Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (63)

63

Шоу се вторачи във вътрешността на гарата и промърмори:

— Прецакани сме.

Предрешен с шапка, тъмни очила и обемисто яке с качулка въпреки топлото време, той беше влязъл в гъмжилото на Гар дю Нор в Париж само за да установи, че множество полицаи обикалят чакалнята, снабдени със снимката му. Реджи, Уит и Доминик, които бяха предрешени по подобен начин, го бяха последвали по отделно и току-що биха установили същото.

Той посочи една полицайка, която минаваше близо до входа. В ръката й имаше различна цветна снимка.

Реджи веднага се разпозна.

— По дяволите — промърмори тя.

След като се убеди, че това са единствените снимки, с които разполагат полицаите, Шоу се обърна и излезе от гарата. Останалите се присъединиха към него навън, до редицата багажни колички.

— И сега какво? — попита Доминик.

— Предлагам ние тримата да се опитаме заедно — отговори Уит и по сочи Шоу. — А ти да пробваш по друг начин.

— Не съм съгласен — каза Шоу.

— Не ме интересува дали си съгласен, по дяволите.

— Помисли малко, Уит. Четирима души заедно са по-лесна мишена. Те имат моята снимка и снимката на Реджи, но не и на вас двамата. Вие се качете на влака и се връщайте в Лондон. Двамата с Реджи ще намерим друг начин.

— Няма да стане — отговори рязко Уит.

— Той е прав, Уит — намеси се Реджи. — По-добре е да се разделим. Ако ни хванат, хванат ни. Но ще бъде глупаво да се оставим да ни спипат всичките наведнъж.

Уит не беше впечатлен от аргументите й.

— Имам чувството, че полагаш адски усилия да си измислиш някакви причини да останеш с него.

Шоу се подпря на стената на гарата и подхвърли:

— Защо не оставиш дамата да вземе самостоятелно решение, Уит? Или това противоречи на политиката на компанията?

— А ти защо не млъкнеш, по дяволите? Не знаеш нищо за нас!

— Не и защото не се интересувам или не се опитвам да науча повече.

— Ако ние вземем влака, вие как ще се приберете в Англия? — обърна се Уит към Реджи.

— През Амстердам — отговори Шоу. — Можем да хванем ферибот от там. Познавам хора, които няма да ни задават въпроси. Съмнявам се, че полицията ще е покрила този маршрут.

— Уит, двамата с Дом се качвайте на проклетия влак — каза Реджи. — Трябва да му прегледат ръката възможно най-скоро. Два часа и нещо във влака е много по-добре от няколкото дни, които ще ни трябват, за да намерим кораб и да прекосим Ламанша.

— Ти май говориш сериозно, а? Ще тръгнеш с този проклет тип, макар че дори не знаеш кой е всъщност?

— Знам, че той ни спаси живота. И знам, че не се подчини на директна заповед, за да дойде с нас. Това не е ли достатъчно?

Уит погледна първо нея, после Шоу и накрая се обърна към Доминик за подкрепа. Вместо това младият мъж сведе очи към тротоара.

— Чудесно — каза Уит. — Вие двамата правете каквото искате. Може да се видим в Англия, а може и да не се видим. Ще ти се обадя, когато довърша Кукин.

Той се обърна и закрачи обратно към гарата, а Доминик забърза след него.

— Винаги ли е толкова добродушен? — попита Шоу.

— Много е проклет. Характерът не му позволява да бъде добродушен, когато не получи точно това, което иска!

Реджи изкрещя последните думи след Уит, но двамата с Доминик вече бяха потънали в Гар дю Нор. Реджи закрачи в обратната посока.

Пет минути по-късно двамата с Шоу вече се отдалечаваха с малък тъмно син форд, който Шоу беше откраднал, след като шофьорът услужливо беше оставил ключовете си на предната седалка. Шоу измина три пресечки и отби до бордюра. Преди да зарежат рейнджроувъра, беше свалил регистрационните му номера. Той приклекна и размени номерата на колите.

— Полицаите ще търсят определен модел кола, преди да проверят номерата — обясни той на Реджи. — Ще търсят рейнджроувър, а не форд. А собственикът на колата, която откраднахме…

— Ще прави обратното. Ще проверява номерата, преди да гледа модела. Значи продължаваме към Холандия?

— Точно така. Опитай се да поспиш.

— Няма ли да ти се доспи и на теб?

— Няма — отговори Шоу.