Георги Коновски
Идеалният свят (23)

22.

Следващият месец мина сравнително спокойно…

Младите се поукротиха, възрастните постепенно си намериха работа или занимания…

Странно, но Грей и Бийвър забравиха за наполеоновските си стремежи и се превърнаха в модерни учители, тип „татко Песталоци“. Кристин, която беше заела поста на училищна директорка — ако може така да наречем голямата зала, в която през деня се събираха децата и младежите, се зарадва много на двамата нови…

Променени, трудолюбиви, те направиха два курса от лекции — за малки и големи, по съвременното искуство…

Него, разбира се, го нямаше. Ако изключим спасените в Дома картини, скулптури, пластики…

Струваха ни немалко, но още на първото съвещание акционерите решихме вкупом — не може без история, трябва да запазим изкуството…

— Свободата, деца, свободата е основата на изкуството — каза Ъптон и вдигна очилата си на челото. Бяхме в едно от павилиончетата в Зимната градина. Девет момчета и момичета между 12 и 16 години, Ъптон и аз, като гостенин. Нищо чудно — доста от нашите съжители ходеха на лекциите — хем да наглеждат потомците, хем да се поразвлекат с интересни и често пъти непознати неща…

— Художникът — независимо дали е писател, рисувач, скулптор — създава свой свят. Свят, чийто първообраз е реалността около него. Но — пречупена през неговото око. А то включва и мисълта, идеалите, характера на художника… Всичко онова, което позволява на някои хора да видят около себе си онова, което други не забелязват. А най-често дори не подозират за съществуването му…

Ъптон посочи към белия екран, където изникна репродукция на картина…

— За някого това е странна, измислена, дори вредна реалност. Видения на луд човек… Авторът сам разбира това — и нарича поредицата „Капричос“. Тоест — прищевки, фантазии… Класически офорти. Но с оригинални и страшни за скованото мислене изображения. Погледнете — „Сънят на разума ражда чудовища“…

Не умът, а разумът. Умът е като автомобил без спирачки — може да направи страховити завои, да лети по виражите, да хвръкне над пропастта. И не знае къде ще спре, как… Кого ще убие — някой невинен или този, който го е оставил без контрол. Както стана с нашия свят — изправиха се умни срещу умни хора… И ние сме в Дома…

Гойя говори за разума. Ум, летящ по непознати пътища, но… Но управляван…

Разумът създава… И решава кое да остави на света, кое да премахне. Представете си, че разумните хора бяха решили да не разбиват атома, за да получават страшни оръжия. Че запазваха тази енергия за мира, за бита, за прогреса…

Обаче…

Разумът беше приспан…

И се появиха чудовищата на ядрената война. Които ни напъхаха под земята, а сега дебнат отвън кого да доубият…

Свободата позволява на Гойя да рисува света, да предупреждава…

Свободата позволява на учените да се опитват да стигнат далеч, много далеч… Не виждайки, че в един момент вече се движат като анимационен герой по невидим, несъществуващ мост над пропастта…

— Мистер Ъптон, — обади се високо русо момче — обаче, ние сме разумни. И ще се застраховаме. Няма да пускаме тия чудовища на света. Ще ги пазим, ще ги пуснем само, ако някой пусне свои чудовища срещу нас… Може само да унищожим чудовищата на другия, на лошия. И ще настъпи идеалният свят…

Ъптон се поусмихна — като че закусващ лимон с оцет:

— Казваш — но ние няма да събуждаме чудовищата… Да се опитаме да държим тия чудовища в клетка — в случаи на нужда да ги пуснем срещу неговите?

Така е… Има възможност… Обаче, по-сигурно е друго — че неговите и вашите чудовища ще се обединят срещу вас всички… И още по-сигурното — самите вие ще се изкушите веднъж, само веднъж, да пуснете чудовищата. За да ликвидирате врага си и да останете единствените прави на тоя свят…

Погледнах го…

Нов Грей…

Науката прави чудеса…

Добре, че аз съм разумен човек и не оставям разумът ми да спи…

Защото чудовищата, които ще излетят по света…

Но това съм аз…

И зная кое, кога, как да направя…