Иван Вазов
Кардашев на лов (44)

XLIV. Прозорче, отворено в една душа

Кардашев го погледна в недоумение.

— Как превзе Кюстендил?

— Аз пръв влязох в Кюстендил, заедно с русите…

— Че доколкото знам, турски войски нямаше в Кюстендил тогава, нито битки са станали около Кюстендил. Аз съм от Кюстендил.

— Турци нямаше нито крак. Избягали бяха от по-напред; когато превзехме Кюстендил, посрещна ни градският съвет, заведоха ни в черквата, аз бях заедно с генерала… Чрез мене се споразумяваше с народа. Ти трябва да си видял?

— Вие знаете руски!

— Не знам, ама си знам тъй, от природата…

Кардашев се усмихна.

— Каква длъжност имахте в руската войска? Преводчик? — питаше Кардашев, се още в недоумение в какво се състояха заслугите към отечеството на Матрапанчева.

— Имах длъжност… тоест… Нямах никаква длъжност…

— Ами?

— Аз бях тогава в Коняво… Имах там дюкян. Знаете Коняво. Два часа има до Кюстендил. Когато се зададе руската войска, аз затворих дюкяна, отидох при генерала… Разправих му, че няма нито един турски солдатин в Кюстендил… Тогава генералът даде заповед бързо и аз потеглих заедно с русите и пръв влязох в Кюстендил и го освободихме от турската власт!…

— И Народното събрание не припозна тая ваша заслуга? — попита ухилено силно разочарованият писател.

— Отфърли ме с презрение!… Едни се пък смееха! Оттогава не мога да ги търпя тия тирани!…

— Оттогава е станал „сприхаво и люто“ — помисли си Кардашев, като спомни думите на Тачева; па се обърна към кюстендилския освободител:

— Като е тъй, аз ви давам пълно право, дето днес викахте тъй много на митинга, и после!… Ама още по-добре щеше да е да бяхте приели службата, която ви предлагаше господин Тачев.

Матрапанчев го погледна позачудено.

— Каза ли ви Тачев?

Па сниши гласа си и попита:

— Ще падне ли тая нощ правителството?

— Не знам… Не вярвам тъй скоро — за жалост. Кой ви каза това?

— Приставът Найденов, дето го изключиха… Днес ме намери и ми каза, че тая нощ ще стане каквото ще стане — само голям митинг трябвало — и ме подбра към Свети Крал… Та лъжа ли е?

— Излъгал те е.

Лицето на освободителя стана загрижено.

— И ми обеща пристав… Ако лъже, той е тогава един подлец?

Матрапанчев се разлюти и тупна по масата с юмрука си.

— Сбъркали сте, бай Матрапанчев, дето не сте приели горски стражар… Днешното яйце е по-хубаво от утрешната кокошка…

Лицето на Матрапанчева стана обезкуражено. Той скокна на крака.

— Та Найденов ме лъгал! Той е един подлец! — извика пак Матрапанчев, като съзнаваше сега всичката непоправимост на неблагоразумното си поведение днес. Надеждата и за горски стражар беше изгубена безвъзвратно! Той се окончателно компрометира!

Кардашев фана да гледа със състрадание бедния човечец. Той беше неузнаваем. Сега пред него стоеше просто един глупец, изкусно надут от агитаторите, за да послужи с гръкляна си и с юмрука си в една политическа манифестация. Клетият Матрапанчев! Как изглеждаше днес великолепен в своите горди дрипи и генералски размахи! И такъв жалък му се представи сега!

* * *

Кюстендилският освободител се изгуби в потъмнялата алея, с лева в ръката, що му даде Кардашев, за да вечеря.

Кардашев се завърна у дома си без никаква бележка в записната си книжка и с цял лов тежки впечатления в душата. За да му олекне от тях, той се залови да разкаже деня си на книгата.

— Не можем да искаме от някого онова, което няма! — помисли си той. — Нашият живот ни дава само уродливи явления. — Нека го земем такъв, какъвто си е… Бъдащето е неизвестно никому: може би то да пази в тайните си крила за полети на възвишената поезия. Настоящето може да дава живот само на сатирата.

Нека бъде сатирата!