Иван Вазов
Кардашев на лов (41)

XLI. Госпожата в траур

— Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? — попита шепнишком Кардашев другаря си и му посочи на една от крайните ложи една с приятно бяло лице дама и ръце в черни ръкавици, която сега не приказваше с никоя.

При Кардашевото запитване Тачев се обърна и погледна госпожата, що му крадишком посочваше другарят му.

— Госпожа Царивоева — пошепна му Тачев.

— Коя Царивоева?

— Вдовицата на покойния майор Царивоев, загинал преди толкова години…

— На героя?

— Да. Тя носи още траур по него; предлагали й са добри кандидати ръката си, тя е отказвала — допълни Тачев, па се обърна пак и си пое разговора с другия.

— Значи Царивоевата вдовица! — думаше си на ума Кардашев, като изглеждаше приятното й, запечатано с тиха меланхолия лице, което сега изведнъж му се стори, че има скръбно изражение… Бедният Царивоев, той жертвува живота си за отечеството! Такава ранна и геройска смърт! Едно от малките светли имена в най-новата история… Той заслужва да жалеят за него. Тая вдовица, тъй траурно облечена и тъй сериозна сред другите като пеперуди пъстри госпожи и като тях леки, пази още в сърцето си образа на мъжа си — героя. Млада още и хубава, тя държи жива скръбта в душата си и вместо да търси нови радости във втори брак, тя остава да вехне младостта й в тая трогателна привързаност и вярност на един скъп спомен. Толкова години вдовица! А между това, ни кандидати са липсвали, нито гласът на природата е бил ням… Каквото и да думат, това е един героизъм. Защо непременно да вярваме, че всички вдовици са вдовиците на Командора!… Ето един скромен и безшумен героизъм на проста душа. Тя си носи храбро кръста на скръбта за една велика загуба, която и отечеството не може да забрави. Благородна душа! Ето една тема умилителна, която никога не бях мечтал да срещна сред атмосферата на Народното събрание.

И вдъхновена мисъл светна в ума му.

— Накрая — продума си той зарадван, — накрая, но найдох: няма да жаля лутанията си днес. Усещам вдъхновението…

И Кардашев, като мислеше това, продължаваше да гледа вдовицата, която сега приказваше тихо с една съседка.

Той реши да си иде под тия впечатления, без да иска повече разяснения от Тачева. Боеше се да не би Тачев с някакво подмятане или клюка, чута в кафене, да му пропъди очарованието, като толкоз пъти го губи днес.

Току-що тръгваше, Тачев свърши разговора си.

— Защо ме пита за госпожа Царивоева? — попита той Кардашева, като погледна също вдовицата.

— Попитах… Какво мислиш за госпожа Царивоева? — попита той неволно.

— Защо?

— За мене тя е високо симпатична личност.

— Симпатично лице. Да. Защо личност?

— Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си. Това на наш, поетически език се нарича любов, душевна възвишеност… Може да е глупаво, но е възвишено… Защо се смеете?

— Защото повтаряте Карафинковата работа! Вие пак се възхищавате от добродетели!

Тачев продължаваше да се усмихва иронически.

— Аз знам, че те не живееха добре с мъжа си — прибави той. — Ставаха сцени между тях, дор беше жив, тя го не обичаше… Как го е залюбила, като лежи в гроба — това не отбирам!

Кардашев го погледна смаян.

— Ти заключаваш от траурните дрехи? — подзе пак Тачев. — Това е една преструвка — не любов и скръб. Па може да е и кокетство, защото черното й иде.

— Чини ми се, че много леко съдите и обяснявате по доста банален начин траура на тази жена… Допускам, че може да не е имала силна любов към покойния си мъж, допускам даже, че от кокетерия носи жалейни дрехи — има това в София. Но как ще ми обясниш факта, че тя още се не жени и остава в тоя тежък самотен живот, особено тежък за една млада още жена?… Чакай, знам — ще ми кажете, че има любовник, може би?

— Не, това не искам да кажа и не зная нищо, нито съм чул досега клюки. Но причината е много проста, дето не влазя в брак.

— Кажете я!

— Как? Не се усещате коя е причината?

— Не!

— Интересът!

— Какъв интерес?

— Тя е майорка! Тя получава мъжовата си пенсия; щом се ожени, пенсията се изгубва, а тя е значителна — около осем хиляди лева! Такива пари позлатяват всяка самотия!

Като да потвърди Тачевите думи, г-жа Царивоева в тая минута показваше всичките си зъби с едно великолепно кикотене със съседката си, като сегиз-тогиз повдигаше евантайля си до устата, уж да си закрие безочливо лъсналото от смях лице.

Кардашев се блъсна в челото с въздишка, па излезе.