Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- artdido (2015)
- Източник
- genek.info
Издание:
Георги Коновски. Бъдеще евентуално
Корица: Деян Костадинов
Предоставено от автора.
История
- — Добавяне
28.
Преформатирането на съзнанието се оказа лесна и бърза работа. Крейг и екипът му бяха създали прекрасна апаратура, с която и първолак би могъл да въздейства върху човешкия мозък…
Гледах компактната, стегната, лъскава машина, от която излизаха няколко кабела със специални накрайници за захващане към човешката глава и слушах простичките и ясни обяснения на Дъглас…
— Импулсите, сър, са кодирани в специалния диск. Той е зареден тук — посочи и показа как се монтира — След което е нужно само да се включи апаратурата. Натам техниката си знае работата…
— А дискът? Него как изготвихте?
— Сър, имаме готови три диска. Единият е за промяна на вегетарианско съзнание в месоядно. С такъв обработихме кенгуруто. Но този диск беше необходим само за случая… Така — пробно…
— Разбирам…
— Вторият диск е за форматиране на съзнанието на гей в нормален мъж. Още не сме правили опити, обаче съм убеден във възможността. Нали ви обясних — цялата сложност е в програмирането. Останалото сме го вече изпробвали…
— А третият?
— Е, този диск е използван само веднъж. Миналата седмица, върху един злостен хулиган и алкохолик. Моите момчета го докараха от Невада. Скитник. Спрял в малко градче, напил се, развилнял се, местният шериф го задържал… Изобщо — банална история. А шерифът се оказа корумпиран. И то много. Само за хиляда долара ни го предаде — казахме му, че сме роднини на арестувания и, ако няма да има дело срещу му, искаме да си го приберем в родния край и се заловим за превъзпитанието му…
— И ви го даде… Предполагам, че и той не е желаел да се занимава с подобен тип, пък и хилядарка не пада току-така от небето…
— Да, сър… Приспахме го още по пътя, лесно беше да му инсталираме апаратурата… И получихме чисто нов човек…
— Какво преформатирахте?
— Съзнанието, сър. Тази програма е основната. Поръчаната от вас, по вашите предписания…
Заинтригувах се…
— Покажи ми го…
Новият човек беше в подземната лаборатория на института. Бяха го настанили в апартаментче без прозорци, но пък отлично мебелирано, осветено, топло. Бившият скитник тъкмо хапваше, когато влязохме. Скочи, изтърва вилицата си… И едва ли не се просна пред мен…
Изправих го, а той ме загледа като дворно куче — плах, подчиняващ се, благововеещ поглед…
— Сър…
— Познаваш ме? — бях леко изненадан…
Крейг се намеси:
— Не забравяйте, сър, вашият образ е основен в програмата. И всичко е свързано с него…
— Разбирам, разбирам…
Погледнах пак към новия човек…
— Дъглас, не е лошо да го обучите някак си, да му дадете знания, които ще са полезни тук…
— Да, сър — каза той — В момента работим върху нова програма, създаваща научна база в мозъка. Обща култура на нужното ниво, определени знания — необходими в бита и в някои професии, влагаме интерес към саморазвитие в занаята. Не чак стремеж към високи постижения, а желание да се стане тесен специалист…
— Правилно! — казах аз — На нас не ни трябват философи, поети, музиканти… Нужни са ни работяги. Обаче — знаещи и можещи в професията си. Тясна специализация… Представяш ли си какво ще стане, ако всички поискат да се развиват в изкуството? Кой ще чисти канализацията?
Дъглас се разсмя…
Така се смееше и в сряда. Цяла вечер седяхме на Зелената тераса и обсъждахме следващите операции. Защото тази — най-важната — беше минала успешно…
Много, много успешно…
И оперираният сега беше нов човек…
— Дъглас — обърнах се към него — Помниш ли как мина следобядът?
— Нали преформатирахме съзнание, сър? И вие бяхте там…
— Да, да… Интересуват ме впечатленията ти…
Дъглас се замисли.
— Сър, нещо… май не бих могъл да кажа…
Прекъснах го:
— Остави това — човек ту помни, ту забравя… Дай да видим следващите операции… Сега се налага да извършим шест за една вечер…
— Ще стане, сър — той се поизправи върху лежанката и погледна големия град — Ще стане… Утре ще изпробваме новата апаратура. Така ще можем да преформатираме две съзнания едновременно. Направо като на контейнер…
— Дъглас, — погледнах го в очите — Ти сигурен ли си в асистентите си?
— Сър, и петимата са сигурни хора…
— Разбирам… И, все пак…
Дъглас ме погледна и бавно рече:
— А, ако се застраховаме, сър?
— Например?
— Ако преформатираме съзнанието им? Всички знания, всички умения, цялата им личност ще се запази. С една добавка — нужната вярност към вас, сър, и идеалния свят…
Естествено, че се съгласих… Нали затова поведох този разговор с предначертан край?
Тъй като в сряда операция имаше — но не точно тази, която Дъглас си спомняше…