Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (65)

Малкълм

— Добре ли се чувстваш? — попита Торн.

— Все по-добре — отвърна Малкълм и въздъхна. Тялото му се отпусна. — Знаеш ли, има си причина хората да обичат морфина.

Сара Хардинг намести надуваемата пластмасова шина около крака му и попита:

— След колко време ще дойде хеликоптерът?

Торн погледна часовника си и отговори:

— След по-малко от пет часа. Утре на разсъмване.

— Сигурно ли е?

— Да, абсолютно.

Сара кимна.

— Добре. В такъв случай всичко ще бъде наред. Ще се оправи.

— Добре съм — обади се Малкълм сънливо. — Просто ми е тъжно, че експериментът приключи. А беше толкова уникален, елегантен. Дарвин изобщо не е знаел.

— Сега ще почистя раната — каза Сара на Торн. — Дръж крака, за да не мърда. Какво не е знаел Дарвин, Иън?

— Че животът е комплексна система с всички последици от този факт. Приспособяване, естествен подбор, вероятности, самоорганизиращо се поведение. Горкият човек. Ох! Какво правиш там?

— Разкажи ни — каза Сара. — Какво не е знаел Дарвин?

— Че животът е невероятно сложен. Никой не го осъзнава. Едно-единствено оплодено яйце има стотици хиляди гени, които функционират координирано помежду си и с времето създават цяло живо същество. Една клетка започва да се дели, но получените в резултат на деленето нови клетки са различни. Те се специализират. Някои стават нерви, други черва, трети крайници… всяка група следва своя собствена програма за развитие, за взаимодействие. Съществуват двеста и петдесет вида клетки, които се развиват успоредно, в определено време. Когато на организма му е нужна кръвоносна система, сърцето започва да пулсира. Когато има нужда от хормони, жлезите започват да ги отделят. Седмица след седмица този невъобразимо сложен комплекс функционира съвършено… съвършено. Невероятно е. Никоя човешка дейност не може да се сравни с това.

Например… строили ли сте някога къща? Къщата е нещо просто в сравнение с него. Въпреки това обаче строителите често объркват стълбите, да кажем, монтират мивките накриво, плочкаджията не се появява, когато го очакваш. Всичко може да се обърка. А мухата, която каца върху сандвича на строителя, е съвършена. Ох! По-внимателно!

— Извинявай — каза Сара и продължи да почиства раната.

— Работата е в това — продължи Малкълм, — че дори не можем да опишем този сложен процес на развитие в клетката, да не говорим за разбирането му. Осъзнавате ли колко ограничена е способността ни да разбираме? С помощта на математиката можем да опишем взаимодействието между две тела, например две планети в Космоса. Ако обаче вземем три тела, три планети, проблемът става сериозен. Не бихме могли да се справим с четири или пет тела. А в една-единствена клетка си взаимодействат стотици хиляди неща! Просто сме принудени да вдигнем ръце. Толкова е сложно! Как изобщо е възможно да съществува живот! Според някои учени формите на живот се организират сами. Животът създава свой собствен порядък… както кристализацията, която създава свой порядък. Твърди се, че животът кристализира и така се управляват сложните процеси.

Защото ако не познаваш физическите процеси в химията, би могъл да погледнеш един кристал и да зададеш същите въпроси. Ще видиш съвършените геометрични форми, красивите издатъци и ще попиташ какво управлява този процес? Как така кристалът става толкова съвършен и толкова прилича на другите кристали? Оказва се обаче, че при образуването на кристалите основна роля играят физическите сили между молекулите. Никой не управлява процеса. Развива се сам. Можеш да задаваш въпроси за кристалите само ако не разбираш фундаменталната същност на процеса на формирането им.

Възможно е формите на живот да са нещо подобно. Може би животът се случва. А може би, както при кристалите, съществува характерен за живите същества порядък, който възниква благодарение взаимодействието на техните елементи. Добре. Едно от нещата, които научаваме от кристалите, е това, че порядъкът възниква много бързо. В един момент имаме течност, в която молекулите се движат хаотично. В следващия момент се появява формата на кристала и всички молекули застават на определени места, нали?

— Да.

— Така. Помислете сега за взаимодействието на формите на живот на планетата в екосистемите. Това е дори по-сложно от взаимодействието в едно отделно животно. Нещата никак не са прости. Като при юката например. Знаете ли за юката?

— Не.

— Растението юка зависи от един вид пеперуда, която събира прашеца му на топче и го пренася върху друго растение… не друг цвят на същото растение, а на друго растение… там го втрива в цвета и го опложда. Едва тогава може да снесе своите яйца. Растението не би оцеляло без пеперудата. Пеперудата не би оцеляла без растението. Подобни сложни взаимодействия наистина напомнят процесите при кристализацията.

— Метафорично ли говориш?

— Говоря за порядъка в естествения свят — отвърна Малкълм. — Че може би е възможно той да възникне бързо, чрез нещо като кристализацията. Защото сложно устроените животни са в състояние да променят поведението си много бързо. Последствията могат да настъпят веднага. Хората променят планетата и никой не е в състояние да каже дали това е опасно, или не. Процесите, свързани с поведението, се развиват много по-бързо, отколкото си мислим, че траят еволюционните процеси. За десет хиляди години хората са стигнали от примитивното земеделие и лова до сегашните градове и компютърните мрежи. Поведението все повече се променя, но може да се окаже, че не е в състояние да се приспособи. Никой не е наясно с тези неща. Въпреки че според мен компютърните мрежи означават край на нашия вид.

— Така ли? Защо?

— Защото те са край на новото. Оплетеният в жици свят е смърт. Всеки биолог знае, че малките изолирани групи се развиват най-бързо. Ако оставите хиляда птици на остров сред океана, те ще се развият много бързо. Ако ги оставите на голям континент, еволюцията им ще се забави. При нашия вид, при хората, еволюцията се осъществява предимно чрез поведението. За да се приспособим, прибягваме до нов тип поведение. А всеки знае, че новото се появява само в малките групи. Създай комисия от трима души и може би ще свършат някаква работа. При десет души нещата стават сложни. При трийсет души няма никакъв резултат. При трийсет милиона просто няма на какво да се надяваме. Това е ефектът от информационните медии — заради тях не може да се случи нищо. Унищожават разнообразието. Целият свят постепенно става еднакъв. В Банкок, Токио или Лондон… на всеки ъгъл има „Макдоналдс“ или „Бенетон“. Регионалните различия изчезват. Всички различия изчезват. В света на медиите не съществува нищо друго освен първите десет песни, първите десет книги, първите десет филма, идеи и така нататък. Хората се тревожат, че в дъждоносните джунгли на Амазонка намалява разнообразието на видовете. Ами какво да кажем за интелектуалното разнообразие, нашия най-необходим ресурс? То изчезва по-бързо от дърветата. Само че ние все още не сме го разбрали и сега се каним да оплетем едва ли не пет милиарда души в компютърни мрежи. Та това ще доведе до стагнация на целия ни вид! Всичко ще замре. Всички ще мислят едно и също нещо по едно и също време. Ох, така ме боли. Свърши ли вече?

— Почти — отвърна Сара. — Потърпи още малко.

— И, повярвайте ми, това ще стане много бързо. Ако сравните поведението с физическото приспособяване, ще видите, че то може да се променя много по-бързо от способността на вида да се приспособява. Не са нужни никакви астероиди или природни бедствия. Достатъчно е да се появи някакво ново поведение и то може да се окаже фатално за вида, който го е възприел. Идеята ми е, че е възможно динозаврите, а те са сложно устроени животни, да са променили поведението си и това да е довело до измирането им.

— На всичките?

— Достатъчни са само няколко — отговори Малкълм. — Някакви динозаври например се заселват в блатата край голям континентален воден басейн и унищожават растителните видове, от които зависят двайсет други вида. Бам! Отиват си. Това причинява още по-дълбоки сътресения. Измира някакъв хищник и животните, с които се храни, започват да се размножават безконтролно. Измират още видове. Екосистемата излиза от равновесие. Това води до още по-сериозни последствия. И всичко приключва. Вероятно е станало точно така.

— Само поведението…

— Да — прекъсна я Малкълм. — Е, това е само хипотеза. Хранех надеждата да я проверим… тук… Но сега всичко свърши. Трябва да се махаме. По-добре кажете на останалите.

Торн взе радиостанцията.

— Еди? Обажда се Джак.

Не последва отговор.

— Еди?

Радиото изпука и се чу шум, който в началото взеха за някакво смущение. После обаче осъзнаха, че беше пронизителен човешки писък.