Серия
Хатауей (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Married by Morning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 101 гласа)
Сканиране
viki_kati (2013)
Разпознаване и начална корекция
MiroD54 (2014)
Допълнителна корекция
asayva (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Женени до сутринта

ИК „Ергон“, София, 2013

Американска. Първо издание

Редактор: Сергей Райков

Оформление: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-619-165-005-7


Деветнадесета глава

Когато научи, че частните трапезарии в таверната ще бъдат заети за известно време, Лео поиска да бъде изпратен поднос в стаята им, а така също и гореща вана.

Катрин заспа под завивките, докато чакаше. Тя се размърда и примига, когато чу отварянето на вратата, разместването на столове, тракането на чинии и прибори, тупването на голяма калаена вана.

До нея се отпусна нещо топло и пухкаво. Доджър се сви под завивките и засумтя до рамото й. Когато го погледна, Катрин видя блясъка на ясните му очички и чу лека прозявка, преди той да се намести отново.

Спомняйки си, че е само по ризата на Лео, тя се скри под чаршафите и надникна над тях, проследявайки как две камериерки подготвят ваната. Дали предполагаха какво се е случило между нея и Лео по-рано? Погледна ги за лукаво или обвиняващо изражение, може би заядливо кискане, но изглежда момичетата бяха прекалено заети, за да ги интересува. Държаха се напълно делово, когато изляха ведрата с вряла вода във ваната и след малко се върнаха с още две. Едното момиче сложи до ваната трикрако столче със сгъната върху него купчина хавлиени кърпи.

Камериерките щяха да напуснат стаята без инциденти, но Доджър, привлечен от мириса на храна, изскочи изпод завивките. Изправи се върху леглото и огледа подноса с храна на малката масичка, потрепвайки с мустаци. О, чудесно, тъкмо започнах да огладнявам, говореше изражението му.

Когато камериерката видя Доджър, лицето й се разкриви от ужас.

— А-а-а! — Тя насочи дебелия си показалец към порчето. — Това е плъх или мишка, или…

— Не, порче е — обясни Лео с напълно спокоен и невинен тон. — Безобидно и напълно опитомено създание — предпочитаният домашен любимец на кралските особи, впрочем. Кралица Елизабет също има порче и наистина не бива да се притеснявате…

Камериерката беше вдигнала машата за камината и я размахваше в очакване на нападение.

Доджър — произнесе кратко Катрин. — Ела тук.

Доджър се плъзна до нея. Преди тя да успее да го избута, той я близна по бузата в изблик на благосклонност.

Камериерките продължаваха да гледат в потрес.

Като се стараеше да запази безстрастно изражение, Лео даде по половин крона на всяка от тях и ги избута от стаята. Когато вратата бе затворена и заключена, Катрин вдигна любвеобилното порче от гърдите си и го погледна намръщено.

— Ти си най-досадното създание в целия свят и изобщо не си опитомен.

— Ела, Доджър. — Лео отряза парче говеждо с пащърнак и порчето се стрелна към него.

Докато животинчето поглъщаше храната си, Лео отиде при Катрин и взе лицето й в ръце. Наведе устни към нейните и ги запечата с кратка, топла целувка.

— Кое ще е първо — вечерята или банята?

Тя се смути, когато чу стомахът й да къркори.

Лео се засмя.

— Явно ще е вечерята.

Храната се състоеше от парчета говеждо, пасиран пащърнак и бутилка силно червено вино. Катрин ядеше лакомо, дори отопи чинията със залък хляб.

Лео беше забавна компания, разказваше весели истории, внимателно подбирайки онези, които не биха нарушили ничии тайни, като й доливаше вино в чашата. На светлината на единствената свещ, сложена на масата, лицето му имаше строга красота, гъстите му мигли засенчваха пламенни сини очи.

Катрин осъзна, че за първи път се храни сама с него. Преди би се ужасила от подобна перспектива, знаейки, че трябва да е нащрек всяка секунда. Но в този приятен, лек разговор нямаше конфликт. Колко интересно. Почти й се искаше някоя от сестрите Хатауей да е наблизо, за да сподели откритието си с нея… Двамата с брат ви прекарахме цяла вечер на масата, без да се караме.

Навън беше започнало да вали, небето притъмня, отделните капки преминаха в силен порой, който заличи всички звуци на хора, коне и работа в двора за карети. Дори облечена в дебелата роба, която Лео й беше дал да носи, Катрин потрепери и усети как настръхва.

— Време е за банята ви — каза Лео и дойде да издърпа стола зад нея.

Като се питаше дали той се кани да излезе от стаята, Катрин се осмели да изрече:

— Може би ще ми позволите малко уединение?

— Не ми е хрумвало — каза той. — Може да имате нужда от помощ.

— Мога да се изкъпя сама. И бих предпочела да не ме гледат.

— Интересът ми е чисто естетически.

— Чисто естетически? — попита тя със съмнение.

— О, аз имам много чиста душа. Само по-интимните ми части са тези, които ми създават неприятности.

Катрин не се сдържа и се засмя.

— Можете да останете в стаята, стига да се обърнете гърбом.

— Съгласен. — Той отиде и се изправи до прозореца.

Катрин погледна към ваната с очакване. Не си беше представяла, че някога ще копнее толкова силно да се изкъпе. След като прибра косата си нагоре, тя съблече халата и ризата и свали очилата си, сложи ги на леглото и погледна любопитно към Лео, който изглеждаше изцяло погълнат от гледката на двора за карети. Беше отворил прозореца с няколко сантиметра, пропускайки изпълнения с мирис на дъжд въздух да нахлуе в стаята.

— Не гледайте — каза тя разтревожено.

— Няма. Макар че наистина трябва да изоставите задръжките си — каза той. — Те могат да ви накарат да се поддадете на изкушения.

Тя се потопи предпазливо в очуканата вана.

— Бих казала, че днес направих точно това. — Тя въздъхна с облекчение, когато водата облекчи ожулените й интимни части и болки.

— А аз бях възхитен от възможността да асистирам.

— Вие не асистирахте — каза тя. — Вие сте изкушението. — Тя го чу да се смее.

Лео спазваше дистанция, докато Катрин се къпа, загледан в дъжда навън. След като се изми, тя се почувства толкова изморена, че се усъмни в способността си да излезе от ваната. Повдигна се на треперещите си крака и се протегна да вземе сгънатите кърпи от столчето до ваната.

Когато излезе от водата, Лео отиде бързо до нея и я уви в хавлията като в пашкул. След което я притисна към себе си и я задържа.

— Позволете ми да спя с вас тази вечер — прошепна той в косата й, добавяйки въпросителна нотка в гласа си.

Катрин го изгледа объркано.

— Какво ще направите, ако откажа? Ще ангажирате друга стая?

Той поклати глава.

— Ще се притеснявам за сигурността ви, ако съм в друга стая. Ще спя на пода.

— Не, ще спим заедно в леглото. — Тя притисна буза в гърдите му, отпусната напълно в неговата прегръдка. Колко уютно е, помисли, си учудено. Колко спокойна и сигурна се чувстваше с него. — Защо не беше така преди? — попита тя замечтано. — Ако бяхте такъв, какъвто сте сега, никога нямаше да споря с вас за каквото и да било.

— Опитах се да съм мил с вас един-два пъти. Не се получи добре.

— Опитахте ли се? Не съм забелязала. — Кожата й, порозовяла от банята, се зачерви още повече. — Бях подозрителна. Недоверчива. А вие… бяхте всичко, от което се страхувах.

Ръцете на Лео се стегнаха при това признание. Той погледна надолу към нея замислено, сякаш се опитваше да проумее нещо и едва сега го осъзнаваше. Сините му очи се стоплиха.

— Нека сключим сделка, Маркс. Отсега нататък, вместо да допускаме най-лошото един за друг, ще се опитаме да си представяме най-доброто. Съгласна ли сте?

Катрин кимна, смаяна от неговата нежност. По някакъв начин тези няколко прости изречения постигнаха по-голяма промяна между тях, отколкото всичко преди.

Лео я пусна внимателно. Тя отиде до леглото, докато той се изми несръчно в една вана, която трудно можеше да побере мъж с неговите размери. Тя легна и го загледа сънено, топлината на тялото й се събра между чаршафите на чистото, сухо легло. И въпреки всички проблеми, които я чакаха, скоро се унесе в дълбок сън.

* * *

В съня си се върна отново към деня, когато бе навършила петнайсет. Беше без родители от пет години, живееше с баба си и леля си Алтея. Майка й беше умряла през това време. Така и не разбра кога точно е станало, казаха й доста след това. Беше попитала Алтея дали може да посети болната си майка, а Алтея й каза, че тя вече е умряла.

Макар да знаеше, че майка й страда от фатална болест и че няма надежда, новината дойде като шок. Катрин се разплака, но Алтея изгуби търпение и й се озъби:

— Няма полза да плачеш. Случи се отдавна и тя е в земята още от лятото. — Това остави у Катрин чувство за закъснялост, за ненавременност, като театрален зрител, който е изръкопляскал в неподходящ момент. Не можеше дори да скърби както трябва, защото бе пропуснала подходящата възможност за това.

Живееха в малка къща в Мерилбоун, запусната, но доста голяма сграда между един зъболекарски кабинет и библиотека, издържана с частни средства. Библиотеката беше собственост на баба й, която я управляваше и ходеше всеки ден там на работа.

Това беше най-дразнещото място на света, тези тежки, еднакви сгради с техните големи и скрити колекции от книги. Катрин гледаше нататък от прозореца си, представяйки си колко приятно би било да се разхожда из стаите със стари книги. Със сигурност въздухът вътре миришеше на велур, кожа и книжен прах. Тя беше казала на Алтея, че иска да работи там един ден, декларация, предизвикала странна усмивка у леля й и обещание, че това несъмнено ще се случи.

Но въпреки табелката, която обявяваше, че това е библиотека за ползване от изтъкнати джентълмени, Катрин постепенно осъзна, че нещо не е наред с това място. Никой никога не излезе отвътре с книга.

Когато спомена това си наблюдение, Алтея и баба й се спогледаха, същата реакция, която бяха показали, когато бе попитала дали баща й някога ще се върне за нея.

За петнайсетия й рожден ден тя получи две нови рокли. Едната синя, а другата бяла, с дълги поли, които се влачеха по пода, и корсети, които пасваха точно на кръста й, вместо детинските с висока талия. От сега нататък, каза й Алтея, тя щеше да носи косата си вдигната нагоре и да се държи като жена. Вече не била дете. Катрин бе посрещнала това „повишение“ с гордост и притеснение, питайки се какво се очаква сега от нея, когато е станала жена.

Алтея беше пристъпила към обяснение, дългото й мършаво лице изглеждаше по-сурово от обикновено, погледът й отбягваше да срещне този на Катрин. Учреждението зад съседната врата, както се очакваше, не беше библиотека. Беше публичен дом, в който тя бе работила от дванайсетгодишна възраст. Било лесна работа, увери тя Катрин… оставяш мъжа да прави каквото му е приятно, насочваш мисълта си някъде другаде и после му вземаш парите. Независимо какви са желанията му или как е използвал тялото ти, колкото по-малко се съпротивляваш, толкова по-малък е дискомфортът.

— Не искам да го правя — каза Катрин и пребледня, когато осъзна защо й се дават тези съвети.

Алтея вдигна оскубаните си вежди.

— За какво друго мислиш, че си подходяща?

— Каквото и да е, но не и това.

— Глупаво момиче, знаеш ли колко много пари сме пръснали по теб? Имаш ли представа какви жертви се изискваха, за да те вземем и да се грижим за теб? Разбира се, че не, сигурно си мислиш, че сме били длъжни. Само че дойде време за разплащане. Не те караме да правиш нищо, което аз не съм правила. Мислиш ли, че си по-добра от мен?

— Не — каза Катрин и в очите й избиха сълзи от срам. — Но аз не съм проститутка.

— Всеки от нас е роден с някакво призвание, скъпа моя. — Гласът на Алтея беше спокоен, дори мил. — Някои хора са родени с привилегии, други са благословени с артистичен талант или природна интелигентност. Ти, за съжаление, си обикновена във всяко отношение… обикновен интелект, обикновен ум и лишена от всякакъв по-особен талант. Наследила си обаче красотата и курвенската натура на майка си. По тази причина знаем какво е твоето призвание, нали?

Катрин се дръпна назад ужасена. Опита се да звучи спокойно, но гласът й трепереше.

— Щом съм обикновена във всяко отношение, това не означава, че ще започна да проституирам.

— Заблуждаваш се, дете. Ти си продуктът на две семейства неверни жени. Майка ти не беше способна да бъде вярна на никого. Мъжете я намираха за неустоима, а тя никога не се съпротивляваше, когато я искаха. А от наша страна… твоята прабаба беше сводница и беше обучила дъщерите си в бизнеса. После дойде моят ред, а сега е твоят. От всички момичета, които работят при нас, ти ще си най-голямата щастливка. Няма да бъдеш давана на всеки мъж, който дойде от улицата. Ще си светилото на нашия малък бизнес. По един мъж за уговорен период от време. Така ще издържиш много повече.

Колкото и да се съпротивляваше, Катрин скоро разбра, че е продадена на Гай, лорд Латимър. Той й беше толкова чужд, колкото и всички мъже с киселия си дъх, драскащо лице и пълзящи ръце. Опитваше се да я целуне, пъхайки ръце в отворите на дрехите й, подръпвайки ги, сякаш скубе мъртва птица. Беше очарован от съпротивата й, пъхтеше в ухото й мръсни думи какво ще направи с нея и тя го намрази, намрази всички мъже.

— Няма да те нараня… ако не се дърпаш… — каза Латимър, хвана ръцете й и ги притисна към слабините си. — Ще ти хареса. Знам това-онова, ще ти покажа…

Не ме докосвайте, недейте…

Тя се събуди с хлипове, притискайки се към мускулест гръден кош.

— Не…

— Кат, аз съм. Ш-ш-шт, това съм аз. — Една топла ръка я погали по гърба.

Тя притихна, влажната й буза се допря до гъст облак коса. Звукът на гласа му беше дълбок и познат.

— Господине?

— Да. Беше само кошмар. Свърши. Нека ви подържа.

Главата й пулсираше. Чувстваше се разтреперана и болна, освен това и засрамена. Лео я притисна към гърдите си. Когато я усети, че трепери, започна да гали косата й.

— Какво сънувахте?

Тя тръсна глава и простена.

— Трябваше да го направите с Латимър, нали?

След дълго колебание тя прочисти гърлото си и отвърна:

— Отчасти.

Той продължи да я гали и устните му се сведоха към влажните й страни.

— Страхувате се, че ще се върне за вас?

Тя поклати глава.

— Нещо по-лошо.

— Мога ли да помогна?

Като се отблъсна от него, Катрин се сви на топка и се загледа на другата страна.

— Няма нищо. Съжалявам, че ви събудих.

Лео се намести плътно до нея. Тя потръпна, усещайки топлината му по дължината на целия си гръб, дългите му крака — под нейните и жилавата му ръка, която я прегръщаше. Обгърнаха я мирисът му, пулсът му, настръхна от дъха му, който галеше косъмчетата по врата й. Какъв невероятен мъж беше само!

Беше грешно да изпитва такова удоволствие от това. Всичко, което Алтея й беше казала за нея, може би беше вярно. Тя имаше природата на курва, жадуваща мъжко внимание… беше наистина дъщеря на майка си. Беше потискала и игнорирала тази своя страна години наред. Но сега й се беше разкрила така несъмнено, като отражение в огледало.

— Не искам да бъда като нея — прошепна тя, без да мисли.

— Като кого?

— Като майка ми.

Ръката му се спря на хълбока й.

— Брат ви недвусмислено каза, че определено не сте като нея. — Той млъкна. — По какво се страхувате да не приличате на нея?

Катрин мълчеше, дъхът й беше треперлив, когато се опита да преглътне новия изблик на сълзи. Той я погубваше с тази новооткрита нежност. Тя предпочиташе повече стария, подигравателен Лео. Очевидно не можеше да се отбранява срещу този.

Той залепи една целувка зад ухото й.

— Скъпото ми момиче — дойде шепотът му, — нали не ми казвате, че се чувствате виновна, че имате щастлива сексуална връзка?

Разстрои я още повече това, че той бе направил толкова бърз и точен извод.

— Може би малко — призна полугласно тя.

— Боже господи — аз съм в легло с пуританка. — Лео разви вдървеното й тяло и легна върху нея въпреки протестите й. — Защо да е неправилно една жена да се радва на това?

— Не мисля, че е неправилно за другите.

— Значи само за вас? — Гласът му стана сардоничен. — Защо?

— Защото съм четвърто поколение от семейство на проститутки. И леля ми каза, че имам естествена склонност за това.

— Всички имат, любов моя. Това е начинът, по който се раждат хората.

— Не, не за това. За проституция.

Той изсумтя насмешливо.

— Няма такова нещо като естествена склонност човек да се продава. Проституцията е натрапена на жените от общество, което допуска да оцеляват и да се издържат по такъв ужасен начин. А колкото до вас… никога не съм срещал толкова неумела в това отношение жена. — Той се заигра с обърканите кичури на косата й. — Страхувам се, че не схващам логиката ви. Не е грях да се наслаждавате на мъжко докосване, нито пък има нещо общо с проституцията. Всичко, което вашата леля ви е казала, е чиста манипулация, по очевидни причини. — Устата му се спусна към шията й, оставяйки целувки по топлата й кожа. — Не можем да ви позволим да се чувствате виновна — каза той. — Особено когато това е толкова погрешно.

Тя подсмръкна.

— Моралът не е погрешен.

— А! Ето къде бил проблемът. Имате морал, вина и удоволствие, всичко смесено в едно. — Ръката му се премести към гърдата й и я обхвана нежно. Усещането накара стомахът й да се свие. — Няма нищо морално в това човек да си отказва удоволствие, както и нищо лошо в това да го желае. — Тя осъзна, че той се усмихва. — Онова, от което се нуждаете, е да се отдадете в продължение на няколко нощи на нецивилизована похот с мен. Това ще прогони цялата вина от вас. А ако не проработи, най-малкото аз ще съм щастлив. — Ръката му се спусна по тялото й, палецът му докосна интимните й къдрици. Стомахът й се стегна под дланта му. Пръстите му отидоха по-надълбоко.

— Какво правите? — попита тя.

— Помагам ви за вашите проблеми. Не, не ми благодарете, изобщо не ме затруднява. — Усмихнатата му уста се допря до нейната и той се качи върху нея в тъмното. — Каква дума използвате за това, скъпа?

— За кое?

— За това сладко местенце… тук.

Тялото й подскочи при нежната му милувка. Тя едва успя да отговори.

— Не използвам никаква дума.

— Тогава как го наричате?

— Не го наричам!

Той се засмя тихо.

— Знам няколко думички. Но французите, не е за чудене, използват най-деликатната. Le chat.

— Котка? — удиви се тя.

— Да, има двойно значение за жена и за най-нежната женска част. Писана. Котенце. Най-сладката козинка… не, не се срамувайте. Помолете ме да ви погаля…

Думите му я оставиха без дъх.

— Господине — възрази несигурно тя.

— Помолете и ще го сторя — подкани я той и пръстите му се заиграха в чувствителната трапчинка зад коляното й.

Тя преглътна един стон.

— Помолете — дойде търпеливият му шепот.

— Моля.

Лео целуна бедрото й, устата му беше мека и гореща, дъхът му караше кожата й да настръхва.

— „Моля“ какво?

Развратник. Тя се сгърчи и покри лицето си с ръце въпреки пълната тъмнина. Гласът й бе заглушен от преградата на пръстите й.

— Моля, погалете ме там.

Докосването му беше толкова леко, че от начало почти не го усети, върховете на пръстите му се раздвижиха, възбуждаха…

— Така ли?

— Да, о, да… — Хълбоците й се вдигнаха, подканвайки за още. Той зарови пръсти в меките гънки, масажираше деликатно, продължавайки навътре. Умелите ласки доведоха тялото й до трепетна готовност.

— Какво друго трябва да направя? — прошепна Лео, като се смъкна надолу в тъмното. Тя усети дъха му върху себе си, топлина срещу влага, леко, пулсиращо дишане. Хълбоците й се извиха в дъга и се опънаха инстинктивно.

— Люби ме. — Неусетно беше преминала на „ти“.

Гласът му прозвуча изпълнен със съжаление.

— Не, прекалено си възпалена.

Лео — прошепна тя.

— Да те целуна ли вместо това? Там? — Пръстът му се завъртя във вътрешността й.

Очите на Катрин се разшириха в тъмнината. Смаяна и силно възбудена от предложението, тя облиза пресъхналите си устни.

— Не. Не знам. — Тя се изви, когато го усети да диша срещу нея, а пръстите му бавно я разтвориха. — Да.

— Помоли ме любезно.

— Моля те да… О, не мога.

Възбуждащите пръсти се отдръпнаха.

— Да спим, тогава?

Тя хвана главата му в ръце.

— Не.

Той беше непреклонен.

— Знаеш как да помолиш.

Не можеше. Позорните срички заседнаха в гърлото й и тя успя само да простене.

А Лео, мерзавецът му с мерзавец, потисна напиращия кикот като я целуна по бедрото.

— Радвам се, че намираш това за забавно — ядосано му се сопна тя.

— Така е — увери я той, едва сдържайки се да не се разсмее. — О, Маркс, тепърва имаме да наваксваме.

— Не се безпокой — сопна се тя и се опита да се отдръпне, но той закова краката й на място.

— Не е необходимо да се инатиш — търпеливо я придумваше. — Хайде, кажи го. Заради мен.

Настъпи дълга тишина. Тя преглътна и се застави да произнесе:

— Целуни ме.

— Къде?

— Там долу — дойде разтрепераният й глас. — По котенцето ми. Моля те.

Лео замърка одобрително.

— Ама че палаво момиче си. — Главата му се сведе и той завря нос във влажната мекота, а тя усети устата му да покрива най-чувствителната част от нея с влажна, отворена целувка, и светът се запали. — Това ли искаше? — чу го да пита.

— Още, още — извика задъхано тя.

Езикът му я претърси с влажни, стимулиращи милувки. Тялото й се стегна, когато започна да дърпа и да отпуска, и я прониза сладострастна тръпка. Беше изпълнена с огромно удовлетворение, всяка страна на езика му я разтваряше за още по-голяма наслада. Ръцете му обхванаха стегнатото й задниче и я повдигнаха към устата му. Тя се сгърчи разтърсена, извика, нервите й танцуваха. Устата му се забави там, сякаш не му се искаше да спира. За един скандален миг тя усети как езикът му влиза в нея, предизвиквайки няколко последни тръпки.

Скоро й стана студено, когато нахлулият дъждовен въздух откъм открехнатия прозорец премина по кожата й. Помисли си, че сега Лео ще задоволи собствените си нужди и се премести към него смутена и изтощена. Но той настани главата й в извивката на ръката си и дръпна завивките върху тях. Тя беше задоволена и обезсилена, неспособна да стои будна.

— Спи — чу го да шепне в ухото й. — И ако пак имаш кошмари… ще ги прогоня с целувка.