Георги Коновски
Идеалният свят (16)

15.

Такава нощ не се забравя…

Стрес, ужас, страх…

Дома беше солидно построен — шахта с няколкометрови дебели бетонни стени, после специална антирадиационна облицовка, омекотителни буфери. Направо — изолирана от външни въздействия, може да се нарече плаваща. И, все пак — ударите продължаваха. Какво е навън не ми се мислеше. Пък и не ме интересуваше. Поне в тоя момент…

В заседателната зала се събрахме всички. Дори повече. Някои водеха със себе си внучета — децата се бояха, не искаха да се откъсват от най-близките си. Оказа се, че „баба“ Кристин е тачена баба, Рипли е нежен дядо, а Бийвър е стълб на две от внучетата си. Пребледнял, потен, с леко изкривена уста, той явно надмогваше себе си, за да виждат малките в него опора в тоя ужас…

— Дали всичко свърши? — зададе първия въпрос Грей… И като отговор чухме пак далечно бучене и лек тласък…

— Разбирам — опита се да се пошегува той — Повече няма да питам…

— Тук сме на сигурно място — каза Обадая Хънтър — Първите удари бяха най-силни. Изглежда, това са и успешните попадения върху страната. Мисля, че сега се стреля автоматично от оцелелите. Но скоро и те ще спрат…

— А възможна ли е наземна атака? — попита Руфус…

— Съмнявам се, твърде се съмнявам — побърза да поеме юздите на обсъждането Грей — Ракетите избухнаха, радиацията се носи, комуникациите със сигурност са прекъснати…

Мери се изкашля.

— Мистър Бойл, вие сте ядрен физик. Дали е възможно това да е само временно прекъсване? И след малко — час, ден, седмица — войната да продължи?

Бойл се изправи:

— Невъзможно! Всички ударни средства бяха насочени към определени цели. Както и техните към нас. Кой по кого е стрелял, накъде са отишли първите ракети и бомби — не знаем. И надали ще узнаем. Но, смятам аз, основните възли на армиите са поразени. В наше време е невъзможно да се създаде скривалище, за което противникът ти да не знае. И съответно този противник е измислил оръжия за поразяването му. Според мен, има оцелели хора — нейде в Южното полукълбо, високо в планините на Азия, в някои скрити долини. Да се унищожи човекът с един удар е невъзможно. Но да се разстрои системата на обществения живот, да се създаде хаос, съчетан с последиците от ядрените удари… Това вече е факт…

Настъпи тишина…

— А ние? — попита Бийвър…

— Нашата е отдавна ясна — каза бодро, дори прекалено бодро Руфус — Ние сме в скривалището. Ще ни трябва известно време за влизане в релси. През него ще събираме сили — най-вече психически. А, както вече знаем, имаме три експедиционни кораба, които могат да „видят“ какво става по света…

— Не, не… Не веднага — обадих се аз — Ще е нужно известно време, за да се поотложи радиацията. Смятаме да търсим ново място — а то няма да е лесно за откриване. Все пак, разполагаме с ограничени ресурси. Доста запаси имаме, но — не са неограничени…

— Разбирам — взе думата Мери — Мисля, че ни чака поне година за напасване на нещата тук. Трябва да изградим наше общество, трябва да оцелеем. Имаме обслужващ персонал, но и ние трябва да си намерим занимание. Иначе…

Добре я разбирах. Всички пороци и нещастия започват от нищоправенето. Нямаш ли цел, нямаш ли план, спреш ли — дори, за да се полюбуваш на извършеното… Свиеш ли крила — падаш…

— Аз се кандидатирам за детска учителка — каза „баба“ Кристин…

И в тоя миг пак земята се разтърси…

Трябва да отбележа — почти всички посрещнаха труса поне външно спокойно. Само Бийвър сгърчи физиономия, но погледна двете си внучета и отново разпъна клоунска усмивка…

— Май прибързах — констатира Кристин…

— Е, тогава и аз да се включа — рече Бойл — От мен чакайте курс по ядрена физика. Теоретичен. Нямаме възможности за практикуване…

— За вас, мистър Бойл, има — обадих се аз — Знаете, енергията тук идва от малка ядрена централа. Там работят трима специалисти — мистър Дин Тон, мистър Клаус и мистър Шеридан…

— О — прекъсна ме Бойл — Дин Тон? Мой студент. Гений, мога да кажа…

— Да, ваш студент е бил. Наех го тук, заедно с колегите му. Не беше трудно — те добре усещаха накъде отиват нещата. И предпочетоха сигурността на спасението пред възможните ордени за участие във войната… Та — ще можете да работите с тях. Ако пожелаете, де…

Бойл искрено се зарадва…

Започнаха да валят предложения и от другите — кой искаше да стане библиотекар, кой наблюдател, кой дори готвач…

В този момент пак се залюляхме… И предпочетохме да се върнем в днешната нощ…

Оставихме съвещанието за другото утро…

Което щеше да настъпи след час…

Поне по нашето време…