Георги Коновски
Идеалният свят (30)

29.

Знаете ли — няма да се разпростирам в подробностите. Едно, че не са толкова важни, второ — все пак, предпочитам да запазя някои неща в тайна…

Въпреки особеностите на момента…

В сряда се появих в института неочаквано за Крейг. Асистентите му бяха подготвили пациента, даже вече спеше. Дъглас се учуди при вида ми:

— Сър???

— Здравей, Дъглас! Отложиха срещата и ей ме — дойдох да видя как върви операцията…

— Започваме след малко, сър… Асистентите ми…

— Че с колко асистенти се налага да работиш? Много хора — усложняване, пък и тайна трябва да се пази…

Дъглас се усмихна:

— Не, сър! В лабораторията са петима, но по един участва в операцията. Подготвяме пациента и само двама работим… Нали ви показах — не е трудно да се преформатира. Всичко е готово, единствено кабелите остава да се поставят и се следи монитора за хода на операцията…

Погледнах го и възкликнах развълнувано:

— Мистър Крейг, искам и аз да опитам… Хайде да заема мястото на асистента, а? Запомних какво да правя. Пък ако нещо… Нали вие сте тук…

Дъглас Крейг дори не се замисли. Първо — бях собственик, второ — лично ми беше обяснил какво и как трябва да се извърши, знаех процедурите. А и той вече беше ги свел до елементаризация…

— Разбира се, сър, разбира се…

Асистентите бяха освободени. Ние влязохме в лабораторията. Крейг ми проведе бърз инструктаж, провери да не съм забравил нещо, пак ме успокои:

— Няма страшно, сър, то е като да се бие инжекция… Не по-трудно…

И, въпреки всичко — по-трудно беше. И много по-рисково от биенето на инжекция…

Защото рискувах цялата идея…

Но — осъзнат риск…

Просто приспах Дъглас. Извадих от хладилника им бутилката с безалкохолно (която бях сложил преди малко, когато той отиде да освободи асистентите), почерпих го…

И той се отпусна на диванчето…

Останалото беше лесно…

Макар и опасно…

Преформатирах съзнанието му…

Просто сложих кабелите, проверих връзките, включих апаратурата и…

И след по-малко от час новият Дъглас Крейг ме гледаше с почти детско обожание. В мислите му беше останал споменът как се срещаме, как разговаряме, после сме седнали на дивана в лабораторията и продължаваме беседата си…

Огромен риск!

Да, внимателно се бях подготвил…

Да, бях сигурен в апаратурата и технологията…

Да, беше необходимо да го направя…

Дъглас ставаше все по-самоуверен и по-опасен. В един момент можеше да разбере, че без мен нищо няма да се промени. Средства за подобни експерименти отвред ще се намерят. И перспективите извън института ще са по-добри…

В края на краищата Крейг правеше откритията, аз ги финансирах…

Но — пари без резултат…

Поради това разиграх цялата комбинация — едновременно проста и сложна. Подведох го да ме вкара в комбинацията, да ми даде възможност за моята игра…

И после рискувах…

След преформатирането можеше да получа пълен идиот…

Но — не…

Получих нов човек — знаещ, можещ, верен, абсолютно форматиран…

Сега вече можеше да не рискувам — все пак бях лаик, грешките при мен бяха допустими и възможни…

Поради което Крейг пое всичко — и форматирането на съзнанията на останалите в Дома, и разнообразяването на мозъците с някои вариации…