Иван Вазов
Кардашев на лов (40)

XL. Непостоянните — непоколебими

Госпожите обаче нямаха нужда от умния Тачев съвет: те всички си останаха на местата. Предната линия на ложите живописно се протакаше със своите багрени птичи крила, бели пера от камилско пиле, изкуствени цветя, ленти, капелни гарнитури и гребени за шиньони; воали, корсети, ганти, евантайли, които произвеждаха хлад въз загорещените от душния въздух физиономии. Ни една от тия почтени госпожи не мръдна, не дезертира от поста си, както мъжете, не показа малодушие, нито изнежена слабост за чист въздух, които грубият пол отиде да подъхне в коридора. Зрелището, което имаха и което очакваха още, беше много привлекателно, рядко, та да се измамят да излязат. Слушането на вкусните ругателства ги застърви за по-нови и по-пиперливи… Не една вечеря щеше да остане неуредена или забравена; много стопани щяха да си легнат полугладни, но това малко значеше пред великата духовна услада, с която се лакомяха стопанките. Те от едно само се страхуваха: да не би да ги излъжат ожиданията им и скандалът да не се повтори. О, то би било ужасно!… Като очакваха продължението на заседанието, те разменяха впечатленията си… Едно живо шушукане непрекъснато бръмчеше по предната линия. Критики, укори, одобрения, приповтаряни с усмивка чути калнички остроти изскачаха из розовите устни и се запечатваха в нежните души на любопитните дъщерки на баба Ева… За мястото си в ложата те би платили богато. Прозорливостта на финансовия министър изпусна тая доходна статия при толкова други, изнамерени за уравновесяване бюджета.