Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Хари Хуле (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snømannen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Ю Несбьо. Снежния човек

Норвежка. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2013

ISBN 978-954-357-257-1

История

  1. — Добавяне

Трийсет и втора глава
Корита

Ден двайсет и първи

Скаре газеше пред Хари по заснежената пътека между дърветата. Рано спускащият се следобеден мрак напомняше за наближаващата зима. Над двамата мъже блестеше телевизионната кула, а под тях — Осло. Хари пристигна направо от Сулихьогда и остави колата на големия безлюден паркинг, където всяка пролет абитуриентите от града се събират като стадо лемури, за да изпълнят задължителните за вида си ритуали на прага към зрелостта: танци, алкохол, флирт и секс. Като абитуриент Хари празнува само с Брус Спрингстийн и „Денят на независимостта“: качи се на стар немски бункер в квартал „Нурщран“ и наду огромния си касетофон.

— Открил го човек, който се разхождал из околността — обясни Скаре.

— И решил да съобщи в полицията за снежен човек в гората?

— Бил с кучето си и то… ами… ще видиш сам.

Излязоха на поляна. Срещу тях се зададе млад мъж.

— Томас Хеле от Отдела за издирване на изчезнали лица — представи се той. — Радваме се, че дойдохте, Хуле.

Хари огледа изненадано младия полицай, но се увери, че Хеле не се прави на любезен.

Екипът, пристигнал за оглед, се бе събрал на възвишението пред тях. Скаре се наведе, за да мине под полицейската лента, а Хари я прескочи. Пътека маркираше къде да стъпват, за да не унищожат веществените доказателства, останали все още непокътнати. Полицаите веднага се отдръпнаха да направят място на новодошлите. Сякаш бяха чакали с нетърпение да им покажат местопрестъплението и да видят реакцията им.

— Мамка му — изруга Скаре и отстъпи крачка назад.

Хари усети как главата му изстива, защото кръвта се отдръпва от мозъка му и оставя след себе си безчувствена мъртвешка празнота.

Шокиращи бяха не детайлите — на пръв поглед голата жена не бе обезобразена като труповете на Силвия Утершен и Герт Рафто, — а старанието, последователността и хладният разум, които прозираха в безупречно замислената и осъществена аранжировка.

Трупът се намираше върху две големи снежни топки, поставени до близкото дърво като снежен човек в начален стадий. Тялото на жертвата едва се крепеше, подпряно на дървото, но ако залитнеше, примка от стоманена тел, увита около горния дебел клон, щеше да го прихване и да предотврати падането му. Всъщност телта образуваше кръг около шията на трупа, но беше огъната така, че да не докосва нито раменете, нито врата. Приличаше на метнато ласо, замръзнало във въздуха в момента, когато ловецът е бил на път да го омотае около плячката. Ръцете на жената бяха завързани на гърба й. Затворените очи и уста придаваха на лицето й спокойно изражение, все едно спи.

На пръв поглед всеки би се заблудил, че убиецът се е постарал сцената с трупа да бъде естетически издържана. При по-внимателно вглеждане обаче се забелязваха тънки ивици от засъхнала почерняла кръв под едва видими шевове: единият минаваше през корема точно под гърдите, а другият обрамчваше шията. „Безупречно изпълнение — помисли си Хари. — Нито една дупка от стар гвоздей, нито една накриво поставена лайстна.“

— Изглежда като онези произведения на абстрактното изкуство — отбеляза Скаре. — Как им викаха?

— Инсталации — обади се глас зад тях.

Хари огледа сцената с наклонена глава. Колегата му имаше право. И все пак нещо в изпълнението опровергаваше първоначалното впечатление за съвършена хирургична процедура.

— Нарязал я е на парчета — установи той с глас на човек, стиснат здраво за гърлото. — После я е зашил.

— Той? — изненада се Скаре.

— Вероятно за да пренесе по-лесно тялото — обади се Хеле. — Досещам се коя е убитата. Вчера съпругът й подаде сигнал за изчезването й. Ще пристигне всеки момент.

— И кое те навежда на мисълта, че става въпрос за същата жена?

— Мъжът й намерил рокля със следи от обгаряне в мазето. — Хеле посочи трупа. — На местата, където са направени шевовете по тялото.

Хари се мъчеше да диша равномерно и спокойно. Откри кое придава несъвършен вид на картината: недовършеният снежен човек, набързо направените възли и небрежно огънатите ъгли на телта. Всичко изглеждаше още сурово, недоизпипано, само нахвърляно. Като скица, като упражнение. Своеобразен ескиз, който набелязва композицията на бъдещото произведение. Защо е завързал ръцете й на гърба? Най-вероятно вече е била мъртва, когато го е направил. И това ли представляваше щрих от скицата?

Хари се изкашля:

— Защо не сте ми съобщили за изчезването на тази жена?

— Докладвах на прекия си началник, а той — на началника на криминалната полиция — оправда се Хеле. — Наредиха ни да не разпространяваме информацията. Предположих, че е свързано с… — той хвърли бърз поглед към оперативната група — … с издирваното за убийствата лице.

— Катрине Брат? — попита Скаре.

— Ще се престоря, че не съм чул това име — обади се глас зад гърба им.

Обърнаха се. Началникът на криминалната полиция стоеше разкрачен в снега с ръце в джобовете на шлифера. Студените му сини очи пронизаха трупа.

— Прилича на творба от есенната изложба на съвременното норвежко изкуство.

Двамата млади полицаи останаха смаяни от думите на началника. Той обаче се обърна невъзмутимо към Хари:

— Може ли да поговорим, старши инспекторе?

Отдалечиха се към полицейските ленти.

— Намираме се в много критично положение — обясни началникът. Стоеше с лице към Хари, но погледът му блуждаеше над светлия килим под краката им. — Проведохме заседание. Затова се налага да поговорим на четири очи.

— Какво заседание?

— Няма значение, Хуле. Важното е, че взехме решение.

— Така ли?

Докато гледаше как началникът пристъпва от крак на крак в снега, Хари се питаше дали да му напомни, че така унищожава следи на местопрестъпление.

— Мислех да го обсъдим довечера, в по-спокойна обстановка. Но понеже открихме още един труп, няма за кога да отлагаме. Журналистите ще се доберат до информацията само след няколко часа. Разполагаме с далеч по-кратко време да обявим кой е Снежния човек и да обясним как Катрине Брат е успяла да влезе в системата на полицията и да действа, без да я заподозрем. Ръководството ще поеме отговорността, разбира се. Нали затова се нарича ръководство.

— За какво по-конкретно става дума, шефе?

— За общественото доверие в полицията. Рибата се вмирисва от главата, Хари. Колкото по-нависоко започва разложението, толкова повече мръсотия се стича по цялата служба. На по-нископоставените служители е позволено да допускат грешки, но ако гражданите се усъмнят, че ръководството на полицията не притежава професионална компетентност и не упражнява контрол върху кадрите си, сме загубени. Надявам се, разбираш колко сериозно е положението.

— Чака ме работа, шефе.

Погледът на началника прекрати разходката си из града и се спря върху старши инспектора.

— Знаеш ли какво означава камикадзе, Хари?

— Японец с промит мозък, който забива самолета си в американски самолетоносач.

— И аз си мислех така, но Гюнар Хаген ми разказа, че американските разузнавачи са изтълкували погрешно думата. Японците наричат „Камикадзе“ тайфуна, който спасил армията им в битка срещу монголците през тринайсети век. В превод думата означава „божествен вятър“. Поетично, нали?

Хари не отговори.

— В момента и на нас ни е нужен такъв вятър.

Хари кимна. Вече разбра.

— Искате някой да поеме вината за назначението на Катрине Брат и за закъснялото й разобличаване, така ли? И върху него да се излее цялата помия?

— Да молиш някого да се пожертва, е много неприятно усещане. Особено когато неговата жертва ти помага да отървеш собствената си кожа. В такива случаи човек трябва да вземе предвид, че репутацията на полицията е по-важна от съдбата на отделния индивид. — Началникът отново плъзна поглед над града. — Мравунякът, Хари. Винаги става дума за мравуняка. Непосилният труд, лоялността, лишенията, които на моменти ни изглеждат безсмислени — всичко това си струва само и единственото в името на колектива.

Хари прокара ръка по лицето си. Предателство. Коварно нападение в гръб. Малодушие. Помъчи се да преглътне гнева си. Да убеди сам себе си, че началникът има право. Налагаше се някой ниско в йерархията да се пожертва и да поеме вината. Така му се падаше. Отдавна трябваше да схване играта на Катрине Брат.

Хари поизправи рамене. Почувства дори облекчение. Отдавна подозираше, че ще свърши така. Дори бе успял да го приеме. Ще последва съдбата на колегите си от Обществото на мъртвите полицаи: те напуснаха службата без фанфари и без почести, спечелили само собственото си уважение и уважението на малцината посветени в делата им. Мравунякът.

— Разбирам — кимна Хари. — Ще го направя. Само ще трябва да ме инструктирате какво да съдържа изявлението ми. И все пак намирам за по-добре да отложим пресконференцията с няколко часа, докато получим повече информация.

— Не разбираш, Хари — поклати глава началникът.

— Появиха се нови обстоятелства в случая.

— Не ти ще отнесеш ритника.

— Ще проверим… — Хари млъкна. — Какво казахте, шефе?

— Първоначално спрягахме твоето име, но Гюнар Хаген не се съгласи и реши той да поеме вината. В момента подготвя оставката си. Исках само да ти го съобщя преди пресконференцията.

— Хаген ли?

— Добър войник — началникът потупа Хари по рамото. — Ще тръгвам. Пресконференцията започва в осем в Голямата зала.

Докато гледаше отдалечаващия се гръб на началника, Хари усети как мобилният му телефон вибрира в джоба. Извади го и погледна екрана, преди да се обади.

Love me tender[1] — възкликна Бьорн Холм. — Намирам се в Съдебно-медицинския институт.

— Какво откри?

— В дървото е проникнала човешка кръв. Според лаборантката обаче мнозина надценяват годността на кръвта за изследване на ДНК и тя се съмнява дали клетъчният материал ще стигне за цял профил. Обаче установи кръвната група. Познай.

Бьорн Холм направи пауза, но явно му стана ясно, че Хари няма намерение да играе на „Стани богат“, и продължи:

— Кръвта е от изключително рядка кръвна група — към нея спадат само двама от всеки сто души — и ще стесни до минимум кръга на заподозрените. В архива на института фигурират едва сто двайсет и трима носители. Ако Катрине Брат се окаже с такава кръвна група, ще разполагаме със сигурна улика, че именно тя се е порязала в плевнята на Утершен.

— Обади се в оперативната дежурна централа. Разполагат със списък на кръвните групи на всички служители в Главното управление.

— Така ли? Веднага ще проверя.

— Само не се разочаровай, когато разбереш, че Катрине не е Б отрицателна.

Бьорн Холм онемя от удивление.

— Откъде, дявол да го вземе, знаеш за коя кръвна група говорех? — дойде неизбежният въпрос.

— За колко време ще стигнеш до Катедрата по анатомия?

 

 

Минаваше шест и повечето служители от болница „Санвикен“ с нормирано работно време отдавна се бяха разотишли по домовете си. В кабинета на Шещи Рьодсмуен обаче продължаваше да свети. Психиатърката се увери, че Кнют Мюлер-Нилсен и Еспен Лепсвик са готови да си водят записки, погледна в бележника си и подхвана:

— Катрине Рафто твърди, че е обичала баща си повече от всичко. Докато тя е още дете, снимката му лъсва във вестниците заради обвинения в полицейско насилие. Катрине преживява злонамерените слухове много тежко. Изпитва страх и се чувства объркана. В училище децата й се подиграват. Не след дълго родителите й се развеждат. Когато Катрине е на деветнайсет, баща й изчезва безследно, непосредствено след убийствата на две жени в Берген. Поради липса на улики разследването е преустановено, но и обикновените граждани, и полицаите се убедени, че Герт Рафто е отнел живота на двете жени, а после и своя, защото е знаел, че няма да му се размине. Тогава Катрине решава да постъпи на работа в полицията, да разбере кой се крие зад тези убийства и да изчисти името на баща си.

Шещи Рьодсмуен вдигна очи. Двамата мъже не записваха, само я гледаха.

— И така, Катрине кандидатства в Полицейската академия — продължи Рьодсмуен. — Завършва и я назначават в Отдела за борба с насилието в Берген. Веднага се заема със случая на баща си. Работи по него в свободното си време, но началниците разбират и й забраняват. Затова Катрине се премества в Отдела за борба с порока. Така ли е?

— Абсолютно — потвърди Мюлер-Нилсен.

— Не й позволяват да припари до документите по случая „Рафто“, затова тя започва да проучва подобни престъпления. Внимателното преглеждане на сигналите, постъпили в полицията от територията на цялата страна, довеждат Катрине до заключението, че след мистериозното изчезване на баща й се появяват още случаи на жени, потънали в неизвестност при сходни обстоятелства като Они Хетлан и Герт Рафто. — Шещи Рьодсмуен прелисти страницата: — За да продължи работата по тези случаи, Катрине знае, че й е необходима помощ. В Берген никой не би се съгласил да й съдейства. Затова решава да привлече за каузата детектив със сериозен опит, но без да разкрива, че зад всичко това стои именно дъщерята на Рафто.

Еспен Лепсвик от КРИПОС поклати глава.

— След старателно проучване на полицейските кадри изборът й пада върху старши инспектор Хари Хуле от Осло — продължи Шещи. — Пише му писмо и се подписва с мистериозния псевдоним Снежния човек, за да събуди любопитството му и защото в повечето свидетелски показания, свързани с изчезналите жени, се споменава за снежен човек. В записките на баща си за местопрестъплението на Юлрикен също открива тази особеност. Когато Отделът за борба с насилието обявява вакантно място с явно предпочитание към жени, Катрине подава документи и я викат на интервю. По нейните думи получила работата, преди да седне.

Рьодсмуен вдигна поглед, но понеже двамата мъже мълчаха, продължи:

— Още от първия си работен ден в Осло Катрине прави всичко възможно да се „прикачи“ към Хари Хуле и да се включи в текущото разследване. Тя е подготвена с информация и за Хуле, и за случаите, тъй че умело го насочва към Берген и към изчезването на Герт Рафто. С помощта на Хуле намира баща си във фризер на остров Финьой.

Шещи свали очилата си.

— И без да е психолог, човек се досеща какъв нервен срив и шок може да предизвика подобно преживяваше, още повече че Катрине на три пъти е убедена, че са заловили престъпника, но все остава излъгана. Първо Идар Ветлесен, после… — присви очи, за да прочете името — … Филип Бекер и накрая Арве Стьоп. Неуспехът утежнява стреса. Катрине прави опит да изтръгне самопризнание от Стьоп, но разбира, че и той не е Снежния човек. Бяга от апартамента му, защото не иска да я заловят, преди да е приключила мисията си, тоест да разобличи виновника. През това време — твърдя го съвсем отговорно — се намира под влиянието на силна психоза. Връща се на остров Финьой, където очаква скорошното посещение на Хуле. И той наистина отива там. Тя го обезоръжава, за да го накара да я изслуша и да му даде наставления как да продължи разследването.

— Обезоръжава? — удиви се Мюлер–Нилсен. — Хуле докладва, че не е оказала съпротива.

— Раната на устата й е в резултат от неочакваната атака на Хари.

— Можем ли да вярваме на човек, страдащ от психоза? — попита Лепсвик.

— Катрине се възстанови от шока — категорично заяви Рьодсмуен. — Ще я задържим за наблюдение още няколко дни, но после ще я изпишем и ще се наложи вие да я поемете. Ако продължавате да я смятате за заподозряна, разбира се.

Последното изречение увисна във въздуха и Еспен Лепсвик се наведе напред:

— Да разбирам ли, че според вас Катрине Брат казва истината?

— Квалификацията ми не предполага да давам заключения от такъв характер — отвърна Рьодсмуен и затвори бележника си.

— Не ви питам в качеството ви на специалист.

— Следвайте интуицията си, старши инспекторе.

 

 

Бьорн Холм измина бързо краткото разстояние от Съдебно-медицинския институт до Катедрата по анатомия. Изчака Хари в гаража. До Холм стоеше препараторът с обиците, който при последното посещение на старши инспектора мина покрай него, бутайки количка с труп.

— Люн-Хелгесен го няма днес — съобщи Холм.

— Нищо. Вие ще ни разведете — обърна се Хари към препаратора.

— Не ми е разрешено да… — подхвана мъжът в зелено облекло, но Хари го прекъсна:

— Как се казвате?

— Кай Рубьоле.

— Слушайте сега, Рубьоле — Хари му показа служебната си карта. — Аз ви разрешавам.

Мъжът сви рамене, отключи и ги пусна вътре.

— Късметлии сте, че изобщо ме заварвате тук. По принцип след пет няма никого.

— Не оставате ли често след работно време? — изненада се Хари.

— Не. Не и в мазето с труповете. Предпочитаме дневната светлина. — Усмихна се, но не изглеждаше особено развеселен от шегата си. — Какво искате да ви покажа?

— Най-новите трупове.

Препараторът ги преведе през две врати и се озоваха в помещение, облицовано с плочки. От двете страни бяха разположени по четири дълбоки корита, разделени от тясна пътека. Коритата бяха затворени с метални капаци.

— Намират се под капаците — обясни Рубьоле. — По четири във всяко корито. Съдовете са пълни със специален алкохолен разтвор.

— Значи трийсет и две тела — пресметна Хари. — Това ли е всичко?

— Имаме около четирийсет трупа. Тези са най-новите. Обикновено престояват тук около година, преди да започнем да ги използваме.

— Как ги транспортират?

— Някои с катафалка, други с наши автомобили.

— И ги приемате в гаража?

— Да.

— Какво става после?

— Как какво? Балсамираме ги: пробиваме дупка в горната част на бедрото и инжектираме специален разтвор. Така не се разлагат. После им слагаме по една метална табелка с номера от документите.

— Какви документи?

— Които пристигат заедно с тялото. Пазят се в картотека. Завързваме една табелка за пръст на крака, втора за пръст на ръката и трета за ухото. Стараем се да слагаме идентификационен номер и на частите на трупа, които отрязваме, та тялото да се кремира в цялостния си вид, когато му дойде времето.

— Редовно ли проверявате дали номерата на труповете отговарят на документацията?

— Да проверяваме? — Препараторът се почеса по главата. — Само когато изпращаме някъде труп. Понеже в Осло има най-много желаещи да дадат телата си за медицински проучвания след смъртта си, нашият институт осигурява материал за аутопсии на университетите в Тромсьо, Тронхайм и Берген.

— Значи е възможно в коритата да има и трупове, чието място не е тук?

— О, не, какво говорите. Всички тела са на хора, подписали декларация, че искат да дарят тленните си останки на института за научни цели.

— Точно това ме учудва — Хари приклекна до коритата.

— Кое?

— Ще ви задам съвсем хипотетичен въпрос, Рубьоле. Искам да помислите внимателно, преди да ми отговорите. Става ли?

Препараторът кимна. Хари стана и внушителният му ръст се извиси над Рубьоле.

— Възможно ли е човек, който има достъп до тези помещения, да пренася тук трупове вечерно време през гаража, да им слага метални табелки с фиктивни номера и да ги пуска в коритата, без да се притеснява, че някой ще разбере за това?

Кай Рубьоле се поколеба. Почеса се по главата. Подръпна обиците на ухото си. Хари отпусна тежестта на тялото си върху другия си крак. Холм наблюдаваше сценката със зяпнала уста.

— Не виждам какво би му попречило.

— Моля?

Рубьоле поклати глава и се засмя, за да тушира думите си:

— Напълно възможно е.

— В такъв случай искам да видя труповете.

— Сега?

Рубьоле вдигна очи към високия полицай.

— Ще започнем с лявото корито в дъното.

— Трябва да се обадя на човека със съответните правомощия.

— Ако искате да забавите разследване на убийство, давайте.

— Убийство?

— Чували ли сте за Снежния човек?

Рубьоле премига, обърна се, приближи се до веригите, висящи от ходовото колело на тавана, дръпна ги и ги закачи за металния капак на коритото. Взе дистанционното управление и натисна копчето. Колелото започна да бръмчи, а веригите — да се навиват около него. Капакът бавно се вдигна. Хари и Холм следяха процедурата, без да свалят очи от коритото. За долната част на капака бяха прикрепени две хоризонтални плоскости, разположени една под друга. През средата на всяка от тях минаваше вертикален разделител. От двете страни на всяка плоча се намираше по един гол бял труп. Телата приличаха на бледи кукли, а впечатлението се подсилваше допълнително от черните дупки с правоъгълна форма върху бедрата им. Когато труповете се издигнаха на достатъчна височина, препараторът спря колелото. В настъпилата тишина отекваха само сподавените въздишки на капки алкохолен разтвор по белите плочки в помещението.

— Е? — обърна се към полицаите Рубьоле.

— Следващите — нареди Хари.

Препараторът повтори процедурата. От следващото корито се издигнаха нови четири трупа.

Хари отново поклати отрицателно глава.

Когато обаче се появи третият мъртвешки квартет, Хари потрепери. Кай Рубьоле изтълкува реакцията му като ужас от вида на телата и се усмихна с неприкрито задоволство.

— Какво е това? — попита Хари и посочи обезглавената жена.

— Най-вероятно някой университет ни я е върнал. Нашите обикновено са цели.

Хари се наведе и докосна тялото. Беше студено и неестествено твърдо заради балсамиращото вещество. Прокара пръст по гладката, бледа кожа, където беше направен разрезът.

— Започваме със скалпел и довършваме с фин трион — обясни препараторът.

— Мм — Хари се наведе напред, хвана по-отдалечената ръка на жената и я дръпна рязко.

Горната част от тялото се извъртя настрани.

— Какво правите? — извика Рубьоле.

— Виждаш ли нещо на гърба й? — Хари се обърна към Холм, застанал от другата страна на тялото.

— Да, татуировка. Прилича на знаме.

— Чие?

— Нямам представа. Зелено, жълто и червено. В средата има пентаграма.

— Етиопското — заключи Хари и пусна ръката, а трупът отново зае предишната си поза. — Тази жена не е дала съгласието си тялото й да се използва за медицински проучвания. Някой просто го е донесъл. Това е Силвия Утершен.

Кай Рубьоле започна да мига, все едно се надяваше всичко да отмине, ако продължава да мига със същото упорство.

Хари сложи ръка върху рамото му:

— Свържете се с човек, който има достъп до документацията за труповете, и прегледайте всички. Трябва да тръгваме.

— Какво става? — попита Холм. — Честно да ти призная, изгубих нишката.

— Забрави всичките си предположения по случая и помисли.

— Добре, но ще ми кажеш ли какво става всъщност?

— На въпроса ти има два отговора: хванахме Снежния човек.

— А вторият?

— Нямам представа.

Бележки

[1] „Love me tender“ (англ.) — „Обичай ме нежно“ — песен на Елвис Пресли — Б.пр.