Георги Коновски
Идеалният свят (11)

10.

Няма да ви разказвам подробности как бавно, но сигурно налагах в общественото мнение моята версия за строежа. Няма да ви разказвам как избирах останалите девет семейства, които трябваше да сложат началото на Идеалния ми свят…

Критериите бяха ясни — неголеми семейства, членовете на които имат добър потенциал, образовани, незагубили стремежите си към знания и уменията си да търсят, намират, анализират, изграждат съзнанието си, физически в добро състояние, разумни, много разумни, но със смели идеи…

Да не смятате, че е лесно намирането на цели семейства такива хора в нашето либералнодемократично общество? Където сполуката и задоволството погубват интелекта, където хищничеството надделява над разума, където хитростта се смята за добродетел, а честността за пагубен порок?

Къде да търсиш семейство, в което бащата е пробил сам пътя си нагоре — в бизнеса и обществото, а децата не са се задоволили с неговите постижения и се опитват сами да създадат себе си?

Как да намериш семейство, в което да са култивирани интерес — ако не любов — към изкуството, науката, хората изобщо?

И къде в нашия пазарен свят можеш да откриеш поклоници не на Мамона, не на „Целта оправдава средствата“, не на „Бизнес — нищо лично“…

Е, за година и нещо проучване — намерих…

Имаха си куп недобри черти — най-напред силните характери, после голямото самоуважение…

Няма как в Идеалния свят, където всички са равни пред Единствения, да виреят силни характери, самоуважаващи се и градящи личностната си база посредством знания и умения…

Саможертвата трябваше да отстъпи пред самоуважението…

И силните характери — пред целта…

А силен характер трябваше. Един. Моят…

Който силен характер ме сдържаше в креслото, слушайки словото на мистър Грей. В него изобилстваха „ние“ и „аз“. Говореше как — благодарност към мистър Саркиз! — има построена база за бъдещото ни малко общество, върху която трябва да градим, да градим, да градим…

И как нашият труд трябва да се подчини на определени идеи — имаше предвид собствените, както се подразбираше…

Обясняваше за демокрацията, за правата, за единението…

Останалите го слушаха внимателно. Едно — да видят ще се появят ли диктаторски наклонности, второ — да са готови всеки момент да прекъснат оратора и да наложат откровено пазарни мерки за опазване на демокрацията…

Нямаше подобни…

Грей разбираше ситуацията. Може и да изпитваше някои склонности към едноличен режим, обаче усещаше, че това няма да е от полза. Нито за малкото ни общество, нито за него.

Тук всеки беше равноправен член — по вноски, по капитал, по право…

Оглеждах бавно и внимателно единадесетте край голямата маса. Бяхме се разположили в конферентната зала на Дома — в зона С, на специалния управленски етаж.

Аз скромно седях в средата на масата, от западната страна. Под земята посоките се различаваха лесно — бяха сложили по един мозаечен компас на всеки етаж извън зона А…

Мястото ми беше почти незабележимо — въпреки че около големия плот се бяхме наредили само дванадесет човека. Така е — аз бях създал идеята, бях формирал компанията, бях изградил Дома, бях планирал оцеляването…

Но — акциите бяха продадени, парите получени, предприятието беше станало общо…

И аз — тих и скромен член на управата от 12 души…

Видимо, явно, официално…

Начело на масата беше седнал мистър Грей. Това право получи след избора му на председател на Управителния съвет. Фактически — демократичен вожд на новото човешко племе. От дясната си страна той предпочете да сложи Ричард Хамилтън — професор по политология, съветник при трима президенти последователно, ръководител на прочутия Световен институт за политика, В Дома мистър Хамилтън щеше да дойде с тримата си сина, както и с две снахи и три деца. Не бих казал, че ще живеят нашироко, но поне щеше да спаси семейството си. А и синовете му бяха перспективни младежи — заемаха доста високи за възрастта им постове в две корпорации и във финансовото министерство…

От лявата страна Грей беше поканил Маркус Бийвър. Не само като роднина, но и като умен и аналитично преценяващ ситуациите съдружник. Бийвър щеше да доведе дъщеря и син, както и дъщеря си от първия брак, заедно с мъжа й и двете им деца…

Родовите предпочитания бяха накарали Хамилтън да рекламира делото ни пред мистър Джонатан Рипли — бивш моряк, каубой, пътешественик, златотърсач, бизнесмен, пилот, капитан на яхта, сега специализирал се в минно и обогатително дело. Изключително бърз в решенията и действията си, с тънко чувство за хумор, смел, дори агресивен. Апартаментът му щеше да бъде зает от него, третата му съпруга, двете му дъщери и двама сина от различни бракове, както и две внучета, които засега му бяха дарени…

Рипли разговаряше полутихо с Обадая Хънтър — известен милиардер. Той беше наследник на огромно богатство, но преди да встъпи във владение, извършил куп авантюристични пътувания и постигнал маса рекорди в доста опасни спортове. Парашутист, алпинист, спелеолог… С него бяха две от жените му — последната и предшественичката й, и двете с малки деца. Освен това щеше да го придружава големият му син, заедно с жена си и внучето, кръстено на неспокойния дядо.

Имаше и две жени. Мери Кристофърсен — ниска, пълничка, жива, вечно усмихната. За нея казваха, че е като акулата — хем все щастливо озъбена, хем готова във всеки момент да забие зъбите си в плячка…

Тя щеше да бъде придружавана от мъжа си — здрав, висок, силен датчанин, изминал с нея трудния път от шофьори на големи камиони до владетели на едва ли не половината транспортни фирми в страната. И тяхното семейство беше голямо — впрочем, оказа се, че почти всички, които сметнах за необходими и достойни, имаха големи и здрави семейства…

Другата дама беше Кристин Лефлай, която с радост се отзоваваше на интимното „баба“. Бабата беше средна на ръст, вече вдовица, но с двама сина, които я радваха с пет внучета…

Кавалерстваше им и сега се беше настанил между тях Джилбърт Руфус, среден на ръст, слаб, елегантен, с маниери на гей, но всъщност един от най-големите любовници в наше време. Не беше се женил — обаче, щеше да дойде с поредната си приятелка и двама от синовете си. Останалите не повярвали на баща си или не пожелали да го последват в авантюрата…

Овалът на масата оставяше откъм мен още трима. Хари Бойл — известен атомен физик, започнал пътя си към върховете на науката като автомобилен монтьор, стигнал до професура, полет в космоса и няколко големи открития. Той също беше вдовец, щеше да живее заедно с дъщеря си и трите й деца. Мил Притън — човек, който като мен се посветил на бизнеса, изградил империя в областта на строителството, а междувременно защитил два доктората. В различни области — фина механика и биология. Щяха да го придружат жена му, както и сина и дъщерята му. И накрая — до мен, се беше отпуснал привидно лениво, Джон Гатлинг. Така и живееше — уж бавно, спокойно, а изведнъж поразяваше публиката с нещо, което водеше до видими изменения в света. Интересите му бяха многостранни — от модата до космическите технологии. Единият му син — гей, беше вече звезда в модния бизнес, другият ръководеше екип на НАСА и се занимаваше с изследвания в областта на космическите технологии, дъщерите му помагаха на баща си във всичките му занимания. Цялата група щеше да бъде украсена с девет деца. Тесничко, но интересно ще да се живее в апартамента им…

А събранието на акционерното дружество продължаваше…