Кати Кламп, С. Т. Адамс
Лунен ловец (16)

Шестнайсета глава

Не ни бе нужно много време да вземем кола под наем. Направихме го на името на Сю. Вероятно Лео нямаше да може да ни проследи, а в момента тя разполагаше с повече пари от мен. Не се осмелихме да се качим на самолет. Сигурно Лео вече бе изпратил свои хора на летището.

Докато стигнем покрайнините на града, Сю бе започнала да се отпуска. Колата се изпълни с озон от двама ни, щом облекчението замени прилива на адреналин. Хм! Може би ананасът означава прилив на адреналин. Трябва да проверя. По-скоро бих предположил някаква горчива миризма.

— Е, няма ли най-сетне да ми разкажеш за Лео?

— Не бях го планирал — отвърнах безизразно. Въпросът ми напомни, че още съм бесен на себе си.

Погледна ме, притеснена от категоричното ми твърдение. Леко наклони глава и се извъртя на седалката си. Предпазният колан се вряза в шията й.

— Искам да разбера. Защо те ненавижда толкова, че да иска да те съсипе?

Засмях се неуверено.

— Не се опитва да ме съсипе, Сю. Опитва се да ме убие. Няма значение кой ще го направи — Кармине или момчетата на Вито. Иска ме мъртъв.

— Но защо?

— Дълга история — гласът ми прозвуча студено, изпразнен от съдържание. Взирах се в шосето пред нас.

— И пътят, който ни предстои е дълъг — отвърна тя плахо. Неуспешен опит да разведри настроението. Щом разбра, че не й се удава, сви рамене. Емоции заструиха откъм нея. Вкиснато мляко, кафе, което се готви да изкипи, вряла вода и антифриз. В тона й се промъкна раздразнение. Не просто гняв.

— Щом не искаш да ми кажеш — добре. Твоя работа. Но мисля, че донякъде си заслужих правото да знам.

Вярно беше. По-вярно, отколкото предполагаше. Нещата не свършваха дотук. Бях имал възможност да прегледам съдържанието на куфарчето, докато чакахме да докарат наетата кола. Не знаех откъде се бе сдобил с тях, но документите свидетелстваха за поредица планирани удари върху различни клонове от бизнеса на Кармине. Съдържаше имена и адреси, а също и снимки и схеми. В куфарчето имаше ведомости за легалния бизнес на Кармине наред със сведения за сделки, които се извършваха под масата.

Проблемът беше, че нямах ни най-малка представа какво се планира и от кого. Дали Лео не възнамеряваше да завземе властта в града ни? Или пък целта бе куфарчето да се озове у Вито, а защо не в неназования човек, с когото Лео се готвеше да се срещне? Дали не беше още по-зловещо? Дали не искаха да предоставят куфарчето на Кармине заедно с мои снимки, на които се вижда как влизам в казиното с него? Отпечатъците ми бяха навсякъде — и отвън, и вътре. Просто не знам. Ала знам едно — Лео ще иска да си го получи обратно. Трябва да го занеса на Кармине, преди това да се случи. Надявах се, че все още могат да се намерят и други отпечатъци освен моите и на Сю. Нямаше да е от особена полза, ако просто кажа на Кармине, че документите вонят на Лео.

Сю седеше с кръстосани ръце. Дразнещата обонянието миризма на гнева й изпълваше колата. Въздъхнах. Бях й обещал.

Ръцете ми неволно се свиваха и разпускаха на волана. Откъде да започна? Облегнах се назад, опитах да се наместя удобно. Трудна работа с оглед на обстоятелствата.

— Лео искаше майка ми.

Долових мириса на изненадата й, сякаш не бе очаквала да чуе това. Не бе очаквала молбата й да е от значение за мен. Самият аз бях малко ядосан, че е така.

— Много я искаше. Клюката гласи, че е стигнал дотам да я ухажва. Тя не можеше да го понася. Това съм го чувал от собствената й уста.

Извърнах се. Сю следеше всяко мое движение, запечатваше всяка моя дума. Погледнах шосето зад нас.

— Дори и тогава си беше извратен. Искаше необичайни неща, но майка ми все го отрязваше. Отначало просто си подвиваше опашката и си отиваше, но с годините стана по-настоятелен.

Никога не бях виждал майка ми и Лео заедно. Винаги, когато той се появеше, тя ме отпращаше в стаята ми. Но не съм глух.

— В началото въобще не стигаше дотам да я пребие или изнасили, но вдигаше шум. На няколко пъти се наложи да го заплаши, че ще извика полиция.

Сю продължаваше да ме наблюдава напрегнато, докато карах. Действително бе заинтересувана от мотивите на Лео.

— Когато майка ми се хванала с баща ми… — продължих, но прекъснах, за да добавя едно уточнение: — Не забравяй, че по-голямата част от това, което ти разказвам, е информация от трета ръка, тъй като още не съм бил роден. — Стрелнах Сю с поглед и тя кимна. — Както и да е, майка ми казала на Лео, че вече не участва в играта. Наистина си падала по баща ми, както и той по нея. Малко по малко започнала да отпраща клиентите си и възнамерявала, щом се оженят, да стане почтена съпруга — винаги използваше този израз, когато говореше за онова време. — Почтена съпруга.

Ръцете ми на волана се стегнаха. Част от мен се радва, че никога не съм ставал свидетел на съществените моменти от историята. Друга моя част желае тогава да съм бил на сегашната си възраст, за да разбия черепа на Лео.

— Лео полудял, когато му казала, че ще се омъжи. Нарекъл баща ми с какви ли не имена, после засипал с обиди и нея. Джоузеф — така се казва баща ми — отишъл у тях точно когато Лео започнал да я налага. Наистина си вярвал, че като я пребие, тя ще промени намеренията си. Джоузеф се нахвърлил върху Лео и го отдръпнал от нея. След това го праснал в лицето. Лео заплашил и двамата. Казал им, че никога няма да стигнат до олтара — замълчах и позволих на омразата да ме залее. — Така и станало.

Пръстите ми забарабаниха по волана, докато си припомнях какво ми бе разказвал Джоко. Към края на историята вече разбирал какво се случва, бил е тийнейджър.

— Само няколко месеца по-късно Джоузеф бил убит. Клюката гласи, че Лео е имал пръст в смъртта му. Майка ми го подозираше. Поне така ми каза, когато стигнах възрастта, на която ме видя на снимката. Но никога не успя да го докаже. — Не преставам да се питам дали някой се е опитал да й помогне да го обвини в убийството. Лео е пълен задник, но разполага със значително влияние. — След смъртта на Джоузеф, когато майка ми се появяваше с мен, Лео отново започна да души наоколо. Взе да я убеждава, че щом иска да бъде майка, трябва да има мъж до себе си. Тя му каза да се разкара. Каза му, че знае кой е наредил Джоузеф да бъде убит. Каза му, че го ненавижда и предпочита да умре, преди да му позволи дори да я докосне.

Включих левия мигач, за да сменя лентата и да изпреваря кола, която се движеше бавно. Сю бе фокусирала погледа си върху мен. Знаех, че през главата й преминават картини, докато й разказвам.

— Според мен, ако Фамилията не бе застанала зад гърба й, Лео щеше да я убие на място. Но те бяха много мили и изпълнени със съжаление към нея заради смъртта на Джоузеф. Месеци наред из цялата къща имаше цветя, изпратени от големите клечки на Фамилията.

Майка ми винаги се бе гордяла с това. Беше запазила всички картички, които й бяха изпратили. Намерих ги след смъртта й.

— Нямаше начин Лео да не ги забележи. Остави я на мира. Но аз непрекъснато му напомням за това, което не можа да получи. Което никога не бе притежавал. — Засмях се — дрезгав тътен в тясната кола. Сю потръпна от резкия звук. Когато продължих, долових ръмжене в гласа си: — Но и той непрекъснато ми напомня от какво ме е лишил. Ако не беше той, щях да имам истинско семейство, а не проститутка с разбито сърце за майка и никакъв баща. Беше истински късмет, че попаднах на татко. Единствената причина да не ликвидирам Лео незабавно.

Сю замълча за момент. Усещах неудобството й, подушвах загрижеността и съчувствието й.

— Е, историята си я бива. Сега разбирам реакцията ти — в гласа й се промъкна нотка на притеснение. — Ала това ли е всичко?

Изгледах я остро.

— Не е ли достатъчно?

— За да го намразиш, със сигурност — отвърна тя. — Но да се опитва да те убие след толкова години? Само защото майка ти е отказала да спи с него? Нещо не се връзва — очите й примигнаха и полъх на смесени аромати насити въздуха.

— Хората са странни, Сю. Виж какво става в Босна и Сърбия. Бият се заради неща, случили се преди векове между отдавна умрели хора. Но не това е най-странното. Аз знам, че щом ме зърна в дома на татко — вече бях на осем — той се закле да ме види мъртъв.

Устата на Сю зейна. Моята също, когато се бе случило. Беше се разсмял на изражението ми и си бе тръгнал. Никога не бях споделял думите му с татко. Лео бе моя битка, не негова. Прекъснах за секунда да се коригирам:

— Но най-напред трябваше да ме съсипе. Това бяха думите му: „Ще те съсипя, хлапе. После ще танцувам върху гроба ти, както танцувах върху гроба на Джоузеф.“

 

 

Докато изричах думите, внезапно получих озарение. Досетих се какъв бе намисленият от него сценарий. Поклатих ядосано глава, щом картинката ми се изясни.

Момчетата на Вито щяха да ме върнат в Ню Джърси и да ме обработват няколко дни. После Лео щеше да даде куфарчето на Кармине с думите, че „го е намерил в стаята ми“. Сал щеше да се досети, че съм отишъл да се срещна с Лео. Вито щеше да ме предаде на Кармине в знак на добра воля. Кармине трябваше да свърши работата. Както вече казах, никой не можеше да му се изпречи на пътя, дори аз. Вито щеше да е доволен, Лео щеше да е доволен, и на двамата ръцете щяха да бъдат чисти. Лошият щях да бъда аз. Идеята да изтезават Сю вероятно за него бе само приятен бонус. Хитро. Хитро.

— Трудно ми е дори да си представя подобна степен на омраза — каза Сю с все още широко разтворени очи. — Предполагам, че си прав. Чувала съм за такива неща. Но никога лично не съм се сблъсквала с тях.

Изместих сцената от съзнанието си. За щастие, планът на Лео вече не струваше пукната пара. Куфарчето беше в мен. Владеех положението. Щеше да се наложи Кармине да поразчисти у тях — да открие пукнатината в организацията си. Бях убеден, че ще измисли подходящо възмездие за Лео.

Прииска ми се да мога лично да благодаря на Лео за коварния му план. Мамка му, трябва импулсивно да е стигнал до него. Няма как да е знаел, че съм решил да отида във Вегас или че ще го посетя. Или пък е знаел? Кога за последно бях проверявал хотелската стая за подслушвателни устройства?

Едър заек притича през пътя и внезапно примигнах. Рязко завих да не го ударя и успях на косъм. Дойдох на себе си и си зададох един въпрос. Ето ти теб и преход — от почти прегазения заек към чанта, пълна с жетони.

— Между другото — попитах, — защо толкова се съпротивляваше на хлапето? Щеше да те убие и тогава нямаше да ми дължиш нито цент.

Въпросът ми стъписа Сю. Зяпна ме с отворена уста и за миг челюстта й се раздвижи безмълвно.

— Аз… не знам — погледът й се стрелкаше във всички посоки, докато се опитваше да открие някаква логика. — А ти защо ме спаси? — Нападението е най-добрата отбрана. За щастие го очаквах.

— Заради парите. Днес загубих цял милион — гласът ми бе равнодушен. Погледнах я с вдигнати вежди. После отново се съсредоточих в пътя.

Тя се втренчи в профила ми един дълъг миг. Не трепнах. Нямаше смисъл. Долавях съмненията, които се вихреха в съзнанието й.

Вирна нос и се опита да изглежда надменна — пускаше ми въдица.

— Ами наех теб да го свършиш бързо и чисто. Него изобщо не го познавах. Можеше да оплеска нещата и да ме остави жива.

Добро попадение. Изсмях се. Погледнах я — от очите й искреше смях. Взех бързо решение. Дадох десен мигач и спрях встрани на пътя. Гумите зацепиха и леко поднесоха по навятия гъст пясък. Пътят бе почти пуст. Не бе изненадващо заради жегата и поради факта, че бе средата на работния ден.

Разкопчах предпазния колан и се обърнах с лице към нея. Напрегнатият ми поглед внезапно я притесни.

— Не мога да оставя никого на Лео. Особено теб. За кратко време ти придоби изключителна важност за мен.

Страшно, но бе истина. Взех дланта й в двете си ръце. Приливът на сила нарастваше с всяка изминала минута. Главата ми ехтеше.

— Господ знае, че не съм го планирал. Между нас съществува нещо, което не разбирам. Дълбоко, зашеметяващо, плашещо до смърт. — Усещах мислите й да витаят около мен, докато докосвах ръката й.

Плашещо. Ала го исках. Нуждаех се от него.

— Ще ти обещая нещо — казах й аз.

Станах изключително сериозен. Защото беше сериозно. Пуснах дланта й и тя я отдръпна. Не исках да се разсейвам. Спрях погледа си в нейния и заговорих на човека, скрит зад него:

— Не давам лесно обещания, но ги спазвам.

Седеше безмълвно с ръце в скута и се вслушваше в думите ми.

— Ще те пазя. И ще се опитам да те държа извън грозните неща в живота ми. Но, Сю, аз съм това, което съм. Няма да се променя заради теб. Ще те браня от опасностите и от закона, доколкото съм способен. Ала може да не се окаже достатъчно. Затова, ако искаш да си вървиш, направи го сега.

Долових как страхът се надига у нея като зноен повей. Но имаше и друго. Привързаност, нещо повече от желание, но по-малко от любов. Поклати глава. Пресегна се към ръката ми и аз й позволих да я хване.

— Никога не съм срещала човек като теб, Тони. Животът ти ме плаши. Не мога да го отрека. Но ти ме правиш щастлива — усмихна се по-лъчезарно от слънцето. Дъхът на топъл, току-що изпечен хляб изпълни колата. — Дори когато изпитвах ужас в гаража, бях щастлива, защото бях с теб. Затова, ако трябва да стана част от живота ти, за да те имам, ще го направя.

Въздъхнах. Змията, стегнала стомаха ми в кълбото си, се отпусна. Бях се надявал, че ще каже точно това. Странно, не бях осъзнал, че бях чакал точно тези думи, преди да ги изрече.

Покрай нас профуча с пълна скорост камион с ремарке и въздушната вълна разлюля колата. Побутна ме леко напред към нея и аз продължих да се накланям дори след като той отмина.

Покрих устните й в нежна целувка. Опрях ръка в нейната врата. През мен премина пулсираща топлина заедно с познатите пробождания. От толкова близо усещах биенето на сърцето й и долових как ритъмът се ускорява, докато не съвпадна с моя. Останахме така известно време — притиснали устни, без да помръдваме. Езиците ни подеха танц сред топлата влага. Взаимно се наслаждавахме на вкуса си. Обичах вкуса й. Исках да съм до нея. Исках да потъна в уханието й.

С дясната си ръка поддържах равновесие, протегната през седалката й. Придвижих лявата, гола до рамото, докато спря в скута й. Притисна се към кожата на бедрата й. В мястото на докосването нервите вибрираха. Леко раздвижих длан и я погалих. Реакцията й на едва доловимото докосване бе толкова силна, че усетих зашеметяващо напрежение в слабините си. Не бях започнал с намерение за секс, но нямах нищо против развитието. Ароматът й се промени в наситения мускус, към който бях започнал да се пристрастявам.

Плъзнах ръка нагоре под памучните шорти, след малко продължих през втория копринен слой, докато пръстите ми не достигнаха тялото й. Дишането й се учести и долових как сърцето й пропуска удар, докато втори камион ни задмина и разлюля колата. Извих се така, че да пъхна дясната си ръка зад главата й и да заровя лице в меките къдрици. Мощна вълна се надигна помежду ни. Накара всяко косъмче по мен да настръхне. Копнежът ми ме подтикваше да бъда настоятелен, но го овладях и се съсредоточих върху нейното удоволствие. Върнах сребристата магия в тялото й и усетих как то цялото се напрегна, щом вълната я помете.

Устните ми се сключиха върху нейните, докато бавно я галех. Ръцете й бяха заклещени между телата ни, коланът я държеше здраво в дълбоката седалка. Единствената част от нея, която можеше да се движи, бе ханшът и тя се извиваше и огъваше при докосването ми. Устните ми се движеха върху нейните в унисон с движенията на ръката ми. Езикът ми я възбуждаше. Ту бързо, ту бавно, докато вече едва се владееше.

От устата й се разнесе вик на изненада, когато премина ръба. Усетих тялото й да се напряга под моето, а после — да се отпуска, докато се рееше върху пухкав облак. Отдръпнах се от нея, за да видя лицето й. Очите й бяха в онова полузатворено положение, което се появява единствено след оргазъм. Не спеше, но и не бе съвсем будна.

След малко се разсмя неуверено, докато покривах бузите и устните й с въздушни целувки.

— Встрани на някакъв път в Невада! Човек никога не може да скучае с теб!

Разсмях се.

Изобщо не отвори отново очи, преди да потъне в дълбок сън.