Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Хари Хуле (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snømannen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Ю Несбьо. Снежния човек

Норвежка. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2013

ISBN 978-954-357-257-1

История

  1. — Добавяне

Двайсет и шеста глава
Тишина

Ден деветнайсети

Хари натисна звънеца на Арве Стьоп за втори път. Ловец, излязъл посред нощ, се прибираше без плячка по моста над канала. Огледа черното волво — единствения автомобил насред площада на Акер Брюге.

— Едва ли ще ни отвори, ако при него има жена — отбеляза Бьорн Холм и огледа триметровата порта.

Хари позвъни и на останалите звънци в сградата.

— Там не живеят хора. Вътре има само офиси — осведоми го Холм. — Стьоп живее сам на последния етаж, така съм чел.

Хари се огледа.

— Недей — спря го Холм, все едно и без думи отгатна намеренията на Хари. — Не можем да отворим портата с лост. А и стъклото е армирано и следователно — силно устойчиво на механични повреди. Трябва да изчакаме портиерът да…

Хари тръгна обратно към колата. Този път Холм не съумя да предвиди с предишната бързина какво крои старши инспекторът. Едва когато Хари се качи на предната седалка, Бьорн се сети, че ключовете са още в стартера, и извика:

— Недей, Хари! Недей, чуваш ли!

Ревът на двигателя погълна останалата част от думите му. Гумите първо избуксуваха върху хлъзгавите, мокри плочи, но после колата потегли. Бьорн Холм препречи пътя на Хари и размаха енергично ръце, ала видя решителния пламък в очите на старши инспектора и побърза да се отдръпне. Бронята на волвото се удари в портата. Стъклото се пръсна на бели кристалчета. Само след миг те се посипаха по земята. Преди Бьорн да е успял да установи размера на щетите върху колата си, Хари слезе от Волвото и се втурна през портата — вече без стъкло. Бьорн го последва, ругаейки под нос. Хари довлече две кашпи с палми с височината на човешки бой до асансьора и го извика. Изчака алуминиевите врати да се разтворят и избута саксиите между тях. После посочи бяла врата със светеща в зелено табела „изход“:

— Ако ти тръгнеш по аварийното стълбище, а аз — по главното, няма откъде да се измъкне. Ще се срещнем на седмия етаж, Холм.

Още преди да е стигнал до третия, Бьорн стана вир-вода. Нито тялото, нито мозъкът му бяха подготвени за такова натоварване. За бога, той е криминален експерт, а не полицай! Обичаше да пресъздава драматичните моменти, а не да ги създава.

Спря за миг и се ослуша. Чу само заглъхващото ехо от собствените си стъпки и запъхтяното си дишане. Какво да прави, ако се сблъска с някого по стълбите? Хари му бе поръчал да си вземе револвера, но това означава ли да го използва при необходимост? Бьорн се хвана за парапета и отново се завтече нагоре. Как би постъпил на негово място Ханк Уилямс? Би забил глава в поредното питие. А Сид Вишъс[1]? Би показал среден пръст и офейкал. Ами Елвис? Елвис. Елвис Пресли. Кураж! Бьорн Холм извади револвера си.

Стълбите свършиха. В дъното на коридора завари Хари, облегнат на стената до кафява врата. В едната си ръка държеше револвер, а с показалеца на другата направи знак на Бьорн да мълчи. После посочи вратата — беше открехната.

Холм се приближи предпазливо.

— Ще проверим жилището стая по стая — обясни шепнешком Хари. — Ти — стаите отляво, аз — онези отдясно. С едно и също темпо, гръб в гръб. Не забравяй да дишаш.

— Почакай! — спря го Бьорн. — Ами ако Катрине е вътре?

Хари го погледна въпросително.

— Така, де… — продължи смутено Бьорн, опитвайки се да разбере какво точно е искал да каже. — В най-лошия случай ще застрелям… колега.

— В най-лошия случай ще загинеш от куршум на колега — поправи го Хари. — Ясно?

Младият криминален експерт от Скрая кимна и си обеща, ако всичко приключи благополучно, да пробва как ще му стои гел.

Хари бутна безшумно вратата с крак и влезе. Веднага усети силно въздушно течение. Насочи се към първата врата вдясно в дъното на коридора. Хвана дръжката с лявата си ръка и насочи напред револвера. Отвори рязко вратата и влезе: работен кабинет. Вътре нямаше никого. Над бюрото висеше голяма карта на Норвегия със забити карфици.

Хари излезе в коридора, където го чакаше Холм. Старши инспекторът му даде знак да не сваля оръжието.

Кухня, библиотека, тренировъчна зала, трапезария, зимна градина, гостна. Нито следа от човешко присъствие.

Хари усети как температурата спада. Когато стигнаха до всекидневната, разбра причината. Плъзгащата се врата към терасата на покрива и към басейна зееше широко отворена, а белите пердета се вееха неспокойно. С красноречив жест Хари нареди на Холм да провери вратата отдясно, а самият той застана пред другата. Пое си дълбоко дъх и се сви, за да намали размерите на мишената, която представляваше за противника си. Отвори.

В тъмнината зърна очертанията на легло, бели чаршафи и нещо, наподобяващо човешко тяло. С лявата си ръка затърси опипом ключа за осветлението по стената.

— Хари! — извика Холм. — Насам, Хари!

Гласът на криминалния експерт звучеше разтревожен, но Хари не му обърна внимание и се съсредоточи върху тъмнината пред себе си. Пръстите му намериха реостата и след като го завъртя, светодиодните крушки окъпаха спалнята в светлина. Нямаше никого. Хари отвори шкафовете. Искаше да ги провери, преди да излезе. В коридора Холм стоеше с револвер, насочен към вътрешността на банята. Хари се приближи до него.

— Не мърда. Мъртъв е — прошепна Холм.

— Тогава защо извика?

Хари отиде до ваната, наведе се над голия мъж и свали маската от лицето му. По врата му се виждаше червена следа. В бледото, подпухнало лице със силно изпъкнали изпод клепачите очни ябълки Хари едва позна Арве Стьоп.

— Ще повикам групата — каза Холм.

— Почакай.

Хари долепи длан до устата на Стьоп. После го разтърси.

— Какво правиш, Хари?

Старши инспекторът разтърси тялото още по-силно.

Бьорн сложи ръка върху рамото на колегата си.

— Хари, не виждаш ли, че…

Холм отскочи изплашено назад, защото ненадейно клепачите на Стьоп се повдигнаха. „Мъртвецът“ си пое въздух дълбоко, мъчително и хрипкаво като гмуркач без акваланг, изплувал на повърхността.

— Къде е тя? — попита го веднага Хари.

Стьоп отметна глава и прикова в старши инспектора разширените си, потъмнели от шока зеници.

— Къде е? — повтори Хари.

Стьоп гледаше като замаян. От отворената му уста се изтръгнаха само няколко хрипа.

— Чакай тук, Холм.

Бьорн кимна.

 

 

Хари излезе от банята и се отправи към терасата в жилището на Стьоп. Застана на ръба. Двайсет и пет метра под краката му се виждаха отблясъци от водата в канала. Лунната светлина му позволи да се ориентира в мрака: ето я скулптурата на жената, ходеща на кокили, ето го пустия мост… А малко по-нататък… По водата се носеше нещо лъскаво и обло като корем на умряла риба. Черно кожено палто. Катрине бе скочила от седмия етаж.

Хари направи крачка напред и се озова между две празни саксии. Връхлетя го спомен от детството: Йойстайн пада от наклонена скала в езерото Хаукшерн. Хари и Сабото го довличат до брега. После Йойстайн лежи в болнично легло, а яката около врата му прилича на строително скеле. От този инцидент Хари си извади важна поука: от височини се скача, не се пада, задължително с долепени до тялото ръце, за да не си счупиш ключицата. Трябва да събереш смелост, да вземеш решение, преди да погледнеш в бездната, и да скочиш, преди страхът да те е надвил. Затова той хвърли якето си върху пода на терасата, скочи във въздуха и чу познатото бучене в ушите си. Черната вода се приближаваше към него със страшна бързина. Черна като асфалт.

Хари събра пети и в следващия миг сякаш някой изсмука въздуха от тялото му, а мощна ръка дръпна дрехите му. Всички звуци изчезнаха. Усети прилив на парализиращ студ. Зарита с крака и изплува. Огледа се и загреба с ръце към палтото. Ледената вода започна да вкочанява стъпалата му. Той си даваше сметка, че само след няколко минути тялото му ще престане да функционира заради критично ниската температура. Ако ларинксът на Катрине пък функционира правилно, вероятно е блокирал нахлуването на вода в организма й, а бързото изстудяване би могло да се окаже спасително, защото прекратява временно метаболизма, привежда клетките и органите в анабиоза и помага на жизнените функции да се справят с минимално количество кислород.

Хари си проправяше път към коженото палто в тежката вода. Стигна до целта си и сграбчи…

Неволно си помисли, че демоните са я изяли и са оставили само връхната й дреха.

Изруга и се огледа наоколо. После вдигна очи към терасата, плъзна поглед към стряхата, към водосточните тръби, към скосените покриви на сградата. Отчая се при вида на толкова много сгради, тераси, аварийни стълбища и изходи в лабиринта от фасади на Акер Брюге. Вече не усещаше краката си от прасците надолу. Не можеше дори да се каже, че Катрине се бе опитала да го преметне: той сам се върза на най-евтиния трик. В прилив на обезсърчение Хари дори претегли възможността да се отпусне и да потъне във водата. Смъртта от удавяне не причинява болка.

 

 

В четири часа сутринта на леглото пред Хари седеше Арве Стьоп с тракащи зъби, загърнат в халат. Приятният загар бе изсмукан от лицето му. Собственикът на „Либерал“ приличаше на съсухрен старец. Зениците му поне се бяха възстановили до нормалните си размери. След като се върна от водната си разходка, Хари се пъхна под горещия душ. Холм му даде пуловера си, а Стьоп — анцуг от гардероба си. От всекидневната се чуваше как Бьорн Холм ръководи по телефона акцията по залавянето на Катрине Брат. Хари му поръча да се свърже с оперативната дежурна част, за да разпространят описание на външния й вид; с полицията на летище „Гардермуен“, в случай че Брат се опита да се измъкне с някой от ранните полети, и с отряда за бързо реагиране „Делта“, които да щурмуват жилището й. Хари знаеше отсега, че последното начинание е напълно излишно и няма да открият Брат в дома й.

— Значи, според вас действията на Катрине Брат са били продиктувани не от склонност към сексуални закачки, а от желанието да ви убие? — попита старши инспекторът.

— А вие друго обяснение ли имате? — отвърна Стьоп с тракащи зъби. — За бога, тя се опита да ме удуши!

— Мм. И ви е попитала дали имате алиби за часовете на убийствата?

— Да! Колко пъти да ви го повторя! — простена Стьоп.

— Значи, тя ви мисли за Снежния човек?

— Един господ знае какво мисли! Тя е пълна откачалка.

— Може. Но това не означава, че говори само измислици.

— Какво намеквате?

Стьоп си погледна часовника. Хари знаеше, че адвокат Крун ще се появи всеки момент и ще му забрани да говори с клиента му. Затова реши да действа, без да се бави:

— Вие сте биологичният баща на Юнас Бекер и на близнаците Утершен.

Стьоп вдигна рязко глава. Хари усети, че трябва да настъпи още по-сериозно:

— Единствен Идар Ветлесен е знаел за това. Вие, а не друг, сте го изпратили в Швейцария и сте платили кратката му специализация по синдрома на Фар, нали? Самият вие страдате от това заболяване, защото сте го наследили от родителите си.

По разширените зеници на Арве Стьоп Хари разбра, че е уцелил десетката.

— Ветлесен сигурно ви е казал, че го разпитваме, и вие сте се изплашили да не пропее. Или той е започнал да ви изнудва с пари.

Редакторът се взираше в Хари като попарен. Поклати глава.

— Така или иначе, Стьоп, явно сте се страхували ужасно истината за тези деца да не излезе наяве, защото това би съсипало кариерата и името ви. За да го предотвратите, сте очистили единствените, които биха могли да ви разобличат: майките на децата и Идар Ветлесен. Не е ли така?

— Аз… — погледът на Стьоп сновеше тревожно из стая.

— Да?

— Нямам какво повече да ви кажа. — Стьоп се наведе напред и зарови глава в дланите си. — Говорете с Крун.

— Добре.

Времето летеше. Адвокатът щеше да се появи всеки момент. Хари реши да изиграе последния си силен коз.

— Ще им го кажа.

Стьоп седеше неподвижно. Надигна глава:

— На кого?

— На журналистите, как на кого? — небрежно отвърна Хари. — Със сигурност ще ни подложат на безжалостен разпит. Нали такива новини наричате сензации?

В погледа на Стьоп се появи знак, че е разбрал.

— Какви? — попита той, макар вече да знаеше отговора.

— Известен мъж от столичния елит примамва млада жена в дома си, но впоследствие се оказва нейна жертва.

Хари огледа платното на стената зад Стьоп. Изобразената фигура приличаше на гола жена, която върви по въже.

— Успява да го убеди да си сложи маска на прасе, уж за да си поиграят. После обаче полицията намира мъжа гол и разплакан във ваната.

— Не можете да го направите! — избухна Стьоп. — Подобен… подобен компромат е в разрез с професионалния ви дълг да пазите в тайна информация, придобита по служебен път.

— Разпространението на информация за случилото се може да е в разрез с вашия имидж, Стьоп, но изобщо не нарушава служебните ми права. Всъщност точно обратното.

— Обратното? — почти извика редакторът.

Зъбите му престанаха да тракат, а цветът по бузите му се възвърна.

Хари се изкашля:

— Моят единствен капитал и предпоставка за успеха на работата ми е високият ми професионален морал.

Хари изчака Стьоп да съобрази, че това са негови думи, и продължи:

— Аз съм пазител на реда и закона и професионалният ми морал ме задължава да информирам обществото за всичко, освен ако информацията не опорочава разследването. А в случая информацията за вас, публикувана в медиите, не пречи по никакъв начин на разследването.

— Не можете да го направите.

— Не само мога, а и ще го направя.

— Това… това ще ме съсипе.

— Както „Либерал“ съсипва по една обществена личност на първата си страница всяка седмица ли?

Стьоп направи опит да каже нещо, но само отвори и затвори уста като риба.

— Но дори и хората с висок професионален морал са склонни да правят компромиси — обнадежди го Хари.

Стьоп го изгледа продължително.

— Надявам се, разбирате — Хари навлажни устни и премлясна, за да възпроизведе точно думите на събеседника си, — в качеството си на полицай съм длъжен да се възползвам от създалата се ситуация.

Стьоп кимна.

— Да започнем с Бирте Бекер. Как се запознахте с нея?

— Предлагам да прекратите разпита — чу се глас.

Двамата мъже се обърнаха. На вратата стоеше Юхан Крун — избръснат, с чиста риза, сякаш току-що излязъл изпод душа.

— Добре — сви рамене Хари. — Холм!

Луничавото лице на Бьорн се появи на вратата зад Крун.

— Обади се на Удин Накен от „Ве Ге“.

После Хари се обърна към Стьоп:

— Нещо против да ви върна дрехата по-късно днес?

— Почакайте.

Арве Стьоп разтърка с ръце челото си, за да активизира кръвообращението си.

— Юхан — подхвана най-сетне той, — свободен си. Ще се справя сам.

— Арве, не смятам, че…

— Прибирай се и се наспи, Юхан. Ще се чуем по-късно.

— Като твой адвокат съм длъжен…

— Като мой адвокат си длъжен да мълчиш и да се омиташ, щом те моля, Юхан. Ясно?

Юхан Крун вирна брадичка и събра остатъците от накърненото си професионално достойнство, но по лицето на Стьоп прецени, че е по-добре да се откаже. Кимна, обърна се и напусна апартамента.

— Докъде бяхме стигнали? — попита редакторът.

— До началото — напомни Хари.

Бележки

[1] Сид Вишъс (1957–1979) — британски музикант, бас китарист на легендарната група „Секс Пистълс“ — Б.пр.