители, които му готвят и чистят. Реджи го снабдява с момчета и алкохол и Рони се забавлява, като кара телохранителите си да играят на „лов“ — игра, в която се преследват с въздушни пушки. Но скоро се отегчава. Той завижда на популярността на брат си и Лондон му липсва. Рони моли Реджи да му позволява от време на време да извършва набези късно нощем в „Двете Р“. Въпреки разумния съвет на брат им Чарли, Реджи се съгласява. И скоро Рони, преоблечен като Реджи, обикаля улиците на Уайтчапъл.

Но всеки път, когато се върне в провинцията, Рони отново изпада в депресия, става мрачен и зловещо мърмори за убийства. Преместват го от караваната в съседна ферма. Когато полицаите се отбиват там, извършвайки рутинна обиколка, Рони пак изпада в параноя и обвинява Реджи, че е измамник и не е брат му, а руски шпионин.

Дори Реджи се уплашва. Семейството дискретно се съветва с психиатри и лекари, но предписаните лекарства оказват ограничено въздействие. Рони се успокоява, като изпива по две бутилки джин на ден.

След опита да се самоубие семейството му осъзнава, че трябва да го върнат в психиатрична клиника и да го предадат на властите. Реджи съобщава на полицаите, че ако отидат на Валънс Роуд, може да приберат брат му. Рони не подозира нищо и когато полицаите идват, се предава без съпротива.

Той е лекуван, оставят го да излежи присъдата си и е освободен през пролетта на 1959 година. Рони мигновено изпада и пристъп на параноя. Той е убеден, че руснаците идват да го убият. Упояват го и го закарват в болница. Рони отново се възстановява, но самоличността му е необратимо променена. Преди да изпадне в нервна криза, присъствието му е изнервящо. Рони е в състояние, граничещо с истерия, напълно луд и опасен, лишен от всякакви угризения и съвест и обсебен от гротескните си фантазии.

В резултат на една от безразсъдните си клетви в лоялност, Реджи се забърква в спор за пари между собственик на магазин и дребен мошеник и отива в затвора за осемнайсет месеца. Чарли Крей се спотаява и Рони е свободен да се отдаде на слабостта си към открити войни, постепенно съсипвайки бизнеса, който заедно са създали.

Печалбите рязко спадат. И после съвсем случайно се появява доходна възможност. Рони се скарва с Перак Рахман, по-късно станал известен като собственик на недвижими имоти, специализирал се в изнудване. За да се отърве от Рони, Рахман му показна как близнаците Крей могат да сложат ръка на „Есмералда Барн“ — клуб за хазарт в Мейфеър, любимо заведение на звезди и далечни роднини на кралското семейство.

Рони обича местният бръснар да идва в къщата му и да го бръсне сутрин — нещо, което е чел, че правят чикагските гангстери. Шивачът също трябва да го посещава вкъщи и да му носи дрехите. Рони язди и прекарва почивните дни, като се представя за провинциален земевладелец в село в Съфолк. Той има доберман, когото обожава. Но Рони не харесва умерената политика на Реджи и Чарли и настоява незабавно да се върнат към предишните дни на насилие и изнудване. Той ядосва хората, като се клатушка пиянски в Ийст Енд, иска пари за протекция от клубове, където братята Крей вече имат дялове, и публично обижда италианските банди, с които Реджи е положил усилия да сключи мир. Рони обвинява Реджи, че се е размекнал, и за това е виновно предпочитанието му към жените.

Близнаците вече имат съветник по деловите въпроси, Лесли Пейн — хитър човек, който наскоро е обявил фалит и отчаяно се нуждае от работа. Пейн Мозъка е главният фактор за издигането на близнаците Крей. Той успява да упражни известен контрол върху Рони. Реджи е освободен от затвора и предстои обжалване на присъдата му. Заедно с Пейн близнаците отиват при собственика на „Есмералда Барн“. Въз основа на информация, която получава от Рахман, Пейн му прави предложение. Човекът поглежда Реджи и Рони и решава да не отказва. Клубът потръгва добре. Скоро близнаците печелят по четирийсет хиляди лири стерлинги годишно, без да си мърдат пръста. Но Реджи загубва обжалването и се връща в затвора.

Рони продължава да играе ролята на крал на гангстерите. Той има пари, разкошни дрехи, скъпи коли, апартамент в Уест Енд и красиви момчета. Рони се влюбва и наперено се разхожда с момчето си, сякаш му е млада любовница, нежно наричайки го „синко“, а себе си „старият ти татко“. Но дълбоко в душата си той остава нещастен и болен човек и ненавижда богатите, самоуверени клиенти на клуба. Те го карат да се чувства несигурен. Рони иска антураж от хора, които да контролира, и започва да привлича по-бедни клиенти, предлагайки неограничени кредити на закъсали с парите благородници и нехранимайковци. Макар че приходите намаляват, клубът остава златна мина и за известно време порядъчността му е осигурена, когато убеждават лорд Ефингам да стане член на управителния съвет. Чарли подтиква братята си бързо да инвестират богатството си в клубове и пунктове за залагания, но Рони се съпротивлява. Той знае, че ако започнат законен бизнес, няма да играе главната роля.

Рони се мисли за превъплъщение на Атила и на самурай, чете „Моята борба“ и смята да създаде армия, която да завладее света. Реджи поддържа бизнеса и успешно, със сила, навлиза в изнудването за протекция в Уест Енд. Той си създава и полезни контакти с чуждестранни организации, търсейки участие в Лондон. Подпомагани от гениалния Пейн, близнаците извършват поредица доходни измами. Те разширяват дейността си извън Лондон, превземат клубове в Бирмингам и Лестър, създават си репутация на филантропи и правят щедри дарения. Близнаците Крей не се срамуват от публичността и лицата им скоро започват редовно да се появяват в националните вестници. Те дават интервюта на известни журналисти и Рони дори предлага за публикуване автобиографията си, но му отказват.

През 1963 г. близнаците Крей установяват първия си политически контакт. Джон Литулуд, легендарният театрален режисьор, ги представя на влиятелния и корумпиран Том Драйбърг, по-късно член на Парламента от листата на лейбъристите. Бъдещ председател на лейбъристката партия, по-късно станал уважаван член на Камарата на лордовете, Драйбърг е един от множеството видни педерасти, с които Рони има връзка. В замяна за подкрепата Рони му доставя плът. Увеселенията му се прочуват и той започва да получава покани за величествени къщи извън Лондон.

През лятото на 1964 г. „Сънди Мирор“ пише за хомосексуална връзка между виден член на Камарата на лордовете и „водещ главорез от лондонския подземен свят“. Вестникът твърди, че разполага и със снимки като доказателство. Макар да не са споменати имена, известно е, че въпросните мъже са лорд Бутби и Роналд Крей.

Близнаците се двоумят какво да направят. Не съществува такова нещо като лоша реклама, но хомосексуализмът е незаконен и всяко разследване може да доведе до разкриването на дейността им. Полицаите отдавна търсят нещо, което да им позволи да спипат близнаците Крей. Но когато разбират, че може да са замесени политици, те отстъпват. Фотографът, който дава на вестника снимките, изведнъж си ги поисква обратно. Бутби отрича всичко и получава извинение и четирийсет хиляди от издателите на вестника. Извиняват се дори на Рони. Главният редактор на „Сънди Мирор“ е уволнен.

През януари известен съдружник на Крей влиза в клуб в Уест Енд и поисква пари от името на близнаците и когато не му ги дават, строшава всичко в заведението. Полицаите решават, че най-после имат нещо срещу тях. Близнаците са арестувани и обвинени, че изтръгват пари със заплахи. Предполага се, че с помощта на Бутби те наемат услугите на най-добрите адвокати в Лондон. Бутби дори има наглостта да повдигне въпроса в Камарата на лордовете, за да предизвика съчувствие към близнаците. След два процеса и на фона на слухове, че и съдиите, и съдебните заседатели са подложени на нечуван натиск, близнаците са оправдани. „До известна степен споделям победата ти“ — пише Бутби на Роналд Крей. И несъмнено има голяма заслуга за това. Близнаците са освободени и триумфират в блясъка на рекламата и тогава Реджи незабавно се жени за Франсес Ший.

Когато излиза от затвора, Реджи е влюбен във Франсес Ший, сестрата на човек, когото близнаците познават от младежките си години. Тя е на шестнайсет, единайсет години по-млада от Реджи. Докато е в затвора, той й пише всеки ден и мечтае за идеален брак. Заедно с невестата си Реджи най-после ще води порядъчен живот, освободен от напрежението на престъпленията и от Рони. Близнакът му знае, че Франсес представлява заплаха и я мрази. Отначало светските връзки на Реджи и богатството му смайват Франсес и родителите й. Когато през есента на 1961 г. той за пръв път й предлага брак, тя отказва на основание, че е твърде млада. Реджи упорства. Той е деспотичен, но и очарователен и щедър и усърдно я ухажва през следващите четири години. Франсес се омъжва за него на 20 април 1965 г. в „Сейнт Джеймс“, Бетнал Грийн. Това е сватбата на годината в Ийст Енд. Дейвид Бейли прави снимките и църквата е пълна с журналисти и гости от света на шоубизнеса. За осем седмици Франсес разбира някои истини за живота на Реджи и не издържа, бяга при родителите си, но Реджи не я оставя на мира. Тя се страхува и се затваря в себе си, сетна получава нервна криза и няколко пъти опитва да се самоубие. Франсес иска развод, но после се съгласява да се сдобри с Реджи, който твърди, че се е променил. На 6 юни 1967 г. двамата си запазват билети за самолет, за да отидат на втори меден месец. Същата нощ Реджи сънува, че тя е отнела живота си, и когато съмва, хуква към къщата на родителите й, където е Франсес. Сънят му се оказва реалност. Тя очевидно умира девствена.

Рони се запознава с Ърнест Шинуел, син на лейбъристки политик, който го заинтригува с план да построят нов град на стойност няколко милиона лири стерлинги в пустеещите земи в околностите на невзрачно нигерийско селище. Рони се пристрастява към плана, убеден, че това ще му гарантира безсмъртие, и посещава страната като важен гост на нигерийското правителство. Когато грандиозният проект се проваля, той много се ядосва. Един стар съдружник на близнаците има нещастието да го посети в нощта, когато Рони научава лошата новина. Човекът засяга Рони за пет лири и се шегува за теглото му. Рони го завежда в банята и разрязва лицето му. Необходими са седемдесет шева, за да го възстановят.

Перверзният съюз между близнаците Крей и уважаваните сили на властта се превръща в информационно затъмнение на престъпната им дейност. Те изглеждат недостъпни и са оставени необезпокоявано да укрепват властта си в Лондон. През следващите четири години близнаците Крей реорганизират изнудването за протекция в невиждани мащаби. Те действат свободно с нюйоркската мафия, пускат на пазара огромен брой откраднати американски ценни книжа, грижат се за интересите на мафията, заплашват и мамят абсолютно безнаказано.

През март 1966 г., по настояване на Рони, Крей се замесва в напълно излишна война с по-малка банда, предвождана от братята Ричардсън, търговци на метални отпадъци от Южен Лондон. Интересите им не би трябвало да се сблъскват. Рони взима два автомата „Браунинг“ и близнаците се подготвят за кървавата битка, за която копнее Полковника.

На 8 март, когато братята Ричардсън се опитват да смажат местна банда в клуб „Мистър Смит“ в Катфорд, в престрелка един човек е убит и други двама са тежко ранени. Братята Ричардсън завършват по-зле и очевидно вече не е необходимо Крей да взимат мерки срещу тях. Те са унищожени като конкуренти.

Но Рони иска да има последната дума за гибелта на Ричардсън. Има един по-дребен член на бандата на Ричардсън на име Корнел, който някога е нарекъл Рони „дебелак“. Рони взима деветмилиметровия си пистолет „Маузер“ и отива в „Слепият просяк“, свърталище на братята Ричардсън. Двамата с шофьора му влизат вътре. Корнел седи на бара. И Рони му пръсва черепа. Това е най-удовлетворяващият миг в кариерата му.

Минават две години, докато полицията накара някого да проговори.

Реджи трябва да разчисти бъркотията. Той скрива близнака си в невзрачен апартамент във Финчли. Рони отново изпада в силна депресия. Измъчват го кошмари, по време на които той се събужда и буйства или опитва да се самоубие. Но Реджи успява да го успокои и поддържа бизнеса, макар че напрежението му се отразява. Реджи проявява неестествен самоконтрол. Той запазва приятната си външност, но отслабва и около кървясалите му очи се появяват тъмни кръгове. Рони е дебел и подпухнал и тлъстото му лице постоянно е изкривено от гняв.

През пролетта на 1967 г., точно когато Рони се успокоява, Франсес, съпругата на Реджи, се самоубива. Реджи се побърква, започва да се напива до безсъзнание и изпада ту в жестоки самообвинения, ту в силна омраза към семейството й, защото смята, че са настроили Франсес срещу него. След погребението Реджи става по-безразсъдният от близнаците. Освен в часа, който всеки ден прекарва до гроба на Франсес, говорейки на духа й, той е пиян през повечето време. Подстрекаван от Рони, Реджи започна да търси хора, които да нарани. Първият е бивш приятел ни име Фредерик, който уж е казал нещо обидно за покойната му съпруга. Настървен от ожесточена кавга с Рони, Реджи отива в къщата на Фредерик и го прострелва в крака. Той ранява и друг човек в клуб в Хайбъри, после разрязва лицето на възрастен боксьор, с когото се спречква. След пререкания между близнаците изчезват един-двама от членовете на „Фирмата“.

Рони още е твърдо убеден, че брат му трябва да убие човек хладнокръвно. Евентуалната жертва е Джак Маквити Шапката. Той е добродушен и страхлив човек и черпи смелост от алкохола и хапчетата. Рони чува, че Лесли Пейн е сключил сделка с полицията и разказва за дейността на близнаците. Той предлага на Маквити петстотин лири, за да убие Пейн. Джак Шапката обърква нещата. Рони е бесен и отправяйки заплахи, иска обратно парите си. Реджи изглажда нещата за известно време. После Маквити се напива и влиза в клуб, като размахва ловна пушка и казва, че търси близнаците. Слухът за това стига до Рони.

Една събота през октомври 1967 г. Реджи и Рони Крей казват на двама от главорезите си да намерят Маквити и да го заведат на увеселение, което са организирали в мрачен апартамент в Ийст Енд. Собственичката на апартамента, русокосо момиче, тяхна добра позната, с удоволствие им предлага жилището си за вечерта. Изненадващо, но Маквити, който вероятно не си спомня предишното си поведение, с готовност приема поканата. Когато Маквити влиза, Реджи стреля по него, но пистолетът засича. Рони го дръпва назад. Реджи взима нож от един от бандитите. Маквити го поглежда учудено. Рони настоява и Реджи забива ножа в лицето на Маквити. Докато Джак Шапката се свлича на пода, Реджи го наръгва многократно в стомаха и после го разрязва до гърлото. Близнаците отиват на почивка в Съфолк. Трупът не е открит.

Детектив Рийд Белезниците от Скотланд Ярд отдавна се опитва да хване близнаците. Те го смятат за много опасен и правят всичко възможно да провалят кариерата му. Неуспехът му да ги осъди за изнудване преди две години едва не му коства живота. Той с удоволствие стои настрана от тях, но когато през 1967 г. го назначават в Скотланд Ярд, веднага му възлагат случая им. Задачата му е незавидна. За дейността им има малко документация. Евентуалното осъждане изцяло зависи от това жертвите и извършителите да бъдат убедени да говорят, а законът на мълчанието в престъпния свят не може да го позволи.

Но Рийд е убеден, че ще накара някого да проговори и сетне ще го последват мнозина. Лесли Пейн чува за предложението, което Рони е направил на Маквити, и пръв се съгласява. Щом той описва дейността на близнаците Крей в самопризнания от двеста страници, Рийд разбира, че разполага с основното по случая. Бавно и методично екипът му започва да събира уличаващи показания от съпротивляващи се свидетели. Рийд се надява, че щом видят близнаците Крей зад решетките, хората ще изразят по-голяма готовност да говорят. Особено барманката в „Слепият просяк“, която е свидетел на разстрела на Корнел, може най-сетне да „пропее“.

На 9 май 1968 г. полицаите решават, че имат достатъчно доказателства, за да задържат близнаците. Това е рисковано, но повече не могат да отлагат. В седем часа сутринта полицаите разбиват вратите на къщата, където са отседнали близнаците, и ги измъкват от леглата. Рони и Реджи са пили до пет сутринта. Рони е с най-новия си приятел, а Реджи — с момиче от Уолтъмстоу.

Докато близнаците чакат процеса, полицаите бързо залавят членовете на вече разпадащата се банда. Без „Фирмата“ близнаците няма как да се доберат до онези, които проговарят, и предпазващата ги стена от мълчание рухва. Източниците им на пари изчезват. Всичките им приятели оттеглят подкрепата си за тях и се налага близнаците да поискат служебен адвокат. Барманката от „Слепият просяк“ дава показания като свидетел на обвинението. Реджи е обвинен като съучастник в това убийство, а Рони като извършител на убийството на Маквити. На 8 март 1969 г., в края на най-дългия и скъп криминален процес в Британия, съдията Мелфорд Стивънсън ги осъжда на доживотен затвор и препоръчва присъдата да не е по-малко от трийсет години за всеки.

Рони и Реджи са едва на трийсет и четири години. Освен че отиват на погребението на майка си, те не са излизали от затвора. Реджи е в „Паркхърст“ на остров Уайт и е затворен в единична килия. Той страда от силна депресия и е обсебен от миналото. Надява се, че ще доживее да се ожени пак и да се засели в провинцията, но за престъпниците от категория А, какъвто е той, няма освобождаване на изпитателен срок. Отначало Рони е с него в „Паркхърст“, но после е обявен за невменяем и е преместен в Бродмур. Той живее добре, облича се спретнато и е станал любител на изкуството и здравословния начин на хранене. Макар че го упояват с лекарства, Рони още се смята за Полковника и фантазира за величието си. Той храни много надежди за бъдещето, но не съжалява за миналото.