Колин Уилсън
Истински престъпно (10)

Наркобарони

Освен от мафията, международната търговия с наркотици често е контролирана от наркобарони. Основата на властта им е източникът за препитание в бедни страни, където цари беззаконие и голяма част от брутния национален доход е свързан с наркотиците.

От много години икономиката на Колумбия зависи предимно от износа на кокаин. Изчислено е, че в един период страната изнася около сто тона кокаин годишно, чиято цена на улиците е над шейсет милиарда долара — четирийсет процента от брутния национален продукт. В бедните и планински селскостопански райони няма алтернативен източник на доходи и опитите на правителството да реши проблема срещат упорита и силна съпротива. Стимулите да бъдат изгонени производителите на наркотици идват предимно от Съединените щати, които предлагат военна подготовка, екипировка и финансова помощ на правителствата в Южна Америка.

Наркотрафикът в Колумбия отдавна е контролиран от няколко богати династии. В столиците на дрогата Меделин и Кали живеят фамилиите Ескобар, Ледер, О’Кампо и Очоа, които управляват страната либерално, като употребяват подкупи и оръжие. Едно от най-видните от тези семейства е кланът Ескобар. Твърди се, че главата на фамилията, четирийсет и няколко годишният Пабло Ескобар, е един от десетте най-богати хора в света. Той живее в Меделин, където има пет къщи, и официалното му обществено положение на издирван от властите човек не го принуждава да се крие. Пабло Ескобар се занимава с благотворителна дейност и грандиозните му подаръци за бедните, сред които построяването на хиляди жилища, са го превърнали в национален герой и са гарантирали, че обитателите на предградията и гладуващите в Колумбия няма да го предадат на властите. Правителството няма необходимите средства, за да се сравнява с щедростта на престъпниците, и онези политици, които отказват да бъдат купени, са убивани безнаказано. В Меделин, сравнително малък главен град с един милион население, стават почти десет убийства на ден, предимно свързани с наркотици, в резултат на кавги между картелите или на опитите да се прокарат закони срещу производството и разпространението на дрогата. В Колумбия е нещо обичайно картелът да убие не само нарушителя, но и цялото му семейство. В такава среда на убийствена мизерия човешкият живот е евтин.

Макар че Колумбия е водещият износител на кокаин, голяма част от реколтата расте на друго място в Южна Америка. Колумбия е център на пречистването и дистрибуцията. Боливия и наркобаронът й Роберто Суарес са отговорни за значителен дял от действителния добив на растението кока, от което се извлича кокаинът. Суарес не е обикновен гангстер, борещ се да се измъкне от мизерията, а образован и богат човек от почтено семейство. Някога той е бил фермер и открива, че отдалечените му земи около Вени, Чапаре и Санта Крус може да са по-доходно използвани за отглеждането на жилавите храсти кока.

Суарес получава един милиард годишен доход от района и си осигурява добро обществено положение чрез общоприетия, изпитан начин, като купува сърцата на бедните с щедри дарения и построяване на пътища, училища и болници. Твърди се, че има собствена армия, наречена „Годеници на смъртта“, чийто водач е германец на име Клаус Олтман, по-известен на света като някогашния офицер от Гестапо Клаус Барби, Касапина на Лион, гражданин на Боливия от 1951 година.

След десетилетия на фактическо управление наркобароните в Боливия са стреснати, когато през 1978 г. страната демократично избира Силус Суасо за президент. Предшественикът му Хуго Бансер е наркотрафикант, но Суасо обещава, че американците ще победят кокаиновите крале. Изглежда малко вероятно той да успее, но за да гарантира провала му, Суарес организира военен преврат, предвождан от недоволни офицери, жадни за власт и пари. Полковник Луис Арсе Гомеш, братовчед на Суарес, получава осемстотин хиляди долара, за да уреди осъществяването му, а на генерал Луис Гарсия Меса, командващ въоръжените сили и водач на бунта — сто осемдесет и деветия преврат в кратката история на Боливийската държава — плащат над един милион долара като предплата за бъдещото му участие във въстанието. Превратът е извършен на 17 юли 1980 г. и Суарес става фактически управник на Боливия. Платените му убийци действат открито с въоръжените сили, за да потушат и смажат гражданската опозиция. За две седмици са убити петстотин цивилни и няколко хиляди са хвърлени в затвора, пребити и изтезавани. Суарес разбива и превзема по-малките конкурентни кокаинови картели в Боливия.

Бруталният и корумпиран режим на Меса съсипва едва кретащата легална икономика. Споразумението с Международния валутен фонд е пренебрегнато, инфлацията достига трицифрено число и Съединените щати прекратяват помощта си. Обезпокоен от лошата репутация на страната и уплашен от евентуална военна интервенция от страна на Съединените щати, Суарес настоява Меса да извърши лека, козметична и режисирана кампания срещу няколко по-дребни картела. Това е достатъчно, за да запушат временно устата на американците. Но след около година Суарес, кукловодът на боливийската политика, решава да даде короната на некадърника Меса на друг. През септември 1981 г. той извършва още един преврат и заменя Меса с генерал Торелио Вила, който на свой ред е изритан в полза на генерал Гуидо Калдерон, който дава обичайните обещания за демократични избори.

Суарес печели, докато Боливия запада. Накрая, заплашен от народното недоволство и размирици, Калдерон е принуден да напусне поста си и Суасо е върнат от изгнание, за да се оправя с бъркотията. В страната няма производство. Безработицата е масова, а броят на убийствата — най-високият в света. Суасо прави някои добри неща. Той депортира Клаус Барби в Европа, за да го съдят, извършва чистка в армията и изгонва Гомеш, Меса и мнозина други. Но проблемите с отглеждането на кокаина изискват решение на основно икономическо ниво и бедните фермери трябва да бъдат насърчени финансово, за да отглеждат нещо друго, а не кока. Суасо се обръща към американците за помощ и те създават програма за замяна на реколтата, предлагайки четирийсет милиона долара субсидии на фермерите, готови да се откажат от коката в полза на позволени насаждения. Но никое друго растение не носи такава голяма печалба и след като субсидиите са раздадени, няма начин в планинските терени на Боливия да се гарантира, че фермерите наистина отглеждат земеделски култури. През изминалото десетилетие властите водят все по-ожесточена борба с кокаиновите барони, но успехите са малко.

Дълго време кокаинът не е смятан за толкова голям проблем, колкото хероинът. Кокаинът е светски опиат. „Кокаинът е начинът господ да ти каже, че си твърде богат“ — заявява един американец. Някога това е било вярно. Кокаиновата икономика зависи от манипулацията на престъпниците в богатите страни, за които този наркотик е „истинският“, и в бедния Трети свят, където условията позволяват безпрепятствено производство. Заможните получават тръпката си, бедните си изкарват прехраната и организаторите стават баснословно богати. Но свръхпроизводството на кокаин от алчните южноамерикански барони довежда до излишък и пренасищане на пазара. Дори многобройната средна класа от бели хора не може да консумира всичкия онзи прах. Цената му рязко спада и се налага кокаинът да стане достъпен за огромния пазар на низшата класа и да конкурира хероина. Така е създаден крекът — наркотикът на бедните и на силовото бягство от реалността.

Традиционният източник на хероин е Златният триъгълник — осемдесет хиляди квадратни мили планинска джунгла там, където граничат Тайланд, Лаос и Бирма. Ограден от реките Меконг и Мей Си, районът е недостъпен, освен за местните жители, планинците шан. Там няма полиция.

Шан не изпитват лоялност към нито една от трите национални сили, които властват на територията. Обществото им още е феодално и господарите им са хора като Хун Са, най-големият производител на опиум в света. Той е син на бившия полковник от Китайската националистическа армия Чан Кай Ши. Властта му произлиза от приумиците на американската външна политика в Азия. Комунистите побеждават и изгонват в Бирма Националистическата армия. Но тя остава почти непокътната и е радушно посрещната от шан като буфер срещу местното правителство в Рангун и после от американците, които смятат продължителното присъствие на изгнаниците националисти в Бирма за крепостна стена срещу разпространението на комунизма. Повече от десетилетие американците продължават да ги снабдяват с оръжие и пари.

В края на 50-те години на XX век правителството на Бирма, което дотогава толерира присъствието на националистите, решава, че те са станали твърде силни, и ги изтласква към Тайланд и Лаос. Американците постепенно спират помощта, макар че ЦРУ тайно продължава да ги подкрепя още петнайсет години. Но след като източниците им на доходи сериозно намаляват, националистите започват да търсят други възможности и се залавят с отглеждането на мак, който от векове е основна и доходна култура в региона. Правителството на Бирма не обръща внимание на ситуацията.

Младият Хун Са е главната свръзка с ЦРУ и им съобщава информация за дейността на комунистите, като в същото време изнася огромни количества хероин в Съединените щати. Всички се държат лицемерно. Американската администрация води открита война с Хун Са и съотечествениците му, докато главната й разузнавателна агенция използва услугите му като агент. По време на войната във Виетнам един от всеки седем американски войници употребява хероин, вероятно доставен от Хун Са, същият човек, когото ЦРУ смята за съюзник. Американските войници не харесват долнокачествения, кафяв хероин за пушене, който местните жители употребяват, и Хун Са услужливо започва да произвежда хероин под формата на фин бял прах, подходящ за интравенозно инжектиране.

През 70-те години Хун Са разширява дейността си, насърчавайки тайландските селяни да увеличат производството на непреработената опиумна суровина, и започва да транспортира с кораби хероина до Банкок, където се свързва с триадите, китайските гангстери.

Когато американските войници се завръщат в родината си, Хун Са наводнява с продукцията си улиците на големите гладове в Съединените щати. Печалбите му са огромни. Килограм непреработена основа за опиум на стойност три хиляди долара при производителя може да стигне до три милиона на улиците. Операцията се ръководи с корпоративна ефективност и Хун Са има сериозни връзки с властта. Известно е дори, че тайландската полиция управлява някои от лабораториите му за производство на хероин. През 1978 г. той има дързостта да предложи на американското правителство да решат проблемите на нацията с хероина, като годишно изкупуват от него петстотин тона непреработена опиумна основа за петдесет милиона долара. Но американците решават, че Хун Са има достатъчно запаси да им продаде това количество и пак да наводни улиците.

През 1980 г. американците обявяват цена от двайсет и пет хиляди долара за главата му и трескаво подтикват тайландските власти да направят нещо срещу дейността му. През 1982 г. те най-сетне постигат успех и предприемат мощна, финансирана от американците атака срещу крепостта му на върха на хълма в Бан Хин Таек, малко тайландско планинско село. Две хиляди войници, подкрепяни от военни хеликоптери, убиват над двеста души от частната армия на Хун Са и залавят десет тона оръжия, но главатарят изчезва. Той и голяма част от силите му се измъкват през границата и отиват в Бирма, където Хун Са незабавно се включва в бизнеса с хероин заедно с комунистите бунтовници. Две години по-късно той се връща в Бан Хин Таек и остава там. Сега тайландското правителство е отчаяно в борбата си срещу наркотрафикантите — една пета от местното население е пристрастено — и редовно раздава смъртни присъди за търговия с наркотици. Но Златният триъгълник остава неконтролируем и племената шан упорито не сътрудничат на властите. Една четвърт от тях употребяват хероин и всички разчитат финансово на него. За да се сложи край на този бизнес и да се изгони Хун Са, е необходима кървава война или помощна програма с грандиозни пропорции.