Ю Несбьо
Снежния човек (17)

Седемнайсета глава
Добри новини

Ден четиринайсети

Понеделник. Гюнар Хаген вървеше по коридора с енергични стъпки. От разобличаването на Снежния човек бяха изминали четири дни. Предвид успешното приключване на случая би трябвало тези дни да изминат приятно. И Хаген наистина приемаше непрекъснато поздравления, шефовете се усмихваха, в пресата валяха хвалебствия за работата на полицията, а от чуждестранни медии пристигаха искания за подробно комюнике с информация как е започнало цялото разследване, как е протекло и как е приключило. Но и неприятностите не закъсняха: човекът, запознат с всички подробности по разнищването на случая, изчезна. През последните четири дни никой не бе виждал или говорил с Хари Хуле. Причината беше повече от ясна. Колеги го засекли в бар „Фенрис“. От устата на Хаген не излезе нито дума за проявите на подчинения му старши инспектор, но слуховете стигнаха до началника на криминалната полиция и той повика Хаген в кабинета си още сутринта.

— Гюнар, това не може да продължава.

Хаген се опита да го убеди да не избързва със заключенията.

— Хари невинаги ми съобщава, когато работи извън кабинета си — помъчи се да го защити той. — Въпреки че открихме извършителя, разследващите имат още задачи.

— Гюнар, изтърпяхме достатъчно. Чашата преля — отсече началникът на криминалната полиция.

— Турлайф, Хуле е най-способният ни следовател.

— И най-компрометиращият дейността ни. Нима искаш такъв човек да служи за пример на младите ни попълнения? Хуле е алкохолик. Всички колеги знаят, че се налива във „Фенрис“. От четири дни не се е вясвал на работа. Отнесем ли се снизходително към своеволията му, ще свалим летвата твърде ниско и вредните последствия, резултат от грешката ни, ще се окажат непоправими.

— Но чак да го уволним? Не може ли…

— Да му отправим предупреждение? Не, отдавна си е изчерпил лимита. Законовите положения относно обществени служители, злоупотребяващи с алкохол, са пределно ясни и конкретни.

Именно този разговор отекваше в ушите на Хаген, когато почука отново на вратата и началникът на криминалната полиция му извика да влезе.

— Видели са го.

— Кого?

— Хуле. Ли ми се обади да ми каже, че го видяла да пристига в кабинета си.

— В такъв случай — началникът на криминалната полиция стана — предлагам незабавно да проведем сериозния разговор с него.

Двамата тръгнаха по коридорите на шестия етаж. Полицаите, сякаш надушили предстоящото събитие в колектива, подаваха любопитно глави от открехнатите врати и проследяваха с поглед двамата началници, крачещи рамо до рамо с навъсени, непроницаеми лица. Те спряха пред кабинет 616. Хаген си пое дълбоко дъх.

— Турлайф… — подхвана той, но началникът на криминалната полиция дръпна рязко вратата.

Двамата мъже се стъписаха и не посмяха да прекрачат прага.

— Мили боже — прошепна началникът на криминалната полиция.

Зад бюрото с клюмнала глава, по тениска седеше Хари Хуле. Бе пристегнал ръката си с гумен маркуч, а над него стърчеше забита във вената му спринцовка с прозрачно съдържание. Дори от вратата двамата му началници забелязаха ясните червени следи от многократно убождане е игли по млечнобялата кожа на старши инспектора.

— Какви, по дяволите, ги вършиш, човече? — просъска шефът на криминалната полиция, избута Хаген в кабинета, влезе след него и затръшна вратата зад гърба си.

Хари вдигна отпуснатата си глава и ги изгледа разсеяно. Хаген забеляза, че старши инспекторът държи хронометър. Изведнъж Хари дръпна спринцовката от ръката си, провери останалото съдържание, захвърли я и отбеляза нещо върху листа на бюрото си.

— Т… това всъщност улеснява до голяма степен задачата ни — заекна началникът на криминалната полиция. — Имаме лоши новини.

— Не вие — възрази Хари, — аз имам лоши новини, господа. — Откъсна малко памук от плика пред себе си и го притисна към мястото, където си бе поставил инжекцията. — Няма как Идар Ветлесен да се е самоубил. Вероятно си давате сметка какво означава това?

Гюнар Хаген изпита неуместното желание да прихне. Цялата ситуация му се струваше крайно абсурдна и мозъкът му не можеше да реагира адекватно. По лицето на началника на криминалната полиция се досети, че и той е като попарен от чутото.

Хари погледна часовника си и стана.

— Елате да поговорим в съвещателната зала след един час и ще разберете какво имам предвид — обеща той. — Дотогава се налага да свърша още някои неща.

Старши инспекторът се втурна към вратата под смаяния поглед на двамата началници и излезе в коридора. Стъпките му заглъхнаха.

След час и четири минути Гюнар Хаген, началникът на криминалната полиция и началникът на Главното управление влязоха в притихналата зала К1, която се пръскаше по шевовете. Работещите и в двата екипа — на Лепсвик и на Хуле — слушаха съсредоточено гласа на Хари. Началниците застанаха в дъното на помещението. На екрана видяха прожектирана снимка на трупа на Идар Ветлесен, както го бяха намерили в залата за кърлинг.

— И сами виждате, че Ветлесен държи спринцовка в дясната си ръка — обясняваше Хари. — Съвсем естествено, защото е бил десняк. Озадачиха ме обаче ботушите му. Погледнете.

Следващата снимка показваше ботушите на Ветлесен в едър план.

— Те са единственото веществено доказателство, с което разполагаме. Но и то стига. Защото отпечатъкът от тях съвпада със следите, иззети от снега в Сулихьогда. Погледнете обаче връзките им. — Хуле посочи с показалка. — Вчера направих експеримент с моите ботуши. За да се получи възел като на Ветлесен, трябваше да вържа връзките на обратно. Така бих ги връзвал, ако бях левак. Другият начин да направя същия възел беше да застана пред ботуша, без да съм го обул, тоест така мога да вържа чужди обувки.

Из залата премина тревожен шепот.

— Аз съм десняк — обади се Еспен Лепсвик, — а си връзвам връзките по начина, по който са вързани ботушите на Ветлесен.

— Може би си прав и теорията ми е пълна глупост, но така или иначе разсъжденията ми будят известно… — Хуле сякаш не бързаше да изрече думата, преди да се наслади до насита на вкуса й: — … безпокойство. И човек като мен започва да си задава разни въпроси. Дали тези ботуши наистина са на Идар Ветлесен? Отдалеч личи, че са евтина марка. Вчера се отбих в дома му и майка му ми показа колекцията му от скъпи, лъскави обувки. Помислих си: сигурно и той като всички нас понякога си е позволявал да ги изхлузва, без да развързва връзките… И в резултат от проверката ми твърдя съвсем отговорно… — Хуле внимателно почука с показалката по изображението, — че Идар Ветлесен не си е връзвал връзките по този начин.

Хаген погледна крадешком началника на криминалната полиция, който слушаше намръщен.

— Тогава логично възниква въпросът: ами ако някой му е обул същия чифт ботуши, каквито е носил убиецът в Сулихьогда? Мотивът е повече от ясен: за да си помислим, че Идар Ветлесен е Снежния човек.

— Връзки за обувки и чифт евтини ботуши? — извика пренебрежително старши инспектор от екипа на Лепсвик. — Имаме доказателства, че Ветлесен е бил педофил. Познавал е двете изчезнали жени от Осло и открихме следи от него на местопрестъплението. А ти ни занимаваш с разни спекулации.

Високият полицай наведе късо подстриганата си глава.

— Донякъде си прав. Дойде ред и на неопровержимите факти в подкрепа на теорията ми. По всичко личи, че Идар Ветлесен се е самоубил, инжектирайки във вената си карнадриоксид с помощта на тънка игла. Според доклада от аутопсията стойностите в кръвта на мъртвия са много високи и показват наличието на двайсет милилитра от отровата. Остатъците от червената течност по стените на спринцовката потвърждават това заключение: била е пълна догоре. Както знаете, карнадриоксидът оказва парализиращо действие и дори съвсем малки дози от него водят до летален изход, защото блокират мигновено работата на сърцето и на дихателните органи. По думите на съдебния лекар, ако се инжектира направо в кръвоносен съд, какъвто е случаят при Ветлесен, отровата предизвиква смърт за не повече от три секунди. Ето това вече звучи смущаващо. — Хуле размаха лист, където бе записал някакви цифри с молив. — Направих следния експеримент: купих същата спринцовка с тънка игла и си инжектирах физиологичен разтвор: консистенцията му е същата като на карнадриоксида, защото всички инжекционни разтвори съдържат поне деветдесет и пет процента вода. Записах резултатите. Колкото и силно да натискам буталото на спринцовката, тънката игла не ми позволява да инжектирам двайсет милилитра за по-малко от осем секунди. Следователно…

Старши инспекторът изчака малко, сякаш за да се увери, че изводът от думите му неизбежно ще изплува в главите на колегите му, и продължи:

— Ветлесен е бил мъртъв още преди да инжектира една трета от съдържанието на спринцовката. Накратко, няма как собственоръчно да е вкарал цялата течност в кръвоносната си система. Не и без чужда помощ.

Хаген преглътна. Денят беше на път да надмине и най-кошмарните му очаквания.

След края на срещата Хаген забеляза как началникът на Главното управление прошепна нещо на началника на криминалната полиция. Той пък веднага се наведе към Хаген:

— Хуле да доведе екипа си в кабинета ми. И кажи на Лепсвик и хората му да си държат езика зад зъбите. От полицията не бива да изтича дори думичка за новите ни подозрения. Разбрано?

И още как. Само след пет минути се събраха в просторния, но лишен от уют кабинет на началника.

Катрине Брат влезе последна и затвори вратата. Хари Хуле се бе разположил небрежно на един стол, а изтегнатите му напред крака стигаха чак до бюрото на началника.

— Ще бъда кратък — обеща началникът и прокара ръка по лицето си, сякаш за да изтрие онова, което вижда: разследващ екип, отново върнал се на стартова позиция. — Имаш ли добри новини, Хуле? Поне малко да подсладиш горчивия факт, че по време на мистериозното ти изчезване разтръбихме из пресата новината за смъртта на Снежния човек, разобличен в резултат от неуморните ни усилия.

— Вероятно Идар Ветлесен е узнал нещо важно за убийството на Силвия Утершен и за изчезването на Бирте Бекер и понеже разговаряхме с него, Снежния човек се е изплашил да не се доберем до подробности и е решил да се предпази от риска да го разкрием. Ако предположенията ми отговарят на истината, не сте излъгали журналистите, шефе: Ветлесен наистина е умрял в резултат от неуморните ни усилия.

По бузите на началника избиха трескави петна:

— Под „добри новини“ разбирам нещо много по-различно, Хуле.

— Единствената новина, с която мога да ви зарадвам, е, че положението е критично. Иначе Снежния човек не би си направил труда да инсценира самоубийството на Ветлесен. Така той го уличава в убийствата. Снежния човек се надява да преустановим разследването, мислейки, че сме открили виновника. Накратко: чувства се притиснат до стената. Само тогава хладнокръвни психопати като него допускат грешки. Вероятно поведението му ознаменува и кратка пауза в кървавите му престъпления.

— Това ли прогнозираш, Хуле? — Началникът на криминалната полиция всмука замислено въздух между зъбите си. — Или по-скоро се надяваш да стане така?

— Какво да ви кажа, шефе… — Хари се почеса по коляното през дупката на дънките си. — Вие поискахте добри новини.

Хаген простена отчаяно. Погледна към прозореца. По небето се носеха тъмни облаци. Синоптиците обещаваха сняг.

Филип Бекер погледна Юнас: седнал върху пода във всекидневната, малкият се взираше упорито в телевизионния екран. Откакто Бирте изчезна, момчето прекарваше така всеки следобед. Все едно телевизорът представляваше прозорец към по-хубав свят, където, ако се взира достатъчно внимателно, малкият ще открие майка си.

— Юнас.

Момчето вдигна послушно глава, но в погледа му се четеше безразличие. Забелязвайки ножа в ръката на баща си, лицето му замръзна от ужас.

— Ще ме режеш ли? — попита Юнас.

Физиономията и тънкият му глас за малко да разсмеят Филип Бекер. Светлината от лампата над ниската масичка проблесна в стоманеното острие. Бекер бе купил ножа от железарски магазин в търговски център „Стуру“, след като беше звъннал на Идар Ветлесен.

— Само малко, Юнас. Само малко.

И посегна към момчето.