Включено в книгата
Оригинално заглавие
World Famous Crimes, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Ал Капоне: обществен враг номер едно

Противно на общоприетите представи Ал Капоне Белязания, най-известният чикагски гангстер, не е свързан с мафията. Той не е сицилианец и през целия си активен живот се кара с мафията. Капоне произлиза от неаполско семейство, роден е в Бруклин през 1899 г. и е четвъртото дете на Габриеле и Тереза Капоне, които емигрират от Неапол шест години по-рано. Като всички гангстери той се замесва в престъпления от ранна възраст и участва в така наречената Банда на петте пръста на ръката на дявола с водач друг италианец, Джон Торио, бъдещ партньор в насилието. На петнайсет години младият Алфонсе открива, че „Черната ръка“, взводът от убийци на камората и мафията, изнудва баща му. Той проследява рекетьорите и ги застрелва. Торио е смаян.

През 1919 г. е приет законът „Уолстийд“ и Америка започва дългия и в крайна сметка катастрофален експеримент със сухия режим. Торио е вече от няколко години в Чикаго и се утвърждава като сериозен гангстер. Чикаго е снабдяван нелегално с алкохол от дузина големи банди, всяка от които има ясно определена територия. Торио контролира южната част на града в съюз с ирландската Дъган-Лейк, която снабдява централен Уест Сайд. В останалата част господстват братята Джена, сицилианци от Марсала, известни с удоволствието си да убиват. Северният район на Чикаго е територия на Дион О’Баниън, крадец на дребно и собственик на цветарски магазин срещу катедралата „Светото име“. Той действа в съюз с двама поляци, Джордж Моран Бъгс и Хайми Вайс.

Отначало между бандите има малко неприятности. Бизнесът е достатъчен за всички и енергията им е съсредоточена върху организирането им в ефективни бойни единици. Но след година те започват да търсят възможности да се намесват със сила в печалбата на другите и да се избиват. Торио изведнъж си спечелва врагове от Южния район — бандата на О’Донъл, която започва да отвлича камионите му с бира и да разбива нелегалните му заведения за продажба на алкохол. Неколцина от шофьорите му са убити, но той осъзнава, че при дадените обстоятелства атаката е най-добрата отбрана. Ако не поеме контрола над целия Чикаго, Торио едва ли ще оцелее. Трябват му опитни и опасни мъже, готови да убиват без угризения. И той се сеща за младия Капоне, който вече е навършил двайсет и една години и е лейтенант в „Бандата на петте пръста“. Торио го примамва да отиде в Чикаго с необикновено предложение — Капоне ще получава двайсет и пет процента от печалбата и петдесет процента от всеки бъдещ бизнес.

За две години Капоне придобива контрол в чикагското предградие на средната класа Чичеро, което става главна квартира за персонала му. Той плаща на местните власти и на полицията и чрез класическата смесица от подкупи и заплахи нелегалните му казина, публични домове и барове са оставени да процъфтяват свободно. Освен това Капоне убива публично и безнаказано. Никой не иска да свидетелства срещу него и двамата с Торио събират по сто хиляди долара седмично.

Торио и Капоне са единодушни, че трябва да постигнат абсолютен контрол в Чикаго. Но Капоне не е дипломатичен и иска да си проправи път към върха, застрелвайки всички опоненти в гангстерска война. Торио е по-предпазлив и се опитва да убеди безразсъдния си партньор да изчака благоприятен момент. После, през октомври 1924 г., бандите на Джена и О’Баниън се скарват. Сицилианците открадват пратката с уиски на ирландеца. О’Баниън се заклева да отмъсти, но на 4 ноември е застрелян в цветарския си магазин от трима мъже, представили се за клиенти. Убийството сигурно е дело на Капоне и Торио, но двамата и бандата на Джена имат алиби и макар че улицата пред магазина е пълна с хора, никой не вижда и не чува нищо. Съдебният лекар е принуден да отсъди „убийство от неизвестен извършител“.

Погребението на О’Баниън е разточително. Тялото му е изложено за поклонение в залата на погребалния агент в продължение на три дни. До главата и краката му има сребърни ангели, които държат десет запалени свещи в златни свещници. Конна полиция трябва да поддържа реда по време на огромната процесия към гробището. Има двайсет и шест камиона с цветя на стойност петдесет хиляди долара. Капоне изпраща букет червени рози с картичка, надписана „От Ал“. Двамата с Торио присъстват на погребението.

Организацията на О’Баниън е поета от Хайми Вайс, доверения му лейтенант. Вайс обожава О’Баниън и горко плаче на погребението му. Той се заклева да отмъсти и след няколко дни колата на Капоне е надупчена от куршуми от автоматично оръжие. Ал остава невредим, но на Торио не му провървява. Две седмици по-късно той е прострелян пред съпругата си от човек на О’Баниън, Бъгс Моран. Торио се възстановява, но скоро е изпратен в затвора по обвинения, че има нелегална бирена фабрика. В затвора нервите му започват да се обтягат. Той иска да сложат стоманени капаци на прозорците в килията му и плаща за още трима пазачи. Торио не желае повече да живее в Чикаго и когато през 1925 г. го освобождават от затвора, заявява, че напуска града, като казва, че в Чикаго има „твърде много насилие“. Четирийсет и осем годишният Торио се оттегля и Капоне, който тогава е едва на двайсет и шест, наследява престъпната му империя. Скоро след възкачването му трима от шестте братя Джена — Ейнджъл, Майк и Антонио — загиват в престрелки. Другите решават, че животът в Сицилия е за предпочитане пред смъртта в Америка, и набързо се връщат в Марсала. Сега между Капоне и абсолютния контрол на Чикаго стоят само Вайс и Бъгс Моран.

Вайс се съпротивлява по зрелищен начин. Посред бял ден главорезите му пристигат с осем коли пред главната квартира на Капоне в „Хоторн Ин“ и за няколко секунди изстрелват хиляда куршума в сградата.

Капоне се измъква, но решава набързо да сложи край на спора. На 11 октомври 1926 г. Хайми Вайс е застрелян на стъпалата на катедралата „Светото име“. Десет дни по-късно Капоне свиква съвещание на водачите на банди в Чикаго и им казва: „Твърде сме изтощени, за да се избиваме“. Те кимат и се съгласяват мирно да си поделят Кук Каунти.

За известно време настъпва затишие и всички трупат пари. Капоне става баснословно богат. В Кук Каунти той контролира десет хиляди нелегални заведения за продажба на алкохол, всяко от които купува от него средно по шест варела бира и две каси твърд алкохол седмично. Предполага се, че бирата му носи около три и половина милиона долара на седмица, а твърдият алкохол още милион и осемстотин. Като се добави и печалбата от хазарта и проституцията, изчислено е, че доходът му е шест и половина милиона седмично. Макар че разноските му са големи, доходите му го правят мултимилионер.

Една от първите жертви на Капоне в Чикаго е Джо Хауърд, дребен мошеник, който безразсъдно открадва две от пратките с алкохол на Торио. На другата нощ, докато той се наслаждава на „щастливия час“ в кварталната кръчма, Капоне влиза и го застрелва с шест куршума от упор пред тълпа свидетели. Полицаите арестуват Капоне, но се налага да го освободят, когато след серия лични посещения на елегантно облечени мъже с големи коли нито един от свидетелите не е сигурен дали е видял нещо.

Капоне смята, че Чикаго не е подходящо място за възпитанието на децата му. През 1928 г. той търси втори дом далеч от големия град. Но не всеки щат изгаря от желание да го има за свой жител. Капоне е изхвърлен от Калифорния и опитва да се засели във Флорида. Гражданите на щата възразяват шумно, но той успява да купи жилище, подобно на дворец, на Палм Айланд, Маями, където тихо посреща Коледа и новата 1929 година.

Капоне се утвърждава като стожер на институциите, на повечето от които плаща. (Смята се, че той изразходва трийсет милиона долара годишно за поддръжници и подкупи и безочливо купува благосклонно настроени политици, финансира кампанията за преизбирането на кмета Томпсън Големия Бил с двеста и шейсет хиляди долара.) Капоне е консервативен човек, държи на семейните ценности, облича се безупречно в ръчно ушити копринени ризи и обича игли за вратовръзки с диаманти. Той щедро раздава пари за благотворителни цели и за реставриране на църкви. Капоне дарява сто хиляди долара на фонд в подкрепа на стачкуващи миньори и по време на сухия режим отваря верига от кухни за бедни, като дава над два милиона долара за облекчаване на положението им. Когато възрастна жена ослепява в кръстосан огън при опит да го убият, той плаща десет хиляди долара, за да възвърнат зрението й.

Докато Капоне отсъства от Чикаго, Бъгс Моран, човекът, който застрелва Торио, за да отмъсти за убийството на О’Баниън, решава най-после да си уреди сметката с Капоне. Той започва да се намесва в дейността на Капоне, редовно да краде пратките му с алкохол и да заплашва другия, по-легален бизнес, в който Капоне влага незаконно придобитото си богатство. Когато източникът на неприятностите става очевиден, Капоне решава да действа бързо. Той повиква Джейк Гузик, дясната му ръка, и му заповядва да елиминира Моран. Времето и мястото на убийството са определени — 10:30 часът сутринта на 14 февруари 1929 г., Денят на Свети Валентин.

В онова студено и мрачно утро шестима от хората на Моран и един друг човек, очен лекар на име Рейнхарт Швимер, чието присъствие така и не е обяснено, стоят небрежно пред гараж на Норт Кларк стрийт и чакат пристигането на камион с уиски. Малко след 10:30 часа местна жителка, госпожа Ландсман, чува изстрели от съседния гараж. Тя поглежда през прозореца и вижда мъж, който излиза от гаража и се качва в голяма черна кола. Друга жена, Джоузефин Морен, която живее в апартамент на долния етаж, вижда двама мъже да излизат от гаража с ръце, вдигнати над главите, следвани от двама униформени полицаи с насочени към тях пистолети. Тя предполага, че е станала свидетел на полицейска акция. Четиримата мъже се качват в голям черен кадилак и потеглят.

Любопитството надделява и госпожа Ландсман забързва към гаража. Вратите са затворени. Тя ги бута и вижда на пода няколко мъже, облени в кръв. С изключение на очния лекар по-късно телата са идентифицирани като тези на Франк и Питър Гузенбърг, главните професионални убийци на Моран, Джеймс Кларк, зет на Моран, Ал Вайншанк, счетоводителя му, Адам Хейър, управителя на бизнеса му и Джони Мей, крадец. По всичко личи, че хората на Капоне влизат там, преоблечени като полицаи, нареждат ги до стената и после ги разстрелват. Франк Гузенбърг е още жив, когато ченгетата пристигат. Те се опитват да го убедят да говори, но той отказва да им съобщи кои са били убийците. Гузенбърг умира три часа след като го закарват в болница, без да наруши свещения закон на мълчанието на гангстерите.

На Бъгс Моран му провървява. Той трябва да бъде с хората си, но неочаквано закъснява. Когато пристига, всичко е свършило. Моран вижда полицейските коли и линейките и избягва. Той не се съмнява кой е заповядал убийствата. Единствено Ал Капоне може да измисли такова кръвопролитие. По време на стрелбата Капоне е в кабинета на длъжностно лице в Маями, настоявайки за правото си да живее във Флорида. Полицията арестува неколцина членове на бандата му, но те също имат алиби. Джак Макгърн Картечницата, безценният екзекутор на Капоне, твърди, че е бил приятелката си по време на убийствата и дори се оженват, за да не бъде принудена да свидетелства срещу него. Накрая никой не е обвинен за кръвопролитието в Деня на Свети Валентин, но с Моран е свършено.

Гангстерите започват да шушукат, че Капоне се е побъркал. Той става все по-раздразнителен, а използването на насилие все по-избирателно. Броят на убийствата нараства безразборно и хора от всякакви обществени прослойки са застреляни, наръгани с нож или удушени с гарота за най-дребни провинения.

През пролетта на 1929 г. върху Капоне е упражнен необикновен натиск. Хърбърт Хувър е избран за президент. Той обещава на нацията яростна атака срещу организираната престъпност и назовава Ал Капоне обществен враг номер едно. Освен това Капоне установява, че за живота му е обявена изключително съблазнителна награда. Източникът й вероятно е Моран, но може би произлиза от фамилиите Скализи и Авселми или от някой от стотиците други, чиито роднини Капоне убил. Дори хората му мислят, че се е превърнал в бреме.

Капоне решава да изчезне за малко и скалъпва ареста си за дребно нарушение за употреба на огнестрелно оръжие. Той очаква трийсет спокойни дни в безопасност в затвора, но се ужасява, когато чува, че присъдата е една година.

Но това не променя нищо и той продължава да ръководи бизнеса от килията си.

В това време Хувър предприема серия от срещи с различни сектори на администрацията — Бюрото за забрана на алкохола, ФБР и Министерството на финансите. Длъжностните лица обсъждат как могат да затворят Капоне завинаги. Тъй като Капоне плаща на повечето полицаи, невъзможно е да се намерят свидетели на престъпленията му и ортодоксалните методи няма да дадат резултат. Известно време Министерството на правосъдието повежда повсеместна война срещу организацията му, унищожавайки бирените фабрики и камионите му, но ефектът е краткотраен. Капоне има ресурсите да парира атаките и да възобнови бизнеса си.

Капоне се връща в добро настроение във Флорида, но разбира, че двама от доверените му лейтенанти, Джон Скализи и Албърт Анселми, имат амбиции да превземат бизнеса му. Капоне организира обяд и поканва двамата и други свои любимци в зала в ресторант в Хамънд, Индиана. Ал Капоне изглежда необичайно весел. Той се смее, шегува и пълни чашите. После, към края на обилния обяд, Капоне става, приближава се до Скализи и Анселми, навежда се над тях, усмихва им се мило и казва: „Чух, че искате бизнеса ми, момчета. Ами елате и го вземете!“. Капоне грабва бейзболна бухалка, сложена на съседната маса, и разбива черепите им.

Най-големи успехи в борбата срещу организираната престъпност има Министерството на финансите. Франк Уилсън, главният следовател на Специализираната разузнавателна служба, вече е успял да изпрати зад решетките мнозина съдружници на Капоне, сред които Франк Нити, заместникът му, Джак Гузик, счетоводителят му, и брат му Ралф. Всички получават присъди между осемнайсет месеца и пет години.

Капоне няма банкови сметки, имуществото му фиктивно принадлежи на други хора и Уилсън не разполага с много доказателства срещу него. Той трябва да докаже, че разточителният стил на живот на Капоне показва недекларирани доходи и неплатени данъци.

Гангстерите не могат да обявят източника на доходите си и не искат да плащат данъци. Капоне твърди, че живее с четиристотин и петдесет долара на месец и тъй като доходите му не надвишават пет хиляди на година, не попълва данъчна декларация.

Уилсън се заема да проучи стойността на похарчените от Капоне пари. Той установява, че в периода 1926 — 1929 г. Капоне е купил мебели за къщите си за над двайсет и пет хиляди долара и е похарчил седем хиляди за костюми и още четирийсет хиляди за телефонни обаждания. Капоне дава общо сто шейсет и пет хиляди долара и това ясно показва необявени доходи — достатъчно, за да го затворят за три години. Но властите искат повече. Уилсън убеждава някои от служителите в казиното на Капоне да проговорят и Министерството на финансите успява да обвини Капоне в неплащане на данъци върху един милион долара необявени доходи, равностойно на трийсет години затвор.

Отначало адвокатът на Капоне сключва сделка с обвинението — ако клиентът му се признае за виновен, присъдата да не бъде повече от две години. Но когато чува за уговорката, съдията се възмущава и отказва да я приеме.

Процесът срещу Капоне започва. Съдебните заседатели са подложени на постоянни заплахи и опити за подкупи и това налага смяна на целия състав в последната минута. На 24 октомври 1931 г. той е признат за виновен по всички обвинения и осъден на единайсет години затвор и глоба от петдесет хиляди долара — най-строгата присъда, налагана дотогава за данъчно нарушение. Капоне е изпратен в затвора в Кук Каунти, а адвокатите му обжалват присъдата. Молбата е отхвърлена и през май 1932 г. той е откаран с кораб във федералния затвор в Атланта, откъдето е преместен в прословутия „Алкатраз“ в Сан Франциско Бей.

Скоро след като започва да излежава присъдата, на Капоне е поставена диагноза сифилис. Всички опити да го излекуват са безуспешни и когато през 1939 г. той е освободен, болестта е достигнала увреждащата психиката трета фаза. Едва трийсет и осем годишен, Ал Капоне полудява. Той отива да живее в дома си на Палм Айланд, Флорида. Обграден от членовете на семейството си и под постоянно медицинско наблюдение, Капоне живее още седем години. Той става мрачен и обсебен човек, докато сифилисът бавно го съсипва. През 1947 г. умира от мозъчен кръвоизлив. Тялото му е върнато в Чикаго — сцената на триумфа му — и е погребан в мраморен мавзолей в гробището в Маунт Олив.