Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Sister’s Keeper, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Джоди Пико. Споделен живот

Американска. Първо издание

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Александра Худякова

Художник: Виктор Паунов

Предпечат: Митко Ганев

ИК Enthusiast, София, 2011

ISBN: 978–954–8657–87–7

История

  1. — Добавяне

Четвъртък

Клин клин избива. Заем плаща заем.

Нов огън стария задушва в дим.

Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“,

първо действие, втора сцена[1]

Камбъл

Вали.

Отивам в дневната, а Съдия е притиснал нос към стъклото, което представлява цялата стена от едната страна на апартамента. Започва да вие към капките, които минават покрай него.

— Не можеш да стигнеш до тях — обяснявам му и го погалвам по главата. — Не можеш да стигнеш от другата страна.

Сядам на килима до него. Знам, че трябва да стана, да се облека и да отида в съда; знам, че трябва да прегледам заключителната си реч, а не да мързелувам тук. Но в дъждовното време има нещо хипнотизиращо. Някога седях на предната седалка на ягуара на баща си, гледах как капките се втурват на самоубийствената си мисия от горния край на предното стъкло към чистачките. Той обичаше да оставя чистачките на периодичен режим и имаше големи откъслеци от време, през които светът от моята страна на стъклото ставаше течен и ме влудяваше. „Изкарай си шофьорска книжка — заявяваше баща ми, когато се оплаквах, — и прави каквото искаш“.

— Искаш ли да се изкъпеш пръв?

Джулия стои в рамката на отворената врата на спалнята, облечена в една от тениските ми, която стига до средата на бедрата й. Забива пръстите на краката си в килима.

— Отивай ти — отговарям й. — Вместо да се къпя, спокойно мога да изляза на балкона.

Тя забелязва времето.

— Ужасно е, нали?

— Денят е подходящ да го прекараш в съда — отговарям, но без да съм убеден. Точно днес не искам да се изправя пред решението на съдия Дисалво и по изключение този път не е от страх, че ще загубя делото. Направих всичко по силите си, като се имат предвид признанията на Ана от свидетелското място. И наистина се надявам да съм я накарал да се почувства поне малко по-добре заради това, което е направила. Вярно, вече не изглежда като нерешително дете. Не изглежда себична. Изглежда просто като всички нас — опитва се да разбере коя е и какво да направи с това откритие.

Както веднъж сама ми каза, истината е, че никой няма да спечели. Ще изречем заключителните си речи, ще чуем решението на съдията, а дори и тогава няма да е свършило.

Вместо да тръгне към банята, Джулия се приближава към мен, сяда с кръстосани крака и докосва с пръсти стъклената стена.

— Камбъл — започва тя, — не знам как да ти го кажа.

Всичко в мен застива.

— Бързо — предлагам.

— Апартаментът ти изобщо не ми харесва.

Проследявам погледа й от сивия килим към черния диван, оттам към огледалната стена и лакираните рафтове за книги. Апартаментът е пълен с остри ръбове и скъпи произведения на изкуството. Обзаведен е с последните постижения на електрониката, звънците и свирките. Жилище от мечтите, но не и нечий дом.

— Знаеш ли — признавам, — и на мен не ми харесва.

Бележки

[1] Превод Валери Петров, Изд. Къща „Пан“, 2004.