Серия
Хатауей (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Married by Morning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 101 гласа)
Сканиране
viki_kati (2013)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Женени до сутринта

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска. Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-005-7


Двадесета глава

Дъждовната нощ отстъпи място на влажна, зелена утрин. Лео се събуди от звуците, идващи откъм двора за карети, оживял от конски тропот и викове на коняри. По коридора се чуваха заглушени стъпки, когато хората започнаха да напускат стаите си и тръгнаха към таверната да закусят.

Любимата част от всяко романтично рандеву на Лео винаги бяха моментите на очакване, предшестващи правенето на любов. Най-малко приятната част беше сутринта след това, когато първата му мисъл беше как да се измъкне най-бързо, без да изглежда оскърбително.

Тази сутрин, обаче, беше различна от всяка друга. Той бе отворил очи, установявайки, че е в леглото с Катрин Маркс, и че не иска да е никъде другаде. Тя продължаваше да спи дълбоко. Пръстите й бяха леко свити като краища на орхидея. Беше красива на сутрешната светлина, разрошена и отпусната, и сънено розова.

Очарованият му поглед се спря върху нея. Никога не се бе доверявал толкова много на жена, но знаеше, че тайните му са на сигурно в нея. Както и нейните в него. Те си подхождаха добре. Независимо от случилото се сега, дните им на спорове и кавги бяха отминали. Знаеха прекалено много един за друг.

За съжаление въпросът за годежа им все още не бе уреден. Лео знаеше, че Кат не е и наполовина толкова убедена в правилността на евентуалния им брак, колкото него. Нещо повече, Хари Рътлидж щеше да изрази собствено мнение за това, а досега Лео рядко бе харесвал мнението му. Беше възможно дори Хари да окуражи идеята на Кат за пътуване из континента.

На челото му се образува бръчка, когато се замисли как е живяла до този момент на практика без никаква закрила. Как бе възможно жена, толкова заслужаваща обич, да е получила толкова малко? Искаше му се да навакса за всичко, което й е липсвало. Да й даде онова, от което е била лишена. Трикът беше да я убеди да му позволи да го направи.

Лицето на Катрин беше спокойно, устните й леко разтворени. Свита сред белите чаршафи, с открито розово рамо, с тази златна коса, която се стелеше навсякъде, тя изглеждаше като бонбон, сложен сред спирали бита сметана.

В основата на леглото настъпи някаква бъркотия, когато Доджър се прехвърли в ъгъла на матрака и изпълзя до Катрин. Тя се размърда и се прозя, след което се пресегна и го погали. Порчето се сви до хълбока й и затвори очи.

Катрин се събуди бавно и се протегна лениво. Миглите й затрептяха и се вдигнаха. Тя погледна Лео слисано, явно чудейки се какво прави при нея. Беше поглед, изпълнен с обезоръжаваща невинност, тези прекрасни синьо-зелени като морето очи го съзерцаваха, докато съзнанието й смилаше видяното. Тя колебливо допря ръка до бузата му, проучвайки наболата му през нощта брада. Гласът й беше нисък и учуден.

— Бодеш като таралежчето на Биатрикс.

Лео целуна дланта й.

Катрин се намести срещу него предпазливо. Дъхът й раздвижи косъмчетата по гърдите му, когато го попита:

— Отиваме ли в Лондон днес?

— Да.

Тя замълча за миг.

— Още ли искаш да се ожениш за мен? — Гласът й прозвуча рязко.

Той задържа ръката й в своята.

— Настоявам.

Лицето й бе наклонено на една страна, така че той не можа да го види.

— Но… Аз не съм като Лора.

Лео беше изумен от коментара.

— Не — каза той честно. Лора беше продукт на любящо семейство, на идиличен живот в малко селце. Тя не познаваше страха и болката, които бяха съпътствали детството на Катрин. — Не приличаш на Лора повече, отколкото аз на момчето, което бях тогава — продължи той. — Какво значение има?

— Може би ще си по-добре с някоя като нея. С някоя, която… — Тя млъкна.

Лео се обърна и се подпря на лакът, поглеждайки в синьо-зелените й късогледи очи.

— С някоя, която обичам? — завърши той вместо нея и я видя как се намръщва и несигурно прехапва долната си устна. Прииска му се нежно да хване и да смуче тази перфектна устна, сякаш е зряла слива. Вместо това само прокара върха на пръста си по нея. — Казах ти и преди, обичам като луд — произнесе той. — Прекомерно силно, ревниво, собственически… Аз съм абсолютно непоносим.

След това плъзна опакото на ръката си по брадичката й и по шията, където усети забързания пулс на сърцето й и мъчителното преглъщане. Познаващ признаците на женска възбуда, той плъзна длан отпред по тялото й, поглаждайки твърдото зърно и меката извивка.

— Ако те обичах, Кат, щях да ти направя закуска, обяд и вечеря. Нямаше да имаш мира от мен.

— Щях да поставя граници. И да те накарам да ги спазваш. — Тя си пое рязко въздух, когато той дръпна чаршафа от нея. — Искаш твърда ръка, това е всичко.

Раздразнен от бъркотията, Доджър се изплъзна от леглото възмутено и се озова със скок в пътната чанта на Катрин.

Лео зарови нос в топлата извивка на гърдата й и погали връхчето с език.

— Може би си права — каза той, хвана ръката й и я смъкна до твърдата си плът.

— Аз… нямах предвид…

— Да, знам. Но аз съм прозаичен човек, без въображение. — Той й показа как да го хване и да го гали, водейки я по местата, където искаше да бъде докосван. Те лежаха заедно в топлото легло, дишаха бързо и задъхано, докато тя го изследваше с деликатните си бледи пръсти. Колко пъти само Лео си бе фантазирал за този момент, прекалено моралната и старомодна Маркс гола в едно легло с него. Беше прекрасно.

Ръката й се стегна около твърдата му дължина и възхитителният натиск едва не го накара да свърши.

Боже… Не, не, почакай… — Той дръпна ръката й със задъхан смях.

— Нещо неправилно ли направих? — попита Катрин притеснено.

— Съвсем не, любов моя. Но човек се надява да трае повече от пет минути, особено преди жената да бъде задоволена. — Той протегна ръка към гърдите й, като ги мачкаше нежно. — Колко си красива! Вдигни се по-нагоре и ми позволи да целуна гърдата ти. — Когато тя се поколеба, той обхвана с палеца и показалеца си зърното и палаво го подръпна.

Тя подскочи изненадано.

— Прекалено силно ли беше? — попита Лео разкаяно и погледът му се стрелна към лицето й. — Тогава направи каквото те помолих, и аз ще го успокоя. — Той не пропусна бързото й примигване, нито променения ритъм на дишането й. Прекара ръце по стройните извивки на тялото й, научавайки повече за нея на мига.

— Ти си непоносим — каза му тя спокойно. Но се подчини на окуражаващия натиск на дланите му и бавно се покатери върху него. Беше лека и гъвкава, кожата й приличаше на коприна, русите й къдрици се докосваха до стомаха му.

Зърното на гърдата й вече се бе стегнало, когато Лео го пое в устата си. Той си играеше с нея, прокарваше езика си по стегнатото връхче, предизвиквайки безпомощни звуци, които се изкачваха в гърлото й.

— Целуни ме — каза той и плъзна ръка под врата й, привличайки лицето й към своето. — И се отпусни върху мен.

— Спри да раздаваш заповеди — възрази тя, останала без дъх.

Лео импулсивно реши да я провокира. Остави една арогантна усмивка да разтегне устните му.

— Тук, в леглото, аз съм господар. Ще давам заповеди, а ти ще ги изпълняваш без въпроси. — Той млъкна нарочно, повдигайки вежди. — Ясно ли е?

Катрин застина. Лео никога не се бе наслаждавал толкова много, колкото сега, виждайки я да се бори между обидата и възбудата. Той усети как горещината се надига в нея, препускащия й пулс. Тя си пое развълнувано въздух, косъмчетата по ръката й настръхнаха. А после сякаш тялото й изгуби цялото си напрежение, крайниците й се отпуснаха.

— Да — прошепна тя най-после, неспособна да срещне погледа му.

Собственият пулс на Лео също се ускори.

— Добро момиче — каза той пресипнало. — А сега разтвори краката си, така че да мога да те почувствам срещу себе си.

Постепенно ъгълът между краката й се разшири.

Тя изглеждаше замаяна, някак изгубена, погледът й насочен навътре, сякаш опитващ се да разбере загадката на собствените си реакции към него. Очите й блестяха, неволен прилив на наслада и объркване, и тази гледка го накара да потръпне от удоволствие. Искаше му се да я изпълни отвъд мислимото, да открие и да задоволи всяка нейна нужда.

— Сложи ръка под гърдата си — каза той — и я доближи до устата ми.

Тя се наведе над него послушно, треперейки. И в този миг той се изгуби, напълно погълнат в нейната сладка мекота. Съзнанието му изчезна, остана само инстинктът, примитивният стремеж да вземеш, да покориш, да притежаваш.

Накара я да коленичи върху него и последва опияняващата влага със солен мирис към нежния вход на тялото й. Зарови вътре език, галеше, облизваше, докато усети дългите, фини мускули на бедрата й да се свиват ритмично.

С дрезгав шепот Лео я отдалечи и й помогна да възседне хълбоците му. Намести се срещу мекия процеп и стисна талията й, за да я задържи. Тя се разтрепери, когато разбра какво иска.

— Бавно — прошепна той, когато тя се успокои върху него. Едва успя да потуши един агонизиращ стон, когато усети как тя се стяга около него, как подутата й плът се опитва да го всмуче по-навътре. Никога до този момент не бе изпитвал подобно нещо.

— О, Исусе… поеми го целия.

— Не мога. — Тя се изви и притихна, изглеждаше раздразнена.

Не беше за вярване, че Лео успя да намери нещо весело в този момент, когато тялото му се измъчваше от желание. Но тя го беше възседнала с такава прелестна несръчност. Като успя някак си да потисне смеха, той положи треперещите си ръце върху нея и полека я намести.

— Можеш — произнесе дрезгаво. — Подпри се с ръце на раменете ми и наклони сладкото си тяло напред.

— Прекалено голям е.

— Не е.

— Е.

— Аз съм опитният. Ти си начинаеща, забрави ли?

— Това не променя факта, че си прекалено… ох!

Някъде по средата на спора им той беше натиснал нагоре и преодолял последното критично разстояние, и телата им се сляха напълно.

— Ох — произнесе тя повторно с полуотворени очи и по тялото й плъзна розовина.

Лео усети как се доближава до кулминацията, изискваше се само лека стимулация, за да достигне неотразимия момент. Тялото на Катрин се стегна около него, сладострастно поддържайки ритъма, който заплашваше да го побърка. Тя се движеше колебливо, нежните фрикции ги караха да потръпват.

— Кат, почакай — прошепна той със сухи устни.

— Не мога, не мога… — Тя се задвижи отново и той се изви в дъга, сякаш подложен на уред за мъчения.

— Успокой се.

— Ще се опитам. — Но тя бе започнала инстинктивно да се люлее отново и той простена, и пое ритъма, гледайки как устните й се разтварят с възхитително ахване, а когато почувства, че спазмите я застигат, усещането го връхлетя прекалено бързо, за да му устои.

С херкулесовско усилие той се измъкна и изля удоволствието си върху чаршафите, докато дишаше остро през стиснати зъби. Всеки негов мускул крещеше от възмущение, че е бил лишен от сочната топлина, която го бе обгърнала. Задъхан, примигващ срещу дъжда от искри, Лео усети Катрин да се свива до него.

Едната й ръка се допря до гърдите му, върху пулсиращото му сърце. Тя притисна устни към рамото му.

— Не исках да спираш — прошепна тя.

— Нито пък аз. — Обви ръце около нея и се усмихна в косите й. — Но това е проблемът с прекъсването на акта. Човек винаги трябва да излезе на гарата, преди да е стигнал последната спирка.