Георги Коновски
Идеалният свят (40)

39.

Натам…

Телата на четиримата бяха занесени в голямата лаборатория. Имахме нужда от биологичен материал…

Коридор Е беше блокиран. Но не очаквах последният Крейг да се предаде току-така…

Още повече, че той не знаеше — капанът беше щракнал…

Да, казах на клонинга за блокирания резервен изход. И така успокоих противника. Тъй като Крейг бяха си направили два изхода…

Сега оня смяташе да излезе през втория — неизвестния за мен…

Поне така мислеше…

Необходимо беше да го премахна и… Новият свят наистина е мой…

Засега все още не съм господар… На моя свят… И на онзи отгоре…

Засега все още има една пречка…

Но — тихо…

Да, той беше…

Промъкваше се през колектора на отпадните води. Сега беше точно до навлизането на тръбата в големия басейн. Смяташе оттам да ме изненада…

Изненада ще има… Да… Голяма изненада… Но за него…

Така… Така… Така… Пръстът ми беше на спусъка… Няма накъде да се скрие или измъкне — тръбата беше голяма, но плътна и здрава…

Е…

Ух, че трещеше…

Но нямаше кой да чуе…

Няма…

Оня се смъкна във водата, с лице надолу… Изчаках…

Мъртъв…

Най-после…

Светът вече беше мой…

— Това аз ли съм? — попита някой до рамото ми… Крейг… Новият Крейг… И аз не зная защо го взех с нас…

— А кой друг идиот ще хлътне в такъв евтин капан — отговорих сърдито, защото за момент трепнах…

Зад гърба ми се чу хихикане…

— Ама съм смешен сгърчен така…

— Ти да се беше видял във ваната — казах полугласно. Може би на него, може би на мен…

Впрочем, какво ме интересуваше дали е чул?

Надигнах се и сложих предпазителя на автомата. Зад ъгъла стояха тримата охранители — както им наредих. Не смееха да шукнат, само тоя се обаждаше. Разбирам го — странно е да се видиш застрелян…

Колкото и да не ти пука…

— Е — казах — да вървим…

Имах много работа…

Дори с три клонинга да си — работата е винаги повече от времето и възможностите ти…

При това — ако си се заел да градиш идеален свят…

С идеален център…

Ти…