Серия
Хатауей (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Married by Morning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 101 гласа)
Сканиране
viki_kati (2013)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Женени до сутринта

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска. Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-005-7


Осемнадесета глава

Обидена и възмутена, Катрин се задърпа така яростно, че той бе принуден да я пусне.

— Дойде ми до гуша от вас и просташкия ви, безчувствен хумор! — извика тя, скачайки на крака. — Мерзавец такъв…

— Не се шегувам, по дяволите! — Лео се изправи и посегна към нея, но тя отскочи назад и той я хвана. Тя започна да се дърпа. Двамата се вкопчиха един в друг, докато накрая Катрин се прекатури назад върху леглото.

Лео падна върху нея, по-скоро се спусна. Тя го усети как потъва в купчината фусти, от тежестта му краката й се разтвориха, мускулите му я приковаха към матрака. Тя се изви отчаяно, докато възбудата се плъзгаше и пулсираше по цялото й тяло. Колкото повече се гърчеше, толкова по-лошо ставаше. Накрая притихна под него, ръцете й продължиха да се разтварят и затварят около пустотата.

Лео я погледна, очите му танцуваха закачливо… но в изражението му имаше и нещо друго, целенасоченост, която я накара истински да се разтревожи.

— Помислете, Маркс. Женитбата с мен ще разреши проблемите и на двама ни. Вие ще имате протекцията на името ми. Няма да се наложи да напускате семейството. А те няма да могат да ми натякват повече да се оженя.

— Неподходяща съм — произнесе тя отчетливо, сякаш той беше чужденец, който се опитва да научи английски. — Вие сте виконт. Не можете да се жените за незаконородена.

— А какво ще кажете за херцог Клерънс? Имал е десет незаконородени деца от онази актриса… как се казваше…

— Госпожица Джордан.

— Да, същата. Всичките им деца били извънбрачни, но някои от тях са се оженили за благородници.

— Вие не сте херцог Клерънс.

— Точно така. Аз не съм по̀ благородник от вас. Наследих титлата по чисто стечение на обстоятелствата.

— Това няма значение. Ако се ожените за мен, това би било скандално и неподходящо, и много врати ще се затворят пред вас.

— Боже, жено, аз позволих на две от сестрите ми да се омъжат за цигани. Тези врати са отдавна затворени, залостени и заключени с девет катинара.

Катрин не можеше да мисли ясно, едва успяваше да го чуе през пулсирането на сърцето в ушите си и дивия вой на кръвта си. Непоколебимост и желание я изпълваха с еднаква сила. Като извърна лице, когато устата му се спусна, тя произнесе отчаяно:

— Единственият начин да сте сигурни, че можете да запазите къщата „Рамзи“ за семейството си, е да се ожените за госпожица Дарвин.

Лео изсумтя подигравателно.

— Това е също така единственият начин, който със сигурност може да ме накара да извърша сестроубийство — последната дума той важно произнесе на латински.

Какво?

Двамата размениха няколко изречения, от които стана ясно, че е искал да каже „съпруга“, а не „сестра“, но беше употребил неправилната латинска дума.

— Сигурна ли сте? — попита я той.

— Да, на латински думата „uxor“ означава съпруга, а вие казахте „soror“, което е сестра.

— О, ами ако сестричките ме насилят да се оженя за мис Дарвин, като нищо ще стигна и до това. — Лео й се усмихна. — Проблемът е, че никога не бих могъл да водя такива учени разговори с нея.

Сигурно беше прав. Катрин беше живяла с Хатауей достатъчно дълго, за да възприеме стила им на закачки, изплъзвайки се в словесни отклонения, които можеха да започнат от разговори, свързани с проблема за нарастващата популация на населението около река Темза и да свършат с дебати за това дали граф Сандуич наистина е измислил сандвичите, или не. Катрин възпря напиращия смях, когато осъзна, че макар да е повлияла в някаква степен за цивилизоването на Хатауей, тяхното влияние върху нея е много по-силно.

Лео наведе глава и я целуна отстрани по шията с бавна решимост, която я накара да се сгърчи. Явно бе загубил интерес към темата „мис Дарвин“.

— Хайде, Кат. Кажете, че ще се омъжите за мен.

— Ами ако не мога да ви родя син?

— Никога няма гаранция. — Лео вдигна глава и се усмихна. — Но помислите си само колко забавно ще е да опитаме.

— Не искам да съм отговорна, ако Хатауей загубят къщата.

В изражението му се прокрадна сериозност.

— Никой няма да ви държи отговорна. Това е къща. Нищо повече и нищо по-малко. Нищо на земята не трае вечно. Но семейството продължава.

Кожата й настръхна. Тя осъзна, че той е разкопчал предницата на роклята й, докато говореха. Понечи да го спре, но той вече бе успял да я разтвори, разкривайки корсета и долната й риза.

— Затова пък единственото нещо, за което ще сте отговорна — произнесе Лео дрезгаво, — е да отивате в леглото с мен толкова често, колкото искам, и да участвате във всичките ми усилия за създаването на наследник. — Когато Катрин извърна лице задъхана, той се наведе и прошепна в ухото й: — Ще ви доставя удоволствие. Ще ви изпълня. Ще ви възбудя от главата до краката. И ще ви хареса.

— Вие сте най-арогантният и абсурден… о, моля ви, не го правете. — Той проучваше ухото й с върха на езика си, копринено влажно гъделичкане. Без да обръща внимание на протестите й, целуна и облиза надолу напрегнатата извивка на шията й. — Недейте — простена тя, но той пое задъханата й уста в своята и остави езика си да играе там… усещането, вкусът и миризмата му я накараха да се почувства пияна. Ръцете й пипнешком намериха врата му и тя капитулира със слаб стон.

След като устата й беше измъчвана, претърсена и плячкосана, Лео вдигна глава и погледна в замаяните й очи.

— Искате ли да чуете най-добрата част от плана ми? — попита той с нисък глас. — За да направя честна жена от вас, първо ще трябва да ви покваря.

Катрин беше поразена, когато се чу да се смее очаровано.

— Несъмнено ви бива за това.

— Надарен съм — увери я той. — Хватката е да разбера какво ви харесва най-много, а после ще ви давам по мъничко от него. Ще ви измъчвам, докато ви стане непоносимо.

— Изобщо не звучи приятно.

— Така ли мислите? Тогава ще сте изненадана, когато започнете да ме молите да го правя отново.

Катрин не можа да сдържи поредния безпомощен кикот.

После двамата останаха неподвижни, зачервени, гледайки се един друг напрегнато.

Тя се чу да прошепва:

— Страх ме е.

— Знам, скъпа — каза Лео нежно. — Но ще трябва да ми повярвате.

— Защо?

— Защото можете.

Погледите им се заковаха. Катрин беше парализирана. Онова, което той искаше, беше невъзможно. Да се предаде напълно на някого беше в противоречие с цялата й природа. Заради това не би трябвало да е трудно да му откаже.

Само дето, когато се опита да произнесе думата „не“, от устата й не излезе и звук.

Лео започна да я съблича, хвърляйки настрана шумолящата й рокля. А Катрин му позволи. Всъщност, дори му помогна, като развързваше връзките с треперещи пръсти, повдигаше хълбоци и освобождаваше ръце от ръкавите си. Той сръчно разкопча корсета й, разкривайки отлична осведоменост по отношение на женското бельо, Не бързаше, обаче. Действаше преднамерено бавно, докато сваляше защитните слоеве един след друг.

Най-накрая Катрин остана без нищо отгоре, освен руменина, със следи по бледата кожа, оставени от ръбовете на корсета и шевовете на дрехите. Ръката на Лео се спусна към корема й, върховете на пръстите му се движеха по леките линии като пътешественик, картографиращ неизследвана територия. Изглеждаше погълнат, напрегнат, когато дланта му се плъзна по стомаха… още по-надолу… докосвайки косъмчетата на триъгълника й.

— Руса отгоре до долу — прошепна той.

— Това… приятно ли е? — попита тя свенливо и ахна, когато ръката му се вдигна до гърдите й.

В гласа му имаше намек за усмивка.

— Кат, всичко у вас е толкова хубаво, че направо не мога да дишам. — Пръстите му погалиха хладното възвишение на гръдта й, като се заиграха с връхчето, докато то се напрегна и се оцвети в по-тъмнорозово. Той се наведе и го пое в уста.

Сърцето й пропусна един такт, когато чу шум от долния стаж, тракане, което прозвуча сякаш са изпуснати чинии в таверната, високи гласове. Стори й се неестествено, че другите хора си вършат ежедневната работа, докато тя лежи гола в леглото с Лео.

Едната му ръка се плъзна под хълбоците й, намествайки я точно под твърдата издутина на панталоните му. Тя изскимтя срещу устните му, разтърсена от силно удоволствие, искаща да остане прилепена към тялото му завинаги. Целувката му се задълбочи, а ръката му отдолу я притисна още по-здраво в съответстващ ритъм, сладострастните тласъци я отнасяха в някакво ново измерение на чувствата. По-плътно, още по-плътно, прииждащите вълни я заливаха и я караха да се издига напред. Тя простена, тялото я болеше от неизразходени усещания.

Лео седна, съблече дрехите си, разкривайки силно, мъжествено тяло, жилаво и мускулесто. По гърдите му имаше косъмчета, интригуващ, тъмен мъх, който се спускаше надолу. Видя, че тялото му е готово да се слее с нейното. Стомахът й се сви в нервно очакване. Той се върна до нея и я привлече отново към себе си.

Тя го изследва колебливо, пръстите й се придвижиха по гръдния му кош до гладката кожа отстрани. Когато откри малкия белег на рамото му от злощастното им отиване до руините, Катрин притисна устни към него. Чу как той си поема накъсано въздух. Окуражена, тя се спусна по-ниско и допря уста до меките косъмчета на гърдите му. Навсякъде, където телата им се докосваха, тя усещаше мускулите му да се стягат в отговор.

Опита се да си спомни инструкциите, които навремето Алтея й беше дала, и се пресегна към напрегнатия му член. Кожата не приличаше на нищо друго, което до момента бе усещала, тънка и копринена, движеше се лесно върху удивителната твърдост. Боязливо, тя се наведе да целуне пулсиращия ствол. След това вдигна очи да прецени реакцията му, погледът й питаше.

Лео беше спрял да диша. Ръката му трепереше, когато я притисна към косата й.

— Вие сте най-очарователната, най-сладката жена… Не, скъпа… — Гласът му секна и когато тя отново го целуна, се засмя неловко. — Не, любов моя… всичко е наред. Засега е достатъчно. — Протегна ръка надолу и я издърпа до себе си.

Сега беше по-настоятелен, по-властен по начин, който й позволи да се отпусне напълно. Колко странно, че можа толкова лесно да му отстъпи целия контрол, при положение че й беше толкова яростен противник. Той раздалечи бедрата й с ръка и тя усети, че овлажнява още преди да я е докоснал там. Пръстите му се заровиха в къдриците, разтваряйки я интимно. Главата й се подпря тежко на ръката му и тя затвори очи, дишайки дълбоко, когато пръстите му нахлуха в тялото й.

Лео изглежда се наслаждаваше на реакцията й. Главата му се наведе към гърдата й и той използва зъбите си, като облизваше и хапеше нежно в ритъм с движението на пръста си в нея. Цялото й тяло откликна на този ритъм, всяка вибрация, удар на сърцето, всеки мускул и всяка мисъл нахлуха едновременно, докато усещането се събра в силен и мощен прилив на удоволствие. Тя изхлипа, остави се на прилива, остави горещината да нахлува, да се върти и да се разпростира на вълни през нея… докато най-накрая се отпусна разтреперана от слабост.

Видя го как се надвеси над нея задъхан, взрян в смаяното й лице. Тя вдигна ръце и го придърпа по-близо към себе си, краката й се размърдаха, за да му сторят място. Когато отново натисна входа към тялото й, тя усети пареща болка, но в този момент той натисна още по-навътре. Нахлуването беше бавно, твърдо и неумолимо. Когато стигна дотам, докъдето съпротивляващата й се плът позволяваше, той спря и се опита да я успокои. Устата му се плъзна нежно по страните и шията й.

Интимността на момента, усещането, че го държи в тялото си, беше шокиращо. Тя осъзна, че се опитва също да го успокои, като плъзгаше ръце по гладкия му гръб. Прошепна името му и дланите й минаха отстрани по тялото му, подканяйки го да продължи. Той внимателно поднови тласъците. Заболя я, но все пак имаше нещо успокояващо в дълбокия, плътен натиск. Разтвори се инстинктивно към него.

Харесваха й звуците, които той издаваше, тихите стонове и откъслеци от думи, накъсаното му дишане. Стана по-лесно да го поеме, хълбоците й се вдигаха естествено с всяко движение напред, хлъзгавата плът се разтваряше и стягаше. Тя сви колене, сгъвайки се да го приеме като в люлка. Тялото му трепереше, от гърлото му се откъсна стон, напомнящ стон от болка.

— Кат… Кат… — Лео се отдръпна от нея рязко и се заби в стомаха й, а тя усети гореща влага да се излива на тласъци по кожата й. Той я държеше здраво, заровил лице в рамото й.

Лежаха заедно, опитвайки се да си поемат дъх. Катрин беше като парализирана от изтощение, крайниците й тежаха сякаш бяха оловни. Изпълни я задоволеност, която я успокои, като вода, всмукана мигновено от суха гъба. Поне за миг бе невъзможно да се тревожи за каквото и да било.

— Вярно е — каза тя сънливо. — Надарен сте.

Лео се претърколи тежко на една страна, сякаш движението изискваше огромно усилие. Той притисна устни към рамото й и тя усети усмивката му върху кожата си.

— А вие сте възхитителна — прошепна той. — Това беше като да правя любов с ангел.

— Без ореол — промърмори тя и бе наградена от нисък смях. Докосна влагата върху корема си. — Защо го направихте по този начин?

— Имате предвид защо се измъкнах? Не исках да се получи бебе, ако не сте готова.

— Искате ли деца? Искам да кажа… не заради клаузата за имота, а заради самите тях?

Лео се замисли.

— Абстрактно погледнато, не. С вас, обаче… Не бих имал нищо против.

— Защо с мен?

Като взе кичур от косата й, той остави златните къдрици да се спуснат между пръстите му.

— И аз не знам. Може би, защото мога да ви видя като майка.

— Можете? — Катрин никога не си се бе представяла в тази роля.

— О, да. Начинът, по който се храните, начина, по който се карате, когато някой тича с остър предмет.

— Майка ви така ли правеше?

Той се протегна.

— Да. И, слава Богу. Баща ми, мир на праха му, беше блестящ учен, когото делеше една стъпка от лудостта. Някой трябваше да бъде благоразумен. — Като се надигна на лакът, той я загледа проучващо. Погали извивката на веждите й с палец. — Не мърдайте, любов моя, ей сега ще ви донеса кърпа.

Катрин изчака с вдигнати колене, наблюдавайки го как напуска леглото и отива до умивалника. Той взе една хавлиена кърпа, намокри я с вода от каната и се избърса старателно. След това взе втора мокра кърпа и й я занесе. Стана й ясно, че възнамерява сам да я почисти, затова протегна ръка срамежливо:

— Сама ще се справя.

Лео събра разхвърляните си дрехи, облече бельото и панталоните си и се върна при нея гол до кръста.

— Очилата ви — прошепна той и ги сложи внимателно на носа й. Ръцете му бяха силни и топли, когато докоснаха влажната хладина на страните й. Виждайки тръпката, която премина през нея, той издърпа завивката до раменете й и седна на края на матрака.

— Маркс. — Тонът му беше сериозен. — Това, което се случи току-що… да го приема ли като „да“ на предложението ми?

Тя се поколеба и поклати глава. След това му хвърли предпазлив, но в същото време решителен поглед, сякаш да покаже, че няма нищо, което той би могъл да направи или да каже, за да промени мнението й.

Ръката му я докосна по хълбока и го стисна през завивката.

— Обещавам, че по-нататък ще се чувствате по-добре, след като мястото заздравее и има време да…

— Не, не е това. Хареса ми. — Тя направи пауза и се изчерви. — Много. Но ние не си подхождаме по никакъв друг начин, освен в спалнята. Непрекъснато се караме.

— Вече няма да е така. Ще бъда мил. Ще ви позволявам да печелите всеки спор, дори и да съм прав. — Устните му се извиха весело. — Не сте убедена, виждам го. За какво се страхувате, че ще спорим?

Катрин погледна надолу към завивката и приглади един дразнещ шев.

— В средите на благородниците е модерно съпругът да си взема метреси, а съпругата — любовници. Не бих могла да приема това. — Когато той отвори уста да възрази, тя продължи бързо: — Освен това вие никога не сте крили отвращението си към брака. Невъзможно е да сте си променили толкова бързо мнението… не мога да повярвам.

— Разбирам. — Ръката на Лео покри нейната пламенно. — Права сте — бях срещу идеята за брака, след като загубих Лора. И измислях какви ли не извинения, за да стоя далеч от поемането на такъв риск отново. Но повече не мога да отричам, че вие напълно го заслужавате. Не бих ви го предложил, ако не бях напълно сигурен, че можете да задоволите всичките ми нужди, както да задоволите и своите. — Той повдигна брадичката й и я накара да го погледне. — Колкото до верността — нямам трудности с това. — Усмивката му се изкриви. — Съзнанието ми е достатъчно обременено с минали грехове — съмнявам се, че е възможно да понесе повече.

— Ще ви омръзна — каза тя притеснено.

Това го накара да се усмихне.

— Очевидно нямате представа за огромното разнообразие от начини, по които един мъж и една жена могат да се забавляват. Няма да ми омръзне. Нито пък на вас. Той погали розовата й буза нежно. Погледът му беше уверен. — Ако отида в леглото на друга жена, това ще е предателство към двама души — към съпругата ми и към мен. Не бих го причинил на никого от нас. — Той направи пауза. — Вярвате ли ми?

— Да — призна тя. — Винаги съм знаела, че сте искрен. Дразнещ, но искрен.

Очите му блеснаха весело.

— Тогава ми отговорете.

— Преди да взема решение, бих искала да говоря с Хари.

— Разбира се. — На устните му заигра усмивка. — Той се ожени за сестра ми, аз пък ще се оженя за неговата. Ако възрази, ще му кажа, че това е честна сделка.

Когато седна, навеждайки се над нея, и тъмнокестенявата коса падна върху челото му, Кат не можеше да повярва, че Лео Хатауей се опитва да я убеди да се омъжи за него. Макар да бе сигурна, че наистина мисли онова, което каза, знаеше, че въпреки най-добрите си намерения, хората често нарушават обещанията си.

Разчитайки изражението й, Лео се пресегна и я издърпа към топлите си, твърди гърди.

— Бих ви казал да не се страхувате — прошепна той, — но това невинаги е възможно. От друга страна… вече започнахте да ми вярвате, Маркс. Няма смисъл да спирате сега.