Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
artdido (2015)
Източник
genek.info

Издание:

Георги Коновски. Бъдеще евентуално

Корица: Деян Костадинов

 

Предоставено от автора.

История

  1. — Добавяне

28.

Преформатирането на съзнанието се оказа лесна и бърза работа. Крейг и екипът му бяха създали прекрасна апаратура, с която и първолак би могъл да въздейства върху човешкия мозък…

Гледах компактната, стегната, лъскава машина, от която излизаха няколко кабела със специални накрайници за захващане към човешката глава и слушах простичките и ясни обяснения на Дъглас…

— Импулсите, сър, са кодирани в специалния диск. Той е зареден тук — посочи и показа как се монтира — След което е нужно само да се включи апаратурата. Натам техниката си знае работата…

— А дискът? Него как изготвихте?

— Сър, имаме готови три диска. Единият е за промяна на вегетарианско съзнание в месоядно. С такъв обработихме кенгуруто. Но този диск беше необходим само за случая… Така — пробно…

— Разбирам…

— Вторият диск е за форматиране на съзнанието на гей в нормален мъж. Още не сме правили опити, обаче съм убеден във възможността. Нали ви обясних — цялата сложност е в програмирането. Останалото сме го вече изпробвали…

— А третият?

— Е, този диск е използван само веднъж. Миналата седмица, върху един злостен хулиган и алкохолик. Моите момчета го докараха от Невада. Скитник. Спрял в малко градче, напил се, развилнял се, местният шериф го задържал… Изобщо — банална история. А шерифът се оказа корумпиран. И то много. Само за хиляда долара ни го предаде — казахме му, че сме роднини на арестувания и, ако няма да има дело срещу му, искаме да си го приберем в родния край и се заловим за превъзпитанието му…

— И ви го даде… Предполагам, че и той не е желаел да се занимава с подобен тип, пък и хилядарка не пада току-така от небето…

— Да, сър… Приспахме го още по пътя, лесно беше да му инсталираме апаратурата… И получихме чисто нов човек…

— Какво преформатирахте?

— Съзнанието, сър. Тази програма е основната. Поръчаната от вас, по вашите предписания…

Заинтригувах се…

— Покажи ми го…

Новият човек беше в подземната лаборатория на института. Бяха го настанили в апартаментче без прозорци, но пък отлично мебелирано, осветено, топло. Бившият скитник тъкмо хапваше, когато влязохме. Скочи, изтърва вилицата си… И едва ли не се просна пред мен…

Изправих го, а той ме загледа като дворно куче — плах, подчиняващ се, благововеещ поглед…

— Сър…

— Познаваш ме? — бях леко изненадан…

Крейг се намеси:

— Не забравяйте, сър, вашият образ е основен в програмата. И всичко е свързано с него…

— Разбирам, разбирам…

Погледнах пак към новия човек…

— Дъглас, не е лошо да го обучите някак си, да му дадете знания, които ще са полезни тук…

— Да, сър — каза той — В момента работим върху нова програма, създаваща научна база в мозъка. Обща култура на нужното ниво, определени знания — необходими в бита и в някои професии, влагаме интерес към саморазвитие в занаята. Не чак стремеж към високи постижения, а желание да се стане тесен специалист…

— Правилно! — казах аз — На нас не ни трябват философи, поети, музиканти… Нужни са ни работяги. Обаче — знаещи и можещи в професията си. Тясна специализация… Представяш ли си какво ще стане, ако всички поискат да се развиват в изкуството? Кой ще чисти канализацията?

Дъглас се разсмя…

Така се смееше и в сряда. Цяла вечер седяхме на Зелената тераса и обсъждахме следващите операции. Защото тази — най-важната — беше минала успешно…

Много, много успешно…

И оперираният сега беше нов човек…

— Дъглас — обърнах се към него — Помниш ли как мина следобядът?

— Нали преформатирахме съзнание, сър? И вие бяхте там…

— Да, да… Интересуват ме впечатленията ти…

Дъглас се замисли.

— Сър, нещо… май не бих могъл да кажа…

Прекъснах го:

— Остави това — човек ту помни, ту забравя… Дай да видим следващите операции… Сега се налага да извършим шест за една вечер…

— Ще стане, сър — той се поизправи върху лежанката и погледна големия град — Ще стане… Утре ще изпробваме новата апаратура. Така ще можем да преформатираме две съзнания едновременно. Направо като на контейнер…

— Дъглас, — погледнах го в очите — Ти сигурен ли си в асистентите си?

— Сър, и петимата са сигурни хора…

— Разбирам… И, все пак…

Дъглас ме погледна и бавно рече:

— А, ако се застраховаме, сър?

— Например?

— Ако преформатираме съзнанието им? Всички знания, всички умения, цялата им личност ще се запази. С една добавка — нужната вярност към вас, сър, и идеалния свят…

Естествено, че се съгласих… Нали затова поведох този разговор с предначертан край?

Тъй като в сряда операция имаше — но не точно тази, която Дъглас си спомняше…