Колин Уилсън
Истински престъпно (4)

Бъгси Сийгъл: мафиотът женкар

Бенджамин Сийгъл (той мрази да го наричат Бъгси — прякор от ранните му дни на мафиот) е изключително приветлив и очарователен престъпник. Сийгъл е интелигентен и красив космополит евреин и безпроблемно се инфилтрира в американското общество. Членовете на висшите кръгове го обожават и той се радва на доверието на най-закоравелите и цинични бизнесмени. За кинозвездите Сийгъл е осезаемото доказателство за реалното съществуване на романтичните гангстери, чиито роли изпълняват. Мнозина, като например Кари Грант, са му близки приятели, макар понякога да се страхуват докъде ще ги отведе приятелството им с този човек. Веднъж Сийгъл казва на Дел Уеб, че е убил дванайсет души. Когато на лицето на Уеб се изписва страх, той го поглежда и се изсмива.

— Няма вероятност да убия теб — казва Сийгъл. — Ние се убиваме само един друг.

Бенджамин Сийгъл е роден на 28 февруари 1906 г. в еврейския квартал Уилямсбърг в Бруклин — навремето лабиринт от претъпкани жилища, амбулантни търговци, магазинчета за хранителни продукти и синагоги. Той напуска дома си, без да завърши училище, и се включва в банда от други непълнолетни престъпници, обикалящи нощем по улиците на Ийст Сайд в Манхатън. Първото му престъпление е обир на офис на кредитна компания, започва да пребива пияници, да извършва кражби с взлом и активно да участва в постоянните и изпълнени с насилие войни между бандите.

По време на едно нападение Сийгъл се запознава с младия гангстер Джордж Ранфт, с когото стават близки приятели. По-късно Ранфт променя името си на Рафт и става холивудска кинозвезда. След години, когато Рафт вече е известен в цялата страна, възрастната му майка го вижда да влиза в едно кино, охраняван от четирима полицаи. Тя е свикнала с мисълта, че синът й е престъпник, и първата й реакция е да извика: „Бягай, Джорджи, бягай!“.

От най-ранните дни на кариерата си Сийгъл е известен с любовта си към конните надбягвания и с безочливостта си към полицията. После, когато става главен участник в играта, той продължава да се забавлява, като се навежда през прозорците на хотелите и пуска пликчета, пълни с вода, върху главите на слухтящите полицаи.

Сийгъл би трябвало да си остане дребен мошеник и изнудвач, един от хилядите борещи се за оцеляване улични гамени от еврейските и италианските гета. Но по време на сухия режим — няма по-благоприятен закон за организираната престъпност — той се превръща от хулиган в наперен гангстер.

В онзи период в Лоуър Ийст Сайд господстват две безмилостни гангстерски организации — италианската мафия, предвождана от Лъки Лучано, Вито Дженовезе и Албърт Анастасия, и еврейската мафия, оглавявана от Луис Бухалтер и Джейкъб Шаниро, известни като близнаците „Златен прах“. В тази група Сийгъл се запознава с Меир Лански, дългогодишния му съдружник. Двамата се отцепват и образуват шайката Бъгси-Меир.

Съществуват малко неопровержими доказателства за мащаба на ранната им престъпна дейност, но бандата има страховита репутация. Сийгъл редовно е арестуван за незаконно притежание на оръжие и на деветнайсет години е обвинен в изнасилване на местно момиче. Когато започва делото, се оказва, че свидетелите загадъчно са изчезнали. Единствената му присъда е за незаконен хазарт, когато е арестуван по време на полицейска акция в хотел в Маями. Дори тогава той се представя с фалшиво име и е глобен само сто долара.

Нещо повече, докато Сийгъл се издига в йерархията на престъпността, досието му в полицията в Ню Йорк, което би трябвало да е набъбнало от преписки за арестите и закононарушенията му, става все по-тънко. С течение на годините този изключително умен гангстер успява да изчисти досието си и със законни и незаконни средства урежда да заличат престъпленията му, да скрият снимките и да унищожат докладите с обвиненията срещу него. И до ден-днешен в нюйоркската полиция е останала една-единствена снимка — официален спомен от ранната му кариера.

На двайсет и няколко години Сийгъл има апартамент в „Уолдорф Астория“, два етажа под наставника си Лъки Лучано. Той ходи с палта с кадифени яки, ушити по поръчка ризи и излъскани до блясък обувки със заострени върхове. Сийгъл харесва шапки със спусната отпред периферия — стил, който възприема от бродуейския водещ на рубрика Марк Хелингър, един от многото му приятели в шоубизнеса. Бродуей е голяма смесица от законни и незаконни обществени сектори. Престъпници, знаменитости, политици, магнати и актьори се смесват и установяват контакти на едни и същи приеми, ресторанти и клубове. Те се обличат и разсъждават еднакво. Привличат ги едни и същи неща — стремежът към успех и признание и хубавият живот, който парите могат да купят. Много филми и представления на Бродуей са финансирани с печалбата от нелегалните заведения за продажба на алкохол, изнудване и убийства.

Бандата Бъгси-Меир превозва алкохол и снабдява с въоръжена охрана други групи, пътуващи между Ню Йорк и Филаделфия. Бандата има и собствен едър бизнес с алкохол и верига от незаконни сергии и контрабандна мрежа. Те се занимават с бизнес заради парите и макар да извършват обири, отвличания и убийства, го правят не толкова заради печалбата, а по-скоро да утвърдят самоличността си и да обезкуражат конкурентите в доходната област на незаконната търговия с алкохол. Доходите на Сийгъл са близо един милион долара. Веднъж той казва на свой приятел, че ако не бил понесъл загуби по време на срива на пазара на Уолстрийт, с готовност щял да „премине в легалност“.

Като всеки прословут гангстер, Сийгъл има врагове и животът му постоянно е в опасност. Ето защо в онези ранни години той непрекъснато се мести — в апартамента си на Осемдесет и пета улица, в „Уолдорф“, в главната си квартира близо до Луис стрийт в Лоуър Ийст Сайд и в различни скривалища и офиси на престъпните си съдружници. Съпругата му Еста и двете им дъщери са настанени в скъпа къща в Скарсдейл. В началото на трийсетте години на XX век Бъгси оцелява след няколко опита за покушение — стрелба по колата му с автоматично оръжие и бомба в стаята, където е домакин на старши мафиоти. Той се отървава с дребни наранявания и очевидно успява да се измъкне незабелязано от болницата, за да отмъсти на провалилия се убиец, а после отново се връща в болничното легло. Перфектно алиби.

Подобно на мнозина гангстери евреи Сийгъл предпочита да решава споровете с преговори, но не се колебае да заповяда и екзекуция. През 1934 г. Джоуи и Луис Амбърг Хубавеца, дребни наркопласьори и изнудвачи от Браунсвил, искат дял от таксата, която бандата Бъгси-Меир взима за охрана на стачките на територията им, и изчерпват търпението му, като убиват един от главорезите му. Джоуи е повикан в кабинета на Бъгси, принуден е да направи самопризнания и после застрелян, а Луис — насечен с брадва.

Сухият режим свършва и мафията и съдружниците й трябва да заместят с нещо пропуснатите доходи. Те започват да се вглеждат по-отблизо в сферите на наркотиците, проституцията, казината, профсъюзите и дори в наемните убийства за подходяща сума. И един от резултатите е Корпорацията за убийства. Освен това те решават да разширят дейността си на запад, в Калифорния.

През 1936 г. Бъгси Сийгъл се премества там. Щатът Калифорния изглежда територия, узряла за престъпност, и той не иска да остане в Ню Йорк и да умре на улицата. Не му е приятна и компанията на другите гангстери. Сийгъл винаги мисли повече за себе си и жадува за уважение. За него Холивуд е като роден дом. Там хората лесно могат да преоткрият миналото си и градската действителност, красотата и парите носят признание. Нещо повече, той има слабост към актрисите и отскоро има връзка с Кети Галиан, второстепенна френска актриса. Сийгъл похарчва петдесет хиляди долара, опитвайки се да подпомогне кариерата й в киното.

Сийгъл се заселва в Бевърли Хилс, в къща, взета под наем от известния певец Лорънс Тибет. Бъгси се окачествява като „спортист“ и бонвиван и става член на ексклузивния клуб „Хилкрест“. Дъщерите му посещават най-добрите частни училища. Той общува с Джордж Рафт, Джийн Харлоу и Кларк Гейбъл. Джийн Харлоу го обича много и го смята за кръстник на дъщеря си Милисент. Сийгъл се познава и с милионерката графиня Дороти Дендис Тейлър ди Фрасо. Уморена от брака и от богатството си, тази едрогърда жена с леденостудени очи често отсяда в къщата си в Бевърли Хилс, където организира „изискани“ забавления — като например юмручен бой — за видните си гости. Тя има нещастна любов с Гари Купър и търси нещо по-необикновено, когато е представена на Сийгъл. След няколко дни полуграмотният гангстер от Ню Йорк, мотивиран от огромната потребност за социално признание, е в леглото й. И по този начин си проправя път към върха.

Сийгъл още има делови интереси в Ню Йорк, предимно в изнудването за покровителство, от което извлича постоянен доход.

Но поради вкуса му към разкошен живот, цената на къщата, която строи, образованието на децата му и безкрайният низ от дискретно финансирани приятелки той непрекъснато се нуждае от повече. Сийгъл е и непоправим комарджия и харчи от две до пет хиляди долара на ден за залагания на футбол и конни надбягвания. Но за момента той попада на златна мина.

Сийгъл има дялове в няколко сгради в Калифорния, но първото му голямо постижение е да инвестира много пари, взети назаем от злочести приятели като Джордж Рафт, в няколко офшорни плаващи казина — кораби за хазарт извън юрисдикцията на щата. Той натрупва малко състояние, но Рафт, който вечно има проблеми с парите и е принуден да инвестира в кораба казино, не вижда нито цент. Всъщност му провървява, че получава обратно първоначалната си сума. Двайсетте хиляди долара са му изплатени на малки вноски за няколко месеца.

Сийгъл, най-усърдният кариерист на времето си, има списъци на хора, с които иска да се запознае — и да спи — и дори успява да си проправи път до дома на Джак Уорнър, филмовият магнат, въпреки волята му. Сийгъл крие връзките си с престъпността от новите си калифорнийски съседи, но репортер от „Лос Анджелис Икзаминър“ получава сведения от загадъчен информатор. Следва репортаж на първа страница. Бъгси решава да изчезне за известно време, оставя семейството си и заминава с графиня Ди Фрасо за Италия и после обикаля Европа. Първоначално причината за пътуването е да се опита да продаде на Мусолини патент за нов експлозив, „Атомит“, с който заинтригува и графинята. Тя смята, че трябва да бъде видяна да пътува с някой от нейната класа и представя Бъгси като английски аристократ. Експлозивът е поредната, скъпоструваща катастрофа за Ди Фрасо. Налага се да прекъснат посещението си в Рим, защото Гьоринг и Гьобелс също са там и Сийгъл решава, че единият или и двамата трябва да бъдат премахнати. Каквито и да са престъпленията му, той мрази нацистите и до деня на смъртта си съжалява, че не е убил Гьобелс, когато е имал тази възможност.

Сийгъл се връща в Калифорния и се озовава в по-трудно положение от всякога.

Хари Грийнбърг е дребен гангстер от полски произход и нелегален имигрант. Депортиран от американските власти, той скача от кораба, връща се в Калифорния и заплашва, че ще проговори пред полицията, ако мафията не му плати голяма сума пари. Сийгъл е повикан от нюйоркските си съдружници — хора като Албърт Анастасия и Бухалтер, за да им помогне да затворят устата на дебелия, преуморен Грийнбърг, преди да е „пропял“. Гангстер на име Уити Кракоуър открива местонахождението на Грийнбърг и от Изток са изпратени убийци. Но неизвестно защо Сийгъл — вероятно за да утвърди авторитета си в подземния свят — решава да участва пряко в убийството. През ноември 1939 г. Грийнбърг е застрелян пред апартамента си. Наивният Кракоуър започва да говори свободно за участието на Бъгси в убийството и през юли 1940 г. също е намерен мъртъв. Сийгъл не обича лошата слава.

Сетне е арестуван Ейб Релис, Кид Туист. Той става предател и уличава Бъгси в убийството на Грийнбърг. Полицаите са сигурни, че ще го спипат и за смъртта на Уити. Сийгъл е задържан и затворен в предварителния арест. Но това не променя стила му на живот.

Той е идол за другите затворници, които се редят на опашка, за да лъскат обувките му. Сийгъл има специално ушита униформа, която друг затворник редовно глади, и поръчва храната си от ресторанти. Любимото му ястие е печен фазан. На изборите същата година той изразява пламенната си подкрепа за кандидата на демократите Рузвелт. Пазачите му разрешават да носи значка на Рузвелт на затворническите си дрехи. Светският живот не представлява проблем. Под претекст, че отива на зъболекар или на среща с адвоката си, Сийгъл многократно излиза от затвора за ужас на полицаите, които мислят, че са го прибрали зад решетките, а го виждат да ухажва жени в клубове, ресторанти и театри.

Графиня ди Фрасо е влюбена в Сийгъл и през 1938 г. финансира един от най-екстравагантните му планове — издирването на легендарно съкровище на стойност деветдесет милиона долара, заровено на остров по крайбрежието на Коста Рика. Екипирани с карта на съкровището, дадена им от възрастен пияница на име Бил Баубиър, двамата събират необикновен антураж от съмишленици авантюристи и спекуланти, наемат кораб и потеглят към остров Кокос, където по думите на Сийгъл в пещера е скрито приказното съкровище. След като плава няколко седмици, разнородният екипаж от светски личности и мошеници стига до безлюдния, враждебен остров. Бреговете са скалисти, а земята — обрасла в гъста джунгла и увивни растения. Те прекарват десет ужасни дни, търсейки злато. Всъщност малцина от хората на борда очакват да намерят нещо, но скоро става ясно, че Сийгъл гледа абсолютно сериозно на въпроса и става все по-раздразнителен. Те разкопават навсякъде. Температурата е около трийсет и седем градуса. Членовете на екипажа са изпохапани от комари и измъчвани от тропически болести. Графинята се оттегля на кораба, седи на сянка, пие шампанско и линее. Накрая, след като взривява с динамит големи части на острова, разгневеният Сийгъл е принуден да се откаже от търсенето. Експедицията струва на Ди Фрасо най-малко петдесет хиляди долара.

През декември 1940 г. главният прокурор оттегля обвиненията срещу Сийгъл. Властите решават, че не разполагат с достатъчно доказателства срещу него. Но се носят слухове, че Сийгъл е дал един-два полезни приноса във фондовете за преизбирането на някои хора и властите в Ню Йорк не искат да рискуват да изправят Релис на свидетелската скамейка срещу Сийгъл. Желанието им е да запазят живота му, за да свидетелства срещу по-големите мафиоти в града.

Бъгси е освободен с цялото величие на престъпник, но без репутацията му да бъде опетнена от затворничеството. Той е още по-желан и търсен от дамите. Холивудските звезди канят този опасен, но очарователен и интересен човек и дори местната полиция често го вози с патрулните коли с виещи сирени.

По-късно полицаите решават, че имат повече доказателства срещу него и отново го арестуват, но ненавременната смърт на Ейб Релис става причина за освобождаването му.

Бъгси Сийгъл е изключително суетен. Той е фанатик на тема физическа форма и мъжественост, пуши и пие малко, боксира се за удоволствие и всеки следобед посещава гимнастическия салон, където провежда много от деловите си срещи. Нощем той слага крем и ластична превръзка на лицето си, за да не увисна кожата му. Сийгъл си ляга в десет часа, след като в продължение на час се бори с някоя книга за самоусъвършенстване. Той непрекъснато се опитва да обогати речника си и да се отърве от нюйоркския акцент, който издава произхода му. Сийгъл изпитва ужас при мисълта, че ще оплешивее, и не позволява на никого да спомене за оределите му коси. Всеки с буйни коси усеща завистливия му поглед и веднъж Бъгси плаща две хиляди и петстотин долара на един от съдружниците си, за да вземе остриганите му коси.

През 1941 г. Бъгси се запознава с Вирджиния Хил, дъщеря на бедни хора от малък град в Алабама, която пътува из Америка и Мексико, спи с различни мъже, омъжва се най-малко два пъти и харчи за бельо и увеселения значителните суми, с които щедро я даряват почитателите й. Джо Епстайн, добродушен, късоглед счетоводител от Чикаго с доходни връзки с хазартния синдикат, всяка седмица й изпраща пакети с пачки банкноти по хиляда долара. Прави го години наред. Хил е красавица. Кестенявите й коси, сиви очи, екстравагантната й личност могат да превърнат и най-трезвомислещите мъже в раболепни сексуални роби. Тя и Сийгъл са родени един за друг. Той я посещава всеки ден и Хил се облива с „Шанел №5“ преди срещите с него. Малкият й брат Чик, когото е спасила от тежкия труд в земеделския щат Алабама и води навсякъде със себе си, винаги е до нея и поднася храна и напитки на любовниците й. Вирджиния и Сийгъл използват и гостоприемството на хотели и апартаменти и се представят под различни псевдоними. Когато властите най-после решават да потърсят Хил заради дребния въпрос за неплатени данъци на стойност неколкостотин хиляди долара, разпространяват обява за издирването й, в която я описват като „любовница и съдружница на гангстери и изнудвачи“ и публикуват списък на двайсет фалшиви имена, използвани през годините.

Хил има гардероб, на който би завидяла и кралица — сто чифта обувки, множество рокли уникати, всяка на стойност пет хиляди долара, дузина наметки от норки и две палта от персийски агнета. Зимните й дрехи са внесени от Англия. Вирджиния има диамантени пръстени за петнайсет хиляди долара и всяка година си купува нов кадилак. Повечето й пари идват от Епстайн. Но и Бъгси дава трийсет хиляди долара, за да й купи къща в Маями. Когато данъчните власти я разпитват, тя казва, че има годишен доход само шестнайсет хиляди долара, придобити от залагания в конни състезания. Хил наистина залага големи суми, но и печели много, но това е нищо в сравнение с потока от пари от Епстайн. Чик Хил изчислява, че сестра му разполага с пет милиона долара в онези години. Тя не харчи всичко за себе си. Понякога хвърля през прозореца пари на хората. Досега никой не е обяснил задоволително защо Епстайн й е изпращал толкова много пари. Някои казват, че Хил е имала дял в хазартния му синдикат. Други твърдят, че тя е била една от най-преуспяващите изнудвачки на всички времена. Но истината вероятни е, че Епстайн не само е бил влюбен до полуда, но и се е чувствал отговорен за нея. Тя му става любовница, когато е едва седемнайсетгодишна. Преди да умре, Вирджиния изповядва пред една приятелка, че мрази Епстайн, защото не й дава покой и не се отказва от опитите си да я спечели отново, като й дава пари.

По време на Втората световна война Сийгъл отказва да се сражава за родината си. Но и без това вероятно не биха го пуснали в армията. Докато вниманието на нацията е насочено към Европа, той разширява престъпната си дейност и насърчава букмейкърите да се абонират за трансамериканската му телеграфна мрежа за резултати от конни надбягвания. Повечето букмейкъри вече са се включили в конкурентната компания за тези услуги „Континентал“. Но заплахата за физическо насилие обикновено отваря очите им за предимствата на мрежата на Сийгъл.

Той купува дялове в хиподруми и в нелегални игрални клубове в Калифорния и започва да придобива законни дялове в казината в Лас Вегас, където има инвестиции в няколко малки клуба. По най-прости сметки годишният му доход възлиза на около петстотин хиляди долара, но това все не му е достатъчно. Хазартът и жените взимат своето и той вечно е затънал в дългове.

Бъгси още е женен за Еста, но прекарва повечето си време с Вирджиния Хил, на която, разбира се, не е верен. Тя също му изневерява. Мъжете я обожават, но Хил наистина обича Бъгси. Когато повече не може да издържа на полицейското наблюдение, той решава да напусне Холивуд и да избяга в Невада. Хил пожелава да замине с него. Сийгъл дори откровеничи, че въпреки потребността да поддържа благоприличие, смята да се разведе.

Естествено, Сийгъл иска да стане кинозвезда. Той смята, че непрекъснато играе някаква роля, и един ден ще му плащат за това. Бъгси започва да ходи в киностудията, където Джордж Рафт снима филм с Марлене Дитрих. Отначало само гледа, а после влиза в гримьорната на Рафт и играе сцените, които е наблюдавал. Той си купува камера и кара един от главорезите си да снима импровизираните му изпълнения. Сийгъл разпространява слуха, че се интересува от участие във филми, и в продължение на няколко месеца усъвършенства дикцията и външността си. Но предложения така и не идват. Бъгси може само да имитира, но не и да играе.

Кинозвездата Лорета Йънг предлага да купи къщата му за осемдесет и пет хиляди долара, но променя решението си, след като Сийгъл отказва да плати триста и петдесет долара, за да унищожат мравките в килера. Раздразнителен, както обикновено, той се опитва да я осъди, загубва делото, обжалва и отново загубва. Свидливостта му става още по-очевидна, когато най-после се изнася от къщата. Бъгси принуждава Джордж Рафт да му плати петстотин долара за няколко разнебитени градински мебели, които не струват дори двайсет долара. Но никой не отказва на Сийгъл. „Предполагам, че той се нуждае от парите“ — въздъхва Рафт, броейки банкнотите.

В един летен ден през 1945 г. Сийгъл завежда стария си приятел Малкия Мо Седуей в Лас Вегас — навремето малък град в пустинята с няколко полуразрушени игрални домове. Повечето калифорнийци, които преминават границата между щатовете, за да играят хазарт, отиват в елегантния курорт Рино. Лас Вегас е за фермерите, каубоите, бедните индианци и за заблудени туристи.

Бъгси закарва Мо на отдалечено и мрачно място на десетина километра извън градчето, където има порутен хотел, и му разказва за плана си. Той възнамерява да купи тези трийсет акра пустееща земя за няколко цента и да построи хотел и казино на стойност два милиона долара. Името му ще бъде „Фламингото на Бен Сийгъл“. Когато Мо възразява срещу абсурдната идея (защото едва ли някой би отишъл на такова отдалечено място), Бъгси се вторачва замислено в омарата над пустинята и му казва, че един ден хората ще пътуват стотици километри само за да видят хотела му.

Подпомогнат от приятелите си, Сийгъл купува земята и финансира „Невада Проджект Корпорейшън“, събирайки един милион долара, като продава акции. Всички са купени от най-близките му съдружници — Меир Лански и Луис Покрос, друг член на бандата Бъгси-Меир. Всъщност „Фламинго“ е финансиран от мафията. И през декември 1945 г. строежът започва.

Бъгси не е на себе си от вълнение. Той наема популярната тогава „Дел Уеб“ да построи хотела и използва всичките си политически връзки, за да набави необходимите количества мед, мрамор и стомана. Военновременните ограничения още са в сила, но докато ветераните се връщат от сраженията и установяват, че не могат да намерят тухли, за да си построят къщи, „Фламинго“ е приоритетен строителен обект. Бъгси наистина е майстор на подкупите.

По време на строителството Сийгъл забравя, че не е виждал семейството си от няколко месеца. Еста най-сетне подава молба за развод. Съпругът й се е превърнал в непознат, погълнат от двете си страсти — „Фламинго“ и Вирджиния Хил. Еста получава необикновено щедро уреждане на въпроса. Бъгси е в добро настроение и подписва споразумение за издръжка на стойност милион и половина долара.

Той не пести средства и за сградата, наема мазачи и дърводелци от други градове и им плаща по петдесет долара на ден. Когато материалите свършват, Сийгъл ги набавя на изключително високи цени от черния пазар. Шофьорите на камиони докарват материали, които нощем крадат и му продават повторно на другия ден. Сийгъл заповядва стените да бъдат двойни. Когато става ясно, че носещата греда на мансардата му ще бъде само на 5,1 фута над пода и ще трябва да се навежда всеки път, когато влиза в стаята, Сийгъл нарежда централната структура на сградата да бъде разрушена и проектирана отново. Суетността му струва двайсет и две хиляди и петстотин долара. Бъгси решава, че разположението на кухните не е хубаво и дава още трийсет хиляди долара, за да го променят. После се оплаква, че помещението за парния котел е твърде малко и това му струва още сто и петнайсет хиляди. Сийгъл настоява деветдесет и двете хотелски стаи да имат отделни бани и тоалетни и сметката за канализацията стига един милион. Сградата се превръща в обсебеност, последната му игра за признание. Сийгъл ще бъде управител на най-луксозния хотел и казино в страната и следователно всичко трябва да бъде, както го иска. Той е неконтролируем.

През 1946 година, докато хотелът придобива очертания, агресивните му изблици на гняв зачестяват. Сийгъл става раздразнителен главорез, още по-опасен заради имперските си амбиции. Работниците, които се трудят в горещината, за да завършат хотела навреме за откриването по Коледа, се страхуват от мегаломанията му и от пушките на наемните убийци като Хайми Сийгъл и Малкия Мо Седуей. Атмосферата е напрегната.

През лятото Бъгси и Вирджиния Хил импулсивно решават да отлетят за Мексико и да се оженят. Сийгъл й подарява пръстен с рубин и диаманти. Той не казва на никого за сватбата и едва след пет години Хил съобщава пред репортери, че някога е била съпруга на Бъгси. Той не е емоционален човек, не говори за чувствата си и рядко изразява нежност. Но и двамата знаят, че това е любов между сродни души. Сийгъл дори написва стихотворение за Вирджиния.

„Фламинго“ трябва да бъде открит на 26 декември. Съзнавайки, че денят бързо наближава, Сийгъл започва трескави опити за реклама. Той наема пресагенция от Лос Анджелис, която изпълва вестниците със снимки на неземните красоти в хотела. В Лас Вегас Сийгъл заема цяла страница с обяви във всички регионални вестници и наема Хенри Грийнспън, редактор на месечното списание „Лас Вегас Лайф“, да ръководи рекламната му кампания. Най-много от всичко Сийгъл иска да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде известен като Бъгси^[1]. Той усилено ухажва представителите на медиите, изпраща им кашони с уиски и дава обещания за безплатен секс в казиното и понякога пликове, пълни с пари. Мнозина репортери установяват, че след крепкото ръкостискане с Бъгси държат стодоларова банкнота. Сийгъл съставя списък на кинозвездите, които иска да присъстват на откриването на хотела, и заповядва на Били Уилкерсън, дългогодишния си съдружник в Лос Анджелис, да ги покани, като наема флотилия от самолети, за да ги доведе във „Фламинго“.

Но този път късметът му изневерява. Рандолф Хърст, вестникарският магнат, дава да се разбере, че не се интересува нито от Сийгъл, нито от „Фламинго“. Пресата се държи на разстояние или пише язвителни статии за тъмното минало на Бъгси. Кинозвездите, които е поканил — Джоан Крофорд, Спенсър Трейси и Гриър Гарсън — са посъветвани от влиятелни личности да стоят настрана. От отчаяние Сийгъл се замисля дали да не отложи откриването. Но Вирджиния Хил току-що е похарчила три хиляди и петстотин долара за нов тоалет и не иска голямата й нощ да бъде провалена.

На 26 декември времето е отвратително. Силният вятър и бурята не позволяват на самолетите да излетят и повечето знаменитости остават в Лос Анджелис. Зрелищният декоративен водопад пред хотела, който се вижда от километри, отказва да работи, защото котка е скрила малките си в един от крановете. Сийгъл смята, че ще бъде лош късмет, ако пуснат водата, за да изхвърлят котенцата. Вратите на хотела са отворени и става очевидно, че там има повече персонал, отколкото клиенти. Само две-три известни личности, сред които верният Джордж Рафт, пристигат с коли или влак. Големият празник се превръща в катастрофа.

Но докато хазартът е жив, има надежда. Казината понякога закъсват, но ако се управляват грижливо, би трябвало да са машини за пари. В края на краищата залозите неизменно са в полза на заведението. Но на Сийгъл този път не му провървява. Загубите на казиното през първата седмица са безпрецедентни. Някои казват, че местната опозиция обединява усилията си, за да разори „Фламинго“ през първите четирийсет и осем часа на съществуването му, наливайки пари, за да доведе до фалит Сийгъл с печалби в самото начало. Всички, с изключение на Джордж Рафт, който загубва шейсет и пет хиляди долара, спечелват малки състояния. Сийгъл обезумява от гняв. Той сменя заровете и картите и мести обърканите крупиета от маса на маса. Нищо не променя късмета му и Бъгси е ощетен дори от служителите си, които открито вършат измами.

Сийгъл крачи из още недовършеното казино и кипи от гняв. Очите му са кървясали, а търпението му се изчерпва. Той започва да търси скандали и се опитва да удари Чик Хил. Двамата с Вирджиния се скарват жестоко и тя се нахвърля срещу Бъгси със стилет и разрязва дълбоко лицето му. Хил се връща в Лос Анджелис, взима си друга къща, купува си нови дрехи и си намира нови любовници. Тя мрази пустинята и е психически нестабилна. Една нощ в дома й е извикан полицай, който я вижда да се разхожда по нощница, да държи пистолет и да крещи, че ще убие всички наоколо.

Конкурентите на Сийгъл в Лас Вегас и Лос Анджелис започват да разпространяват слухове за избухливия характер на мафиота, който управлява „Фламинго“, като твърдят, че посетителите излагат на риск живота си. Накрая, застрашен от фалит, Сийгъл заявява, че ще затвори „Фламинго“ и ще го отвори отново, вече довършен, през март.

Той започва да подозира, че поддръжниците му може сериозно да замислят да се отърват от него и дори да го разорят, за да му отнемат „Фламинго“. Сийгъл се обкръжава с въоръжени побойници и пребива всеки, когото заподозре в нелоялност. Той се нуждае от пари толкова отчаяно, че „ужилва“ всеки, когото познава. Сийгъл убеждава Джордж Рафт да му даде назаем сто хиляди долара, които така и не му връща.

Повторното откриване през март е мрачно и изпълнено с паника събитие. Няма фойерверки и шумна веселба и Сийгъл и приятелите му и съпругите им прекарват вечерта, като тичат от стая в стая, трескаво опитвайки се да помогнат на служителите да приключат с приготовленията.

В осем часа вечерта във фоайето още има гости, които чакат да се регистрират в стаи без мебели. На пръв поглед бизнесът изглежда много по-добре. Лошите слухове разпалват интереса към Сийгъл и хората правят път през пустинята, за да посетят приказния му, блестящ замък.

Но отново не му провървява. Гостите играят в казиното и пак печелят. Загубите през първите шест месеца са приблизително един милиард долара. Има и поредица от други провали. В един горещ следобед почиващите край плувния басейн разтревожено виждат как водата изчезва във внезапно отворила се, огромна пукнатина. Мнозина измърморват, че тук е намесена Божията ръка, и незабавно си тръгват. Това е пропуск на инженерите, който скоро е отстранен, но слухът плъзва — „Фламинго“ е прокълнат.

За две седмици „Фламинго“ загубва триста хиляди долара. Построяването на сградата струва четири милиона долара и обзавеждането на деветдесет и двете стаи — още по три хиляди и петстотин долара. А мафията иска да чуе добра новина за инвестициите си. Сийгъл гледа в дулото на пистолет.

Състоянието на Вирджиния Хил става все по-нестабилно. Една нощ, убедена, че Сийгъл спи с русокосата гардеробиерка, тя се нахвърля върху жената, която е откарана в болница с разместени прешлени и жестоки рани по лицето. Сийгъл се вбесява. Гневните му изблици са достатъчно лоша реклама. Двамата се скарват. Хил поглъща свръхдоза. Спасяват я, но това е само първият й опит за самоубийство и един ден тя ще успее.

Вирджиния е изтощена. Сийгъл започва да страда от безсъние. Той знае, че положението му е безнадеждно — няма достатъчно опит да ръководи „Фламинго“, суетата и лошият му вкус са допринесли за катастрофата и не може да намери пари отникъде. Но когато Хил му предлага да продаде хотела и да се премести при нея, Бъгси отказва.

Смъртта му е неизбежна. Поддръжниците му го искат вън от играта. Той отдавна се е разделил с двамата мафиоти, участници в проекта — Гюс Грийнбаум и Малкия Мо Седуей.

Двамата явно са добре информирани за графика на мафията за последните дни на Бъгси.

Когато второстепенната актриса Мари Макдоналд (близка приятелка на Сийгъл и Хил) отива в Лас Вегас, те се изненадват, че не е посетила „Фламинго“. Тя им казва, че чиновникът в хотела й, някой си Рей Кронсен, лекомислено подхвърлил, че мястото е пълно с гангстери и убийци. Сийгъл не е на себе си от ярост. Той взима Хайми Сийгъл и Чик Хил, отива в хотела, където работи чиновникът и тримата го пребиват до безсъзнание с прикладите на пушките си.

През няколкото дни до 20 юни 1947 г. Сийгъл постоянно е до телефона. Никой не е поискал да каже с кого е разговарял. Понякога той води гневни спорове, друг път умолява или е разумен и дружелюбен. На 19 юни Бъгси отива при партньор на име Грийн Дебелия Ирландец и му показва куфарче, съдържащо шестстотин хиляди долара.

— Отивам в Лос Анджелис за няколко дни — казва Сийгъл. — Искам да пазиш това куфарче. Ако нещо се случи с мен, едни хора ще дойдат да го вземат.

После се обажда в дома на Вирджиния Хил на Линдън Драйв в Лос Анджелис. Отговаря Чик и Бъгси му казва, че вечерта ще дойде заедно със съдружника си Алън Смайли, а на другия ден ще се срещне с адвоката си.

Сийгъл пристига, вижда се с адвоката си, после отива на бръснар и спокойно обядва. Разговаря и със стария си приятел от мафията Мики Коен и го пита дали може да му намери неколцина мъже с „екипировка“. Коен споменава няколко имена и Сийгъл казва, че ще се срещне с тях сутринта. Коен остава с убеждението, че Бъгси планира ответен удар. След вечерята в ресторант „Джак“ в Оушън Парк Сийгъл и Смайли се връщат на Линдън Драйв. Бъгси отваря вратата с ключа, който Вирджиния му е дала, и двамата със Смайли сядат в приемната, разговаряйки за бизнес.

В 22:20 часа на 20 юни 1947 г., докато те бъбрят, Чик се качва на горния етаж при приятелката си Джери Мейсън. Изведнъж той чува изстрели. Когато стига до фоайето, Алън Смайли му изкрещява да угаси лампите, докато Джери Мейсън пищи. После чуват бръмчене на потегляща кола. Когато запалват лампите, виждат, че Смайли се е скрил в камината, а на пода лежи трупът на Бенджамин Сийгъл Бъгси. Главата му е почти отсечена от девет куршума, изстреляни от карабина 30–30. Дясното му око е намерено размазано на тавана на разстояние четири метра и половина от тялото, а клепачите с гъсти мигли са залепнали за валчестата дръжка на вратата.

Прозорецът е разбит от куршумите. Убиецът се приближава до къщата и внимателно подпира карабината на решетката на прозореца. Сийгъл е неподвижна мишена, защото седи, и странно, но завесите са разтворени сякаш по предварителна уговорка.

Двайсет минути след смъртта му Грийнбаум и Мо Седуей влизат във „Фламинго“ и поемат контрола върху комплекса. По-късно група бизнесмени отиват при Грийн Дебелия Ирландец и взимат парите, които Бъгси му е оставил. „Фламинго“ отново е финансиран и му е определен уважаван управител. За кратко време казиното започва да носи големи печалби и по мрачния път, където някога се извисява като самотен паметник на грандиозните мечти на един мъртъв мафиот, изникват голям брой други, блестящи игрални домове. Така се ражда съвременният Лас Вегас.

Сийгъл е погребан в красив ковчег, направен от сребро и бронз и украсен с коприна, на стойност пет хиляди долара. Малцина от съдружниците му отиват на погребението. Полицаите и репортерите са повече от опечалените. Вирджиния Хил не присъства, нито Джордж Рафт или графиня Ди Фрасо. Отиват само членовете на семейството му — бившата му съпруга, дъщерите и сестра му.

Вирджиния Хил е в Париж, когато Сийгъл е убит. Тя напуска хотела и шофира до Монако, където я виждат сама в казиното. По-късно същата нощ Вирджиния взима свръхдоза барбитурати. Тя оживява, връща се в Париж, наема апартамент в „Риц“ и отново опитва да се самоубие. После отлита за Америка, но пак посяга на живота си. Всеки път тя е спасявана само по щастлива случайна намеса, предимно от страна на Чик. Преследвана от данъчните власти и измъчвана от депресия и самота, Вирджиния накрая напуска Съединените щати и заминава за Мексико, а сетне за Европа.

Вирджиния Хил отива да живее в скиорския курорт Клостърс в околностите на Цюрих. Състоянието й става все по-нестабилно и тя често напада приятелките на брат си. Преди да напусне Америка, Вирджиния се омъжва за Ханс Хаузер, роден в Австрия инструктор по ски, за когото се говори, че има външността и телосложението на Аполон. Тя дори ражда дете, Питър, от него. Но Вирджиния не е щастлива с Ханс и по-скоро го ненавижда. Данъчните служби вече са й взели всичко — къщата, колите и наметките от норки — и Хил се опитва да сключи сделка с тях. Тя обещава, че ще се върне в Съединените щати, ще се опита да уреди данъчните си задължения и ще излежи фиктивна присъда. Но сделката се проваля. Вирджиния продължава да пътува — Залцбург, Прага и после Куба, откъдето незабавно е върната в Прага. Тя не знае, че на власт е дошъл Кастро. Епстайн престава да й изпраща пари. Хил е разорена и сърдита на целия свят.

През март 1966 г. тя отива в малкото, красиво планинско село Копл около Залцбург, сяда до един водопад, изпива двайсет и осем приспивателни хапчета и тихо умира. Вирджиния Хил е само на четирийсет и девет години.

Малкият Мо Седуей умира от множество болести и е погребан в същото гробище, на петнайсет метра от Сийгъл, непримиримият му враг. Гюс Грийнбаум не изважда такъв късмет. Той изпада в немилост пред господарите си от мафията и през 1958 г. е обезглавен с касапски нож, докато спи в Лас Вегас. Съпругата му също е удушена и заклана.