Георги Коновски
Идеалният свят (4)

3.

Зарязах училището, оставих философията за лична употреба, заех се с бизнес…

Базата я имах — все пак бях кръстоска от китайка и арменец…

Нямаше нужда да търся помощ — двете диаспори бяха на разположението на всеки свой член, търсещ изява в бизнеса. И спазващ неписаните правила на групата…

Какво пък — вече бях станал опитен и съвременен човек…

Което означава — лицемер, манипулатор, лъжец в рамките на допустимото, умел използвач на законите срещу законите…

За няколко години започнах да се издигам…

И в обществото, и върху капитала си…

Въртях всякакъв бизнес. С всичко — в рамките на официално разрешеното и малко встрани от тях. Не търсех големия удар — макар че няколко пъти го направих…

И — успях…

Спечелих пари… Много пари… Дори повече, отколкото бяха нужни за плана ми…

Но и друго — спечелих хора. Необходимите ми хора…

Основен мой играч стана Дъглас Крейг. Започнах се с него на видимо скучно събитие — парти по… Не помня какъв случай…

Минах, поздравих домакините и, тъкмо се канех да се изнеса лекичко, спря ме Тиери, французин, когото водех в графата „полезни познати“…

— Мистер Бо-Ян, вие веднъж ме попитахте за някой млад, талантлив учен, който да се занимава с генетика? — тихо заговори той…

Не ми хареса, че е запомнил какво съм търсел. Още по-малко, че разбира секретността на подобни въпроси, та не ги споделя нормално, като в коктейлен разговор…

— О, да… Помня, помня — казах, небрежно повишавайки гласа си — Какво ли не му хрумва на човек в нашата дейност… И? Да не си намерил някого? Всъщност, в момента не е нужен, но…

Тиери беше хитра лисица и се опита да води своя игра:

— Извинете тогава! Излишно безпокойство от моя страна…

Само че с мен не бива да се играе открито…

— Тиери, какво стана с оная сделка, дето смяташ да завъртиш със Сун Лин? Оная — за доставките от Шанхай…

Тиери разбра. На тая сделка той много разчиташе, можеше да му донесе почти милион чиста печалба. А това за него бяха огромни пари…

— Благодаря, мистер Бо-Ян, преговорите напредват! А човекът, когото желая да ви покажа е ей там. Дъглас Крейг, преподавател по генетика. Малко… Някак си извън нормите е, но мои познати, работещи в тая област казват, че е гений, който всеки момент ще изригне и ще направи страхотни открития. Не е богат, син на локомотивен машинист от Оклахома. Потънал е в дългове, но продължава да мечтае. И не за бизнес, а за открития…

Това ми беше достатъчно. И без това не залагах на Крейг — в момента четирима подобни работеха в желаната от мен област. Обаче, такъв съм си — винаги подсигурил гърба си… Ненапразно обичах историята. И добре знаех, че великият Наполеон винаги е имал под ръка резерв — старата гвардия. Веднъж я пуснал в боя отрано и загубил битката при Ватерло… Както и Чичо Джо — оня фамозен тиранин Сталин. Когато четох за него, направи ми впечатление, че винаги — от Москва насетне — е държал в ръце някакъв коз. Де две или три общовойскови, де някоя и друга танкова армия… Но винаги нейде изненадващо се появява армия и — изненадва немците…

Така че — четирима работеха, петият нямаше да е излишен…

Бавно, увлечени в разговор, стигнахме до ъгъла, където Крейг се беше свил на малко канапе, притиснат от пищна дама. Разговорът явно не вървеше — и на слепеца беше ясно какво търси вече пийналата жена. Но бледичкият, слаб, в несъвсем нов костюм млад човек явно беше слаб за бушуващите й хормони, които направо се виеха в смерч около му…

— О, Дъглас! Здравейте — поздрави го Тиери, „случайно“ забелязал отчаяният поглед, който младият мъж мяташе като въже към спасителна лодка — Мисис Линдън… Колко ми е приятно… Запознайте се — моят приятел Бо-Ян… Мисис Линдън, искате ли да ви покажа галерията на нашия домакин? Има прекрасни картини? Ей къде е — на втория етаж…

Обнадеждена, дамата тромаво се надигна и го сграбчи с ръка, както и с всичките си сетива. Красноречивият поглед на Тиери говореше ясно — ще ми струва скъпо възможността да разговарям с Дъглас. Но — надявах се, че ще си струва цената…

Ръкувах се с Крейг и седнах на канапето. Разговорът ни беше кратък. С облекчение се вкопчи в новия познат, обстойно отговори на всичките ми умело зададени въпроси. Разпита проведох по всички правила на психологията — небрежно, избягвайки открит натиск, беседвайки, а не разпитвайки, с откровен жив и човешки интерес…

Това беше човекът, който ми трябваше…

Не зная дали щеше да постигне желанията си, но стремежите му отговаряха на моите планове. И още на другия ден Дъглас Крейг постъпи в научния институт, който спонсорирах и който официално се занимаваше с генетични изследвания. А реално…

Но това е друга тема…

Важното е, че базата за моя идеален свят се градеше. При това не от един, а от петима талантливи, трудолюбиви, затворили се в науката си амбициозни младежи…

Колко лесно е да манипулираш възторга и стремежите на младите хора…