Метаданни
Данни
- Серия
- Шоу и Кати Джеймс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deliver Us From Devil, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Избави ни от злото
Превод: Богдан Русев
Редактор: Здравка Славянова
Худ. оформление: Николай Пекарев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-255-8
Издателство: Обсидиан
Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново
История
- — Добавяне
53
Реджи се обърна към Уит.
— Искам да го видя.
— Това определено не е добра идея.
Двамата отново се бяха срещнали в книжарницата на абатството „Сенанк“.
— Не ме интересува дали според теб идеята е добра или не. Искам да ме заведеш при него.
— Професорът знае ли, че…
— Точно в момента не изпитвам особено топли чувства към професора. Така че искам да ме заведеш при Бил.
Шоу седеше на стола, когато на вратата се почука.
— Дръпни се! — извика някой от другата страна.
Когато вратата се отвори, Шоу примигна, докато очите му свикнат със светлината. После той я видя.
— Съжалявам за всичко това — каза Реджи. — Нямах представа какво се е случило с теб.
— Тогава ме пуснете.
— Няма да стане, приятелю — обади се Уит и пристъпи напред.
Шоу забеляза и другите двама мъже на прага. Те не бяха извадили пистолетите си, вероятно по нейно нареждане. Но предполагаше, че са въоръжени.
— Тогава поне ми кажи какво става — предложи той. — Сигурно ще мога да ви помогна.
— Отговорът е същият като по-рано — отговори Уит.
Шоу се обърна към него.
— Разказа ли й за Уолър?
Реджи отговори вместо него:
— Да, разказа ми. И част от информацията наистина се оказа полезна.
— Коя част?
— Не мога да ти кажа.
— Защо го преследвате?
— А ти защо го преследваш? — попита го Реджи.
Шоу не отговори.
— Заради ядрения тероризъм? — подсказа тя.
— Той е лош човек — каза Шоу. — Трябваше да бъде изваден от играта. Това е всичко, което мога да ви кажа.
— Тогава защо искаше да заминеш, и го преди да бъде изваден от играта?
Шоу отново се обърна към Уит.
— За кого работите? За Интерпол? За Мосад? Може би за МИ6? А, приятелю?
Реджи понечи да отговори, но Уит изръмжа да я прекъсне.
— Не ги познаваш — каза най-сетне тя. — Кажи ми защо искаше да заминеш.
Той помълча, преди да отговори:
— Операцията беше прекратена.
— Защото е убил терористите? Това не означава, че няма да направи друг опит.
— Аз не издавам заповедите. Само ги изпълнявам.
— Ние също — отсече Уит.
— Как разбра за мен? — попита Реджи.
— Точно преди да ме ударят по главата, сглобих мозайката. Последното парче беше как ти подсказа на човека на Уолър, че вече не представлявам проблем.
— Не исках да ти се случи нещо лошо.
— Кога планирате да го направите? — попита Шоу.
— Хайде, свиждането свърши — обади се Уит.
Шоу не му обърна внимание, а продължи да гледа към Реджи.
— Защо искаше да ме видиш?
— За да ти се извиня.
— Виж, ако Уолър разбере…
Тя го прекъсна:
— Никой не се съмнява, че той е много опасен. Но ние ще се справим. Това ни е работата.
— Каква ви е работата? — попита веднага Шоу.
— Щом всичко свърши, ще те освободим да си вървиш по живо, по здраво — каза Реджи и помълча, преди да продължи: — Видях някакви мъже, които излязоха от хотела с твоите неща. Единият носеше шапка и не изглеждаше много доволен.
— Сигурен съм, че не е доволен. От мен.
— Можем да се свържем с него и да му кажем, че си добре. Вината не е твоя.
— Аз ще се оправя. Но искам да те попитам нещо. Какво ще стане, ако се провалите и Уолър ви избие до един?
Уит се ухили.
— Тогава ще се наложи сам да се измъкнеш от тук. Което няма да е толкова трудно за корав мъж като теб, нали?
Шоу не се отказваше толкова лесно.
— Кажете ми какъв е вашият план, за да ви покажа къде може да се обърка.
Уит поклати глава.
— А после да избягаш и да провалиш всичко? Няма да стане.
— Но… — започна Реджи.
— Редж, не! — отсече Уит и лицето му веднага се разкриви, щом осъзна грешката си.
Шоу се обърна към нея.
— Редж? Съкратено от Реджи?
— Благодаря ти още веднъж — каза тя и протегна ръка.
Уит пристъпи напред, за да я спре, но Шоу вече я държеше здраво. Пръстите му сякаш горяха. Той я погледна и усети, че тя е изпитала същото.
Преди да затворят вратата, Шоу подвикна:
— Надявам се да хванете този кучи син!
Последното, което видя от нея, бяха очите й — вторачени в него, преди вратата да се затвори.
Той веднага прилепи ухо до процепа и се заслуша. Чу ясно само едва дума: „пазар“.
Шоу изръмжа и удари с длан по вратата.