Кати Кламп, С. Т. Адамс
Лунен ловец (21)

Двайсет и първа глава

Сю седеше на леглото у нас. Отидохме там, след като приключихме в офиса, за да си събера багажа. Понякога партията покер продължава повече от ден и затова си вземам дрехи за преобличане.

— Може ли да дойда с теб?

Поклатих глава, докато слагах две ризи и няколко чифта бельо в един сак.

— Никакви жени. Никакви изключения.

Сю присви колене към гърдите си. Изглеждаше окаяно. Тъжна и притеснена заради Мира. Заради целия свят.

— Извинявай — каза тя за десети път.

Приседнах на леглото до нея.

— Разбери, това няма нищо общо с теб. Правя го всеки месец. Не бягам от теб. Но вече ти казах — няма да променя живота си.

Усмихна се, но усмивката й беше тъжна. Мразя да я гледам тъжна, когато отивам да се забавлявам. Хрумна ми една идея.

— Чуй какво ще ти кажа! — Седнах до нея и плъзнах ръце през раменете й. — Приятелките и съпругите на нашата мъжка компания се събират довечера, докато ние играем. Хайде да проверя дали не може да отидеш с тях? Чувал съм, че си прекарват страхотно. Возят се в лимузина, изобщо всякакви екстри.

Погледът й светна от едновременния прилив на възбуда и страх.

— Мислиш ли, че ще се съгласят? Не познавам никоя от тях.

— Ей, те са страхотни момичета. Страшен купон! Сигурен съм, че няма да имат нищо против.

Взех мобилния си телефон и набрах номер. Кармине отговори и аз му обясних блестящото си хрумване. Даде ми да говоря с Линда. След няколко минути всичко бе уредено. Линда изгаряше от любопитство да види жената, която е била способна да ме хване, и щеше да мине да вземе Сю, преди да отиде при останалите. Тя помоли Сю да се облече официално, защото щели да обикалят клубовете. Вдигнах вежди. Случвало ми се е да обикалям клубовете с Линда преди. Знам какво е — истинско събитие. Засмях се и затворих.

Предложих на Сю да не казва на Мира, че ще излиза. И двамата знаехме, че дъртата вещица ще се опита да провали всичко. Сю отказа категорично.

— Не. Трябва да мога да излизам от време на време. Трябва да имам приятели. Плюс това, не мога ей така да се измъкна, щом на алеята ме чака лимузина. Просто не бива да обръщам внимание на реакцията на майка ми. Но се надявам, че Линда няма да се притесни много.

Кимнах, но добавих:

— Не се безпокой. Линда ще направи всичко възможно да те измъкне. Ще се оправи с Мира, без окото й да трепне.

Откарах я до тях. Целувката за довиждане продължи по-дълго, отколкото възнамерявах. Когато тръгнах, бях възбуден и притеснен, а тя бе доволна и се гордееше със себе си от реакцията ми.