Иван Вазов
Кардашев на лов (35)

XXXV. The great attraction^[1]

Свърши се това проклето разискване! — каза с облекчение Матилда, когато ръцете се дигнаха и болшинството се произнесе за приемане законопроекта.

— Какво иде сега? — попита чипичката.

В тоя миг едно радостно шушукане профърча по предната линия.

— Изборите! — зачуха се извиквания.

— Проверката на изборите!

Сега всички погледи се устремиха жадно на ораторската трибуна. Всеобщо оживление и любопитство наелектризира галерията.

— Защо е това движение по повод на проверката на изборите? — попита Кардашев Тачева.

— А, вие не знаете? — обади се Тачев. — Изборите занимават от две недели камарата и вълнуват цялата столица. Вчерашното заседание се продължи осем часа все по същия избор. Говориха осемнайсет оратори. Но вие четете вестниците!

— Не ги чета… От няколко време съм се отчаял да различа в тях истината от лъжата…

— От хората учите новини? Пак печелите, поне псувните не четете… А аз — вече ми е краста: чета всичките вестници… Цяло нещастие. Защото това са истински фабрики за кал!… Вчера страшна врява имà. И днес навярно ще имаме сцени. По въпроса за изборните проверки болшинството и меншенството са се хванали за косите; тия проверки са бойното поле, на което партиите си дават най-яростните битки и ожесточението достига до пароксизъм. По причина на тия проверки отложени са въпроси сто пъти по-важни, безотлагателни и от жизнен интерес за страната. Камарата е застрастена до висша степен. И днес не ще мине без шум и крайности. С тая надежда иде и тоя свят, дето го гледате, че е изпълнил до върха трибуните, а в ложите ще се издушат. Никога отнапред такова чудо не е било. Не! Дано се премахнат тия проверки по-скоро. Те покрусиха честта на най-отбраното Народно събрание…

— Днеска има ли някоя важна проверка? — попита Кардашев.

— Според дневния ред иде Крушковият избор. — Ето докладчикът на проверочната комисия излезе да го докладва. Утвърждението на Крушковия избор е сигурно, защото контестация не е подавана срещу него до днес. Щом не се оспорва правилността на един избор, естествено, той се утвърдява от Събранието, макар да бъде най-незаконен, както е Крушковият?

— В какво се състои незаконността му?

— В годините на избрания. По конституцията, както знаете, само който е завършил трийсетгодишна възраст, може да бъде народен представител. Крушков няма и двайсет и шест години: аз го знам, че е връстник с брата ми Станимира, а Станимир чак на свети Андрей навършва двайсет и шестата си година, сиреч подир един месец… Та той и по лицето се познава.

— Кой е?

— Вижте го!

И Тачев посочи долу, седнал между една група от четворица депутати, един червендалест момък, със сключени вежди, с черни, едвам поличали мустачета.

— Да, съмнение няма: Крушков по никой начин не може да има сега трийсет години! Тоя факт вади очи — каза Кардашев, като изглеждаше депутата.

— Мене ми е казвала майка му, че са връстници със Станимира.

— Е, как е избран?

— Той е бил избран от партията си; сам, доколкото знам, не си е давал явно кандидатурата. Той е честен, макар и честолюбив, момък. Той надали би се явил тука, да имаше контестация за годините му. Крушков е даровит и оратор. Партията му го много цени и по всеки начин ще гледа да запази такава една сила в редовете си. И нему, естествено, се иска да остане в камарата; но той е честен и сам би се оттеглил, ако избирателите му подигнеха въпрос за депутатското му непълнолетие…