Георги Коновски
Идеалният свят (34)

33.

Вестта за гибелта ми, светкавично преобразувала се във вест за раняването ми, беше събрала мнозина пред медицинския блок. Говореха си тихо, някои изхлипваха, имаше и молещи се…

Когато излязох — стана страшно…

Дори и за мен, който очаквах подобна сцена…

Тълпата — неорганизираната, самоинициативната тълпа, падна на колене…

Тишина…

Приведени глави…

Само отзад някои от малките деца подскачаха от радост при вида ми…

През коленичилите се втурна малко момиченце. Познах го — внучка на Мери…

Спря пред мен…

— Чичко Бо-Ян, ти жив ли си?

— Нали виждаш — усмихнах се аз и я взех на ръце — Жив, здрав…

— Ти си безсмъртен! — убедено каза детето…

— Може би…

— И си герой! Мама каза, че щом си ти тук — всичко ще бъде наред…

Наистина, в нощните акции ние приспивахме всички, но децата оставяхме неформатирани. Смятах да изчакам навършването на 12 — 13 години и тогава да ги издигна до нивото на нови граждани…

Така че детето не беше обработено (колкото и грубо да звучи). Но пък беше готов член на нашата общност…

Наистина, навремето идеологическата обработка е била силна. Пионерите, хитлерюгендите, скаутите…

Всяка държава се е опитвала по някакъв начин да идеологизира младото поколение. И в Рим, и в средновековните държави, и във вековете на революциите — душите лесно са ставали пленници на словото и убеждението…

Спомнете си само историята в Салем…

Малки момиченца, самовнушение, започнало като игра, жестокото отмъщение над възрастните, позволили си да бъдат реалисти…

Една смесица на фанатизирано мислене с реалността довежда до налагане на чужди на нормалния живот правила. Хората от публиката са усещали, че нещо не е наред, че присъстват на страшни дела…

Но не са смеели да се обадят…

Разумът винаги е губел срещу фанатизма…

Така стана в бившите източноевропейски държави…

Ние почти бяхме загубили срещу комунистите, когато нашите идеолози откриха слабото място на хората там…

Фанатичното възпяване на материалното…

Медии, реклами, филми, музика… Възпяване на приятния статус да имаш и отхвърляне на трудността да бъдеш…

Защо трябва да се мъчиш с труд, с мечти, с идеи, с духовност, когато удоволствието идва много по-леко чрез притежаването?

На пари, на дрехи, на жени…

И бившият фанатик на комунистическата идея се превръщаше лесно в настоящ фанатик на притежаването…

Забравяше „Човек за човека е брат“ и се опираше на „Човек за човека е вълк“…

Защото брат ти може да те закриля, но животинското, извечното, реално материалното изисква кръв, месо, смърт… Постигани чрез сила — силата на човека на западната цивилизация. Сила, победила най-напред религиозното и хуманното в душата, а после наложила най-бързия, най-силния, най-хитрия, най-жестокия и безогледния над останалите…

Йерархия, в която винаги има път нагоре — стига да рискуваш и не жалиш никого…

Затова в преформатиращата програма беше залегнала здрава основа — на върха съм аз, после моите избраници, останалите са с перспектива да се издигнат до второто стъпало…

На първото бях аз — Водачът…

Просто програмиране, генетични промени, химически обработки, биотехнологични заложби…

Неща, които другаде изискваха десетилетия и дори векове…

Пуснах детето и тихо казах:

— Хора… Моля ви… Нека бъдем демократи… И аз си върша работата, и всички други се грижат за живота ни…

Постепенно тълпата се изправи. Беше тихо. Гледаха ме и мълчаха…

— Добре, така и така сме тук — хайде да направим плана за утре… Не успяхме да довършим огледа на района поради злополуката. Затова утре пак излизаме. С мен ще дойдат…

И в тишината изброих имената на участниците в новата експедиция…

А в това време мислех как да действам занапред. Малко плашеща ставаше тая почит, тоя култ…

Все пак, трябваше ми нов свят, а не божествена литургия в облаци от тамян…