Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vanished, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
Слава
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Карън Робърдс. Изчезнала

ИК „Калпазанов“, София, 2007 г.

ISBN: 978-954-17-0242-0

История

  1. — Добавяне

Глава 17

— Това не може да бъде, защото аз съм много досадна, нали? — успя да каже Сара, използвайки негови думи. Опита се да говори спокойно и весело, макар сърцето й да се блъскаше в гърдите.

— Ето отново. — Тя реши, че той изглежда прекалено сериозен за човек, който току-що е целувал ръцете й. — Знаеш, че ме убиваш, нали?

— Не мислиш ли, че можеш да си малко по-ясен? Как те убивам по-точно? За липса на сън ли говорим, за прекалено много ядове или…

— Всичко — прекъсна я той. Гласът му беше малко по-дрезгав от обикновено. — Плюс това, а то е главното, че съм луд по теб.

Сърцето й започна да изпълнява някакви сложни и забързани движения. Двамата все още се държаха за ръце. Очите му бяха станали толкова тъмни, че бяха почти черни. Устата му беше изкривена в горчива гримаса.

Сара изведнъж остана без дъх. Струваше й се, че той не може да говори така на нея, но в стаята нямаше никого другиго. Значи тези думи се отнасяха до нея. Беше й прекалено хубаво. И тя осъзна, че беше минало много, много време, откакто за последен път се беше чувствала толкова добре.

По-добре щеше да бъде да напредва предпазливо — като че ли е стъпила на ролкови кънки за първи път.

— Какво казваш?

— Какво, да не искаш да ти начертая диаграма? — Той направи гримаса и стисна по-силно ръцете й. — Окей, добре. Искам някои промени в отношенията ни. Искам да те изведа на вечеря. Искам да те заведа на кино, в морето с лодката си, някъде във ваканция. Е, тъй като винаги сме били искрени един с друг, нека изплюя камъчето — искам да те имам в леглото си. Това искам. Но ти, виждаш ли, ти си проблемът. Ти дори не можеш да ме целунеш.

Пулсът й май беше полудял. Сякаш изведнъж, във въздуха се усети нещо като електрическо напрежение.

— Можем да поработим върху това — каза тя, като задържа погледа му.

Нещо проблесна в очите му. Нещо горещо, тъмно и опасно, и сърцето на Сара прескочи един удар в отговор. Устата й пресъхна. Дишането й стана прекалено бързо.

— О, така ли?

— Да.

После, като продължаваше да я държи за ръцете, но без телата им да се допират, въпреки че все така излъчваха топлина, той се наведе към нея и я целуна. Беше нежна целувка, едва доловима — като докосване на перо. Но топлината избухна неудържимо в нея. Докосването му изгаряше кожата й. Костите й се разтопиха.

Сара осъзна, че очите й са все още отворени, защото гледаха право в неговите. И онова, което видя в тях, накара дъха й да секне, а сърцето й да заблъска тежко като чук в гърдите. Те бяха потъмнели от желание, горяха от желание за нея. Но имаше и нещо друго. Там, зад пламъците, зад сексуалното желание, те бяха уязвими.

Идеята, че Джейк, винаги така огромен, издръжлив и способен, винаги намиращ отговора, на който и да е въпрос, винаги постигащ самоконтрол, винаги стабилен и силен, сега е уязвим заради нея, скъса и последната връзка, която толкова дълго я беше държала в затвора на мъката.

Тя затвори очи. Направи крачка към него и гърдите й се допряха в неговите, като ги делеше само тънката материя на нейната нощница. Краката й също се допряха до неговите мускулести бедра. Зърната й веднага се втвърдиха, когато топлината на тялото му проникна в нейното. Стомахът й трепна и се сви. Нещо някъде дълбоко в нея започна да пулсира.

И тя го целуна.

За миг, не повече, той застина, докато устните и езикът й бавно галеха и изучаваха неговите. После той измърмори нещо неясно и я прегърна толкова силно, че гърдите й се сплескаха и трябваше да се повдигне на върха на пръстите си. Телата им станаха едно цяло и той я целуна така, сякаш беше изгладнял за вкуса на устните й.

„Харесва ми как ме целуваш“. Тази мисъл изплува в главата й преди всички други. Дали я беше изказала на глас? Не знаеше. Беше така разтърсена, така възбудена, така удивена, че не можеше да бъде сигурна в нищо.

Той продължи да я целува — горещи и дълбоки целувки, които караха тялото й да гори и да тръпне, да й се завие свят и коленете й да омекнат. Устните му бяха горещи и твърди, езикът му беше горещ и изискващ, той знаеше прекрасно какво да прави и с двете, което тя установи с вълнение и задоволство. Ръцете му бяха твърди и я прегръщаха здраво, дланите му обхващаха почти целия й гръб и Сара усещаше бързото биене на сърцето му до нейното. Или може би това беше нейното собствено сърце. Беше така замаяна, че не можеше да е сигурна дори в това.

„Това е Джейк“, помисли си като в мъгла, обви врата му с ръце и го целуна със страст, събирана в продължение на години. Изследва устата му така, както той изследваше нейната, малко несръчно може би, но толкова жадно, толкова страстно, че и двамата се разгоряха. Защото целуваше Джейк, затова й беше толкова по-трудно да повярва на тази разгоряла се страст. Кой би помислил, че Джейк, нейният най-добър приятел, може да я накара да се чувства така?

Устата му се откъсна от нейната, за да се спусне с горещи целувки по врата й. Сара си пое дълбоко дъх и, изглежда, кислородът й помогна отново да възприема нещата. А те се развиваха малко прекалено бързо, отколкото беше смятала за възможно или си беше представяла…

— Ти разбираш — прошепна в ухото му, когато той притисна устни към чувствителното място, където шията и рамото й се съединяваха, — че ние може би разваляме нашето голямо и страхотно приятелство, нали?

Той застина и си пое дъх, после повдигна глава и погледна в очите й. Ръцете му отслабиха малко прегръдката и тя отново стъпи на целите си стъпала. Очите му бяха потъмнели от страст. Лицето му се беше зачервило. Дишането му беше плитко, гърдите му се повдигаха и спускаха по-бързо от обикновено. Кожата му беше влажна от потта, откри тя, когато импулсивно, инстинктивно, плъзна длани по мускулестите му рамене.

Господи, колко широки бяха раменете му! Как е възможно да не беше забелязала досега колко широки и мускулести са те?

— Знаеш ли, аз съм готов да приема тази опасност.

Гласът му беше по-груб и по-тих — много по-плътен, отколкото го беше чувала досега. Гледаше я внимателно, въпреки жадното пламъче в очите му, и Сара разбра, че той иска да види каква е реакцията й на случващото се между тях.

На Джейк винаги можеше да се разчита, че ще направи каквото трябва, за да се погрижи за нея.

Знаеше, че може да се отдръпне във всеки момент и той няма да направи нищо, което тя не желае. Той дори щеше да направи така, че нещата да са по-лесни за нея. Знаеше това, но сега, като си го спомни, паниката я напусна, както и всеки страх. Това беше Джейк и точно защото беше Джейк, тя можеше да си позволи да се отпусне.

— Да, аз — също — каза и го загледа в очите докато плъзгаше длани по раменете му с преднамерена чувственост. После отново сключи ръце зад врата му.

Очите му станаха още по-тъмни, ако това беше възможно.

Тя отново се повдигна на пръсти и го целуна.

Той си пое рязко въздух. Ръцете му отново се стегнаха около нея. За миг остана неподвижен, остави я да го целува и да се притиска в него. После наведе главата й така, че тя легна на рамото му, наруши равновесието й дотолкова, че да трябва да се притисне в него, за да не падне, и взе инициативата в свои ръце — целуна я толкова вещо, че й се зави свят. Тя чувстваше как напрежението се събира в него, чувстваше неговата настоятелност, нуждата му. Мускулите на врата и раменете му се бяха стегнали под дланите й. Тя го погали по сгорещения врат, по гърба, после зарови пръсти в косата на тила му и изви тяло така, че гърдите й се притиснаха още по-силно в неговите. Едната му ръка се плъзна по гърба й и обхвана дупето й, притисна го към себе си. Тя почувства доказателството за възбудата му и издаде тих гърлен звук.

— Исусе, Сара!

Той повдигна глава, а тя отвори очи точно навреме, за да види как той я разтърсва, все едно че иска да я проясни. После плъзна ръка под коленете й и я взе на ръце. Тръгна, ръцете му бяха уверени и силни и я държаха здраво. Очите му бяха черни и блестящи, лицето му също беше потъмняло. Той дишаше бързо и беше очевидно, че я желае. Много я желае.

Е, тя също го желаеше.

— Джейк — каза повече от учудване, че това беше той. Ръцете й бяха обвили врата му, той я носеше, сякаш тя не тежеше въобще, към спалнята, разбра тя, като се огледа набързо. И изведнъж всичките й усилия стигаха само за това да си поеме дъх.

— Сара. — Въпреки силното му желание, той успя да й се усмихне. — Още ли са ти студени краката?

Бяха до отворената врата на спалнята, която, за разлика от меко осветената дневна, беше тъмна. Той трябваше да се обърне на една страна, за да я пренесе през прага. Едва в онзи момент тя разбра колко е важно това, което се канеха да направят. Стори й се, че е невъзможно. Защо да рискуват доброто приятелство, защо да рискуват да разбият сърцата си? Паниката отново се надигна в нея, замъгли съзнанието й, прошепна й да спре навреме — докато още може. Ако спеше с Джейк, техните отношения — да не казваме нищо за живота й — щяха да се променят завинаги.

— О, какво пък, по дяволите! — каза тя на глас, по-скоро за да заглуши паниката, отколкото да отговори на него. — Да го направим.

— Добро отношение към нещата — каза той и се засмя.

После очите му отново блеснаха и той я целуна, твърдо и уверено. Двамата преминаха през прага и мракът ги обгърна. След секунди той я остави на леглото и легна до нея и дори най-малкото колебание се изгуби в горещината, която се разгоря в телата им.

Сара отбеляза колко мек е дюшекът, че леглото е разхвърляно, а възглавницата леко мирише на Джейк. Той изрита завивките на пода и плъзна ръце под нощницата й.

Целуна я бавно, чувствено. Дланите му се плъзнаха нагоре по бедрата й, по тялото й, и стигнаха до гърдите й, като оставиха гореща диря. Сара затрепери и започна да се извива в ръцете му — както когато галиш котенце. Той я целува и гали дотогава, докато тя не затрепери силно и не се притисна в него, а нощницата й беше повдигната чак до подмишниците.

— Какво ще кажеш да съблечем това? — прошепна той и целуна ухото й. Езикът му се плъзна в него, а зъбите му леко загризаха меката му част. Временно загубила способността си да говори, Сара си пое рязко въздух, но не възрази, а вдигна ръце над главата си, за да може той да я съблече.

И ето, че вече беше гола.

Нищо в живота й досега не беше толкова невероятно и удовлетворяващо, колкото фактът, че е гола с Джейк в леглото.

Чувстваше хладния въздух от климатичната инсталация върху сгорещената си кожа, чувстваше колко гладки и хладни са чаршафите под гърба й, чувстваше погледа му, който се плъзгаше по тялото й. В спалнята беше тъмно, но не толкова, че да не могат да се видят един друг. Погледът на Джейк беше навсякъде — галеше гърдите и зърната й, които бяха набъбнали невероятно, галеше тънката й талия и стройните й бедра, плъзгаше се по деликатните й крака.

— Красива си — каза той и тя му благодари, защото така й се стори подходящо, а после затвори очи.

Той се претърколи върху нея и тялото му я прикова към дюшека. Едва когато краката му заставиха нейните да се раздалечат, тя осъзна, че той е все още с дънките си.

Мисълта, че тя е гола, а той — не, накара главата й да се завърти. Тя потръпна от радостно вълнение. После устата му отново намери нейната, тя го прегърна през врата и му отвърна със страстна целувка. Той целуна леко и нежно лицето й, спусна се към шията й, като леко я одраска с наболата си брада. Широките му гърди бяха леко влажни и абсолютно мъжествени и на нея много й харесваше допирът до тях. Широкият му гръб също беше топъл и също беше влажен. Гладката му кожа покриваше мускулите, които бяха като живи под дланите й. Ръцете му намериха гърдите й, тялото й се притисна в неговото и тя започна да трепери и да гори.

Той целуна страстно шията й, а тя заби нокти в раменете му, стисна краката му със своите, отвори очи и започна да се бори за въздух.

— Господи, добър си! — успя да каже с почти нормален глас, а устните му оставиха гореща диря по шията й и се спуснаха към гърдите й.

Той вдигна глава и я погледна. Очите му горяха като въглени в мрака. Тя виждаше леко извитите му устни.

— Скъпа, нямаш представа — каза той и тя едва успя да регистрира факта, че гласът му е надебелял, но също така у него се долавя нотка на хумор. После устата му намери зърното й, а ръката му се плъзна по корема й и после — между краката й.

Сърцето на Сара заблъска в гърдите. Стомахът й стана на възел. Тя инстинктивно се опита да затвори крака, но бедрото му беше между тях и тя нищо не можеше да направи. После ръката му я намери и тя вече нищо не искаше да направи. Лежеше и се задъхваше със затворени очи, трепереше от шок и възбудата й нарастваше заедно с невероятната наслада, докато пръстите му търсеха нейните тайни влажни места, а устата му покриваше гърдите й с мокри целувки.

„Как съм могла да живея без това?“ Тази мисъл се въртеше отново и отново в главата й.

Устата му се отдели от гърдите й и се спусна надолу по корема й. Тя тръпнеше, беше станала странно слаба от копнеж, тялото й гореше от нужда. Сърцето й биеше толкова учестено и дишането й беше толкова накъсано, че всякакъв свързан разговор беше изключен. Тя тихо изразяваше някакъв несвързан протест, стискаше силно раменете му, но той или не разбираше, или не беше в настроение да се подчини. Ръцете й сграбчиха чаршафите, ноктите й се забиха в дюшека, когато той се смъкна надолу и тя вече не го достигаше. Той разтвори краката й и я целуна между тях.

Тялото й се стегна. Изненадана от тъмната и гореща страст, Сара изви тяло към тази изкушаваща я уста и извика.

Устата му беше изпепеляващо гореща. Устните и езикът му знаеха какво правят. Той плъзна ръце под дупето й и го повдигна нагоре, задържа я неподвижна и продължи да я целува. Тялото й гореше, тръпнеше и се топеше, докато той я учеше какво удоволствие може да бъде да се отдадеш на нуждата от ласки. Той я подлудяваше, караше я да мисли само за това, колко много го иска.

После я остави.

Като дишаше тежко и трепереше, като мърдаше неспокойно крака и тяло, Сара отвори очи и откри, че той стои прав до леглото.

— Джейк?

Гласът й беше несигурен. Тя се напрягаше да види нещо в мрака. Копнееше за него, желаеше го, имаше нужда от него… Чу плъзгането на ципа и разбра, че той събува дънките си.

— Минутка.

Тя успя само да го зърне гол — Джейк, гол — и очите й се ококориха, когато видя колко е голям и издут от желание за нея. После чу да се отваря чекмедже и го загледа само за да види, че той отново прави онова, което е необходимо, за да я защити.

И макар че не й хареса това, че той държи винаги готови презервативи в нощното си шкафче, реши, че тази мисъл не е за този момент, в който е толкова възбудена.

— Мисля за това от месеци — каза той, когато отново легна на леглото до нея. Гласът му беше надебелял и дрезгав, което накара гърлото й да се стегне.

— Месеци? — прошепна тя, разсеяла се, защото кракът му отново се плъзна между нейните. Само че сега той беше гол като останалата част от тялото му, топъл и твърд, мускулест. Нейните крака, сега меки и готови да се подчинят, се разтвориха, за да го допуснат, сърцето й заби силно и я заля топлина само при мисълта какво се канят да направят.

— Може би дори от години. Чувствам се така, сякаш винаги съм го искал.

Тялото му я притисна към дюшека. Тя беше така готова, така жадна за него, че го обгърна и с ръце, и с крака, и изви тяло към него, защото не можеше да чака и секунда повече. После той я целуна — дълга и страстна, настоятелна целувка, от която й се зави свят. И влезе в нея — огромен и горещ, изпълни я.

Беше толкова добре — така невероятно добре — че не можеше да повярва. Впи пръсти в него и извика. Той го направи отново — бавно и дълбоко, като нарочно й даде възможност да се порадва на всяко усещане.

— Джейк — изстена тя и името беше така познато на устните й, че я шокира.

„Джейк е вътре в мен“, помисли си тя, сякаш не й се вярваше, и изведнъж и тази мисъл беше особено вълнуваща. Отново заби нокти в гърба му и повдигна бедра от дюшека. Целуна го с такава страст, каквато не беше смятала за възможна.

И после той я взе, твърдо и бързо, започна да я целува непрекъснато, ръцете му бяха навсякъде, подлудяваше я, караше я да вика отново и отново.

— Сара! — изстена той през стиснатите си зъби накрая. — О, господи, Сара.

Той направи няколко дълбоки и бързи прониквалия, които я накараха да извика, да потръпне и да стигне до оргазъм. Без предупреждение, светът избухна зад затворените й клепачи като хиляди цветни топки, тялото й потръпна конвулсивно и се отпусна с наслада, когато тя отново си помисли, че това е Джейк, Джейк, който я изпълва.

— Сара! — изстена той отново, когато почувства тръпките, които я разтърсиха. После се гмурна дълбоко в нея за последен път и накрая, тръпнещ, намери своето освобождение.

Тя все още сякаш плаваше във въздуха, изгубена в мрака, някъде в благословеното празно пространство, когато той я целуна по устата и се отмести от нея, после стана от леглото и изчезна. Докато тя бавно отвори очи и регистрира, като в мъгла, факта, че наистина е сама в леглото и изстива без него до себе си, той се върна и я зави със завивките, така че да е предпазена поне от студения въздух на климатичната инсталация.

— Липсвах ли ти? — запита той, легна отново до нея и зави и двамата.

— Ммм — прошепна тя, когато той я целуна бързо по устата и заглуши онова, което щеше да бъде искрено „да“.

Той я прегърна и тя се сгуши в него. Джейк миришеше така хубаво, тя се чувстваше толкова добре, толкова й беше познат и така се чувстваше в безопасност с него и все пак, сега той беше толкова различен, толкова секси, че тя затвори очи и за миг всичко, което можеше да прави, беше да се носи на крилете на чувствената наслада. Той лежеше по гръб, а тя беше поставила главата си на рамото му, дланта й почиваше на гърдите му, а кракът й беше преметнат през бедрото му. Сара изпита странно го усещане, че това вече се е случвало, и осъзна, че и преди беше лежала така с него, когато бяха спали заедно, но че този път е различно, защото са голи и защото бяха правили любов. И сега всичко между тях беше съвсем ново.

Да, те вече не бяха най-добри приятели.

— А сега — какво?

При тази мисъл, тя отвори широко очи. Паниката заплашваше да надигне грозната си глава. Ръката й се спря във въздуха — така, както се готвеше да погали гърдите му. Тя наклони глава така, че да може да вижда лицето му. Неговото мило и познато лице, което изведнъж се превърна в лицето на непознат.

Той погледна към нея.

— Не знам. Мислех си, че сега ти можеш да си отгоре.

— Какво?

За миг, Сара беше толкова изненадана, че премигна безпомощно. После видя устните му да се извиват — усмивката, която беше виждала толкова пъти преди, без да отбележи факта, че тя е изключително секси — и реши, че той нарочно си прави шеги. Отново.

Добре, това беше нещо нормално.

— Не се шегувам.

— Аз — също.

Като че ли за да го докаже, той я хвана през кръста и я повдигна. И ето, че тя вече лежеше върху него и краката им бяха преплетени. Доказателството, че той не се шегува, беше между тях. Това беше, най-малкото, разсейващо.

— Онова, което аз имах предвид, как ще се развият нещата оттук нататък?

Ръцете му намериха дупето й, погалиха го и останаха там — големи и топли, притискаха я към него. Сърцето й отново заби бързо и изведнъж тя отново остана без дъх.

— Знам какво имаш предвид. — Той въздъхна. — Сара, скъпа, не може ли да отложим този разговор за утре? Уморен съм.

Ръцете му се плъзнаха надолу до бедрата й, разделиха ги и ги поставиха от двете страни на тялото му — така, че тя да го усеща по-добре, твърд и горещ отново. Пръстите му я погалиха подканващо между краката и тялото й, отново върнато към чувствеността, започна да гори и да пулсира.

Беше очевидно какво има той наум. Смешното беше, че ей така изведнъж, и тя започна да мисли за това.

— Мислех, че си уморен — каза тя, когато той седна и започна да гали гърдите й. Тя го беше възседнала и се държеше за раменете му. Целуна го по бузата и го чу да шепне:

— Не съм чак толкова уморен.

Той протегна ръка встрани, тя го чу да отваря чекмеджето и да търси вътре. Застина. Добре де, глупаво беше да се ядосва. Беше дори инфантилно. Тя беше възрастна жена, знаеше всичко за гаджетата му, а и той искаше само да я предпази, за бога.

— Джейк.

— Хм?

— Само за протокола — никакви блондинки повече.

Той втренчи поглед в нея, макар да беше тъмно. Тя виждаше тъмните и горещи пламъчета в очите му, чувстваше тежестта на погледа му, но нямаше никаква представа за какво мисли.

— Те трябваше просто да ме предпазват от скуката, докато чаках.

— Какво си чакал?

— Теб — каза той и я целуна. После влезе в нея и онова, което правеха, беше така удивително хубаво, че тя забрави всичко друго. Докато свършат, тя беше вече изтощена, изцедена, абсолютно уморена и се отпусна върху него с доволна въздишка.

След минути вече спеше.

 

 

Беше след девет часа сутринта — доста късно за него — когато Джейк най-накрая се размърда. Един мрачен поглед към часовника потвърди, че беше спал малко по-малко от три часа. Сивата светлина се процеждаше през завесите, които, тъй като материята беше такава, че да предпазва от слънчевите лъчи, означаваше, че навън е ярко и светло. За щастие, беше събота, така че работният му график не беше установен. Всъщност — той хвърли поглед към Сара, която беше с гръб към него, защото лежаха притиснати един в друг, заели еднакво положение на телата, и спеше дълбоко — той беше изненадан, че е буден. Практически от дни не беше спал и с право би спал като заклан. Но каквато и да беше причината, беше буден. Чувстваше се изненадващо добре и изненадващо енергичен. Всъщност чувстваше се донякъде като дете в коледната утрин, изпълнено с добро настроение, в съгласие с целия свят и други такива, все хубави, неща. Чувстваше се, с една дума, щастлив като човек, който е получил всичко, каквото е искал. И той осъзна, че това също би могло да се изкаже с една дума — Сара.

Беше я чакал през всичките тези години, беше все около нея и дори не беше разбрал това до изминалата нощ, когато тя му беше наредила да сложи край на потока блондинки. Отговорът, който й беше дал, беше истинският, но той беше сляп за това в мига, в който думите не бяха излезли от устата му.

А сега и той знаеше.

Което може би беше добре, а може би — не.

Малко глупаво, той разбра правилно в какво състояние се намира. То си имаше име — луд от любов. Въпросът беше: Дали и тя чувства същото?

Да, тя беше правила секс с него, но доколкото той знаеше, това можеше и нищо да не означава. Сара имаше въпроси, сериозни въпроси, които двамата трябваше скоро да обсъдят. Но ако тя му дадеше шанс, той беше готов да направи всичко възможно да й помогне да остави миналото зад себе си. Зад двамата. Защото, каквото сега се случваше с нея, се случваше също и с него.

По дяволите, дори да не го беше разбрал досега, нима нещата между тях не стояха по същия начин и преди, още от първата им среща насам?

Той отново я погледна — сега тя лежеше по гръб, поставила глава на предмишницата му, извърната встрани — и остави очите си да обходят стройното й тяло. Тя беше завита отпред, но той беше разместил завивките, когато се беше надигнал да погледне часовника, и сега виждаше всеки примамлив сантиметър от нейния гръб. Погледът му проследи елегантната извивка на рамото й, на талията и бедрото й, спусна се по цялата дължина на краката й и се спря повече на очертанията на дупето й, представи си разни еротични моменти и сърцето му заби по-силно.

Само като си спомнеше изминала нощ, нейния вкус, топлината и копринената й кожа, как тя беше извивала тяло под него, задъханите й кратки викове, докато той й напомняше за какво удоволствие става дума, и беше готов да започне всичко отначало.

Сега в ноздрите му нахлу мирисът на цветя, на каквито ухаеше шампоанът й. Топлината от тялото й стигна до него като ласкава, галеща ръка. Чувството за топлата й буза, сгушена в ръката му, ласката на дъха й — всичко го караше да изпитва радостно предчувствие.

Работата беше в това, че тя беше гола в леглото му и той знаеше, че може да я накара да го пожелае за по-малко от минута. Но пък, от друга страна, това беше Сара, която беше наистина смъртно уморена и имаше нужда от сън. И основното беше, че той искаше Сара да има това, от което има нужда.

Вече беше решил, че ще я остави да спи, когато леко драскане от другата страна на вратата на спалнята, която беше затворил снощи, го накара да застине на място и да хвърли поглед нататък.

Трябваха му само няколко секунди, за да се сети, че това е Суити-пай, разбира се. Живият спомен за това, как кучето се беше навряло в леглото му, докато той спеше, го беше накарал да затвори вратата. Сега проклетото куче най-вероятно трябваше да излезе навън. И сигурно неговото драскане по вратата го беше събудило.

Той обаче не искаше то да събуди и Сара. Като изруга тихо под носа си, движейки се възможно най-тихо, Джейк стана от леглото, зави я грижливо, грабна дрехите си от пода и тръгна към вратата.

Драскането се повтори точно когато сложи ръка върху бравата. Той хвърли отново поглед към Сара, която не се беше помръднала.

„Ти си моя“, помисли си той с ожесточена убеденост и после излезе тихо в коридора и право в зъбатата уста на този звяр, който вероятно беше част от сделката „Ти си моя“. И щом това не беше достатъчно да го откаже от Сара, значи беше затънал до гуша в любовта и нищо не можеше да го спаси.

Вместо да използват външния изход от апартамента — имаше такъв, стълбище, което се виеше около външната част на сградата, което той използваше само в редките случаи, които изискваха пълно усамотение — двамата със Суити-пай минаха през цялата къща, по пътя, по който бяха минали и предната нощ. Поглед към алармената инсталация му каза, че тя е изключена, така че той не беше изненадан да види Дороти зад бюрото й, въпреки че уикендите й официално бяха почивни дни. Тя беше с гръб към него и печаташе нещо, като натискаше извънредно бързо клавишите на клавиатурата. От нея сякаш се излъчваше враждебност на вълни.

Като ги усети, той, също така, не беше изненадан да види дядо си, застанал до стъклените врати, да гледа навън. А денят навън беше в унисон с настроението на Джейк — слънчев и ярък. И вероятно, също така, извънредно горещ.

— … вината не е моя — каза дядо му умолително, когато Джейк се приближи достатъчно, за да чува.

— Добро утро! — извика Джейк на минаване. Не знаеше доколко Суити-пай може да стиска естествените си нужди, но и не искаше да открие. Също така, не искаше да се превърне в действащо лице в драмата, която се разиграваше между дядо му и секретарката. В момента той имаше своя собствена драма, случила се без тяхна помощ, слава богу.

— Хей, Хос! — Дядо му се извърна от вратата малко прекалено бързо, което привлече вниманието на Джейк. Нещо в движенията му просто говореше за чувство за вина. — Сара тук ли прекара нощта?

Въпросът не беше преднамерен. Дългогодишното му приятелство със Сара беше добре известно и това, че е прекарала нощта тук, не можеше да изненада нито дядо му, нито Дороти. Но, при дадените обстоятелства, Джейк имаше правото да бъде стреснат.

Наистина трябваше да се погрижи за преместването си съвсем скоро.

— Да — каза той и щеше да отмине, ако движенията на дядо му не го бяха накарали да погледне малко по-внимателно през вратата, която беше открехната около осемнайсет инча.

Като че ли дядо му се канеше да излезе.

Само че беше възпрепятстван от огромен крокодил, който беше направо върху палубата. Джейк гледаше огромното влечуго така, сякаш не вярваше на очите си, а Суити-пай избухна в силен лай и се изскубна от каишката, защото Джейк никак не очакваше това.

— По дяволите! — извика Джейк. И после: — Затвори вратата!

След което се спусна да преследва Суити-пай. Но беше вече прекалено късно. Кучето се стрелна през вратата със самоубийствена скорост, като лаеше като чудовището, каквото всъщност беше. Според изчисленията на Джейк, му оставаха около две секунди, докато се превърне в закуска на крокодила.