Иван Вазов
Кардашев на лов (3)

III. Каишев

Две крачки по-нататък него го спря един господин с лукаво и безочливо лице, с голям нос и с жълта изрусяла шапка на глава.

— Добрутро!

— Добрутро, господин Каишев.

И фащане за ръце.

— Накъде тъй?

— Тъдява.

— Ще си купуваш нещо? — пита Каишев.

— Ба, не.

— Как сте, добре ли сте?

— Благодаря.

— Не си остарял, бе!

Кардашев иска да продължи пътя си. Той се бои от тая лепка Каишев, винаги отегчително-любезен и фамилиарен с него, благодарение на вехто познайнство, отдавна забравено от Кардашева; той гледа да се откопчи с време, защото загълчи ли Каишев, точка не туря. А сега, по конячния му дъх, той видя, че излиятелността му ще бъде още по-богата. Не бе добра първата му среща тоя ден…

Но Каишев дава да се разбере, че разменените думи са само предисловие на по-важен разговор. Той фаща за ръката Кардашева.

— Аз исках да ви намеря нарочно, да ви поговоря за, една моя припряна работа. Знайте? Вам се надявам. Де живеете, за да дойда днес?

Кардашев се намръщи.

— Днес съм занят, извинете!

— Сè едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Де живеете? По кой час мога да дойда? Аз ви търсих на Витошка улица, но вие сте се били преместили оттам. Бягахте от нас!

— Да, аз сега живея на тоя край…

— Улица?

— Любен Каравелов.

— Нумеро?

— Не съм гледал кое е — избъбра с едвам скрита досада Кардашев, който съвсем не можеше днес да се занимава с друго освен с целта си.

— Помислете, забравили сте… Нумеро? — питаше с вторачен поглед немилостивият човек.

Нямаше спасение, трябваше да се обади цялата тайна.

Кардашев обади къщата си.

— Днеска, по един часа, ще ви дойда: петнайсет минути, най-много двайсет само ще ви занимая… Ще ме задължиш много.

— Но аз днес съм много занят, друг път.

Каишев го изглежда с недоумение…

— Не можете ли тука да ми обадите за какво се касае? — попита Кардашев, като предпочиташе да чуе тука поверенията му, за да може и тук да ги остави. У дома си той не желаеше да смутяват размишленията му подобни ненужни впечатления.

Каишев се понавъси, но се покори на необходимостта, приближи се още повече до Кардашева и поверително и ниско зафана:

— Вие сте приятел с министра X? Нали? Знам. Ето каква е работата. Завчера министерството давà на търг една постройка. Аз и Каракушев — знайте Каракушев?

— Знам. Не го знам… Сè едно…

— Аз и Каракушев сме съдружници. Почтен човек… При перетържката ние дадохме последната, най-ниската цена. Следователно, остана върху нас, върху мене и Каракушева, разбирате? Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали, правя една поръчка за петнайсет хиляди лева. Разбирате?

— Разбирам.

— Хъ, задлъжнявам петнайсет хиляди лева… Аз на правителството съчувствувам, т.е. смея да кажа, партизанин съм. Мисля работата съвсем свършена, търгът станал, дума няма за по-друго. Разбираш?

— Да.

— Не щеш ли, сега се обажда Иван Калъчът — той е съдружник с Коста Зàнето — и знаеш ли каква гнусотия прави?

— Не знам.

— Заявил, че сваля още по-ниско цената и желае нов търг. Възможно ли е? Това е сè едно, като да излезе из гората един разбойник и да те промуши в тялото. Моите симпатии към правителството вие ги познавате… Нали?… Аз още от време… Тоя Калъч — интригантин и нищо повече. Защо го оттикнах от съдружеството си — ние бяхме по-лани съдружници по постройките на новата лудница — бил ли си там? — Защо го оттикнах? — Питайте? За една полица, издадена от нас, от Голев и съдружника, джиросана от Джуджева, шконтира я с голямо аджио и после казва: мини я на партидата ми от бъдащата печалба. Бе, пезевенк! Каква печалба още? Оттогава Калъчът — той даже не е православен — той се венча в католишката черква понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му… Вие не знаете това?

— Не.

— Зафана тоя папищашин да ме гони и да върви по стъпките ми — навсякъде той се явява на пътя ми. Вчера му рекох: бе кучешки сине — тамо нему — ти всяка човещина си окачил на пирона… Не те щат, ти се увираш като червив; ти на правителството гроб копаеш! Сега иска пък тука да ми подлее вода… Та ето за коя работа исках днес да дойда при вас… Аз… господин министърът може да бъде уверен кой е Каишев!… Слушате?

— Да.

— Затова исках да дойда да ви помоля да кажете на министъра да отфърли с презрение Калъчова… Нека само да го попита в коя черква се е венчал!… Едно — тò…