Иван Вазов
Кардашев на лов (39)

XXXIX. Пак дрипавият господин

Кардашев, огорчен от зрелището на ранното морално дебелокожие на един млад човек още на прага на обществения живот, изгуби желание да стои по-дълго тук.

— Де да търсим идеализма, ако и един интелигентен момък, като Крушкова, гледа от тая практична страна на въпросите за честност и човешка нравственост! — думаше си Кардашев, като отстъпяше.

— Къде? — попита Тачев.

— Аз си отивам.

— Не си ходете! Има още интересни проверки на дневен ред… Вижте, публиката на галерията стои, не си отива — каза адвокатът.

— Благодаря, нека се възхищават другите — каза Кардашев, като гледаше лявата трибуна и търсеше машинално с очи Каишева… Вместо него, той съзря дрипавия господин: той бе успял да издебне разсилните и да се пъхне между зрителите. Любопитна натура! Кръвта беше престанала по бузата му, само знак още оставаше от раната.

Кардашев полюбопитствува да узнае коя е тая забележителна личност, която днес му се изпречва навсякъде. Той попита Тачева.

Тачев прекъсна разговора си, който имаше със съседа си, погледна към дрипавия господин и каза:

— Той е Матрапанчев.

— Какъв е тоя Матрапанчев? Какво върши?

Тачев се усмихна.

— „Билки дири по баири“. Един скитник, безделник… Някога е бил стражар. От много време ходи без работа, гладува като куче — пропаднал човек, с една реч… Той ми е малко и рода, далечен ама…

— Защо не се потрудите да го настаните някъде? Днеска се биеше и го бяха наранили по бузата.

— А бе той беше кротък човек, кой го знае — сега е станало едно сприхаво, люто!… Каних го днес на митинга при Свети Крал: има служба горски стражар — не ще? Ядоса се. „Аз, каже, на това тиранско правителство не слугувам!“ И изпсува министъра. Голо, пък фудул! Блъсни-габър! Какво го е наежило — не знам. По-преди политикан не беше… Дявол го знае: не си види дрипите!

Като даде тия обяснения, Тачев се обърна пак към съседа си.

Публиката се поразреди в ложите. Излизаха навън да пушат.