Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Случаите на инспектор Хари Хуле (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Snømannen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Ю Несбьо. Снежния човек

Норвежка. Първо издание

ИК „Емас“, София, 2013

ISBN 978-954-357-257-1

История

  1. — Добавяне

Двайсет и втора глава
Припокриване

Ден осемнайсети

Гюнар Хаген влезе в ресторант „Скрьодер“ и се огледа. Излезе от къщи точно трийсет и две минути след като проведе три разговора по телефона по време на финалните надписи на „Шоуто на Бусе“. Не откри Хари нито в апартамента му, нито в Творческия дом, нито в кабинета му. Бьорн Холм посъветва Хаген да провери във „втория дом“ на Хари: „Скрьодер“. Стъписа го контрастът между младата, красива и с добри изгледи за слава клиентела на Творческия дом и впиянчения контингент в така наречения ресторант. В дъното на заведението до прозореца седеше Хари. Компания му правеше само поставената пред него халба. Хаген тръгна към масата му.

— Търсих те по мобилния. Да не си го изключил? — попита началникът.

— Да — кимна малко вяло старши инспекторът. — Журналистите започнаха да досаждат.

— От „Ен Ар Ко“ ми казаха, че редакционният екип на Бусе и гостите обикновено ходят в Творческия дом след края на предаването.

— Да, но навън вече дебнеха журналисти и аз се измъкнах. За какво ме търсите, шефе?

Хаген седна на съседния стол. Хари надигна халбата и златистата течност потече в устата му.

— Говорих с началника на криминалната полиция. Понижението е много сериозно, Хари. Издавайки, че Снежния човек е на свобода, нарушаваш задължението си да пазиш в тайна вътрешна информация.

— Така е — Хари отпи отново от халбата.

— Само това ли ще кажеш? За бога, Хари! Защо го направи?

— Хората имат право да знаят. Демокрацията ни се основава на прозрачност, шефе.

Хаген удари с юмрук по масата. Клиентите наоколо посрещнаха реакцията му с окуражителни жестове, но сервитьорката, понесла половин дузина халби, го стрелна с предупредителен поглед.

— Не си играй с мен, Хари — процеди Хаген. — Обявихме официално, че случаят е приключен. С изявленията си по телевизията сериозно уронваш престижа на службата. Даваш ли си сметка?

— Работата ми е да залавям бандити, а не да се представям в добра светлина.

— Тези две неща са неразривно свързани, Хари! Условията, в които работим, зависят от имиджа на полицията. Пресата е важна!

— Журналистите нито помагат, нито възпрепятстват разследването. Винаги е било така. Само отделни хора от полицията, обсебени от идеята за външен блясък, каквито например са вашите началници, държат заглавията в пресата да дават положителни отзиви за работата на полицията. Аз пък искам да хвана Снежния човек. И толкова.

— Хари, с изказванията си застрашаваш колегите си, осъзнаваш ли го?

Старши инспекторът явно осмисли твърдението, кимна, пресуши халбата и даде знак на сервитьорката да му донесе още една.

— Тази вечер разговарях с началниците на криминалната полиция и на Главното управление — осведоми го Хаген и челюстите му се стегнаха. — Наредиха ми незабавно да те намеря и да ти забраня да даваш изявления пред журналисти. Считано от този момент. Ясно?

— Напълно, шефе.

Хаген премига изненадано, но изражението на Хари не издаваше нищо.

— Отсега нататък искам да бъда в течение на всичко, което се случва — продължи главният полицейски инспектор. — Да ми се докладва непрекъснато. Но понеже се съмнявам доколко ще го изпълниш, натоварих Катрине Брат. Някакви възражения?

— Никакви, шефе.

„Сигурно е пиян“, помисли си Хаген.

— Разбрах от Брат, че си я накарал да прегледа медицинския картон на Арве Стьоп в клиниката на Идар Ветлесен, без да имаме прокурорска заповед. Какви ги вършиш? Знаеш ли какво би могло да ни се случи, ако Стьоп се беше усетил?

Клюмналата глава на Хари се вдигна рязко като на бдително животно.

— Ако се беше усетил ли казахте, шефе?

— За наш късмет Стьоп няма картон в клиниката. Според секретарката на Ветлесен никога не е имал.

— И защо?

— Откъде да знам, Хари. Но слава богу, иначе щяхме да си навлечем големи проблеми. Това е Арве Стьоп, не кой да е! И така, отсега нататък Брат ще следи всяка твоя стъпка и ще ми докладва.

— Мм. — Хари кимна на сервитьорката, която му донесе новата халба. — Тя знае ли?

— В смисъл?

— Когато започнахме работа по случая, й казахте, че аз ще бъда неин…

Изведнъж Хари млъкна.

— Неин? — въпросително го изгледа Хаген.

Хари само поклати глава.

— Какво има? Всичко наред ли е?

— Нищо, нищо.

Хари преполови течността в халбата на един дъх и остави стотачка върху масата.

— Приятна вечер, шефе.

Хаген го изпрати с поглед. Чак след като Хари излезе от заведението, главният полицейски инспектор забеляза, че от чашата не излизат мехурчета с въглероден диоксид. Хаген се огледа предпазливо — никой не го наблюдаваше — и отпи от халбата. Кисел вкус. Ябълков сок.

 

 

Хари вървеше по тихите улици. Прозорците на старите ниски жилищни сгради светеха в мрака като котешки очи. Прииска му се да звънне на Сабото и да разбере резултата, но реши все пак да не го безпокои тази нощ — нали така се бяха разбрали. Сви зад ъгъла и пое по „Софие“. Не се мяркаше жива душа. Изведнъж нещо проблесна в тъмното. Светлина, отразена в чифт очила? До отсрещния тротоар стоеше мъж. Явно отключваше колата си. Хари познаваше автомобилите на съседите. Това Волво обаче не беше от тях. В мрака не виждаше лицето на мъжа, но не му убегна, че онзи държи главата си обърната настрани, за да го наблюдава. Журналист? Мина покрай Волвото. В страничното огледало на една от паркираните коли забеляза как сянката на мъжа се шмугна след него. Без да бърза, Хари бръкна във вътрешния джоб на палтото си. Стъпките на мъжа се приближаваха. Усети силен прилив на гняв, преброи до три и се обърна. Мъжът зад него застана като закован.

— Мен ли търсиш? — процеди дрезгаво старши инспекторът, направи крачка напред с вдигнат револвер, сграбчи мъжа за яката, дръпна го рязко и го събори върху капака на близката кола.

После натисна гръкляна му с ръка и опря дулото на оръжието о стъклото на очилата му.

— Мен ли преследваш? — просъска отново Хари.

Отговорът на мъжа се удави във воя на автомобилната аларма. Звукът изпълни цялата улица. Мъжът се помъчи да се освободи от хватката, но като видя, че няма шанс да надвие полицая, се отказа. Главата му се удари в капака. Светлината от уличната лампа падна върху лицето му. Хари го пусна. Мъжът се хвана за гърлото и започна да кашля.

— Елате — Хари се опита да надвика упорития вой на алармата, хвана го под мишница и го завлече към сградата, където живееше. Отключи портата и го бутна да влезе. — Какво, по дяволите, правите тук? И откъде сте научили адреса ми?

— Цяла вечер звъня на номера, изписан върху визитката ви. Накрая се свързах с „Телефонни услуги“ и оттам ми дадоха адреса ви.

Хари огледа фигурата или по-точно бледата сянка на Филип Бекер. Дори в ареста професорът изглеждаше по-добре.

— Наложи се да си изключа телефона — обясни Хари.

Тръгна по стълбите пред Бекер, отключи апартамента си, изхлузи си ботушите, без да се навежда, влезе в кухнята и пусна термоканата.

— Гледах ви в „Шоуто на Бусе“ — осведоми го Бекер.

Той също влезе в кухнята, но без да се събува. Лицето му беше бледо като на смъртник.

— Проявихте мъжество. Затова реших и аз да постъпя като мъж. Дължа ви го.

— В смисъл?

— Повярвахте ми, когато всички ме подозираха. Спасихте ме от публично унижение.

— Мм.

Хари посочи стол на професора, но Бекер поклати отрицателно глава.

— Ще си тръгвам. Искам само да ви споделя нещо много лично. Дори не знам дали има връзка със случая. Става дума за Юнас.

— Слушам ви.

— Вечерта, когато посетих Лосиус, взех кръвна проба от сина ми.

Хари си спомни лепенката върху ръката на детето.

— И натривка от устната кухина. Занесох ги в Съдебно-медицинския институт и поисках тест за бащинство.

— За целта не трябва ли намесата на адвокат?

— Преди — да. Сега обаче всяко частно лице може да плати, за да му направят такъв тест. Две хиляди и осемстотин крони на човек. Ако поръчката е експресна, се доплаща. Избрах втория вариант. Резултатите пристигнаха днес. Юнас… — Бекер си пое дъх — … не е мой син.

Хари кимна.

Бекер се олюля на пети, сякаш се засилваше за скок.

— Помолих лаборантите да сравнят генетичния материал от Юнас с останалите проби в базата данни. Откриха проба, припокриваща се с неговата на сто процента.

— Тоест… в лабораторията са разполагали с ДНК-проба на Юнас още преди да им занесете взетата от вас?

— Да.

Хари се замисли. В главата му започна да се оформя хипотеза.

— С други думи, още някой е носил генетичен материал от Юнас за проверка — продължи Бекер. — От института ме информираха, че предишната проба е изследвана преди седем години.

— И е регистрирана на името на Юнас?

— Не, анонимна е. Разполагаха обаче с името на поръчителя.

— А той е…?

— Медицинско заведение, преустановило практиката си. — Още преди Бекер да го изрече, Хари се досети за отговора: — Клиника „Мариенлюст“.

— Идар Ветлесен — кимна Хари и наклони глава, както правят хората, когато се опитват да установят дали снимката, закачена на стената, виси накриво.

— Да — Бекер плесна с ръце и се усмихна тъжно. — Това е всичко. Исках да ви кажа само, че… нямам син.

— Съжалявам.

— Подозирах отдавна.

— Мм. Тогава защо дойдохте при мен?

— Нямам представа.

Хари мълчеше, за да му даде възможност да продължи.

— Просто… трябваше да го споделя с някого. Иначе кой знае какво щях да направя. Сега… — професорът направи пауза, преди да продължи: — сега съм сам. Не виждам никакъв смисъл в живота си. Ако онзи пистолет беше истински…

— Не си го и помисляйте — спря го Хари. — Колкото по-грижливо отглеждате тази мисъл, толкова по-изкусителна ще ви се струва. Освен това забравяте, че животът ви е важен за Юнас.

— За Юнас? — изсумтя Бекер и се засмя горчиво. — Странното хлапе, което дори не е мое? В академията ли ви научиха на това за грижливо отглежданата мисъл?

— Не.

Двамата се спогледаха.

— Е, вече знаете — въздъхна Бекер.

— Благодаря ви.

Професорът си тръгна. Хари продължаваше да се пита дали снимката виси накриво. Потънал в размисли, той изобщо не забеляза, че водата завря, каната се изключи и червената светлинка под копчето изгасна.