Иван Вазов
Кардашев на лов (30)

XXX. Подир митинга

Тръгнаха двамата. Скоро влезнаха в градината, за да пресекат и излязат на улица Левски. Алеите, замислени и позлатени вече със своите тихошумящи акации, бяха почти пусти. Шадраванът изфъргаше своята кристална струя с монотонно жабуркане; тя падаше и се разсипваше на сноп елмазен дъжд в басейна с бронзовите лебеди, някакво пиленце църка в клоните усамотено; двама студенти на едно столче с вестници в ръка. Отляво, в глъбината на градината, през зеленината на шумата и бориките, белеят се статуйки, сгушени в гъстите шубраки като белоснежни дриади… Редки разхождачи и там. Явният политически живот обезлюдил това място, пълно със самотия и с природа. Митингите одеве, Народното събрание, от друга страна, примамили неговите обикновени гости. Тихите беседи и прозявките бяха бягали оттука, възбудената атмосфера на горните сборища беше привлякла всичките любопитства и жажди за вълнувания.

— Какво си се замислил, Кардашев? — попита Тачев, като цапна тоягата си във водата на басейна, когато замина край него.

— Мисля, че одеве ние присъствувахме пред разгара на най-страшни умрази. Всичко дишаше там умрази, всичко дишаше ненавист, ярост, злоба!… Нито искрица любов не стопляше тия сърца, ни едно благо чувство не ги омекотяваше… Много умраза, брате; въздухът е напоен с нея…

— Извънредна притурка на Народен бранител! Четете днешния митинг в София! Резолюцията му! — изкрещяха хлапета тичешком, под мишница с нови вестници.

В същия миг двама души увираха вестници в ръцете на книжовника и адвоката.

— Кога се отпечата това нещо? — каза Кардашев, като прочиташе резолюцията, напечатана с големи букви. — Няма нито десет минути, откак се свърши митинга!

— И резолюцията, и притурката са били вече готови, преди да се събере митингът — обясни му Тачев, — моя милост познава тия невинни хитрости — нали бях от еснафа? В политическите битки минутите са скъпи, както и във войнишките.