Георги Коновски
Идеалният свят (2)

1.

Баща ми е арменец, майка ми китайка. Познати ми казваха, че съм взел всичко хубаво и лошо от двата космополитни народа.

И практицизмът, и стремежът към философията, и възприемането на света като едно цяло, в което човек е детайл… Детайлче… Заменима част…

Казвам се Бо-Ян Саркиз…

Живея в…

Впрочем, живеех…

И, още по-точно — живях къде ли не… Последните десет години — в Америка…

Не, не в САЩ. Те не са Америка — те са част от континента. При това далеч не най-добрата част. Дори… Ако правех класация, щях да сложа държавата им нейде в дъното… Под чертата…

Но живях там — имаше защо…

Най-вече за моя голям план…

А той се зароди отдавна. Още от времето, познато като Студена война. Онзи мъгляв период, след който започнаха конфликтите между бързо остарелия хищник и останалите в джунглата…

Най-вече светкавичните огневи сблъсъци, преминаващи в шумно дебнене, между американския орел и причакващите го китайски дракон и руска мечка…

Те не бяха млади и стремителни, бяха оцелели след векове и хилядолетия регионални и световни кръвопролития, а сега търпеливо изчакваха самозваният господар на планетата да окапе и рухне сам…

Обаче, аз не мислех, че ще стане така тихо и мирно, както се надяваха мъдреците…

Познавах американското мислене и бях убеден — ще има война. Голяма война. Кървава война…

С всички възможни средства…

Което означаваше, че малцина ще оцелеят…

При това — не за дълго…

В САЩ живях много години. Да кажа направо — три десетилетия. Там учих — в нормално училище, там записах философия в колежа, там станах и доктор на науките…

Философията е особена наука. В нея няма строги правила. Единственото изискване е да обосновеш тезата си. Каквато и да е тя…

А обосноваването зависи от теб — от познанията ти, от уменията да мислиш и да формулираш мислите си, да форматираш всичко в красива, убедителна и приемлива форма…

И никой никога няма да каже, че не си прав…

Защото философията е лична изява, а личностите са малко…

Е, не целият човешки свят се състои от личности…

Дори не и половината…

Да кажем — 10%… С щедра ръка го казвам… Като помен…

Макар други хора да твърдят, че не повече от 2, 3, дори 5% от хората да са личности…

Не биологически единици…

Личности…

Мислещи, създаващи, оригинални, правещи огромни крачки напред… Които се сливат и стават малка крачка за общността, присвоила си названието човечество…

Макар отдавна да е известно — хората се развиват, човечеството не…

В учебниците за публиката пише, че всеки човек е личност. Защо да бъдат дразнени тия, които са необходими като биологична маса в природата? Тия, които оцеляват и се размножават…

За да може от тяхното натрупване на количество да се появят редките искри на качеството…

Преподавах, опитвах се да дам някакъв тласък на мисълта в младите хора — дори да се наложеше тоя тласък да е от ритник…

Повечето падаха в калта и доволни се заравяха в нея…

Тогава се замислих…

И реших — ще създам свой свят…

По свой образ и подобие…

Нов прекрасен свят…

За целта трябваше най-напред този, в който временно пребивавах, да изчезне…

Което, разбира се, не беше моя грижа. Светът се самоубиваше — бавно, бавно натискаше ножа към врата си…

Моята грижа беше да уловя мига на първата кръв и да напусна…

Не, не да умра…

Планът беше друг…