Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (60)

60

Вилата на Фьодор Кукин беше празна. Пред нея нямаше джипове, прозорците не бяха отворени, никой не пушеше пури в задния двор. Багажът беше опакован, ранените мъже бяха прибрани и всички заминаха. След едно телефонно обаждане частният му реактивен самолет го очакваше, но не на гражданското летище в Авиньон, а на една корпоративна писта. Сега той гледаше надолу към френския пейзаж от шест хиляди метра височина, докато самолетът се издигаше през пластовете от спокойни въздушни маси, за да достигне планираната за полета височина.

До него седеше Алън Райс и притискаше торбичка с лед към лицето си, а друга беше завързана за дясното му коляно. Паскал и двамата други охранители, които бяха атакувани от мнимите мюсюлмани, се грижеха за собствените си рани. Мъжът, когото беше блъснала колата, беше със счупен крак. Устата и челюстта на Кукин бяха лошо подути от удара на Шоу, а освен това беше изгубил и още два зъба. Той просто седеше на мястото си и вторачено гледаше френския пейзаж, който бързо потъваше под самолета.

Те са някъде там долу и знаят кой съм в действителност.

Кукин хвърли поглед към Райс.

— При цялото това вълнение нямаше време да ми обясниш как успя да ме спасиш, Алън — каза той, като внимателно движеше ранената си уста.

Райс предпазливо свали леда от лицето си, за да отвърне на погледа на своя шеф.

— Една вечер проследих жената до църквата.

— Защо?

— Защото й нямах доверие — отговори просто той. — Точно затова я поставих на изпитание.

— Какво изпитание?

— Престорих се, че я предупреждавам. Излъгах я, че в миналото си се влюбвал и в други жени. Исках да видя дали тя ще постъпи разумно и ще те остави на мира. Но тя не го направи. Този факт, добавен към среднощната разходка, ме накара да се усъмня още повече. Освен това не ми харесваше начинът, по който те противопоставяше на другия мъж.

— Значи си я проследил? Но как се озова в катакомбите, за да ни причакаш?

— Онази вечер видях и човека, с когото тя се срещна. И наредих да го проследят.

— Направил си всичко това, без да ми кажеш?

— Исках да бъда сигурен, Евън. За да не се изложа, ако греша. Аз съм умен човек — или, казано по друг начин, изпитвам оправдан ужас от теб.

Кукин се облегна на кожената седалка.

— И после?

— После ги видяхме как влизат в църквата и се спускат в катакомбите. Когато се върнаха, за да вземат нещо, се промъкнахме долу и заехме позиции. Много се страхувах, защото те имаха оръжия, а аз никога не съм стрелял. Както стана ясно от лошия ми изстрел по-рано днес.

— Ти ми спаси живота.

— Радвам се, че не те подведох. Ако знаех какво се готви, никога нямаше да те пусна да отидеш на пазар с нея. Но докато разбера какво става, вече беше твърде късно. Действаха много коварно. Предположих, че двамата охранители с теб ще бъдат достатъчни, но очевидно съм сгрешил.

— Значи не бях прав, като те ударих?

— Беше напълно прав. Наистина изглеждаше така, все едно съм престъпил границата.

— Това ме изненада.

— Не се съмнявам. Но просто се опитвах да те предпазя.

Кукин се извърна и се загледа в един облак.

— Извинявай, Алън. Сгреших в преценката си за теб. Аз ти спасих живота, но вече сме квит.

— Е, слава богу, че всичко свърши добре.

— Свърши? Не. Нищо не е свършило.

— Ще ги преследваш ли?

— Съмняваше ли се?

— Не, не се съмнявах — отговори притеснено Райс.

— А високият мъж? Според теб защо не беше с тях?

— Той също се появи.

— Да, но според мен на свой ред е проследил теб до църквата — каза Кукин.

— Мен ли?

Кукин погали разбитата си челюст. Говоренето беше болезнено, но той се беше съсредоточил върху нещо друго.

— Чу ли как ме нарекоха?

— Името?

— Фьодор Кукин.

— Да. Чух.

Райс отново притисна пакета с лед към лицето си и се опита да диша спокойно.

— Знаеш ли кой е това?

— Не. Не знам.

Кукин беше едновременно доволен и разочарован от този факт. Той се наведе и извади нещо от куфарчето си. Беше чанта, опакована в найлон. Вътре имаше пистолет.

— Това е пистолетът на жената, който остана в църквата. Искам да го проверите за отпечатъци, макар че едва ли ще ни свърши работа. Когато го взех, сигурно съм заличил нейните отпечатъци. Но моделът е сравнително нов, така че можем да проверим серийните номера на затвора, дулото и задната част на ръкохватката.

— Сигурно са го стерилизирали. Използвали са киселина или дрелка, за да заличат номерата.

— Явно знаеш за оръжията повече, отколкото всички си мислят, Алън. Да, прав си, но освен това има и нещо, наречено микропечат. С помощта на лазер номерата се отпечатват в микроскопичен мащаб в задната част на ръкохватката и ударника. Те не се заличават толкова лесно. Ако успеем да проследим пистолета, може би ще можем да проследим и жената.

— Наистина искаш да стигнеш до нея, така ли?

— Проверката на биографията й, с която разполагаме, очевидно е непълна. Искам да изровиш всичко възможно за истинското й минало.

Кукин спря да поглажда челюстта си и извади лаптопа, от който бяха прожектирали образите по стените в катакомбите. Той го включи и няколко мига по-късно вече гледаше бруталните изображения от работата си в Украйна. Когато се обърна, Райс надничаше над рамото му. По-младият мъж бързо извърна поглед. Най-сетне Кукин откъсна очи от образите на екрана и прибра компютъра. После извади малък бележник от чантата си. На една от страниците беше започната скица на човешко лице. Кукин взе парче въглен за рисуване и ръката му заигра над листа. Под нея постепенно се появиха по-пълните очертания на лицето на Джейни Колинс.