Дейвид Балдачи
Избави ни от злото (44)

44

Реджи се съблече и влезе под душа, като се търкаше толкова силно, сякаш искаше да свали кожата от костите си. После се облече с дънки и тениска, слезе на долния етаж, намери кошницата си за пазар и излезе от вилата, за да отиде до градчето. Мина през една задна врата, която извеждаше на павираната пътека, за да не се налага да се среща със своя съсед.

Върна се час по-късно, напълнила кошницата си с продуктите за вечеря. Тя подготви кухнята, освежи се в банята и се преоблече в бяла пола и светлосиня тениска без ръкави. Остана боса, защото хладният допир на плочките й харесваше. Отдели доста време на косата и лицето си пред огледалото в банята — цели пет минути избира подходяща огърлица и обици.

После застина, вторачена в гримираното лице и очите си, които изглеждаха още по-големи с помощта на спиралата и очната линия.

Ревност. Единият срещу другия. Нищо повече.

Гласът на Уит отекна в главата и. „Значи всичко е свързано с мисията?“

Тя не откъсваше поглед от отражението си в огледалото. Винаги е било свързано с мисията. Още едно чудовище, което щеше да задраска от списъка. Не искаше нищо повече. И нямаше значение как ще постигне тази цел.

Когато чу звънеца на входната врата, едва не припадна. Погледна часовника си. Точно осем часът. Тя довърши приготовленията си и бързо се спусна по спираловидното стълбище. Когато отвори вратата, Шоу вдигна две бутилки вино пред себе си.

— Сомелиерът в градчето се закле, че това са двете му най-добри бутилки червено, ако целта ми е да впечатля една забележително образована и заможна млада дама.

Реджи взе една от бутилките и погледна етикета.

— Не те е излъгал. Наистина съм впечатлена. Сигурно са ти стрували цяло състояние, дори в Прованс.

— Никога не съм позволявал на парите да ми пречат да се радвам на живота. Освен това като лобист съм свикнал да преговарям с хората, докато свалят цената.

Тя се изправи на пръсти, за да го целуне по бузата. После той я последва в кухнята. Погледът му се плъзна по извивките на ханша й, докато вървеше пред него.

— Липсва ли ти работата? — попита го тя.

— Не особено. Най-общо казано, плащаха ми неприлично много пари, за да помагам на други хора, които вече имаха прекалено много пари, да спечелят още повече.

— Подготвила съм всичко. Твоите инструменти те очакват.

Тя посочи назъбен нож и една дъска за рязане, които беше поставила до натрупаните зеленчуци.

— Добре, но първо да утолим жаждата си.

Той взе тирбушона от кухненския плот, извади тапата на едната бутилка, наля вино в две чаши и й подаде едната. Двамата се чукнаха и отпиха. После Шоу остави чашата си и взе ножа.

— Какво ще вечеряме? — попита той, като започна да реже зеленчуците.

— Основното е задушено пилешко със зеленчуци и няколко невероятни подправки, които ще запазя в тайна. Преди това имам плато от сирена, сухарчета и пълнени маслини. Има и салата, хляб и зехтин и един малък десерт с крем, който купих от пекарната, защото не мога да пека сладкиши. Кафето, разбира се, ще бъде френско еспресо.

— Звучи страхотно.

— Знаеш ли, колкото и да е потискащ Гоя като художник, днешният ден наистина ми достави удоволствие.

Той я погледна, докато тя разбъркваше задушеното.

— И на мен. Сигурно причината е приятната компания.

Реджи се намръщи.

— За да бъда съвсем честна, Евън ме покани да отида утре с него в Русийон.

Шоу наряза един домат и се зае с целината.

— Ще ходиш ли?

— Казах му, че ще отида, но мисля да пътувам отделно с моята кола.

— Добре.

— Струва ми се, че според теб не е съвсем добре.

— Ако зависеше от мен, нямаше да имаш нищо общо с този човек.

— Да, но не зависи от теб.

— Напълно осъзнавам това.

— Наистина ли смяташ, че е лош човек?

— Нека се изразя така: не ми се иска да пострадаш, за да се убедиш, че съм бил прав.

Тя се усмихна.

— Е, намирам известна утеха във факта, че ще бъдеш тук, за да ме защитиш.

Той започна да реже зеленчуците толкова яростно, че тя го попита:

— Какво има?

Шоу остави ножа и избърса ръцете си.

— Промяна в плановете ми. Налага се… налага се да замина утре. Трябва да се прибера у дома.

Тя пребледня.

— Да заминеш? Защо?

— Нещо се е случило със сина ми.

— Господи, съжалявам. Сериозно ли е?

— Не е болен или нещо такова. Проблемът е по-скоро емоционален, отколкото физически, но аз съм му баща и случилото се е достатъчно важно, за да прекъсна невероятното си прекарване тук.

— Разбирам защо те харесвам. Имаш правилни приоритети.

Шоу извърна поглед, засрамен от незаслужения комплимент.

— Но така няма да бъда тук, за да те защитавам.

— Аз само се шегувах. Работата ти не е да ме защитаваш.

Когато отново погледна към нея, тя се беше обърнала към котлона. Шоу долови и нещо друго в лицето й. Дали не беше облекчение? Дали тя всъщност не се радваше, че той си тръгва?

 

 

На вечеря двамата си говориха за незначителни неща, а с кафето и десерта приключиха сравнително бързо.

— Надявам се всичко да бъде наред със сина ти — подхвърли тя, докато той й помагаше да разчисти масата.

— Надявам се всичко да бъде наред и с теб.

— Не се тревожи. Ще се оправя.

Шоу нямаше как да знае какво си мисли тя в този момент.

А така и всичко с теб ще бъде наред.

По-късно, вече на входната врата, Реджи каза:

— Е, май трябва да се сбогуваме.

— Пази се — отговори той и добави: — Едва ли можеш да си представяш колко ценя времето, което прекарахме заедно.

— О, аз всъщност имам доста богато въображение.

Той си помисли, че това ще е краят, но после тя го прегърна и той отвърна на прегръдката й. Стори му се, че го прегърна малко по-продължително и по-силно, отколкото се очакваше. Но след това осъзна, че може би и тя си мисли същото за него.

Реджи го целуна смущаващо близо до устните и Шоу усети как се устремява към нейните устни при следващия опит. След това двамата чуха прокашляне, вдигнаха глави и видяха един от хората на Уолър, който ги наблюдаваше.

Реджи заговори достатъчно силно, за да ги чуе мъжът:

— Още веднъж съжалявам, че се налага да заминеш утре, Бил. Пожелавам ти лек полет до Америка.

После тя затвори вратата. Шоу се вторачи в месинговата лъвска глава на мандалото. Защо бяха тези последни думи, по дяволите? Той се огледа и забеляза тържествуващата усмивка на охранителя. Не се съмняваше, че новината за скорошното му заминаване бързо ще бъде докладвана на шефа.

— Приятна вечер — подхвърли мъжът.

Шоу закрачи обратно по тъмната пътека към Горд. Мина напряко, като вземаше стъпалата на стръмната пътека по две наведнъж. Самолетът излиташе от Авиньон в осем сутринта. Авиньон беше на около петдесет минути с кола от Горд, така че трябваше да тръгне много рано. А Джейни Колинс щеше да замине за Русийон с един мъж, който беше спечелил огромно състояние, като продаваше момичета за сексуални робини, и вече се целеше още по-нависоко — да снабдява фанатици с ядрено оръжие.

Можеше да не замине, но тогава щяха да го погнат хората на Франк и щеше да се наложи да бяга, което означаваше, че няма да може да помогне на Джейни. Не виждаше изход от тази дилема. От друга страна, както беше изтъкнал Франк, той не беше ангел-пазител. Беше дошъл тук, за да изпълни една мисия. Но тази мисия беше отменена, а сега го изпращаха на друго място. Вече беше обърнал гръб на Кейти Джеймс — жената, която беше рискувала живота си заради него. В такъв случай какво го подтикваше да остане и да защитава честта, а може би и живота на една жена, която почти не познаваше? Това беше нелогично, а той винаги досега беше действал рационално. Но все пак не можеше да потисне чувствата си.

И ето че в някакъв миг на прозрение всичко се подреди пред очите му. Съседната вила, пистолетът, ритникът в бъбреците и плуването в басейна, след като вече знаеше, че я наблюдават. И най-сетне играта с него срещу Уолър. Защото Шоу изведнъж осъзна, че тя правеше точно това. По някаква причина кроеше нещо срещу Уолър. И в същото време беше подсказала на неговия човек, че Шоу заминава. Единственото обяснение за това беше намерението й да предпази Шоу от Самия Уолър. Тя защитаваше него.

Шоу беше дотолкова погълнат от тези нови и тревожни мисли, че не успя да блокира внезапния удар в тила си. Краката му омекнаха и той се стовари на паважа, като нарани коленете и лактите си в твърдите каменни ръбове. Опита се да се изправи, но вторият удар го повали по очи. Усети как го връзват, вдигат го и го хвърлят в някакво тясно пространство.

А после пред очите му се спусна мрак.