Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мистериите на Флавия де Лус (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Weed That Strings the Hangman’s Bag, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Алън Брадли. Номерът с въжето

Канадска. Първо издание

ИК „AMG“, София, 2012

Редактор: Йоана Йорданова

Коректор: Любомира Якимова

ISBN: 978-954-9696-42-4

История

  1. — Добавяне

Посвещавам и тази книга на Шърли.

Сър Уолтър Райли към сина си

„Те трите бързо разцъфтяват, избуяват,

бавно се отдалечават.

Но в уречен ден отново те се срещат.

А срещнат ли се, всяко потъмнява.

Дървото, Тревата и Шегобиеца са те:

Дървото за бесилка е насечено;

Тревата стяга торбата на обречения;

а Шегобиеца, скъпо ми момче, вещае.

Помни, синко, докато трите са далеч —

дърветата цъфтят, децата тичат.

Но когато се сберат,

дървото гние,

примката на врата се надява

и детето бавно задушава.“

Благодарности

Какво по-хубаво място за изповед от края на криминален роман? Според великия Ерик Партридж думите знание (knowledge) и признание (acknowledgement) произлизат от средноанглийския глагол knawlechen, който означавал не само знание, но и изповед и признание. Затова веднага ще си призная, че разполагам с помощта на доста съучастници.

На първо място сред тези заговорници са моите редактори: Бил Маси от „Орион Букс“; Кейт Мисиак от „Рандъм Хаус“ и Кристин Кокран от „Дабълдей Канада“. Вечно ще съм им задължен за непоклатимата им вяра във Флавия. Бил, Кейт и Кристин се превърнаха в част от семейството ми.

Искам отново да благодаря на скъпите си приятели доктор Джон и Джанет Харланд, които ми помогнаха изключително много. От великолепните идеи до оживените ни разговори на по хамбургер, те винаги са били безкрайно търпеливи приятели.

Натали Брейн, Хелън Ричардсън и Джулиет Юърс от „Орион Букс“ в Лондон винаги бяха услужливи и усмихнати.

Литературният ми агент Денис Буковски се труди усърдно, за да разбере светът за Флавия. Искам да благодаря и на Джерико Буендя, Дейвид Уайтсайд и Сюзън Морис от агенция „Буковски“, които ме спасиха от тревогите за хиляди дребни подробности.

Най-искрени благодарности на Никол от „Епъл“, чиято вълшебна пръчица превърна една история от потенциална трагедия в триумф с онлайн поддръжката си. Благодаря ти пак, Никол!

Благодаря на Кейт Мисиак, Нита Тоблиб, Лойел Коулс, Рандал Клайн, Джина Уочтъл, Териса Зоро, Джина Сентрело и Алисън Маскиовечио от „Рандъм Хаус“ в Ню Йорк, които ми устроиха посрещане, което никога няма да забравя. А да имаш Сюзън Коркоран за рекламен агент, е мечта за всеки писател. Благодаря и на коректорката си Кони Мънро.

Благодаря и на Асоциацията на американските книгоразпространители за това, че ме поканиха на обяда си в „Бук Експо Америка“. За щастие се оказах на една маса със Станли Хадсел от „Маркет Блок Букс“ от Трой, Ню Йорк, който е лицето на независимите книгоразпространители. Говорихме си цяла вечер.

Благодаря на Ан Кингман и Майкъл Кайнднес от „Букс он дъ Найтстенд“ за непоклатимата им вяра в мен. Когато случайно срещнах Майкъл, установих, че макар да живее в малко градче в най-малкия щат, той е един от най-големите фенове на Флавия.

Благодаря на Дейвид Томпсън и Макена Джордън, Бренда Джордън, Мишел Макнамара и Катрин Прийст от „Мърдър бай дъ Бук“ в Хюстън, които ме накараха веднага да разбера защо толкова хора обожават Тексас. Сега и аз съм един от тях.

Благодаря на Сара Бордърс и Дженифър Шуорц от обществената библиотека на Хюстън, които работиха на двойни смени, за да ми изготвят справки.

Специални благодарности на Джонатан Топър от „Топър Стампс“, който се занимава с марки и пощенски сувенири в Хюстън, задето отдели от времето си, за да ми покаже очарователна изложба от марки „Черно пени“.

Благодаря на Джон Демърс от „Делишъс Мисчийф“, който успя да превърне едно дълго интервю в истинска наслада.

Благодаря и на представителите на „Рандъм Хаус“ в Хюстън Лиз Съливан и Джиана Ламорте, че ме накараха да се почувствам у дома си.

Най-дълбоки благодарности на легендарната разпространителка на книги Барбара Питърс от Скотсдейл, Аризона, за това, че е прекрасна домакиня. Макар да е по-млада от мен, Барбара е моята отдавна изгубена близначка.

Благодаря и на сътрудниците й Патрик Миликън, Джон Гудуин и Уил Ханиско, които любезно ми позволиха да надзърна зад кулисите на пълна с клиенти книжарница и през това време ми поднасяха напитки.

Благодаря и на Леса Холстин и Като Джонсън за една специална вечер, по време на която си бъбрихме дълго за всичко под слънцето.

Благодаря на Ким Гарза от библиотеката в Темпе за това, че организира един прекрасен следобед с оживени дискусии. Още нося в мислите си всички онези щастливи лица. Благодаря ви, Темпе!

Благодаря на Лори Зук, Черил Кели, Джуди Полхаус, Камил Марчи, Джини Морторф, Уанда Роулингс, Пам Кауфман, Стейси Карлини, Шери Дрехслер от Уестминстър, Мериленд, за безалкохолните напитки, тортите и желираните бонбони.

Благодаря на Шарън Клайн от „Дабълдей Канада“ за неуморната й работа. Трябва да призная, че съм възхитен от техническия им екип — Хедър Сандерсън, Шармила Мохамед и Марта Ленард, които създадоха страницата с фенклуба на Флавия и я превърнаха в уютно кътче за посетителите.

Въпреки най-силната буря за годината Брайс Зорн и Къртис Уестън от Чаптърс, Британска Колумбия, успяха да се справят с цяла къща гости за излизането в Канада на първата книга от поредицата „Сладкото на дъното на пая“. Благодаря и на Пол Хаселбак, който ме изпрати до дома ми през леда и преспите.

Благодаря на Триш Келс от „Рандъм Хаус Канада“, която организира забележително представяне на книгата във Ванкувър, а освен това ми беше шофьор и се смееше на шегите ми въпреки дъжда.

Деб Маквити от „32 Букс“ в Северен Ванкувър спонсорира първото ми представяне и раздаване на автографи извън родното ми място. Благодаря и на писателките Хана Холбърн и Андреа Гунрадж, които представиха творбите си същата вечер. Ако всички млади писатели са като Хана и Андреа, то няма защо да се тревожим за бъдещето.

И накрая, благодаря на съпругата си Шърли, чиято любов, компания и търпелива подкрепа ми осигуриха лукса да стана писател. Амадеус и Клио също помогнаха много.