Георги Коновски
Идеалният свят (33)

32.

Гадно усещане е, да знаете…

Камъкът се стовари, усетих рязка болка — макар и мигновена, усетих я в цялата й мазохистична прелест…

После светът наоколо светна…

И угасна…

Умрях…

Събудих се в голяма бяла стая. Познах я — част от болничния блок. Леглото беше в средата й, до стената имаше диван, маса, шкаф…

На дивана седяха доктор Роджърс и една от медицинските сестри. На стола до тях дремеха Мичъм и Крейг…

— Докторе, той отвори очи — скочи сестрата…

Всички се раздвижиха. Започнаха да говорят едновременно. Доктор Роджърс вдигна ръка:

— Моля ви, моля ви… Болният има нужда от почивка…

— Спокойно, докторе, — казах аз и седнах в леглото — Чувствам се добре, смятам, че съм абсолютно здрав…

Доктор Роджърс застана пред мен:

— Това аз ще определя, мистър Саркиз…

Съблякох бяла роба и останах абсолютно гол:

— Е, докторе…

Докторът ме гледаше смаяно. Тялото ми беше загоряло, все още силно, с очертано коремче… И никакви рани, счупвания, белези дори…

— Но, мистър Саркиз, та вас току-що ви донесоха, казаха, че ви е смазал камък, че… Аз дори не смеех да ви огледам — очаквах доктор Смит…

Наистина, в този момент доктор Смит — известен хирург, изключително уважаван специалист, се появи на вратата и смаяно загледа странната сцена…

Нямаше как — оставих се в ръцете им…

Накрая и двамата неохотно признаха — здрав съм, няма ми нищо…

И ме оставиха да почивам…

Помолих ги да не отстраняват засега Мичъм и Крейг — имахме да обсъдим някои неща…

— Е? — попитах нетърпеливо, макар да знаех какво е станало. Самият факт, че бях жив и абсолютно здрав, показваше колко предвидлив бях, когато се подготвях за новия свят…

— Сър, — започна Мичъм — всичко мина по плана. Докараха…

— Трупа ми — помогнах му аз…

— Да, трупа ви… Смазан, счупени ребра, вътрешностите…

— Остави, остави… Къде е сега?

— Изгорихме го. Както бяхте наредили…

Въздъхнах с облекчение. Наистина — човек винаги трябва да има план А, но зад него да държи В и С…

Мичъм ми докладва всичко…

Трупът изгорили. В същото време цялата налична апаратура в лабораторията му работила върху мен. Второто тяло беше подготвено отдавна, даже специални връзки пренасяха в съзнанието на спящия… аз… всичко, което ставаше в моето съзнание. Така при внезапна нужда — както и стана — клонираният аз нямаше да е със загуба на време или познания. Направо казано — в момента, когато умирах, новият аз се събуждаше. И пак бях жив и действащ…

Точно затова в лабораторията имаше още две мои тела. Едното от които в момента приемаше биосигналите от мозъка ми…

Е, не бях егоист…

Помните келнера с прерязаната сънна артерия при пиянския бунт. И него клонирахме. При това веднага. Технологичният срок за изготвяне на едно тяло беше доста дълъг — между седем и десет дни. Затова Мичъм имаше в камерите няколко готови трупа — мъжки и женски, които изискваха само допълнителна биообработка. И в течение на 24 часа сервитьорът се появи жив и здрав — за смайване на хулиганите…

Наистина, беше доста смешна сцена, когато им сервира овесена каша на закуска. А те го гледаха поразени и внезапно стихнали…

Така по моя поръчка бяха клонирани в два екземпляра Питър — много нужен ми като секретар и наблюдател навред, както и Клеър… По други причини… Най-малката от които беше желанието ми за секс с тризначки. Можех да си позволя и петзначки. Ако издържех…

И, ако можех да си позволя пилеене на ценен биологически материал за дребни сексуални удоволствия…

А аз не можех — Мичъм беше гений, но засега изготвянето на клонинги изискваше време. И доста ресурси — въпреки цялата сложна система, която откривателят беше изградил…

Така е — новият свят искаше нови хора. И нова биология… В някои отношения…

Клонингите, например, имаха репродуктивни способности. Не ми трябваха изцяло изкуствени хора. Да, можеше да бъдат преобразени — да се захранват с енергия от специални акумулатори (Мичъм беше създал петима такива, служеха в охраната), но някак си…

Исках след векове — а с клонираните си тела щях да съм безсмъртен — да живея сред много хора. Потомци на днешните пионери. И самите те — след известна психо и био обработка…

Нямаше как — новият свят, както ви казах, изискваше нови хора…

Аз ги създавах…