Георги Коновски
Идеалният свят (27)

26.

— Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени — вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна… Не, не, мистър Саркиз, моля ви — не ме прекъсвайте… Имаме нужда, усещаме, че трябва да се закълнем пред човека, чиито идеи и наставления ни спасиха, а сега ни предлагат да издигнем Новия свят. Така, както преди няколко века предците ни са построили нова държава с нови хора…

Грей напразно си мислеше, че ще го прекъсна от скромност…

Защо?

Аз не се хвалех с нещо — аз празнувах триумф с постигнатото…

Скромен не е човек, който си мълчи и се свива в ъгъла. Скромен е човек, който няма друго качество. Човек, който може само да демонстрира тишина и сивота — тъй като друго не умее…

Ако нещо си извършил, ако си постигнал нещо, ако си създал нещо…

Защо трябва да се свиваш и да си мълчиш?

Ти го можеш — значи заслужаваш да те видят другите…

Ако искат — да завиждат…

Ако могат — да направят друго…

Ако успеят — да се похвалят и те…

Твърде много „ако“…

Именно затова аз слушах Грей и се усмихвах леко…

Фактически бях постигнал първия етап на замисленото…

Очаквах светът да се самоунищожи…

Стана…

Някъде със сигурност имаше още оцелели, но…

Но бяха безопасни за плана ми…

А при среща бях подготвен как да ги присъединя към нашата общност…

Създадох всички условия да спася хора, които със своите знания и умения — та дори с пороците си — щяха да ми служат…

В малкия ни свят имаше изградена система — водач, умни и можещи последователи, подчинили се доброволно на една идея, една вяра, един човек…

Всеки можеше да се развива в избрана от него или полезна за всички ни област. И го правеше с възторг, самопожертвователност и размах…

Личните конфликти бяха заглушавани от морала — такъв, какъвто беше наложен след катастрофата…

Не, не беше рай — казах ви…

Но беше началото на изграждане на земен рай…

Такъв, какъвто аз го виждах…

Постигнах го…

Как?

Защо не — досега скривах отделни детайли от живота ни, от дейността ми, от трудната работа, която се наложи да извърша през последните шест месеца…

И така…