Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Хари Хуле (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snømannen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Ю Несбьо. Снежния човек

Норвежка. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2013

ISBN 978-954-357-257-1

История

  1. — Добавяне

Трета част

Петнайсета глава
Номер осем

Ден девети

В осем вечерта малцината минувачи по улица „Грьонланслайре“ виждаха, че целият шести етаж на Главното полицейско управление още свети. В К1 се бяха събрали Хари, Холм, Скаре, Еспен Лепсвик, началникът на криминалната полиция и Гюнар Хаген. Откакто намериха Герт Рафто на остров Финьой, бяха изминали шест часа и половина. Още преди с Катрине да потеглят за летището в Берген, Хари се обади в Осло и съобщи на колегите и шефовете си, че свиква оперативка.

Старши инспекторът докладва в какво състояние и къде са намерили трупа. Дори началникът на криминалната полиция видимо потръпна при вида на снимките от местопрестъплението, изпратени по имейл от районното управление в Берген.

— Докладът от аутопсията още не е готов, но причината за смъртта е повече от ясна: огнестрелно оръжие в устата. Куршумът е преминал през небцето и е излязъл от задната част на главата. Случило се е в мазето. Колегите от Берген намериха куршума в стената.

— Кръв и мозък на пихтия? — попита Скаре.

— Не.

— Не и след толкова години — обади се Лепсвик. — Плъхове, насекоми…

— При други обстоятелства все щяхме да намерим, макар и остатъчни следи — отбеляза Хари. — Разговорът със съдебния лекар потвърди съмненията ми: Рафто явно е допринесъл за относително чистото местопрестъпление.

— А? — недоразбра Скаре.

— Уф — промърмори Лепсвик.

Скаре явно се досети какво намеква Хари и лицето му се сгърчи от отвращение:

— О, проклятие…

— Извинете ме, но ще ви помоля да обясните за какво става дума — поиска Хаген.

— Самоубийците понякога изсмукват въздуха от дулото на оръжието, преди да натиснат спусъка. Вакуумът ограничава… — Хари търсеше най-подходящата дума — … разпръскването на течности. Съдейки по огледа на мазето, предполагаме, че убиецът е принудил Рафто да всмукне въздуха от пистолета.

— А Рафто е бил полицай и е знаел отлично защо — поклати глава Лепсвик.

— Но как… — Хаген пребледня като платно… — как, за бога, ще накараш някого да засмуче…

— Като му изредиш по-мъчителни начини да умре и го убедиш, че изстрелът в устата далеч не е най-ужасната смърт — предположи Хари.

Настъпи гробовно мълчание. Хари изчака няколко секунди и продължи:

— Досега не разполагахме с тела на жертвите. Трупът на Рафто също е скрит, но ако близките му не бяха избягвали вилата толкова години, веднага щяха да го намерят.

Това ме кара да си мисля, че Рафто не е бил част от първоначалния проект на убиеца.

— Който според теб е психопат? — Във въпроса на началника на криминалната полиция нямаше и следа от сарказъм, само молба Хари да потвърди.

 

Старши инспекторът кимна.

— Ако Рафто е бил съпътстваща жертва, защо е бил убит?

— Не знаем със сигурност, но най-логичното обяснение за ликвидирането на криминален следовател е, че убиецът е виждал заплаха в негово лице.

Еспен Лепсвик си прочисти гърлото:

— Понякога гаврите с трупа говорят доста за мотивите на убиеца. В случая носът е заменен с морков. Тоест е видимо удължен.

— Подиграва ли ни се този тип? — възнегодува Хаген.

— Да не би да намеква, че Рафто си е пъхал носа там, където не му е работа? — предположи Холм.

— Точно това е! — извика Хаген. — Предупреждава останалите любопитковци да стоят настрана.

Началникът на криминалната полиция наведе глава и погледна изкосо Хари:

— А защо му е зашил устата?

— Изпраща послание: дръжте си езика зад зъбите — без колебание отвърна Скаре.

— Ами да! — въодушеви се Хаген. — Рафто е имал криминални прояви и вероятно с убиеца са били съучастници. Полицаят обаче го е заплашил, че ще го разобличи.

Всички погледнаха Хари, който все още не бе изразил мнението си за споделените хипотези.

— Е? — изръмжа началникът на криминалната полиция.

— Може и да сте прави, но според мен единственото послание, което убиецът изпраща с трупа на Рафто, е „Снежния човек беше тук. Той обича да прави снежни човеци.“ И толкова.

Останалите се спогледаха, но никой не обори предположението на Хари.

— Имаме и друг проблем — продължи старши инспекторът. — Полицейското управление в Берген изпрати съобщение до медиите за труп, намерен на остров Финьой, без данни за самоличността на мъртвия. Изрично ги предупредих да не разпространяват никакви подробности по случая, за да работим още няколко дни, преди Снежния човек да разбере, че сме открили тялото на Рафто. За съжаление надеждите ми Управлението да опази тайната повече от два дни са повече от нереалистични. Навсякъде се намира кой да пропее пред пресата.

— И утре журналистите ще знаят кой е убитият — въздъхна Еспен Лепсвик. — Отлично знам на какво са способни тези типове от „Бергенс Тиденде“ и „Бергенсависен“.

— Подценявате ги — чу се гласът на Катрине Брат зад гърба им. — Не утре: още довечера ще съобщят по новините кой е убитият. Освен името ще огласят и подробности от местопрестъплението и предполагаемата връзка на Снежния човек с убийството.

Всички се обърнаха. Лицето на Катрине още не бе възвърнало нормалния си цвят, но смъртната бледност отпреди няколко часа, когато се качи на катера, за да се върне в Берген, а Хари остана да изчака полицията, все пак бе изчезнала.

— Значи познаваш отлично журналистите в „ТВ2“? — попита Еспен Лепсвик с крива усмивка.

— Не — Катрине седна. — Познавам полицейското управление в Берген.

— Къде се изгуби, Брат? — обърна се към нея Хаген. — От няколко часа никаква те няма.

Катрине погледна Хари, а той й кимна съвсем леко и се изкашля:

— Възложих й няколко задачи.

— Дано да са били важни. Да чуем, Брат.

— Няма нужда да ги обсъждаме в подробности — възрази Хари.

— Просто съм любопитен — избоботи Хаген.

„Проклет армейски възпитаник — помисли си Хари. — Педант, свикнал за всичко да му се докладва. Не можеш ли просто да оставиш момичето на мира? Не виждаш ли, че още се намира в шок? Самият ти пребледня, когато ти показах снимките. Тя се е прибрала вкъщи, за да избяга за малко от ужаса. Е, и? Върна се. Потупай я окуражително по рамото, вместо да подронваш авторитета й пред колегите.“ Докато го упрекваше наум, Хари се мъчеше да улови погледа на Хаген, за да му покаже отношението си.

— Е, Брат? Слушам те.

— Проверих някои неща — Катрине вирна брадичка.

— Какви например?

— Идар Ветлесен е бил студент по медицина по времето, когато са убити Лайла Осен и Они Хетлан, а Рафто е изчезнал.

— И?

— Ветлесен е следвал в Берген.

Всички в К1 млъкнаха.

— Студент по медицина? — отрони началникът на криминалната полиция и впи поглед в Хари.

— Защо не? По-късно Ветлесен е започнал да се занимава с пластична хирургия. Сам казва, че обича да моделира човешки лица.

— Проверих болничните заведения в Берген, където е специализирал и е работил — продължи Катрине. — Не се намират близо до местата, където Снежния човек е похитил двете жени. Но нека не забравяме, че младите лекари често ходят на конференции и заместват лекари в различни болници.

— Да можехме да разпитаме Ветлесен! — ядосваше се Скаре. — Но Крун не позволява!

— Забрави за разпит. Направо ще го арестуваме — отсече Хари.

— На какво основание? — попита Хаген. — Следването в Берген не е престъпление.

— Опитал се е да купува сексуални услуги от деца.

— Имаш ли доказателства? — продължи да упорства Хаген.

— Свидетелските показания на съдържателя на „Леон“. Разполагаме и със снимков материал, на който се вижда как Ветлесен влиза в хотела.

— Колкото и да ми е неприятно да го кажа, познавам собственика на „Леон“ и съм сигурен, че няма да свидетелства. Обвинението няма да издържи в съда и ще освободят Ветлесен след двайсет и четири часа. Гарантирам ви го.

— Знам — отвърна Хари и си погледна часовника. Изчисли наум за колко време ще стигне до Бюгдьой. — Но си струва да го закопчаем. Не е за вярване колко неща споделят арестантите за едно денонощие.

 

 

Хари натисна звънеца за втори път. Сякаш отново се върна в детските си години, когато през лятната ваканция всичките му приятели напускаха Опсал и нямаше с кого да си играе. Обикаляше вратите на домовете им и звънеше с очакването все някой да е останал. Но, уви, те бяха или при баба си в Халден, или на вилата в Сун, или на къмпинг в Дания. След като минеше покрай всички врати, Хари знаеше, че му остава още една, последна възможност. Сабото. Хари и Йойстайн не го харесваха, но той винаги се мъкнеше след тях като сянка с надеждата да си променят мнението и да го приемат в компанията. Сабото се присламчваше към тях, а не към другите съседски деца, защото Хари и Йойстайн не бяха сред най-желаните другари. Явно Сабото смяташе, че шансовете му да се добере до тяхната компания са най-големи. Въпросното лято му предостави възможността да се сприятели с Хари. Сабото си стоеше вкъщи през ваканцията, защото родителите му нямаха пари за почивки извън града, а и никой не го викаше да играят.

Зад вратата се чу шум от пантофи. Открехна я майката на Ветлесен. Лицето й грейна. Така засияваше и майката на Сабото, когато видеше Хари на вратата. Тя никога не го канеше да влезе, а викаше сина си и започваше да го хока, задето се бави. После му помагаше да си облече грозната шуба и го избутваше по стълбите, където Сабото „поздравяваше“ Хари със сърдит поглед. Докато двамата слизаха към лавката, Хари усещаше как в душата на момчето кипи сподавена злоба. Но това не го притесняваше. Важното беше, че ще убие някак времето.

— Идар излезе — съобщи госпожа Ветлесен. — Ще влезете ли да го почакате? Каза, че само щял да се поразходи наблизо.

Хари отклони поканата. Питаше се дали старицата ще забележи във вечерната дрезгавина синята лампа на полицейската кола. Беше готов да се обзаложи, че я е пуснал не друг, а малоумникът Скаре.

— Кога излезе? — попита Хари.

— В пет без нещо.

— Оттогава минаха часове. Каза ли ви къде отива?

— Не — поклати глава тя. — Нищо не ми казва. Това на какво прилича според вас? Да държиш в неведение родната си майка!

Хари й благодари за отделеното време и обеща да се върне по-късно. Слезе по пътеката и по стълбите към оградата. Преди да дойдат на Бюгдьой, потърсиха Ветлесен в кабинета му и в „Леон“, но не го откриха. Клубът по кърлинг пък беше затворен. Хари хлопна портата и се приближи до полицейската кола. Стъклото се спусна.

— Изгаси светлините — нареди той на униформения полицай зад волана и се обърна към Скаре на задната седалка: — Не си е вкъщи. Вярвам на майка му. Стойте тук и чакайте. Обадете се на дирекция „Защита на населението“ и им кажете да изпратят описание на външния му вид до всички патрули. Но в никакъв случай по радиостанцията. Разбрано?

На път за вкъщи Хари се свърза с централата на мобилния оператор „Теленур“. Оттам му съобщиха, че Туршилдсен си е тръгнал. Ако желае да подаде молба за локализирането на мобилен телефон на заподозрян, да действа по каналния ред. Хари затвори и усили „Върмилиън“ на „Слипнот“. Парчето обаче не му понесе, затова натисна копчето за изваждане на диска и реши да си пусне албум на Джил Евънс, който случайно намери забутан в жабката. Докато се суетеше с кутията на диска, радиото се включи. Излъчваха новини.

— „Във връзка с така наречения Снежен човек полицията издирва трийсетгодишен лекар, живеещ на Бюгдьой.“

— Мамка му! — изруга Хари и запрати диска на Джил Евънс в предното стъкло.

Из купето се разхвърчаха парчета пластмаса, а остатъкът от диска падна върху пода. Побеснял, Хари настъпи газта и изпревари цистерната в лявото платно. Двайсет минути! Толкова им отне да разберат за Рафто. Остава да връчат по един микрофон на всеки полицейски отдел и да излъчват в ефир от районното управление!

 

 

Столовата беше затворена. Хари обаче я намери вътре, седнала на маса за двама души с кутия храна от къщи. Хари се настани срещу нея.

— Благодаря ти, че не разказа на никого как откачих на Финьой — промълви тя.

— Къде беше през цялото време?

— Напуснах хотела и се прибрах в Осло с полета в три. Просто имах нужда да избягам. — Тя заби очи в чашата с чай. — Съжалявам…

— Не се тревожи.

Хари огледа наведената й грациозна шия с вдигнатата на кок коса; нежната ръка върху масата. Вече гледаше на нея по друг начин.

— Когато нещо сломи смелчагите, те го преживяват много трудно.

— Защо?

— Сигурно защото не са свикнали да губят контрол.

Катрине кимна, без да вдига очи от чашата с логото на Полицейския спортен клуб.

— Ти също си маниак на тема контрол, Хари. Никога ли не изтрещяваш?

Чак сега Катрине го погледна. „Навярно силният пламък в ирисите й придава синкав блясък на склерите“, мина му през ума. Посегна да извади кутията с цигари.

— И още питаш! Аз съм от отбора на свикналите да губят контрол. Цял живот тренирам само как се изтрещява. Имам черен колан по откачане.

Тя се усмихна леко.

— След изследвания на мозъчната активност на професионални боксьори учени установили, че те губят съзнание няколко пъти по време на мач. За секунда-две. Но не падат на земята. Сякаш тялото им, свикнало с краткотрайните припадъци, поема контрола над ситуацията и ги държи на крака, докато дойдат в съзнание. — Хари си извади цигара. — Аз също изпаднах в шок при гледката във вилата. Просто моят организъм се е научил с годините, че рано или късно ще си възвърне контрола.

— И какво правиш, за да не излезеш от строя? — Катрине отметна кичур от лицето си.

— Съветвам те да последваш примера на боксьорите. Не се съпротивлявай на удара, движи се в неговата посока. Ако случващото се на работното ти място те разстройва, не го игнорирай. Няма как да избегнеш стресовите ситуации. Затова ги поемай една по една и ги пропускай да минат през теб като през шлюзовете на язовир, не им позволявай да се събират и после да срутят стената на душевното ти равновесие.

Хари лапна цигарата.

— Знам, че всичко това са ти го казвали, докато си била на стаж в полицията. Сега идва най-съществената част от моята „лекция“. Докато изпускаш парата обаче, непременно трябва да си дадеш ясна сметка какво ти струва всичко това; дали те съсипва.

— И какво да направя, ако ме съсипва?

— Намери си друга работа.

Тя го изгледа продължително.

— А ти как постъпи, Хари? Как постъпи, когато си даде сметка, че работата те съсипва?

Хари захапа леко филтъра. Меката суха хартия се отърка о зъбите му. Имаше чувството, че разговаря със своя сестра или дъщеря. Двамата с Катрине сякаш бяха направени от един материал: твърд, неподатлив, тежък, с големи пукнатини.

— Отказах се да си сменям попрището — отвърна той.

— Знаеш ли, Хари… — усмихна се широко, протегна ръка, дръпна цигарата от устата му и се наведе над масата, — понякога ми се струва…

Вратата на столовата се отвори рязко и вътре влетя Холм.

— „ТВ2“ — съобщи той. — По новините излъчиха репортаж със снимките и имената на Рафто и Ветлесен.

 

 

И хаосът започна. Беше единайсет вечерта, но късният час не попречи на журналисти и фотографи да напълнят за нула време фоайето на Главното управление. Всички те чакаха ръководителят на разследването Еспен Лепсвик, началникът на Отдела за борба с насилието, началникът на криминалната полиция, началникът на Главното управление или изобщо, който и да е да слезе при тях и да обясни какво се случва. Във фоайето се разнасяше възмутен ропот: полицията е длъжна да запознае обществеността с новостите в този крайно сериозен, разтърсващ и увеличаващ многократно вестникарските тиражи случай.

Застанал до парапета в атриума, Хари ги наблюдаваше. Репортерите вече точеха жадно лиги като озверели акули, информираха се един друг, подливаха си вода, помагаха си, блъфираха и дебнеха. Някой чул ли е нещо ново? Тази вечер ще дадат ли пресконференция? Поне импровизирано съобщение до медиите? Ветлесен прибрал ли се е от Тайланд? Наближаваше крайният срок за приключване на броя.

Хари прочете някъде, че английската заемка „deadline“ — краен срок — идва от времето на Американската гражданска война. Тогава поради липса на заграждения, зад които да затворят военнопленниците, войниците ги събирали на едно място и теглели черта. Именно тази черта нарекли „deadline“[1], защото застрелвали всеки, дръзнал да я прекрачи. Журналистите във фоайето на Главното управление, жадни за сензации, приличаха много на военнопленниците от Гражданската война: и те не смееха да мръднат от мястото си заради „deadline“, поставен от редакционната колегия.

Хари вървеше към залата за съвещания, когато мобилният му телефон звънна.

— Прослуша ли съобщението, което оставих на гласовата ти поща? — попита Матиас.

— Не ми остана време. Тук е лудница. Става ли да се чуем по-късно?

— Разбира се. Исках да ти кажа нещо важно за Идар, защото разбрах от новините, че полицията го издирва.

Хари веднага премести телефона в другата си ръка:

— Слушам те.

— Днес сутринта Идар ми се обади да ме пита за карнадриоксид. И преди се е случвало да се консултира с мен за лекарства, фармацията винаги му е куцала. Притесних се, защото карнадриоксидът е животоопасен медикамент. Исках да те уведомя.

— Да, добре правиш — Хари изрови парче молив и трамваен билет от джобовете си. — Карна…?

— Карнадриоксид. Съдържа отрова от охлюви и се използва като обезболяващо за пациенти с диагноза рак или ХИВ. Лекарството е многократно по-силно от морфина и ако инжектираната доза не е преценена с точност, карнадриоксидът парализира мускулатурата за секунди. Дихателните органи и сърцето отказват и смъртта настъпва мигновено.

— Добре — Хари записа всичко. — Ветлесен каза ли нещо друго?

— Не. Звучеше ми напрегнат. Благодари ми и побърза да приключи разговора.

— Някакво предположение откъде ти се обади?

— Не, но акустиката ми се стори странна. Определено не се намираше в кабинета си. По резонанса съдя, че ми се обади от църква или от някакво подобно голямо, празно помещение.

— Разбирам какво имаш предвид. Благодаря ти, Матиас, ще се чуем пак, ако се наложи да те питам още нещо.

— Радвам се, че успях да…

Хари затвори и не чу останалото.

В К1 се бе събрал скромният разследващ екип. Всички държаха чаша кафе в ръка, а в машината бълбукаше втора кана с ободрителната напитка. Скаре току-що се бе върнал от Бюгдьой. Майката на Идар Ветлесен отново повторила, че не знае къде е синът й и явно става въпрос за голямо недоразумение.

Катрине се свързала със секретарката му — Боргхил Муен. Тя потвърдила същото.

— Ако се наложи, утре ще ги привикаме на разпит — отсече Хари. — В момента имаме по-спешна задача.

Тримата му колеги не свалиха поглед от него, докато им предаваше съдържанието на разговора си с Матиас. Извади билета и прочете написаното: карнадриоксид.

— Така ли според теб ги убива? — попита Холм. — С парализиращ медикамент?

— Ами да! — възкликна Скаре. — Затова скрива телата. Иначе аутопсията ще покаже наличието на отровата и ще го открием по-лесно.

— Знаем единствено, че Идар Ветлесен е на ръба. Ако той е Снежния човек, изведнъж е решил да наруши традиционната си схема — отбеляза Хари.

— Въпросът е коя е следващата му жертва. Щом се е снабдил с отровата, съвсем скоро ще я използва — съобрази Катрине.

— Взе ли разпечатка от телефонните му разговори, Катрине? — Хари се почеса по брадичката.

— Да. Разпитах Боргхил чии са. Повечето се оказаха на пациенти. Освен това е провел два разговора с адвокат Крун и един с Люн-Хелгесен, за който ти вече спомена, Хари. Един от номерата в списъка е регистриран на издателство „Попер“.

— Не разполагаме с почти нищо — обобщи Хари. — Имаме две възможности: да седим тук, да пием кафе и да се чешем по празните глави, или да се приберем вкъщи и утре да се появим на работа със същите безидейни, но поне отпочинали мозъци.

Останалите го изгледаха изумени.

— Не се шегувам. Тръгвайте си.

 

 

Хари предложи на Катрине да я хвърли до квартал „Грюнерльока“, където някога живееха само работници. По нейни указания спря пред една от старите четириетажни жилищни сгради на улица „Сайлдюк“.

— В кой апартамент живееш? — Хари се наведе към предното стъкло и погледна нагоре.

— На третия етаж вляво.

Прозорците тънеха в мрак. Хари не забеляза да има пердета.

— Мъжът ти май не си е вкъщи — отбеляза той. — Или може би си е легнал.

— Сигурно — отвърна тя. — Хари?

Той я погледна въпросително.

— Когато на оперативката казаха, че трябва възможно най-бързо да разберем коя е следващата мишена на Снежния човек, ти разбра ли какво намеквам?

— Горе-долу.

— Убийството на остров Финьой не е ликвидиране на случаен човек, добрал се до важна информация, а старателно планирано престъпление.

— Какво имаш предвид?

— Ако наистина Рафто е надушил следите на убиеца, това също е било част от плана на Снежния човек.

— Катрине…

— Изчакай да довърша. Навремето Рафто е бил най-добрият разследващ полицай в Берген. Не е никак трудно човек да предвиди кому ще възложат разследването в момента, Хари. Затова си получил и онова писмо. Само те съветвам да си малко по-внимателен.

— Да не се опитваш да ме изплашиш?

— Ако изпиташ страх, знаеш какво означава това, нали? — сви рамене тя.

— Не. Какво?

— Че е време да си намериш друга работа — Катрине слезе от колата.

Хари отключи вратата на апартамента си, влезе, събу си ботушите и спря пред прага към всекидневната. Стаята изглеждаше като след бомбардировка. Лунната светлина огряваше нещо бяло върху червената гола стена. Хари пристъпи към нея. Осмица, написана с тебешир. Сигурно дело на гъбаря, но с каква цел? Отбелязва с какъв препарат да намаже стената?

Няколкото часа, оставащи до разсъмване, Хари прекара в ужасни кошмари, които го караха да се мята неспокойно насън. Присъни му се, че навират нещо в устата му и той е принуден да диша през тесния отвор, за да не се задуши. В устата си усеща вкуса на оръжейно масло, метал и барут. Въздухът свършва, създава се вакуум. Изплюва предмета от устата си. Лапнал е не дуло на пистолет, а осмица, съставена от два кръга: долният — по-голям, горният — по-малък. Малко по малко осмицата се сдобива с още един кръг върху горния. Глава. Главата на Силвия Утершен. Тя се опитва да вика, да му разкаже какво се е случило, но напразно. Устата й е зашита. Когато се събуди, Хари едва отвори залепналите си клепачи. Главата го болеше, а устните му имаха вкус на вар и жлъчка.

Бележки

[1] Dead — мъртъв; line — линия — Б.пр.