Георги Коновски
Идеалният свят (5)

4.

Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът…

Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек…

Задаваше се война — голяма война…

Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала почти целия свят, но нарастваше напрежението, надигаше се съпротива срещу нашата империя…

Подобни войни вече е имало. Най-напред — в началото на XX век. Когато пак сме имали финансови проблеми, а водачите на държавата (не ония, дето публиката избира, за истинските водачи говоря) са решили, че е време да излезем от континента…

И — къде с агенти на влияние, къде с пари, къде чрез романтици и наивници… Просто войната избухнала. На европейския континент. Между европейските стари империи. От които три изчезнали, а едната постепенно започнала да се свива…

След двадесет години — нова офанзива. Пак в Европа, пак между големите държави, пак с наше участие накрая — при деленето на плячката…

Имало е нужда от тая война — държавата отново е била закъсала. А после победителите са раздавали кредити и са заемали важни стратегически точки…

Така ставаше и сега…

Кризите следваха една след друга, официалният ни дълг растеше главоломно, млади хищници и опитни нации открито се съпротивяваха и предизвикателно заемаха позиции за третата голяма война…

Която този път нямаше как да е регионална — само на един континент. Колкото и да се искаше на нашите водачи това пак да стане в Европа…

Така че пътят към идеалния свят беше ясен — най-напред оцеляване…

Но за това бяха безполезни острови или високи върхове, дори бетонните скривалища не бяха сигурни…

Обаче, можеше да се построи Дом…

Имах идея, имах и план, оставаше да намеря корпуса, в който да построя Дома…

А корпуси имаше немалко…

Нужния намерих в Кентъки…

Не, не Мамутовата пещера…

Тя беше удобно скривалище — над 600 километра тунелни разклонения. Но… Прекалено известна. И нямаше как да я купя, за да градя…

А без необходимите добавки…

Не ми се връщаше назад, в пещера. Нито пък смятам, че човечеството трябва да започне отново там…

Обаче, наоколо имаше и други големи пещери. Някои от които бяха частни… А частната собственост има огромното преимущество, че може да се купи. При това без много шум…

Закупи необходимата ми пещера — Кралската. Нарекли я така, защото се смятало, че там е бил домът на легендарен индиански крал. После индианците били изселени в резерват, собствениците на земите се сменяли…

Докато накрая аз не станах собственикът…

Обявих, че ще издигна завод за фина механика и ще създам работни места за поне хиляда души…

Което обясни защо се строи непрекъснато, накъде отиват камионите с материали, с какво за заети над сто работника, специално докарани от Ню Мексико и почти неговорещи английски…

А на една миля от пещерата се намираше основната ми база — Домът…

Просто купих един от ракетните силози, които армията на САЩ закриваше или продаваше. Ако се намерят ексцентрични богаташи…

Е, намерих се…

И вложих луди пари в строежа…

Впрочем, какво щях да ги правя тия пари след войната?

Когато над земята летят ракети с ядрени глави — защо ти са зелените хартийки?

Още повече, че почти всичките ми средства бяха в електронен вид…

Шестдесет и шест метра дълбока шахта…

От които четиридесет бяха превърнати в жилищна зона. Шест етажа по два апартамента на тях — всеки над сто квадратни метра. Готов да приеме осемчленно семейство. Отделно всичко необходимо за престой под земята от десет години. Поне…

Система за пречистване на въздуха, отопление, очистителна система, хранителни блокове, цял етаж с хладилни камери…

Останалите двадесет метра бяха заети със средствата за оцеляване и преживяване — имаше система за преработка на водата и вторичното й използване в оранжериите, имаше дори микро ядрена централа…

Ех, за нея се наложи да положа усилия, отделно да платя комуто каквото трябва… Но стана част от Дома…

Водата постъпваше от голяма дълбочина — мощни помпи ни я докарваха…

Храната осигуряваше групата на Дъглас Крейг. Тяхната лаборатория заемаше цял етаж под жилищата…

Изобщо — бях се подсигурил всякак…

При това с доста резерви. Но за тях — по-късно…