Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1895 (Обществено достояние)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
XXII. При еврейските гробища
Но Кардашев скоро видя, че не беше сам тука. Из гробищата се задаваше, като стъпваше от плоча на плоча, един дебел черноок господин, с бледно лице, с очила и черна брада империал.
Той беше Холски, публицист и философ, приятел Кардашев.
Публицист е Холски, защото бе редактирал едно по друго няколко политико-обществени вестника през големи или малки почивки. Той и сега правеше една такава — най-дългата, защото новият му вестник, за основаването на който още преди осемнадесет месеца печатно беше обявил, както и названието му, не бе излязъл. А щом почнеше, през всеки три месеца прекръщаваше вестника си (мания, която заедно със сибаритското му разположение към нехара беше една от неговите слабости). Убеждения напредничави и дълбоки, характер невдадлив, твърд до упоритост, природа честна и правдива до прямолинейност, перо силно, реч своеобразна, ум мисловит — Холски е ценен като деятел, колкото и като човек. Беседата му е умна, мислите запечатани с оригиналност, както и вкусовете му, които не са общи на голямата маса небоокадители столични, и го държат горе над техните пошли делнични привички и изтритост: той обича уединението, обоготворява природата, вкушава сладостта на мисловния живот и пие най-скъпото вино от магазин „Преслав“, улица Раковска.
Философ е Холски, защото по своя умствен склад той е наклонен на оглъбление в отвлечени въпроси, към търсене разрешението на широки нравствено-социални задачи; по своите възгледи за нещата, особени и в разрез с установените понятия, въззрения оригинални, често парадоксални, винаги любопитни. Впрочем, парадоксът винаги е по-интересен от изтърканата истина.
Холски е позитивист, привърженик на Кантовата философска теория; ученик Шопенхауеров.
За него душата не е дух, а ефирно течение, fluide.
Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече.
И той е уверен, че умрелите евреи, гробовете на които одеве тъпка, наздраво са умрели, завинаги, безвъзвратно. Толкоз по-добре за тях! Тоя неумолим скептик не вярва в бъдащия живот на душата — той вярва в прогреса на човешкия ум, който също е fluide!
Това ще ни обясни негли факта защо той си купува виното от „Преслав“.